Отиде си отец Боян Саръев

На 27 декември, деня, в който Църквата отбелязва паметта на светия първомъченик и архидякон Стефан, почина познатият на всички българи свещеник, отец Боян Саръев. Отец Боян е енорийски свещеник в храм „Успение Богородично“ в Кърджали. В Родопите го наричат Кръстителя, заради мисията му да върне в християнската вяра потомците на насилствено помохамеданчени българи.

Отец Боян е роден е през 1956 г. в село Жълти Чал, община Ивайловград. Селото вече не съществува на картата. Роден е в семейство на мюсюлмани, но приема християнството.  През 1985 г. завършва Школата на МВР в Симеоново. След това приема свещенство и започва служението си в Пловдивската митрополия. Избира да живее в Кърджали, където служи в храм „Успение Богородично“ до края на живота си.

През 1990 г. основава  Движение за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча“. Посвещава се на служението сред българите-мохамедани, в резултат на което стотици хора приемат масово кръщение в първите години на неговата дейност.

Отец Боян говори и пише много за асимилационната политика на ДПС в Родопите. Не се страхува да застане публично в защита на православната вяра и българския националния интерес, независимо от  конюнктурата и реалните рискове на такава публична дейност. В интервю от 2003 год., по повод заявление на зам. областният управител на Пазарджик, че християните трябва да бъдат изгонени от Родопите, отец Боян заявява следното:

„В Родопите се води една истинска асимилационна война срещу исконно българско население, като то принудително бива ислямизирано и отчуждавано от българския си корен. Не се учудвам, защото съм убеден, че това е същността на политиката на ДПС. Съзнателно и целенасочено по нечия програма, написана вътре или вън от страната, чрез ислямизация на населението и неговото потурчване, чрез масово и поголовно строителство на джамии, Родопите се подготвят за сепариране и откъсване от българската държавна територия. Там, където светне искра на българско родолюбие и християнски дух, ДПС и ислямистите съсредоточават големи средства, с които насилствено натрапват на населените места джамии и ислямски училища. Започват гонения срещу родолюбци. Има цели семейства, принудени да напуснат родните си места ­ Аврен, Кирково, Старцево, заради преследване. От 13 години насам в Родопите се насажда модел на дуалистично турско-българско държавно управление. Регионът от 1912 г. е в състава на българската държава, но духовно още не се е освободил от турското робство. Тези процеси протичат под благовидните предлози за създаване на етнически модел, религиозна толерантност, човешки права. Последните години се минират по този начин и бомбата ще избухне след време, като последиците ще носят идните поколения.

Отец Боян вярваше в силата на мирното решение на този проблем, с любов, вяра и мисионерско служение. Във филма „Балкански дневници: България“ , 2010 год., той споделя: „Ако бях тръгнал да решавам този проблем, с българите-мохамедани, не по мирен път, чрез мисия, а чрез въоръжен конфликт, сигурно помощ щях да намеря. Защото явно насилието повече се толерира от мира, от миролюбието и доброжелателността. Сигурно, ако бях тръгнал да решавам с насилие този въпрос, „доброжелатели“ в кавички щяха да се намерят, които да дадат и оръжие и пари. Но сега няма пари – за църкви, за свещеници, за литература…“

Въпреки трудностите, отец Боян Саръев  намираше път за своята мисия и вършеше неуморна просветителска и милосърдна дейност до края на живота си: грижа за вярващите, грижа за бедните и нуждаещите се, грижа за жертвите на война и бедстващите.

Бог да го прости и упокои със Своите светии.

Вечна и блажена памет!