Навършват се 285 години от рождението на преподобни Паисий Хилендарски

Както никога досега е нужно да се уповаваме на посланията, които отправя към нас преподобни Паисий Хилендарски, за да опазим своята вяра, род и език. Нима може да бъде уважаван и равнопоставен човек, който се отказва от своята идентичност, т. е. – същността си?! Още повече, това се отнася за дадена държава и народ, които имат своето благословено и славно летоброене.
През ноември 1999 г. дори бившият американски президент Бил Клинтън, при посещението си в България, в речта си пред храм – паметник „Св. Александър Невски” цитира преп. Паисий Хилендарски: „О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин…!”
Сегашното и бъдните поколения ще се покланят с благоговение пред блажената памет на преподобния Паисий Хилендарски и тази почит към родолюбивия му живот и дело трябва да бъде нещо, към което да се стремим и учим децата си занапред. Българската Православна църква отбелязва на 19 юни, на празника на преп. Паисий Велики и паметта на преп. Паисий Български. И както Бог милува всички хора и ги приканва към мир, истина и братолюбие, така и светиите Му непрекъснато се молят пред Него за доброто, благоденствието и благополучието на целия свят и народа си. Преподобни Паисий Хилендарски, със своята „История славянобългарска” е изпълнил по съвършен начин Божията заповед за любов към ближния – той е показал любовта си към своя народ със своето слово и с живота си.
Преподобни Паисий е светец на нашата църква, затова е разумно всички духовни средища на образованието и културата, които носят името му да се преименуват според неговата канонизация и да се казват: ”Свети Паисий Хилендарски”. Техният брой е голям. Почти всички се наричат „Отец Паисий”, някои от тях – „Паисий Хилендарски”. Такъв е случаят с Пловдивски университет. В тази връзка искам да спомена мнението на проф. Иван Желев от дирекция „Вероизповедания”, който отбелязва, че трябва да се прекрати порочната практика от наименованията на образователни и културни институти, наречени на български светци, да се премахва определението „Свети”, за да не се омаловажава значението им като църковни дейци и бележити личности на България.
Българският народ е наричал отец Паисий светец, когато той е разпространявал своята малка, безценна книга.
Преименуването на общински училища е регламентирано от страна на МОН с чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от ППЗНП. В тази връзка, не е неправилно училища, читалища и университети да приложат този документ. Наистина, много хора още не знаят, че йеромонах Паисий Хилендарски е канонизиран на 26 юни 1962 г., но сега, във време на духовна деградация, моето горещо желание и надежда е Българският парламент да приеме такова законодателно решение, което да даде държавническо признание на светостта му.
Това ще бъде обединителен акт за всички българи около идеята за достойна и суверенна България. Преподобни Паисий Хилендарски е радетел за такава България.
Канонизацията на Паисий беше чисто политически акт и отклик на слабото гонение в България, което подражаваше на гонението срещу Руската църква при Хрушчов. Този светец няма нито мощи, нито чудеса, нищо – само една националистическа книжка.
„Националистическа книжка“, в която се говори за българската святост, църковен и държавнически живот. Можем да я отъждествим с равностойностното: Българска църк. история.
Лесно е да се критикува делото на някого в миналото, от позицията на нашето летаргично съвремие. Да просветиш един народ и исторически и църковно, да пробудиш съзнанието му като православен и български, във време на преследване и шпионаж, както е било в годините на османско иго, което са извършили преп.Паисий и Св.Софроний Врачански, не е като да си седиш пред компютъра и да си пишеш статийки.
На колко светци не са открити мощите им, нито знаем живота им, нито молитвата им, пък стоят имената им в църковния календар? Откъде и кой да съхрани и запише исторически данни за отца Паисия в онова време, когато българите са забравили и четмо и писмо? Малцина са били такива, дето са завещали на поколенията някоя историческа бележка от това време. Липсата на исторически сведения за дела и чудеса, не омаловажава делото на някого, което за преп.Паисий е равноапостолно.