НЦИОМ: Одобрението към църквата е спаднало с 12 пункта само за месец
Източник: агенция Фокус
Одобрението за работата на Българската православна църква е паднало с 12 пункта за последния месец. Така църквата е най-„пострадалата” институция от началото на годината. Това сочат резултатите от национално представително проучване за обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), съобщават от от НЦИОМ.
Особено критични са високообразованите респонденти, както и жителите на столицата и на големите градове. Общият негативизъм към работата на църквата се отразява и върху обществените нагласи към въвеждането на предмет „религия” (вероучение) в учебните програми. От юли 2004 до декември 2006 г. одобрението за такъв предмет бе около 60%, докато сега то е 46%.
Следвайте ни
АМА ТО Е ИМАЛО НЯКАКВО ОДОБРЕНИЕ?!
След огромните усилия, които някои медии положиха с преднамерено враждебните си публикации, за да сринат сред полу-вярващия в нещо-си окаян наш народ, уважението към Църквата.
И след това, някак си полу-учудено (и може би, с огромно тайно задоволство) констатират факта. Отчет дават, един вид, за резултатите. Невъобразимо нагло, нали?… Но твърде възможно, уви…
Аз нито съм учуден, нито уплашен. Църквата си е имала врагове открай време, но да й се навреди е трудна задача… Пък и ние, верните на Христа си оставаме в Църквата; нашите пастири – също; който е в кораба не пада лесно вън… Горко обаче на тези, които нито кораба разклащат, нито сами влизат в него, но по този начин и на влизащите (спасяващите се) преграждат пътя. Те постъпват като сатаната, който като не може да отмъсти и да навреди на Бога, убива тези, които Бог обича – Неговите най-малките.
И особено тежко е, когато сред тези вредни хора се нареждат и някои уж-братя, уж-сестри. Те образно казано ни забиват нож в гърба и от тях най-много ни боли. Писал съм за това доста, включително в този сайт.
Не е чудно, драги „автор N/A“, това, което става. Дано обаче хората най-после да „стоплят“ защо то става, кой го прави, с какви цели – и да се замислят за последствията от всяко действие и бездействие. Какви са техните плодове. А ето какви са те сега – горчиви.
Авторът N/А може да е НЦИОМ, а може и тоя дето е поръчал изследването. Информацията е публикувана от мене. И хубаво е, че се правят такива проучвания. Ако резултатите ги сметнем за манипулирани или лъжовни, то тогава нека се спретне едно такова изследване от друго – по-надеждно място. И изследването е за отношението към Работата на институцията – тоест хората, които работят в нея, а не за Църквата. Те хората парламента не одобряват, дето уж са го избирали…
поздрави от мене
Нито пък, че няма нужда от него. Само казвам ЗАЩО се стигна дотам. Па нека всеки да си носи отговорността и раницата с греховете, с която ще се представи пред Бога. (Хеле па журналистите… 🙁 )
А пък Църквата впрочем изобщо не е „институция“. И ако някой слабо-, полу-вярващ, както казах, презре дадени хора в Църквата, били те на административна длъжност, били монаси, свещеници и т.н. – тогава той отхвърля не просто тях, не някаква си „институция“, а Църквата изобщо и с нея цялата ни православна вяра. И погива. Това исках да кажа.
Благодаря за сведението, впрочем. От Двери ви изпревариха с него, но там не смеят да пуснат коментари под статиите. И с основание. Моят тук щеше да е цветенце (там).
Спомням си приказката за шопа.Когато видял жирафа,казал: ПА ТАКОВА ЖИВОТНО НЕМА.Горните писания са поредното доказателство за състоянието на една общност,която атиестичната държава регистрира като – „официална църква.“Тази Църква бе легитимирана от атиестичната държава със едно едничко условие – НИШО ДА НЕ ВЪРШИ.И ще получава.На разни православни,които четейки тези редове,които ще видят в тях не просто критика а сатанински пръст ще цитирам евангелския слепец: ЗНАЯ ЧЕ БЯХ СЛЯП А СЕГА ВИЖДАМ. Проблема на православието в България е един единствен източник Атеистичния Синод на БПЦ.Всъщност този Атиестичен синод си свърши брилянтно поетия ангажимент към атиестичната държава.Това е.
… как се намират толкова много хора с болезнен интерес към Църквата и към нейните дела, които обаче никога не стигат по-далеч от там, само да я „критикуват“. Тоест – да я нападат, съдят, отричат, да й се присмиват – и с това вероятно си мислят, че постигат някакво… духовно ниво. Наистина, повече уважавам един протестант, който честно си вярва по своему и от нищо друго не се интересува, освен от делата на своята си християнска общност, която уважава и обича, и за която работи. Не говоря дали е на прав път; но просто е на НЯКАКЪВ път; знае кой е и какво прави. А тези окаяни лутащи се хора, които все са недоволни, все презират Църквата, обаче пък нито работят с ума и с ръцете си за нея, нито на мира я оставят, понеже все „много ги вълнува“… Ето тези хора не мога да ги разбера. Предполагам, че тайно Христос ги влече към Църквата, а дяволът им навира в очите всякакви боклуци, само и само да ги отвърне и да не стигнат до Чашата и до църковния живот. Да се смили Господ над тях!
През последния месец църквата се изяви в същото това публично пространство, което е обект на социологиеското проучване със следните четири негативни изяви: 1. Скандалните покупко-продажбо-замени на имоти в Световарненска и Великопреславска епархия („Животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си“, Лука 12:15); 2. Римско-Старозагорския архонтски скандал (предметът на дейност на църквата не е да произвежда архонти); 3. Изборът на Пловдивския митрополит Николай, съпътстван с непремерени думи и действия от негова страна; 4. Талибанското отношение на сливенски духовници към абортите, заплашителното размахване на пръст във всички посоки, без да бъдат забелязвани дори следи от любов към грешниците. Няма как да не спадне доверието при това положение. Защо и на какво отгоре да имат доверие хората? Църквата не може да иска да бъде обичана. Църквата е длъжна да обича!
„Обществото не е длъжно на църквата, а обратно.“
Аз пък дръзвам да мисля, че Църквата е по-тясно обвързана с Христос, отколкото със света. Тя е длъжна да освети света- вярно; но дългът й за това не е дълг пред света, а дълг пред Христос. А виждането, че Църквата била длъжница на света идва от западния пиетизъм, който възприема Църквата като институция, призвана да обслужва обществото – да го морализира и „духовно да обгрижва“ всеки индивид. Всъщност пиетизмът е еклесиологична ерес. Църквата не е слугиня на света или на светското общество. Дано да не я виждате така.
Първо събитията, които цитирате не са изтълкувани с любов, а с преднамерена враждебност. Така няма да стигнете до никъде. Второ, тази враждебност и самият подбор на събитията- втренчването на светлината на прожекторите в тях е дело на медиите- умишлено, с манипулативна и антицърковна цел. Виждат се 4 ярко осветени неща. Но това е целта- в тази светска светлина да не се види таворската; Чашата на спасението да остане в сянка. А тази Чаша именно е само в Църквата, независимо дали подобни събития са 4 или 400. Всъщност междувременно капка по капка се трупат и добри неща в Църквата. Има хора, които като мравки се трудят: учат децата, пишат, проповядват, строят храмове и най-важното – СЛУЖАТ, въпреки всичко. Но в това няма кой да перне прожекторите. Сиво е, скучно е, нали.
Църквата не иска нищо, Бог не иска нищо. Хората имат избор: да ги обичат и да се спасят, или да ги намразят и да умрат. Точно толкова е просто.
Не разбрах от статията колко процента е?
Човече, общественото доверие/недоверие е факт! Обществото (или опрделен процент от него) не вярва на Църквата. Ще излезе че всичко ни е наред, а само два-три журналиста гадни объркаха работата последните месеци. Ми то ако така ставаше, дайте да намерим пари и да платим и ние на двама-трима добри журналисти да оправим положението. ! Я стига глупости.
Статистика, господине, факти. Да седиш и пищиш защо журналистите не виждат хубавите работи, пък виждат други работи, е абсолютно елементарно и безсмислено… Ма тълкували с враждбност – ами да. Ти направи така, че да няма място за тълкуване. Търси какво да промениш; това е знак, че има проблем. Никой никога не е постилал пътя на Църквата с рози. Това ти е написал отецът, но ти не разбираш ама хич. Християнската мисия е борба, сурова. Трябва да ти пука за тия дето гинат, включително и журналистите, за да поемеш риска. Ако можеш. Ако не можеш или не знаеш какво да направиш, може да се молиш (да се молим) за това. Обаче да се сърдиш, че ти се посочват факти е просто невероятно инфантилно…
Благодари на тия дето посочват проблемите!
Имаше в „притчи“ нещо – изобличавай праведния, за да те обикне, не изобличавай кощунника, за да не те намрази (по памет).Помисли върху това.
Не е вярно, че журналистите имали обективно отношение към Църквата. (Не е вярно и това, че ТИ имаш обективно отношение към Църквата, симпатизирайки на разколници, но това е друг въпрос.)
Според теб такова нещо като кампанийна медийна война срещу Църквата няма? Или това просто не е възможно? Или манипулатори не вършат мръсните си дела, за да формират общественото мнение (именно чрез медиите) в една или друга посока? Ами ако го вярваш- нека да преценят хората колко е умно това. Ако пък не го вярваш, значи и тук сега шмекеруваш и извърташ, защото искаш да хвърлиш още малко калчица, нали ти е паднало.
Виж какво, saluti. Църквата ни не е идеална и ти го знаеш, и аз. И има за какво да бъде критикувана, и това си е така. Но тук не става въпрос за това и именно ТИ извърташ нещата. Картината, която се появи в медиите описваше Църквата едностранно и грозно и това е факт. Именно ТОВА отвърна огромен брой хора от Нея- и това е факт. А че имало лоши неща- да, но даже и С ТЯХНОТО НАЛИЧИЕ тези хора щяха да се спасят; а сега ще си останат атеисти. Никой не е чист- абсолютно никой! Но Бог ни прощава. А някои хора не прощават. Те търсят мръсотиите, за да ги използват после- да калят, да изнудват и манипулират чрез тях. Това искат да приложат и на Църквата. Но аз разбирам защо не го виждаш! Никой няма да разбере Писанието, ако го чете без вяра. Точно така и никой няма да разбере истината за Църквата, ако не влезе да заживее в нея и ако не я заобича.
Не ме учи за мисия, църковност… не и ти!
Показали медиите някакви грозни истории: владика коли прасе, друг разменя кон за кокошка. Ами какво сега – стават такива работи. Те пък защо ги показват. Не ги е срам. Като ония войничета, дето псували иракчаните. Сега взеха, че ги уволниха. Или като ония другите, американските, дето ги водели с каишка и се снимали. Сега са в затвора. Или като оня лекар, който взел пари за операция. Сега и него го уволниха. Работа ли е на медиите да излагат сега тия дето и без тях се излагат? Без тяхното наличие (на журналистите) колко хора щяха да са си рахат, а сега – развалиха ни рахата и одобрението, и настроението? Щях да забравя, ами ежедневната кампания на журналистите срещу парламента, а?
Явно точно толкова ти пука за Църквата, колкото и за парламента, или за войниците в Ирак. Но когато дойде време да умираш, ще се зачудиш кой да ти помогне. Тогава може и да усетиш известна разлика.
Когато един парламентарист се изложи и журналистите го изобличат – това може. А когато митрополит се изложи – това не може. Кое не може – митрополит да се изложи ли? Хайде бе 🙂 И какво общо има това с умирането на единия и другия??? Единият злоупотребил с държавата, другият с Църквата. Човещинка.
Ами онези с белите престилки, горките. Някои от тях могат да се излагат, а някои от онези с черните – не могат. Едни злоупотребили с Хипократовата клетва, други с хиротонията. Или не могат да злоупотребят. Или като злоупотребят, да си мислим, че не са. Ами като са, как да решим, че не са? Без манипулация не става. Трябват медии, които да повтарят, че някои митрополитите не грешат, нито свещениците – това обаче да се казва само за българските. Останалите са от „чужди православни църкви“. Те може – те са гърци, американци – те може да грешат. Нашите не може. Така и така няма църковен съд – просто няма кого да съди :-). Горките журналисти. Без „ТЯХНОТО НАЛИЧИЕ тези хора щяха да се спасят“
Ние в Църквата си знаем нещата. Нямаме нужда да ни „светват“. Тези, които научават медийните „истини“ са предимно външните, невъцърковени хора. Те нямат имунитет- ясна позиция, оформена от вярата, за да възприемат тези неща. За тях Църквата е професионално сдружение на мошеници или най-много- шамани, които трябва да ги обгрижват (честно и професионално). Е, лошо няма. Но защо когато светските медии ни плюят да нямаме право да се защитаваме? А когато Църквата се изказва по наболели въпроси, засягащи извънцърковното общество– напр. абортите, контрацепцията и т.н., то така остро реагира?
Има две обществени среди: на Църквата и на атеистично-езическото светско общество. Когато хора навлизат от едната- в територията на другата, те трябва да го правят с много любов и тактичност. Това важи особено за Църквата, но също така- и за светското общество.
За жалост, това не се случва. Светът винаги мрази Църквата и не й отвръща подобаващо. Напада я жестоко, меси се в нейния живот, не й дава нищо, не й помага с нищо (защото си остава чужд), но бърка в нея с мръсни ръце. На туй отгоре даже твърди, че това е „честно“ и е в реда на нещата. Нали и едните (светските, напр. „белите престилки“) са хора, и другите (напр.“черните престилки“ и техните „фенове“) са също хора. Да, външно е така. Но не са съвсем едни и същи, защото принадлежат към различни семейства.
Но особено тежи, когато се оказва, че хора уж от Христовото семейство всъщност не само не са от него, но и му вредят, заедно с чуждите.
Владислав като казва „ние в Църквата си знаем нещата“ явно има предвид, че той единствен ги знае и като израз на преклонение пред своя неоспорим авторитет говори в множествено число. Защото дългът за служение на най-малките Христови братя не е пиетистка ерес. Самият Спасител се отъждествява с тях. „Бог толкоз обикна света… Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него“. Пиетистка ерес е да виждаш таворска светлина там, където никой не пристъпва към Чашата на спасението.
Не е плюене по църквата, когато се покаже попска обява за разваляне на магии и запис със скрита камера как точно става разваленето.
Абортът не е извънцърковен проблем, още по-малко начинът на налагане епитимия заради него
„Светът винаги мрази Църквата и не й отвръща подобаващо. Напада я жестоко…“. Светът има такова отношение, каквото е казал Христос, а не каквото желае Владислав: „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“. Закономерно е светът да мрази църквата. Закономерно е църквата, тоест аз, Владислав, saluti, izvor, да го любим и да му служим с любов. Именно така служим на Христа и на Неговата църква.
Това е, понеже хората са разни и кой знае кой човек как точно е ориентиран и колко е въцърковен. Точно затова трябва да се внимава на кого какво се говори. За да „осведомиш“ събратята си, ти осведомяваш всъщност враговете си и съблазняваш слабите.
И какъв „неоспорим авторитет“; не мога ли да поспоря с теб- защо е тази ирония? Колкото повече човек се интересува, повече научава; но не и ако стъпва в храма само на Великден.
Служението на Христовите не е пиетизъм, но обслужването на моралистите Е. (Явно не обяснявам добре.) Пускането на компроматчета не е плюене по църквата, а е предизвикване на такова плюене. Защото ние знаем, че даден поп е недостоен и не представлява Църквата; но някои не знаят. И наистина в Църквата абортът не е нито проблем, нито въпрос (ако свещениците си вършат работата); такъв е извън Църквата.
И накрая почти се съгласявам с последния ти абзац. Само че, виждаш ли, ние не служим на света, като унижаваме пред него Църквата. Точно тук грешиш според мен. Не може да служиш с любов на света, а да нямаш любов (прошка, милост, снизхождение и т.н.) към своите си- към Църквата. Семейството ти са точно пияния поп, глупавата бабичка, гневливият недостоен владика и т.н.- хората, с които се причастяваш.
Ако и сега не ме разбереш, значи просто няма да се получи. Започвам да си мисля, че няма смисъл. В Църквата ни здраво започна да пуска корени новата ерес на монаха Михаил и явно наоколо почти няма човек, който да не и се е поддал. Или поне такъв ползващ интернет.
Да, наистина аз съм по-критичен към тези, които правят глупости в църквата, отколкото към онези, които ги правят извън нея. Но не мисля, че това е двоен стандарт и принципно не приемам двойния стандарт, какъвто призив надушвам в горенаписаното. „Онези“ от света не се причастяват заради „тези“ в църквата. Затова „тези“ поемат греха на „онези“. Кръвта на „онези“ ще се изиска от „тези“.
Христос никого не упрекна „Защо не ме обичате?!“ Светът не знае да обича. Светът знае да мрази. Нашият Учител дойде да ни научи да учим света да обича като отвръщаме на омразата с любов, като благославяме онези, които ни проклинат, като обичаме онези, които ни мразят. Иначе излиза, че Христос дойде на земята не с мисия, а на инспекция, не като сеяч, а като жътвар, не като Учител, а като съдия. Той ще дойде и като Съдия, но съдът ще започне от нас.
Не е лесно, но е красиво! Другото е друго християнство.
Аз все считам за подразбиращо се, че светските медии ни нападат след сигнал от християни. Като полицаите и те- нищо не могат, ако не бъдат извикани, за да им се подхвърли нещо. А тук услужливци- колкото щеш. После- други, които посрещат светските журналисти с отворени обятия и ги „захранват“. И трети, които не се борят с резултатите от „трудовете“ им, а си ги оставят спокойно на мира. Но черешката на сладоледа са уж православните медии, които не само копират и разпространяват навсякъде, до всички антицърковните светски писания, но и добавят злобни коментари от себе си. А понякога те даже се занимават и със самото „разследване“.
За тези хора си мисля аз; всички те са уж християни, от Църквата.
p_stefanos изглежда допуска, че християните нямат нищо общо със злобните медийни нападки срещу Църквата. Оттам идва разминаването ни. Уви обаче; ако беше така, то Църквата ВЕЧЕ е едно добро семейство и в него нито има какво да се критикува, нито е възможно.
Всъщност точно защото ние християните сме калпави- затова ядем калая на безбожниците. Както всяка чета си има предатели, така и във всяко семейство си има юди. Те, като видят баща си пиян-залян да се връща вечер, вместо да го скрият бързо, да го заведат в къщи, да го измият и да го сложат да си легне, а на сутринта да се оправят с него, те решават да го разведат с викове, присмех и хули по главната, за да обере срама и така, може би, да му дойде на ума да се поправи. Едва ли!… Но последствията засягат мн. тежко цялото семейство.