Дяконията през обектива на Денислав Стойчев
Плакатът на входа ме посреща с голяма снимка на възрастен мъж, който е сложил протектори на ръцете си и понася удара с боксова ръкавица на мургаво момче.
В самата зала намирам любопитен фотографски диптих: горното изображение, вече в рамка като част от изложбата, а под него – друг фотос, показващ същия мъж този път не с протектор, а с кадилница във вдигнатата ръка от солея на храма. Тук отец Андон Шавулев е със свещенически одежди, а не както горе – с фланелка и анцуг, докато тренира безплатно бедни деца в благоевградския боксов клуб.
Това е визуалният разказ “Православното добротворство” на младия фотограф Денислав Стойчев (24), един от трите отличени проекта в ежегодния конкурс “Благотворителността през обектива” на Български дарителски форум и фондация BCause. В другите две помещения на галерия “Synthesis” са още “Кучешко сърце” на Денис Бучел, който документира дейността на “Animal Rescue Sofia” и “Начисто” на Мирослава Мирчева с поглед към живота на наркозависимите във фондация “Бетел”.
Малко по-късно излизам пред галерията, за да се срещна с Денислав. Качваме се в кафето на втория етаж. “Дай да седнем някъде, където има гледка.”, бърза да ми каже той, докато се оглеждам за места. “Професионалист през цялото времe…”, казвам си и след малко вече сме до един от прозорците, който умело е кадрирал дъждовния пейзаж навън – улицата, хората, автомобилите, сивите сгради и небе.
Интересна ми е мотивацията му да регистрира фотографски тъкмо православната благотворителност. “Чувствам се лично обиден. Писнало ми е да слушам в медиите, че Църквата не помага на нуждаещите се и не утешава страдащите. Не исках да демонстрирам какъв майстор-фотограф съм и в каква стилистика работя, а на разбираем визуален език да покажа на обществото разнообразните социални дейности на духовенството и миряните по енориите из страната.”
Така, през лятото на миналата година, в жежките месеци юли и август, обикаля из България и снима на различни места: София, Варна, Добрич, Ямбол, Благоевград и село Брезе, Девинско.
Питам го за любимото му място и история по кръстопътищата на вярата, които е обходил. Веднага заговаря за социалния приют към храма “Св. Троица” в Добрич – триетажна сграда, построена с дарения от миряните под ръководството на предстоятеля отец Стоян, починал през 2014 г. Там живеят сираци, млади семейства без дом и възрастни хора. Един от тях е 91-годишният Мартин Калистратов, който е бил оперен певец в Германия, голям любител на изкуството и до днес. В миналото щедър меценат на културни и религиозни дейности във Варна, Добрич и региона. Дарител и на този социален дом. Когато остарява и заболява от деменция, е приет в него като потвърждение на златното евангелско правило: “Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лука 6:31)
“Цялата му стая беше в книги, списания, изрезки и ксерокопия на изкуствоведски теми – спомня си Денислав, а аз се сещам, че една от снимките изобразява точно тази атмосфера – светъл човек със светли очи, беше щастлив от вниманието, което му оказах, което пък направи и мен щастлив.”
В момента предстоятел на храма е отец Емануил. Всъщност той е бил един от строителите на социалния дом, по това време мюсюлманин, каквито в Добричко има много. Докато работи и строи, често говори с отец Стоян и вижда колко много млади бездетни семейства идват при него. Той също няма дете и моли отец Стоян да му прочете молитва. Впоследствие в него настъпва промяна, покръства се, става дякон, а по-късно и свещеник. Тогава му се ражда дете. Днес ръководи строежа на още един социален дом в близко село.
Денислав е впечатлен и от Православния център за духовно обгрижване на наркозависими към църквата “Св. княз Борис Енравота” във варненския квартал “Аспарухово“. Там е отец Георги Фотакиев, който още от края на 90-те години се е специализирал в тази мисия. Тогава една майка води при него сина си наркоман и свещеникът с правилна комуникация успява да го въведе във вярата и му помага да се излекува.
“Отец Георги е много общителен човек. Като го видиш, можеш да си кажеш “В расо е, ама по-скоро е рокер или хипар…“ Всъщност, не. Да, кара мотор, но в проповедите и в беседите с мен не каза нищо извън канона. Всичко прави от една наистина рядко срещана любов към хората. Кара им се понякога, но иска да се спасят, иска те да са праведни. Прави го с огромен хъс и голяма самокритика. Постоянно говори за своите недостатъци, за да покаже всъщност колко много другите имат, без да го осъзнават.“
В центъра Денислав се среща с момчетата (и едно момиче), страдащи от наркотична и алкохолна зависимост. Те имат различни лекции с отец Георги и с други свещеници. Имат и кръжок по изработване на сувенирни икони – режат дърво, минават с шкурка, лепят отгоре отпечатани изображения, гравират ги, лакират ги, състаряват дървото и ги продават в канаскията на църквата.
“Отидох със своите предубеждения, че едва ли не там са някакви пълни отрепки. Ами не! Нормални, чисти, добре облечени млади хора от добри семейства. Повярвали. И отново самокритични по примера на отец Георги. Те не само искат да се поправят и да променят начина си на живот, осъзнавайки колко ще е трудно, но си дават и ясна сметка, че са слаби и не обвиняват другите, а само себе си за положението, в което се намират. В разговор с тях става ясно, че са проумели своето падение и сега са готови да се борят.“
Връщаме се и към тренировъчния сюжет от ринга, избран за нещо като емблема на изложбата. Отец Андон Шавулев е бивш боксьор. Получил е някаква контузия и е преустановил активната си кариера. Днес тренира в клуба сираци и деца от социално слаби семейства. “Не ги събира просто фиктивно, колкото да не правят глупости. Имат си купи и медали, но преди всичко е техен духовен настойник. Той вярва в смисъла на бокса. Не го има за насилие. Казва, че в него има взаимност. Пак по неговите думи, когато си в нокаут на земята, тогава си най-слаб, най-смирен, в Божиите ръце си. По този начин боксът е едно постоянно очистване.“
Неизбежно стигаме и до въпроса за Дилемата пред твореца. Когато Христос ни казва “лявата ръка да не знае какво прави дясната“ (Мат. 6:3), фотографският обектив прави така, че публиката да разбира за православната благотворителност. Събеседникът ми въздъхва: “Да, бях изправен пред този казус, но разсъдих в себе си – не съм показвал нещо, което лично аз да съм издирил и да не е обявено. Снимах социални кухни и социални домове – видимата страна на дяконията. Хората имат нужда от добри примери. Да видят, че е възможно, че и други го правят.“.
Съгласявам се с него. Обществеността трябва да знае, че съществува такава събитийност и формати, които позволяват по-широко съучастие. Често пъти хората искат, но не знаят как да допринесат в добротворството. Затова и този проект е ценен – защото допълнително осветява вече заявени публично пътища за благотворителност.
Но какво даде това пътуване и този необичаен фотографски проект за личния път във вярата на Денислав? “Даде ми много. Честно казано, тръгнах с известен страх какво ще намеря по местата. Страхувах се да не се върна разочарован и дори обезверен. Не се притеснявах, че проектът ще се провали. Все щях да направя някакви впечатляващи снимки, които да развълнуват хората, но другото беше по-важно …“
– Страхуваше се, че вярата ни няма плодове, нали… – намесвам се аз, защото също имам този страх.
“Точно! И все пак, Слава Богу, по пътя срещнах изключителни хора, които с примера си ми вдъхнаха огромна вяра. Да, обществото знае за Дядо Добри, знае за отец Иван от Нови Хан, но някак ги разглежда като отделни случаи, а не като цялата Църква. Аз обаче видях и почувствах пълнотата. Ето, вярващи от цяла Варна ходят всяка неделя на Литургията в Аспарухово, само за да бъдат част от тази енория. Хубав августовски ден, другите са на плажа и пият бири или кафе, а те са в храма с искрено желание, защото знаят, че това е Пътят. Аз не съм виждал църква с толкова млади хора. Като бях там, имаше около 10 баби и 100 млади жени и мъже с деца. Постят, изповядват се и се причастяват. Православни християни, щастливи от благодарността си към Бога. Не ми се тръгваше оттам.“
Време е обаче и ние да си тръгваме от кафето на галерията. Оттичаме се на шумния тротоар, както очевидно вече се е оттекъл и дъждът. На раздяла казвам “СБогом“ на Денислав с приятелско очакване да продължи да документира художествено живота на Църквата. А пък ние ще гледаме фотографиите му и ще се радваме.
Можете да посетите изложбата “Благотворителността през обектива“ до 12 февруари (неделя) в галерия “Synthesis” (ФотоСинтезис Арт Център) на бул. “В. Левски“ 57. След това тя ще обиколи още културни пространства на столицата и страната.
Ето и част от отличения проект “Православното добротворство” на Денислав Стойчев…
