За вярата, обществото и лятната схема
Искаше ми се да не пиша по тази тема. Причините са доста, но най-важната е, че не съм съгласна Църквата да става разменна монета в споровете за едно телевизионно предаване и неговия водещ; независимо кое е предаването и кои са спорещите. Нещо повече – аз лично не одобрявам много решения в предаването „Вяра и общество“ по БНТ. Искаше ми се определени броеве да не са се случвали, искаше ми се да не са преминати граници, които лично на мен са ми важни. Но тук може би е справедливо да се каже, че това е проблем на водещия само отчасти, че в много по-голяма степен е лична отговорност на неговите участници, а в най-голяма степен е мое частно мнение. И трябва да остане такова. Всеки опит частното зрителско мнение да бъде превърнато в норма за поведение на журналист в обществената медия посредством натиск от някаква група – било гражданска или църковна – вече е нов, по-сериозен проблем, и преминаване на други важни граници. Така че все пак пиша този текст, защото повече ми се иска да живея в общество, което уважава правото на личен избор в рамките на законите, за които се е съгласило.
Преди няколко дни Светият синод на БПЦ разпространи писмо до БНТ, в което между другото се казва:
„Убедени сме, че днешното глобализиращо се общество има особено остра нужда от предаване с религиозно-образователен характер и неговото място е именно в националната телевизия, но не и от предаване, което под прикрита външност, чрез тиражиране на откровени неистини, да насажда омраза и ненавист срещу вярата и Църквата! Поради тази причина Ви подкрепяме във Вашите действия. Убедени сме, че тези действия не са насочени лично срещу г-н Горан Благоев, а първо срещу уронване престижа на един от културните стожери на нацията ни – Българската национална телевизия, която винаги се е стремяла да бъде обективна и да не обслужва вредни за националната ни сигурност интереси. Генералният директор на телевизията е длъжен да оправдае доверието, което му е гласувано. На второ място, Генералният директор е длъжен да съблюдава да не бъде използван националният ефир за подмолно и непристойно уронване авторитета на институциите в България.“
Ние не знаем какви са тези действия, които Синодът подкрепя, тъй като самият директор оповести многократно, че все още не се е спрял на решение за бъдещето на „Вяра и общество“. Но знаем определено, че в същия ден пред БНТ се събраха хора с икони и хоругви, за да защитят Църквата срещу предаването. Двата факта – писмото и митингът – съвпадат и се допълват взаимно по един смущаващ начин. Някой случаен минувач може би ще запита защо хора от едно вероизповедание стоят пред обществената медия. Ако се чувстват злепоставени в някое предаване, няма ли по-интелигентен подход към проблема – със средствата на медията или с помощта на съда, вместо борба за отстраняване на журналист? Не създава ли един такъв натиск усещането за личен реваншизъм и не се ли чува гласът само на една част от аудиторията? Но друг може би ще му услужи с едно припомняне: демонстрацията на борците срещу Горан Благоев е отговор на друга, по-рано проведена демонстрация – на неговите защитници.
Наистина, когато авторът и водещ на “Вяра и общество“ публикува във фейсбук-страницата на предаването тревожно съобщение за някакви свалени от лятната схема броеве и опасения за отпадане на предаването през есента, това изглеждаше доста пресилено и неуместно. В крайна сметка ръководството на БНТ е в правото си да мисли за своите летни повторения, а ние, зрителите – да мислим дали и какво ще гледаме по телевизията. Така трябва да може да стане, без излишна драма, в едно прилично, уравновесено общество. Съобщението обаче предизвика шумен медиен резонанс и внезапни интелектуалци с рупори пред БНТ, табели „Долу мракобесническия и дегенератски стил…“ „Не посягайте на Горан Благоев“, „Оставка на Кошлуков“… и прочие. Което доведе до пространен публичен анализ на предаването от директора и СЕМ на живо по БНТ, и до естествения завършек – демонстрация против водещия и предаването пред БНТ.
Така в първи епизод на лятната сага, вместо да оставят директора на БНТ свободно да си решава въпросите с повторенията, едни хора се заеха с публичен натиск върху медията. Избраха като средство демонстрацията на болшевишки дух, подписки и митинги, и по този начин, без да осъзнават вероятно, подгряха истинската конфронтация. Като при това драматично недооцениха факта, че сред противниковия отбор има далеч по-опитни в тези похвати.
Резултатът с днешна дата е минус едно за всеки отбор. И минус две за църквата като общност.
Темата на защита е свободата. Но ние не видяхме нещо против тази свобода, преди да видим демонстрацията пред БНТ и медийните акции в защита на Горан Благоев. При това без притеснения, че защитата на журналистическата свобода в този случай прегражда свободата на медията и отнема правото на директора ѝ да взема решения в кръга на своята компетентност. Може ли един директор да не харесва резултатите и работата на едно предаване и да иска промяна? Може, това му е работата. Атаката на такова решение няма аргумент; желанието да наложиш личните си предпочитания не е аргумент.
Казвате, че предаването няма за цел да катехизира, че не е длъжно да осигурява баланс на гледни точки, защото не е публицистично, и че изобщо не става въпрос за Църквата в спора. Добре, нека да го видим по този начин. Да си представим през съвсем обща и мъглява аналогия, че говорим за някакво отвлечено предаване, което може би се казва „Храна и общество в България“. И че то с години кани индийски, китайски и италиански готвачи, но никак не успява да осигури участие на готвачи от ресторанти за традиционна българска кухня. Вместо това среща публиката с различни семейства и с готвачи от павилиони за понички и скара. Ако накрая директорът на телевизията реши да се откаже от предаването или да смени водещия, щяхте ли да се окажете на площада в защита на свободата да се говори за понички? Аз залагам на отрицателния отговор.
Така че да оставим свободата на словото изобщо и да видим какво казвате за словото в предаването „Вяра и общество“. За проблемите, които наистина тревожат и отблъскват много вярващи хора от него: лошата комуникация с църковната йерархия, едностранчивото представяне на гледни точки по важни за Църквата въпроси, политическите пристрастия, неокачествимото отношение към паметта на църковни светии. Не казвате нищо – там е работата. Изхвърляте темата за църквата от спора, защото не можете да поемете отговорност за нея, и я оставяте да се търкаля по плочките на „Сан Стефано“. Изненадва ли ви, че някой я вдигна и я постави на табели пред БНТ?
Да се върнем обаче към по-интересния в църковно отношение митинг пред БНТ – на борците срещу предаването и защитници на църквата от него. Възниква въпрос – защо хората защитават църквата пред БНТ, какво има църквата в БНТ? Църквата е в храма, в общността, в душите на хората, в обществения живот. БНТ е медия; тя проследява процеси и връзки в обществото, понякога ги изкривява и пречупва, почти винаги е проводник на внушения и влияния… но така изглежда и светът извън нея. Медията просто го слага в ефир. Тя не задължава с нищо и не забранява нищо; не затваря църквите, не преследва ненавиждащите „Вяра и общество“, нито борците за чисто православие.
Защо да се борим с медията? Защо не я използваме по предназначение – за споделяне на информация, за разговор; дори ако този разговор се окаже спор? Нещо повече, този спор е правилото в светските медии; медийният комфорт е изключението. „Няма слуга, по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.“ (Иоан 15:20)
И тук е моментът да попитаме нещо между другото, и не толкова актуално може би – от какво всъщност се защити Светият Синод чрез отсъствие на клира от предаването „Вяра и общество“? Защо да легитимираме предаването, казват някои, с участието на клира и така да затвърждаваме авторитета му в очите на непросветените хора, които да манипулира? Звучи логично. Но има и друга гледна точка – защо да не го легитимирате чрез участие, като говорите на непросветените хора истината, опровергавате неверните твърдения; като направите така, че тези непросветени хора да се просветят? Какво точно означава позицията на духовенството „не участвам“, в контекста на църковната мисия?! Да не би някой да е обещавал всички да ни харесват и да говорят хубаво за нас? Да не би апостолите да са проповядвали само пред лоялни журналисти? Щеше да има проблем, ако предаването атакуваше скрито, или отказваше достъп до публиката. Но когато отказваш този достъп по собствен избор е друго. Ако приемем страховитата теза, че църквата в България е гонена от Горан Благоев чрез „Вяра и общество“, какво по-полезно гонение от това, да имаш достъп до цяла България, за да кажеш какво мислиш, да се опълчиш на гонителите без риск за себе си и служението си, като напротив – получиш предимствата, които днешната медийна видимост дава? Медията предлага тази възможност; Църквата от своя страна разбира се няма задължение да използва медията, нито да ѝ служи. Само че официалната позиция на църквата не се ограничи до това „не одобряваме и затова не участваме“. Тя отиде по-далече: не одобряваме, не участваме, но освен това призоваваме – махнете човека. Това е недопустимо. Освен всичко друго, нали не вярвате, че със заглушаването на един журналист в БНТ ще спре негативното говорене за Църквата в медиите? И нали забелязвате, че казусът „Вяра и общество“ стана причина за много по-остри нападки срещу нея, отколкото сте чули в самото предаване. Така че може да се попита какви значими ползи за духовното здраве на нацията постигна цялото упражнение, какъвто замисъл се чете в писмото. Нещо повече и по-тревожно може да се каже – спорът за предаването затяга верига спорове, в които църковни групи се противопоставят все по-непримиримо една на друга. Църковните епископи би трябвало да забележат това.
Иска ми се да посоча една разлика между Горан Благоев и неговите опоненти, която ми се струва важна. Всички грешки, които той прави, прави ги от свое име, открито и в ефир. Не се крие зад никого и най-важното – не претендира да говори от името на Църквата. Пристрастен ли е? Може би е пристрастен. Такива сме повечето хора през повечето време. Неговите колеги пред БНТ също са пристрастни, но за разлика от него те демонстрират пристрастията си не от свое име, а от името на Църквата. А това вече е тревожно.
Ако човек се пита защо така се получи, че Синодът на БПЦ реши да гаси пожар с масло, може би трябва да се огледа за вдъхновителите на тази инициатива. И точно тук е добре да внимават хората със справедливи критики към „Вяра и общество“ – в какъв сценарий приемат роля. Защото очевидно има сценарий. И вече изглежда ясно, че представлението има повече действия от това, да бъде свален Горан Благоев от ефир. Много проблеми обясняват тази криза, но днес тя наистина показва признаци на израждане и злоупотреба. Така че има опасност „положението на тоя човек да стане по-лошо от първото“. Има опасност разделенията, внушенията и враждебността, транслирани през медията, да останат, но с променена платформа. А мечтата за чиста от пропаганда обществена телевизия да се отдалечи с нови порядъци от погледа на църковната общност в България.
Каква е тъжната равносметка с днешна дата? Имаме консолидирани усилия на борци в защита на Църквата срещу един човек. Как мислите, кой има повече шансове? А как мислите – трябваше ли изобщо дилемата да изглежда по този начин?
Един добър журналист, който наистина олицетворява православната тема в националната медия, благодарение на дългогодишните си усилия и посвещение, е наречен враг на Църквата. Това не е справедливо. Разбираемо е, че дългогодишното пренебрежение към потребностите на една част от аудиторията постави тази аудитория в опозиция на предаването. Но конфликтът отиде твърде далеч.
С вчерашна дата масмедиите разпространяват интервю с християнка от народа, издържано в познатия от недалечното минало стил „един честен глас от колектива изобличава вражеските елементи“. Интервюто е наситено с внимателно подбрани и подредени въпроси и отговори по темата за разрушителното влияние на Горан Благоев върху православието, като при това редовата християнка споделя щедро духовни диагнози, анализира финансови злоупотреби в предаването, препоръчва проверки на компетентните органи пред услужливото журналистическо внимание. Така не действа Църквата; срамно е.
И тук бих казала – уважаеми митрополити, към които гледаме с надежда да извеждате църковното стадо от трънака на човешките страсти и да пазите единството на Църквата – защо не опитате да разрешите този конфликт, като отворите раната? Вместо да пишете писма до ръководствата на БНТ, не е ли по-добре да поканите автора на предаването и да поговорите с него за причините, довели до тази криза? На пръв поглед изглежда непропорционално – цял Синод да се занимава с един журналист. Но вие вече го правите, защо да не бъде с методите на Църквата? Освен институцията, която сте споменали в писмото до БНТ, Църквата е най-вече жива общност.
За тази общност Горан Благоев е първо вярващ православен християнин (ако искаха, духовниците от протеста щяха да знаят от събратята си отговора на този свой въпрос). Едва след това е журналист в обществената медия.
Дисонансите на църковните спорове и противопоставяния звучат все по-тревожно през последните години. И нищо чудно суетенето около това предаване всъщност да поставя тази по-голяма тема – за опасността от разделението в църквата ни. Има болезнена нужда от разговор в реалната, не виртуална църква в България; разговор, в който да участват свещениците, епископите, всички вярващи, и най-вече – Светият Синод на БПЦ, който представлява Църквата по нейния устав. Това означава да се извърви труден път, може би дълъг, означава да се загърби много арогантност и злословия, означава да се потърси прошка, означава да се покаже синовно уважение, зачитане и доверие към църковната йерархия, означава да се обере спекулативната реторика в името на нещо по-голямо от чувството за собствена непогрешимост.
Но най-вече означава да се съгласим, че единството на Църквата ни е по-важно от личните чувства и пристрастия. И да поискаме да сме една Църква.
