Патриарх Неофит: „Митрополит Дометиан бе ревностен свидетел на евангелската истина“

Стотици духовници и миряни се събраха в днешния скръбен ден в катедралния видински храм „Св. Димитър Солунски“, за да се сбогуват с покойния Видински митрополит Дометиан.

Заупокойна света Литургия бе оглавена от Врачанския митрополит Григорий, поел длъжността на наместник на овдовялатаВидинска епархия. Опелото на митрополит Дометиан бе отслужено от патриарх Неофит в съслужение с членове на Светия Синод, с епископи на Българската православна църква, с представителите на Руската и Румънската патриаршия у нас, с духовници от Видинската епархия. Молитвено участие взеха и архиереи, дошли от други поместни църкви, да почетат паметта на покойния техен събрат.

След края на опелото от храма потегли траурно шествие към двора на Видинската света митрополия, където бе погребан дядо Дометиан.

Кметът на Видин Огнян Ценков изрази скръбта си от загубата: “…ние дълбоко скърбим за този достоен и свят човек. Неизброими са неговите дела в името на православната вяра и на добруването на хората. Сърцато и всеотдайно нашият владика ръководеше 30 години Видинска епархия и с безкрайно търпение и любов насърчаваше вярата и надеждата у миряните, приобщаваше ги към християнските добродетели, учеше ги на състрадание и човечност… Митрополит Дометиан бе истински духовен водач, който ще служи за пример на поколенията напред! Всички ние ще носим в сърцата си спомена за неговата светла личност, изпълнени с благодарност.”

Пред събралото се множество Негово Светейшество патриарх Неофит прочете слово в памет на покойния митрополит, в което припомни житейския му път и делото му на архиерей:

„Никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме” (Рим. 14:7-8).

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, досточтими отци, скъпи в Господа опечалени братя и сестри,

С дълбока скръб цялото изпълнение на Българската православна църква възприехме вестта за кончината на нашия обичан в Господа събрат, кириарха на Видинската епархия Негово Високопреосвещенство митрополит Дометиан.

Кончината на митрополит Дометиан е огромна загуба не само за духовенството и вярващите от Видинска епархия и за цялата БПЦ, но и за целия православен свят. С болка си припомняме днес словата на свети пророк Давид: „Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15).

Днес душата на блаженопочиналия митрополит Дометиан предстои пред Бога, към Когото винаги се е устремявало неговото пламенно сърце. Ние вярваме и знаем от думите на Псалмопевеца, че „милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят… които пазят завета Му” и изпълняват заповедите Му (Пс. 102:17-18), че за всеки верен Божи служител „животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Филип. 1:21).

Високопреосвещеният Видински митрополит Дометиан (в мире – Димитър Попвасилев Топузлиев) е роден на 11 ноември 1932 г. в с. Хасовица, Смолянско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 г. със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 г. От края на същата година е студент в Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София, която завършва през 1956 г.

На 14.01.1959 г. в мъглижкия манастир “Св. Николай” Димитър Топузлиев е постриган в монашество с името Дометиан от Старозагорския митрополит Климент под духовото старчество на архимандрит Панкратий (по-късно Старозагорски митрополит). На 10.03. с. г. в старозагорския катедрален храм
“Св. Димитър” е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма “Св. Богородица” в гр. Стара Загора.

От началото на м. септември 1959 г. до 1962 г. йеродякон Дометиан е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 18.07.1962 г., в академичния храм, с благословението на Св. Синод на БПЦ е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий (по време на съслужението му с Българския патриарх Кирил).

Завърнал се в Родината, от 01.01.1963 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на м. февруари 1967 г. Като такъв на 04.12.1963 г. във великотърновския катедрален храм “Рождество Богородично” е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Стефан.

От 10.03.1967 г. архимандрит Дометиан е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от м. октомври същата година и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. От м. февруари до м. август 1968 г. слуша лекции в Богословския факултет в Лозана, а от м. август 1968 г. до м. август 1969 г. е на стаж и езикова специализация в Лондон и Оксфорд, а заедно с това слуша лекции и в колежа “Кадестън”.

От 01.09.1969 г. до 01.11.1970 г. той е протосингел на Софийската митрополия, а от 01.11.1970 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод, какъвто остава до 01.03.1979 г. Като такъв на 15.12.1974 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата “Знеполски” от блаженопочиналия патриарх Максим.

Както в Родината, така и извън нейните предели с усърдие изпълнява всички послушания, които Светият Синод му възлага. От 01.03.1979 г. епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, който пост заема до м. март 1983 г. След завръщането си в България, от 01.04.1983 г. до м. юли 1987 г. е викарий на Софийския митрополит. На 26.07.1987 г. е избран, а на 02 август с. г. е и канонично утвърден за Видински митрополит.

За тридесет годишното си митрополитското служение покойният архиерей се потруди усърдно на Христовата нива, оставайки верен разпоредник „на тайните Божии” (1 Кор. 4:1) и ревностен свидетел на евангелската истина. С неговото дейно управление в диоцеза на поверената му от Бога епархия са възстановени множество манастири, храмове и параклиси.
В своето служение покойният кириарх на Видинската епархия, от детство знаещ „свещените Писания” (2 Тим. 3:15), се стараеше да пребъдва в това, на което е научен и което му бе поверено (2 Тим. 3:14) и се стремеше вярно да „преподава словото на истината” (2 Тим. 2:15).

Като възнасяме топли молитви към всемогъщия Творец и Спасител на света за упокоение на новопреставления наш събрат и съслужител, надяваме се, че делото на неговата вяра, трудът на неговата любов и търпението на неговата надежда „у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего” (1 Сол. 1:3) ще бъдат милостиво приети пред престола на Всевишния. Ние вярваме, че за своето предано и вярно служение на Църквата Христова, той ще чуе призива на Небесния ни Отец: „Добри и верни рабе, влез в радостта на господаря си” (Мат. 25:21). Амин.

Бог да прости и упокои душата на новопредставилия се в Господа Високопреосвещен наш събрат Видински митрополит Дометиан! Вечна и блажена да бъде неговата памет!“

 

Източник: www.bg-patriarshia.bg

Снимки: Община Видин

Близки теми: