Евангелието за Умножителя на хлябовете в пустинята
Осма неделя след Петдесетница
(Матей 14:14-22)
Всичко, което Всевишният Бог прави, го прави целесъобразно. В Неговите дела няма нищо безцелно, непотребно и излишно.
Защо някои хора така безцелно ходят и се занимават с толкова безцелни неща? Защото не знаят нито целта на своя живот, нито крайната точка на своето пътуване. Защо някои хора се обременяват с излишни грижи и едва пъплят под купищата излишни вещи? Защото не знаят онова, което е единствено потребно.
За да събере разсеяния човешки ум, да изцели разделеното човешко сърце, да обедини разстроената човешка сила, Господ Иисус е посочил на човечеството, отначало докрай една – и само една-единствена – цел: царството Божие. Ах, как кривогледият човек, гледайки в две различни посоки, не гледа право нито в една от тях! Ах, колко безцелен е животът на ума, имащ множество цели! Колко безчувствено е разделеното сърце! Колко безсилна е разпиляната сила на волята!
Само едно е потребно – царството Божие! Към тази единствена точка се е стремял Чудотворецът Христос да насочи погледите на цялото човечество. Който гледа в тази единствена точка, той има една-единствена мисъл – Бог, едно чувство – любовта, един стремеж – приближаването към Бога. Блажен е онзи, който така е събрал себе си: той е станал подобен на стъклена леща, събираща множество слънчеви лъчи, така че да може да запали огън.
Думите, които Господ е казал на Марта: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно (Лук. 10:41-42), всъщност са казани като укор и предупреждение към цялото човечество. А това единствено потребно е царството Божие (Мат. 6:33). Всичко, което Господ е казал, и всичко, което е направил, е насочено към тази единствена точка, към тази единствена цел. В тази Една точка е събран целият пламък, който свети на пътниците, изгубили се по проломите и водовъртежите на временния живот.
Всичко у Господа е целесъобразно – тоест всичко е насочено към тази най-висша, едничка цел – всичко е уместно и всичко е необходимо – както казаните думи, така и извършените дела. Няма нито една излишна дума, нито едно нецелесъобразно дело! И колко плодотворни са и думите, и делата Му! Милион и милион пъти всяка Негова дума и всяко Негово дело принасят и до ден-днешен многократен плод. И колко сладък, колко ароматен и животворен е този плод!
Защо Господ Иисус не е превърнал камъните в хлябове тогава, когато Сатаната искал това от Него, а малко по-късно, когато народът край Него бил гладен, Той от малко хляб направил огромно количество, което било много повече от първоначалното? Защото първото чудо било нецелесъобразно, ненужно и излишно, а второто – целесъобразно, необходимо и уместно.
Защо Господ не е искал да покаже личба от небето на фарисеите, когато те изисквали това от Него, след като Той в много случаи показвал тези знамения от небето, тези невиждани чудеса над болни, прокажени, бесновати, уплашени, мъртви? Пак защото всяко знамение от небето пред завистливите и суетни фарисеи би било нецелесъобразно, ненужно и излишно, докато в останалите случаи то би било целесъобразно, необходимо и уместно.
Защо Господ Иисус не е премествал планини от едно място на друго и защо не ги е хвърлял в морето? Няма никакво съмнение, че Той е можел това, но защо не го е правел? Той, Който е можел да заповяда на бурното море да утихне и на ветровете да спрат да духат, е можел, без никакво съмнение, да премества и планини и да ги хвърля в морето. Но каква необходимост е имало от това? Никаква. Затова и Господ не го е правел. Впрочем, необходимостта морето да утихне и ветровете да спрат, била голяма, когато хората се давели и викали за помощ.
Защо Господ Иисус не е превръщал земята в злато и гарваните в гълъби? След като е могъл да превърне водата във вино, Той, без никакво съмнение, е можел и това. Но за какво е било необходимо? Никога не е имало необходимост Той да превръща земята в злато и гарваните в гълъби. Впрочем, веднъж на една сватба имало голяма необходимост да се намери вино за гостите. И за да удовлетвори тази необходимост и да спаси домакина от срама, Господ превърнал водата във вино.
Само дяволите и грешниците искали от Христос безцелни, ненужни и излишни чудеса. Погледнете само какви глупости изисква Сатаната от Христос: да превърне камъните в хляб в пустинята и да скочи от върха на храма на земята! И погледнете как закоравелите грешници, фарисеите и книжниците, които били очевидци на много полезни Христови чудеса, изискват от Него още някакъв знак, някакво безцелно и излишно чудо, каквото би било: хвърлянето на планините в морето, превръщането на земята в злато и на гарваните в гълъби! Затова Господ отхвърлил искането и на дявола, и на грешника. Но Той никога не отказал да извърши чудо, когато то било целесъобразно и необходимо за спасението на хората.
Днешното Евангелие описва едно такова целесъобразно и необходимо чудо: умножаването на хлябовете в пустинята, но не в пустинята без хората, или в пустинята, където е самият дявол, а в пустинята, където може би имало повече от десет хиляди гладни човешки същества (защото се казва, че имало пет хиляди души, освен жени и деца).
Видя Иисус много свят, и смили се над тях и изцели болните им. Това било в онова време, когато Йоан Кръстител бил погубен от цар Ирод. Като чува това, Господ Иисус сяда в един кораб и отива на пусто място насаме. Всичките четирима евангелисти описват това събитие, някои с повече подробности, други с по-малко. Според Йоан Господ влиза в лодката при Тивериада и преминава Галилейско море, а според Лука Той излиза на северозападния бряг на морето и се изкачва на хълма в пустинята до един град, наречен Витсаида.
Господ има обичай често да се отдалечава в уединение, и то в пусти места и по хълмове. Той прави това по три причини: първо, да направи една кратка пауза в Своите напрегнати и многобройни дела, та хората, така да се каже, да могат да смелят цялото учение, което Той им е открил и всички чудеса, които им е показал. Второ, за да даде пример на апостолите и на нас, че е необходимо да се оттегляме в уединение, да влизаме в скришната си стая (Мат. 6:6) и да оставаме молитвено със своята душа единствено в общение с Бога. Защото самотата и мълчанието очистват човека, укротяват го, разведряват го и го укрепяват. И трето, за да ни покаже, че добрият и полезен човек не може да се скрие никъде – не може се укри град, който стои навръх планина (Мат. 5:14) – и с това да оправдае и да подтикне към монашество и пустиножителство. Историята на Църквата хиляди пъти е показала, че никога нито един велик пустинник, молитвеник или чудотворец не е можел да се скрие от народа. Мнозина без причина се питат: какво е монахът в пустинята? Не е ли по-добре да е сред народа и с това да служи за полза на мнозина? Но как ще свети незапалена свещ? Монахът носи душата си като незапалена свещ в пустинята, в уединение, за да я запали с пост, молитва, богомислие и труд. Успее ли да я запали, неговата светлина ще се вижда от целия свят и светът ще тръгне към него и ще го намери, колкото и да се укрива сред пустинните пясъци, в непроходимите планини или в непристъпните пещери. Не, монахът не е безполезен, напротив той може да бъде и най-полезният човек за народа от всички други хора. Това ясно показва и това събитие с Господ Иисус. Напразно Той се оттеглял от народа в пустинята, но въпреки това много народ вървял след Него.
А Той погледна и се смили, защото бяха като овци, които нямат пастир. Долу в градовете синагогите били пълни със самозвани пастири, които всъщност били вълци в овчи кожи. Народът знаел и усещал това, както знаел и усещал и безмерната милост и любов на Христос към него. Народът виждал и усещал, че Христос е единственият добър Пастир, Който искрено и с болка се грижи за него. Затова и побързал към Него и в пустинята. И Господ изцели болните им. Народът чувства потребност от Христос и не търси от Него чудеса от празно любопитство, а поради голяма нужда и мъка. И захвана да ги поучава много, казва свети Марко.
А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Евангелист Матей не казва какво е правил Господ толкова дълго с народа. Евангелистът само казва, че Той изцелил болните им. Затова пък евангелист Марко допълва тази празнота, като казва: и захвана да ги поучава много. Виждате ли как евангелистите дивно се допълват взаимно! И така, Господ поучава народа до самото настъпване на нощта. Това трябва да е продължило повече часове. За това време вие можете да прочетете цяло Евангелие. Следователно само по този повод Господ изказал от Своето божествено учение толкова, колкото би се поместило в едно цяло Евангелие. Тогава не е ли прав евангелист Йоан, когато казва, че ако се запише всичко, казано и направено от Господа, и целият свят едва ли би побрал написаните книги?
Колко милосърдни са учениците! Тук мястото е пусто, и времето вече напредна. Народът е огладнял; вече е крайно време да се разотиват. Но къщите им са далече, а те са много гладни. При това тук има и много жени и деца. Трябва да стигнат до храната колкото се може по-скоро. Нека отидат в околните села, за да си набавят храна.
Но нима Христос не е по-милостив и състрадателен от Своите ученици? Нима Той не е можел да се сети преди
учениците, че народът е гладен и че вече е нощ? Естествено, Христос е много по-милостив и състрадателен от Своите ученици и преди тях се е сетил от какво има нужда народът. Още в самото начало, както пише евангелист Йоан, Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? Но разговорът с Филип преминал, народът се събрал около Господа със своите болни. Господ първо излекувал всички болни, след което продължил да поучава народа. И това продължило до късна нощ. Едва сега на апостолите им идва на ум, че народът е гладен и има нужда от храна. И така, Господ е предвиждал това от самото начало, но след това съзнателно не иска да говори за това, а чака самите апостоли този въпрос да повдигнат, и то по две причини: първо, за да усили тяхното състрадание и милосърдие, и второ, за да се разкрие тяхната немощ без Него. Защото Христос им казва: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. Той знае, че те не могат да им дадат, но им казва това, за да признаят и да изповядат открито своята немощ. А те Му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Според описанието на евангелист Йоан и това малко количество храна, което имали, не било тяхно, а на едно момче, което се случило да е там. Тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? Хлябовете били ечемични, което също не било случайно. От това трябва да се поучим, както казва премъдрият Златоуст, да се задоволяваме с проста храна и да не я подбираме, защото, казва той, „сластолюбието е майка на всички болести и страдания”.
Донесете Ми ги тука, нарежда Господ на учениците. Сега е Неговият ред. Народът е безсилен да намери храна за себе си; апостолите също са изповядали своето безсилие да помогнат на народа. Точно сега е дошло Неговото време, сега нещата са узрели за чудо.
И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. Защо Господ Иисус първо поглежда към небето? Той не прави това при толкова велики чудеса, каквито били: отварянето на очите на слепи, очистването на прокажени, изгонването на злите духове от хората, укротяването на морето и ветровете, превръщането на водата във вино, дори и някои възкресявания на мъртви. И така, защо Той именно в този случай поглежда към небето, към Своя Небесен Отец?
Първо, за да покаже пред толкова много народ единството между Неговата воля и волята на Отца, и с това да опровергае злобните клевети на фарисеите, че върши всички чудеса с помощта на бесовската сила. Второ, за да покаже на света като човек пример за смирение пред Бога и благодарност за всички блага, които идват от Бога. Подобен пример Той ни е показал и при Тайната вечеря – като благослови, благодари и преломи (Мат. 26:16; Лук. 22:17). Благодари на Своя Небесен Отец и благославя хляба като дар Божи. Така и ние трябва при всяко ядене, колкото и скромно да е то, да отдаваме благодарност на Бога за него и да благославяме Неговия дар. Трето, за да изрази Той, като Бог, при умножаването на хлябовете, което е много подобно на създаването на ново творение, силата на единството на Троицата, Която твори само като такава. Отец, Син и Дух Свети – Единосъщната и Неразделна Троица – е Творец на всичко съществуващо.
Сам Господ Иисус със Своите ръце преломява хляба. Защо? Защо не е заповядал на учениците те да го преломят? За да покаже Своята блага воля да нагости народа и Своята преголяма любов към хората. И с това да ни научи, когато правим милостиня и даваме дарове, да даваме с внимание и любов, както и Той е правел.
И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. Ето чудо на чудесата и слава на славите! Пет хиляди души – освен жени и деца – ако бяха взели само по един залък, колкото се взема нафора в църква, трудно биха им стигнали пет хляба. А ето тук се казва: и ядоха всички, и се наситиха, и останали още дванайсет пълни коша! Ако това беше някаква зрителна измама, нямаше да бъде казано: и се наситиха. И ако някого бихме могли да заблудим, че му се струва, че яде, не можем да наситим гладен с илюзии. Ако това беше някаква илюзия, откъде би имало дванайсет пълни коша къшеи? Не, не, само закоравелите в греха хора биха могли да нарекат това илюзия. Впрочем, това било реалност, както живият Бог е реалност. Забележете и това, че при това чудо никой не се решава да каже нещо против, или да го изтълкува с някакви глупави обяснения, както правели фарисеите при други чудеса. Не само, че никой не казва нищо против Него, но като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. (Йоан). Нещо повече, искаха да Го грабнат, за да Го направят цар. Толкова голямо влияние оказало на народа това наистина могъщо Христово дело! Кога някой е направил цар някой илюзионист? А това е реалност и истина, и народът, въодушевен от тази реалност и истина, иска насила да накара Христос да им бъде цар. И това би станало, ако Той не се беше откъснал от тях и с това не беше осуетил намерението на въодушевения народ.
И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. Не е ли чудно, че Христос кара Своите ученици да влязат в кораба и да отидат напред без Него? Защо Той прави това? Първо, заради онова, което е било; и второ, заради онова, което ще бъде. Нека Той се отдели от народа колкото се може по-бързо, нека те насаме да размислят и да разговарят за великото чудо на умножаването на хлябовете. И нека отидат в морето, където Господ Иисус ще им се яви скоро с ново, небивало чудо, именно: ходейки по водата като по суша. Господ предварително е прозрял какво ще се случи и какво Той ще направи. Учениците, не предвиждайки нищо, и чудейки се защо Господ ги гони да си отидат, Го оставят с народа и се спускат се по хълма към морето. Несъмнено има още една причина за това бързо гонене на учениците от тълпата народ – и тя е, че Господ иска да ги предпази от гордост пред народа и самохвалство с това, че ето, те са последователи и привърженици на такъв невиждан Чудотворец! Както е искал да ги научи на смирение, казвайки им: дайте им вие да ядат, така сега, прогонвайки ги, иска да ги предпази от гордост и превъзнасяне с Него, техния Учител. И накрая, Той иска те да познаят Неговата безкрайна кротост и смирение пред Бога по такъв начин, че след такова величествено чудо се оттегля за молитва в уединение. Той не е трябвало изрично да им казва това, но те вече достатъчно са познавали Неговия начин на живот и обичая Му често да се оттегля в уединение в пустинята за молитва. Между другото, този ден Той не се ли е оттеглил в пустинята именно за да бъде сам след вестта за страшната гибел на Йоан Предтеча? Нека учениците видят, че Той не е забравил защо е излязъл в пустинята; и особено, нека видят и познаят, че великото дело, което Той неочаквано извършил, и всички похвали и величания от страна на удивения народ, ни най-малко не са разколебали Неговия душевен мир и Неговата кротост, нито са могли да Го отклонят от намерението да бъде в уединение на молитва.
Цялото това събитие с даването на хляб и риба на народа, както и броят на хлябовете и рибите, и кошовете останали къшеи – има и своя тайнствен, вътрешен смисъл. Преди Своята смърт Господ нарекъл Своето Тяло благословен хляб. Действително, тук Той не прави това с думи, а с броя на хлябовете. Пет означава петте телесни сетива или чувства, а петте сетива представляват цялото тяло. Рибата означава живот. В първите векове на Църквата Христос е изобразяван
във вид на риба, което и до ден-днешен може да се види по старите християнски катакомби и убежища. И така, Христос ще даде Своето Тяло и Своя живот на хората за храна. Но защо са били две риби? Защото Господ се е принесъл в жертва и в Своя земен живот, и до ден-днешен се дава в Своята Църква след Възкресението. Какво значи това, че Той лично преломява хляба? Това значи, че Той по Своята блага воля се принася в жертва за спасението на хората. Защо е дал на апостолите те да раздават хляба и рибата на народа? Защото те наистина ще разнасят Христос по целия свят и ще Го раздават на народите като животворна Храна. Какво значи това, че са останали точно дванайсет коша къшеи? Това означава изобилната жътва на апостолския труд. Жътвата на всеки апостол ще бъде несравнимо по-голяма от посятото семе, както всеки кош съдържал повече хлябове от онова, което гладните изяли и се наситили.
Но всички тези тайни са предълбоки и неизчерпаеми. Кой може да изследва тяхната съдба? Кой ще се реши в този смъртен живот да се спусне до тяхното дъно? Нека го направим само дотолкова, доколкото да го предизвестим за онези, за които ще бъде сладко да четат и да слушат Евангелието. И ангелите се опиват от сладостта на Евангелието. Колкото повече човек чете, колкото повече молитвено размисля за него, колкото повече се ръководи в живота от него – толкова повече се разкриват неговите дълбочини, толкова по-ароматно миришат неговите сладости. Затова на Господ Иисус Христос да бъде слава и хвала, заедно с безначалния Отец и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, през цялото време и цялата вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
