Кръстопоклонна неделя на Кръстова гора
Митрополит Николай и Константийски епископ Антоний обновяват манастирския храм Покров на Света Богородица
Третата неделя от Великия пост е наречена Кръстопоклонна. Това е денят, в който се покланяме на Христовия Кръст, като си припомняме доброволното страдание и изкупителния подвиг на Господ Иисус Христос.
В неделя, 30 март 2008 г., Пловдивският митрополит Николай в съслужение с новоръкоположения епископ Антоний ще извърши чина на обновлението в храма "Покров на Света Богородица" в манастира "Света Троица" в местността Кръстова гора. Богослужението ще започне в 9 ч.
Негово Високопреосвещенство владиката Николай и Негово преосвещенство Константийски епископ Антоний ще отслужат празнична Вечерня в събота, 29 март 2008 г., от 18 ч. в манастирския комплекс.
Кръстопоклонна неделя е в средата на Великия пост. Така Църквата припомня на вярващите голготските страдания и смърт на Богочовека и ги въодушевява и укрепва до края на поста. Така Светият Кръст възвестява за безмерната Божия любов към човека и към цялото творение и ни призовава по-съсредоточено и по-дълбоко, отколкото през останалото, невеликопостно време, да се замислим за тайната на тази любов.
На Кръстопоклонна неделя от Светия олтар се изнася Светият кръст и се поставя в центъра на храма. На него се покланят богомолците. Както пътникът, уморен от дългия път, отдъхва под сенчесто дърво, така и православните християни, които пътуват към Небесния Йерусалим – Пасхата Господня (Великден), намират по средата на пътя кръстното дърво, за да съберат сили в неговата благодатна сянка за по-нататъшното духовно пътуване.
В храма "Покров на Света Богородица" в манастира ще бъде изнесен чудодейният кръст, който е бил забит на билото на Кръстов връх, където е заровена частицата от Кръста Господен. До мястото днес се стига по специално направена пътека. От двете й страни боголюбиви християни са построили 12 параклиса, посветени на 12-те апостоли.
Кръстът е символ на вярата. Кръстът е щит, оръжие и символ на победата над дявола. Той е печат като онзи в Египет, за да не се докосне до нас поразяващият ангел, се казва в (Изх. 12:12,29). Кръстът е въздигане на лежащите, опора на стоящите, тояга на немощните, жезъл на пасомите, унищожение на греховете, спасение на душите и телата. Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава на вярващите. "Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните – язва", възпява Кръста Господен светата ни Църква.
В Средните Родопи е особено изразена почитта към Христовия кръст.
Историята на месността Кръстова гора е наистина невероятна. Приличала на кръст, затова я нарекли Кръстов връх. Още по-невероятна е приказната природа, която заобикаля манастирския комплекс.
Манастирът "Света Троица" в местността Кръстова гора се намира в самото сърце на Родопа планина, на 6 километра от село Борово. Кацнал е на няколко хълма на 1545 метра надморска височина. В средата на 17 век построили манастира, известен тогава като Троицкия, сред гъстите букови гори. Днес комплексът включва две църкви "Покров на Света Богородица" и "Света Троица" и 15 параклиса.
Маршрут от Пловдив до Кръстова Гора
Пловдив – Асеновград – Бачковски манастир – на разклона за град Лъки – Юговското ханче, се отбива на юг – минава се през село Борово и на 6 км от селото се стига до Кръстова гора.
Източник: Български фактор
„Както пътникът, уморен от дългия път, отдъхва под сенчесто дърво, така и православните християни, които пътуват към Небесния Йерусалим – Пасхата Господня (Великден), намират по средата на пътя кръстното дърво, за да съберат сили в неговата благодатна сянка за по-нататъшното духовно пътуване.“
.
Досущ преписано от моята проповед за утре на умрелия сайт: http://www.religiabg.com/?p=oldnews&id=8616, 21 март 2006.
.
Слагам същата проповед на моя блог, за да сравните.
.
Кръстова гора е добросамарянска измислица. Никакъв Христос кръст не е заравян там.
Наскоро в този сайт се коментираше, че проповед, която излиза с името на отец Павел Стефанов, е превод на проповед на Алексий- Московския патриарх . Нямаше обяснения; защо?!!! Как не е неловко сега на същия „автор“да се възмущава, че го преписали :-))). Какво е това…
Кръстова гора е езическо място, а не християнско. Бил съм там и не разбирам как някои виждат манастир, като няма такъв. Не мога да чета равнодушно и как се рекламира това място от православен християнсдк сайт. А един свещеник, с когото споделих моите впечатления от там, предели Кръстова гора като свърлталище на екстрасенси. Според него, а и според мене, святото място е ниско долу на пътя и се нарича Бочковски манастир, а не на измисления връх с измислената незнайно кога и незнайно от кого легенда за кръста на който бил разпнат Спасителя. това за мене е богохулство.
Когато ми дават половин час за писане на проповед, друг изход няма. Да не говорим за св. отци, чиито произведения до голяма, ама ГОЛЯМА, степен са взаимно преписани, защото тогава не съществува понятие като плагиатство и авторско право.
.
Моята радост е, когато в 2 часа през нощта ми звънят български свещеници от Америка и ми казват, че са използвали проповедите ми и хората са ги харесали.
Щом няма авторко право и плагиатство, защо пишете коментари че някой ви бил преписал. И не знам кой ви дава половин час за проповед, но така или иначе, не си пишете името под нещо, което не е ваше. Другото са празни приказки.
Историята с „Кръстова гора “ започва с личността на Иорданчо Стойчев- православен християнин, от македонско, вероятно добросамарянин, т. е. изпаднал в духовна прелест. Същият, с характерните признаци, не на святост и скромност, а на духовна заблуда, поради убеденост в правотата на преживяванията си, което вече е гордост, парадира със своите откровения и „Божествени“ видения, и „предсказва“ разни неща, както го правят гадателите като Ванга ,Вера Кучовска и проч., и екстрасенсите, вършено с бесовска сила.
Така Иорданчо „предсказал“, че на връх Кръстов е имало манастир /за беса не е било трудно да го отгатне предвид възрастта му-на милиони години/ и, че там е заровено парче от Кръста Христов. Оттам тръгва версията за чудотворния връх и тайнствената светиня заровена на онова място, която и до сега не е открита. Бившия игумен на Троянския м-р еп.Нестор в едно историческо свое изследване достигна до твърдението, че на Кръстов връх е заровена икона с вградено, инкрустирана частичка от истинския Христов кръст, но това остана в сверата на хипотеза, недоказуема. Оттук насетне всичко с Кръстов връх, сбирките на екстрасенси -шарлатани, добросамаряни, лековерни християни и проч., както и преживявани от тях „небесни“ видения и посещения са само БОЛНА МИСТИКА. Църквата, БПЦ трябва да излезе с ясна позиция относно феномена „Кръстова гора“, за да се пресекнат всякъкви спекулации и комерсиални интереси. Православието е правоверие и „правоживле“.
„Самоопределя се като православна християнка. Това обаче не й пречи да харесва будизма, да го практикува и преподава.“ (http://www.dnevnik.bg/show/index.php?storyid=473939&p=0#comments).
Като чете човек прекрасната статия на епископ (той май вече е архиепископ) Калистос Уеър и като чете тази, вижда огромната бездна между истинското богословие и нашето родно (както обичат да назовават всичко нашите митрополити) „богословие“. Както се казва – пълна скръб!
Мисля си, че макар Кръстова гора да е породена от болна и изкривена добросамарянска мистика, но ако все пак този огромен интерес към мястото се насочи в правилна посока, колко много хора ще си тръгват просветени и просветлени.
Но кой да го направи?! Гледа се търговията, келепира. Радват се, че се бил събирал много наро- Ама за какво се събира? Ама какво получава?
Тръгват си заблудени, че са намерили камъче с кръстче, че са пили вода от аязмо, че са се проврели през едни клони, че са се „заредили“ с енергия и прочие скудоумия.
Аз също преди години по желание на християните съм водил няколко пъти поклоннически групи, но престанах да водя, след като видях за какво става дума. Иначе природата е красива, но на много места Бог е създал не по-малко красива природа.
Апилирам към всеки, който е просветен, да просвещава и други, че Кръстова гора е добросамарянско, а не православно светилище и така да даде своя принос да стане православно! Дай Боже да стане!
Нищо няма да се промени в т.нар. Кръстова гора, докато тя остава дойна крава за митрополита и поповете.
.
Разговарял съм с Уеър, който е изключителен ерудит, но много свенлив човек. В него няма нищо „владишко“. Преди няколко години бях на конференция в Беларус и служих с митрополит Филарет. Дяконът направи грешка, владиката посиня от яд и започна да крещи колкото му глас държи. Аз отидох при него и му казах: „Владико, хората Ви слушат и се съблазняват. Бог не е в крясъците и силата, а в тишината и смирението“. Той ме изгледа и до края на литургията не повиши глас.