Заупокойна служба в памет на Екзарх Йосиф
На 16 юни (събота) от 8:30 ч. ще бъде отслужена Заупокойна св. литургия и панихида в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” в памет на Негово Блаженство приснопаметния Екзарх Йосиф, съобщават от пресслужбата на Св. Синод. Богослужението е по повод годишнината от кончината на архиерея през 1915 г.
Заупокойната служба ще бъде оглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
Нека заедно отдадем молитвена почит на този бележит български духовник – блаженопочиналия и приснопаметен Екзарх Йосиф, призовават от Св. Синод.
Екзарх Йосиф (в света Лазар Йовчев) е роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Петгодишен остава сирак и е отгледан от най-голямата си сестра Рада. Началното си образование получава в Калоферското четирикласно училище при даскал Ботьо Петков. Там той изучава френски, руски и гръцки език, а впоследствие за кратко става и помощник-учител.
През 1860 г. заедно със сестра си заминава за Цариград и постъпва в гръцкото училище в Куручешме. През 1862 г. с помощта и препоръките на Христо Тъпчилещов е приет във Френското мисионерско училище в Бебек, край Босфора, и го завършва през 1864 г. Там негов преподавател и покровител е патер Еужен Боре.
Със средства, отпуснати му от калоферското училищно настоятелство, заминава за Франция, където от есента на 1864 г. до 1867 г. следва във Философско-литературния факултет, а от 1867 г. до 1870 г. в правния факултет на Сорбоната в Париж. По време на следването си в Париж чрез патер Боре се запознава с големия учен Алфред дьо Мюсе.
През 1870 г. се завръща в Цариград. Започва работа като извънщатен чиновник в Търговския съд. По-късно става редактор на списание „Читалище” както и член на управителния комитет на Македонската дружина.
На 23 септември 1872 г. е постриган в монашество с името Йосиф от Пловдивския митрополит Панарет. На следващия ден в българския храм „Св. Стефан” е ръкоположен за йеродякон от екзарх Антим I, а към края на 1872 г. и за йеромонах. На 6 януари 1873 г. е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за протосингел на Българската екзархия. От 1874 г. архим. Йосиф е протосингел на екзарх Антим във Видин.
На 2 февруари 1876 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград е избран и хиротонисан за Ловчански митрополит. След оставката на екзарх Антим I, на 24 април 1877 г. митрополит Йосиф е избран за Български екзарх.
След Освобождението Екзарх Йосиф остава в Цариград и оттам ръководи делата на Българската екзархия. Целта е да се запазят дипломатическите връзки с турското правителство и екзархията да получи цялостно признание. Екзарх Йосиф полага големи усилия и грижи за развитието на училищното и църковното дело в Тракия и Македония.
През 1913 г. поради влошеното си здравословно състояние той се установява в София, с което фактически седалището на Българската екзархия се премества в София.
Преставя се в Господа на 20 юни 1915 г. в София. Погребан е непосредствено до олтара на столичния катедрален храм „Св. Неделя“.
