Излезе книга за обичания архим. Назарий от Кокалянския манастир
В навечерието на Рождество Христово на книжния пазар излезе нова българска книга за живота и наставническата дейност на архимандрит Назарий, игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михайл”.
Книгата „Срещи със стареца Назарий” е съставена изцяло по разкази на негови духовни чеда. Затова и в предговора се казва: „Ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули“ (Деян. 4:20)
Позовавайки се на словата на авва Исая: „Не хвали онова, което не си видял, а за каквото само си чул, не говори за него, като да си го видял“, и на казаното от свети Паисий Светогорец: „Записвайте всичко духовно, което слушате, и този опит, за който сте чули от другите, защото ще дойде време, когато този опит ще бъде изчерпан и ще имате духовен дефицит“,
са събрани и подредени хронологично материалите, съставящи животоописанието на един от последните старци-наставници от старото поколение на Рилското монашество – избран по Божи промисъл да напътства чедата си в следването на тесния път на вярата.
Книгата „Срещи със стареца Назарий” е издадена от „Православна библиотека ТАВОР” при храма „Св. Пр. Иеремия”, с. Рударци. Богословски редактор е свещеник Илия Христов, духовно чадо на стареца, приел свещенство по негово благословение и един от създаделите на издателство „Тавор”.
Съставител на книгата е Велизар Пейков, журналист и издател – също духовно чадо на стареца Назарий в продължение на 31 години.
Книгата може да бъде намерена в книжарниците на столичните храмове: „Покров Богородичен”, св.”Параскева”, „Рождество Богородично”, св.”Петка Самарджийска”,в Кокалянския манастир „Св. Архангел Михайл” и Драгалевския манастир „Успение Богородично” както и в столичните книжарници „Къща за птици”, „Лествица”, „Български книжници”, а след празниците и в провинцията. Поръчка за директна доставка по куриери на имейл: paroria@abv.bg , или на тел. 0878 856 539.
Представяме ви и откъс от книгата…
Из наставленията на стареца
За Рождественския пост и Бъдни вечер
На празниците в манастира дядо Назарий ни увличаше да станем съпричастни на чудните и спасителни дела Господни. Той казваше за Рождественския (Коледния) пост, че според отреденото в Типика е по-лек пост. В първата седмица и от 20 (Игнажден) до 24 декември постът се състоеше само в приемането на растителна храна с олио. През останалите дни може и риба – без сряда и петък.
Съветваше ни така: „Хубаво е да се причастявате преди Бъдни вечер, та на Рождественската вечер спокойно да можете да си вземате от всичко. Има хора, които остават край трапезата цяла нощ“. Старецът не можеше да приеме да се яде и пие до насита, а на сутринта да отидеш за причастие. Ако някой пази поста без олио заради св. Причастие на Рождественската служба на 25 декември, може да яде олио на Бъдни вечер – от уважение към празника, но през деня на 24-и без олио. Така му казвал неговият старец от Рилския манастир дядо Евлогий.
При дядо Назарий всичко трябваше да става с чувство, разум и внимание. Например случвало се е някой по-взискателен към поста да изкаже мнение, че не трябвало да се яде риба през Коледния пост, а дядо му отговаряше: „Това е езичество! Каквото е казано да се яде – спазвай! Сам Господ Иисус Христос е ял риба!“.
За Бъдни вечер в игуменарницата се палеха кандилата пред иконите и се разхвърляше слама по пода край елхата. На трапезата се нареждаха постните ястия. Бройката им не беше от значение.
Дядо сядаше върху сламата на пода. До него се подреждаха в кръг монасите, послушниците и миряните. Палеше се свещта върху питката. Дядо прекадяваше трапезата с ручката и пеехме Рождественския тропар. После вземаше питката, целуваше я и я пускаше по ред да я целуне всеки. После я преломяваше, като заделяше първо три парчета – за Господ, за Св. Богородица и за св. Архангели. После раздаваше на всеки. На трапезата неотменно присъстваше и един манастирски специалитет – начукани на ситно орехи, счукан чесън, оцет, захар, сол и галета. Всичко това хубаво се обърква, като се добавя постепенно по малко гореща вода. Сосът е готов! Топиш с парче от питката и ядеш. По-хубаво нещо от това никъде не сме опитвали!
След това певците почваха Рождественските песнопения: „Христос се ражда, славете го…“, „Дева днес ражда Свръхестествения…“.
* * *
За монашеското послушание дядо Назарий даваше следния пример:
Един старец пратил млад монах да сее лук, като изрично му наредил да бучка луковиците с дръжките надолу. Инокът, спазвайки послушанието, изкарал половината леха, но по едно време го зачовъркала мисълта: „Защо трябва да сея лука наопаки, старецът ми май нещо се е объркал“. И на своя глава изкарал останалата половина от лехата, както си е редно.
След време перата на лука се показали. Половината, с обратно засетите луковици, израсли нормално, а другата половина… изсъхнали.
* * *
При дядо Назарий идваха много хора да се изповядват с ясното съзнание, че по неговите молитви ще бъдат освободени от постигналите ги изкушения със същата бързина, с каквато са били налегнати.
Един от чедата на стареца започнал специализация за лечение с помощта на хомеопатия. Някой от по-ревностните братя започнали да му натякват, че това било шаманщина, използвана от индианците за лечение с билкови отвари. Нещата се усложнили, когато бил упрекнат и от млад монах, че е грехота да се занимава с такива бесовщини… Изпаднал в душевен смут, братът се чудел какво да прави – да продължава, или да се отказва навреме от професионалното си развитие. Отишъл при дядо Назарий и му разкрил притесненията си.
– Абе… докторе! Гледай си там науката и ги остави тия. Нека си се лекуват както си искат! – обнадеждил го с благ тон старецът, разсейвайки набързо всякакъв смут и безпокойство в обърканата му душа.
Такъв беше дядото през целия си живот: снизходителен и състрадателен към слабостите и недостатъците на ближния, той притежаваше духовната благодат при внезапно появили се колебания да насочва човека в правилната посока.
