Подписът в Боянската църква не е на Боянския майстор
За града
Подписът в Боянската църква е вероятно да не е на Боянския майстор, съобщи археологът проф. Николай Овчаров. На 11 март учени откриха портрет на мъж с брада и надпис "Аз В…ан" под стенописите от 13 век в Боянската църква. Така се появиха очаквания, че името на смятания за анонимен Боянски майстор ще бъде разгадано.
Проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков, които направиха откритието, го съобщиха на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който пък разтълкува, че най-вероятно е Вълкан или Вълчан. Реставраторите Григоров и Цветков обаче бяпа по-предпазливи и твърдяха, че е рано да се прави заключение.
Подписът може да бъде на всеки човек, който е бил в църквата по времето, когато тя е била рисувана, смята проф. Овчаров. Формата на надписа "Аз (името на автора) . . писах" е стандартен подпис от 13-14 век, среща се навсякъде и може да бъде подпис на всеки човек. Надписът като стил принадлежи към така наречените графити. Графитите в Средновековието са от два типа – автографи или надписи с преписков характер, защото се срещат по преписките на книгите. Изписват се преди всичко от посетители на църквата, като по този начин обозначават своето посещение там, уточни Овчаров.
По думите му е доказано, че Боянският майстор не съществува, а че има няколко художници. По принцип средновековната църква се изписва от няколко зографи, различни хора работят по различни участъци, допълни той.
За автопортрета, намерен от реставраторите в църквата, Овчаров каза, че няма основание да се смята, че това е портрет на конкретен човек. Това е персонаж, направен в съответствие на своето време, каквито са се правили по това време в църквата. Подписът посочва грамотност, която е била типична за хората по това време.
„На Перперикон могат да се правят и се правят доста спекулации с историята. Могат да се показват на ежеседмични пресконференции в БТА всякакви статуетки и монети, купени или подарени и произхождащи от Северна България, но представяни като открити в нивите край Перперикон. Могат да се представят керамични плочки с надписи, публикувани преди 15-20 години от други учени, като сензационно току-що направено откритие. Могат да се “събират” в Перперикон любопитни сведения на антични автори, засягащи събития, случили се в различни точки на Балканския полуостров. Но с Боянската църква такива фокуси не се правят. Защото е паметник на Световното културно-историческо наследство и отгоре на всичко е в София и лесно и бързо може да се провери всяко твърдение“, заяви още проф. Божидар Димитров (http://www.dveri.bg/content/view/6301/29/).