Понасяме тежестта на всички ония, които са целогодишно далеч от църквата

Разговор с протойерей Илиян Алексиев,

предстоятел на столичния храм „Рождество Богородично“ в кв.“Лагера“.

Отец Алексиев, българската държава и православна църква са единствените, които оставиха храмовете отворени в навечерието на най-големия християнски празник Великден, въпреки коронавирусната пандемия. Какво е мнението по този въпрос на един духовник и ръководител на православен храм?

На пръв поглед излиза като противоречие. Храмовете са отворени, но не идвайте в тях. Храмът е отворен, защото той сам по себе си е събирателната сграда, в която се събира христовото общество. Думата „църква“ значи събрание. Гръцката дума е „еклесия“, идва от дълбоко предхристиянско време, когато първите демократични общности са се събирали в т.н. еклесия. Това е първият парламент. Така сама по себе си църквата не може да бъде църква, ако затвори вратите и се съберат само свещениците. Това е т.н. „клерикализъм“, който е западно явление и затова целият Запад логично може да затвори храмовете си. Защото там основната връзка е най-вече между Бога и свещениците, и оттам нататък тя се преподава.

Единението със самия Господ е съществен момент, който не можем да пропуснем. Особено на празника Възкресение и предхождащите го големи празници. Това е т.н. съединяване с Бога. Приемане на тялото и кръвта Христови под формата на хляб и вино. Вече казах за Христовото общество. Всички са равни, всички са едно пред Бога и всички са общ организъм, наречен „църква“. Няма как православният християнин да бъде едно с Бога, бидейки отделен от него.

Един от доводите за оставянето на храмовете отворени, който бе изтъкнат от министър-председателя Бойко Борисов, бе, че има хора, които просто без това не могат. Веднага някой обаче ще оспори и ще каже, че не може например без посещение на фитнес или пък екскурзия. Смятам за важно да се обясни същината на посланието на евентуално затваряне на църквата и разликата с това да се затвори каквото и да било друго.

Контекстът на това, което каза министър-председателят, ние го разглеждаме за хора, за които това е последната надежда. Ако това им се отнеме, те могат да изпаднат в отчаяние. Шанс за последна среща с Христос преди да се представят пред него заради други причини – болести, старост и т.н. И изведнъж да се окаже, че е невъзможно. Това са хора, които обикновено не можем да намерим на други места и няма повод да се притесняваме. От своя страна ние предложихме на такива хора вместо те да идват, за да няма опасност за никого, ние да ги посещаваме. Имаме много случаи на причестяване по домовете с т.н. „сухо причастие“. Това много облекчи и посещаемостта на тези, които искаха да вземат Свето Причастие.

Самият Христос казва, че светът колкото повече отива към края, толкова повече ще се отрече от него. Това ли се опитваме да покажем сега, че светът не отива към края си, като не затваряме църквите.

Имаме много по-тежки премеждия в миналите векове, и в България, и преди съществуването на нашата страна, в които е имало директна смърт. Хлопане на вратата, влизане и посичане с меч. Църквата е осеяна с мъченици, понесли жестоки страдания – св. Георги, св. Димитър, св. Теодор. Няма как да бъде уплашена църквата от подобен вирус, нито пък от богохулни изказвания. В България доказахме на всички, че не сме една малка маргинална църква, която се влияе от решението на световни лидери като Руската църква или Константинополската патриаршия. Дадохме пример и сега съседни църкви като сръбската, гръцката молят правителството да отворят храмовете. Църквата е призвана да бъде отворена и да е прибежище. Има множество примери, в които църквата е спасителен кораб в бурно море. Затова е отворена църквата.

Ловешкият митрополит Гавраил каза, че в църквата човек няма как да се зарази. Същевременно има доказани болни духовни лица и от сръбската, и от руската църква. Освен това неговото пове дение спрямо журналистка на съвместния брифинг с премиера сякаш не подобаваше на ценностите, към които призовава християнската вяра.

Журналистката предложи светския модел – свещениците да служат, а останалите хора да не идват. Това принципно е възможен вариант, ако имаше подготвени запасни дарове. Можеше хората да гледат службата онлайн или да я слушат по радиото, а ние да ги обслужваме по домовете. Това нещо като че ли не беше хрумнало. Всички се учат в движение за ситуацията с вируса – както държавата, така и църквата. Винаги съм смятал, че е полезно в църквата да има групи, които да дават мнения. Диалогът между светски журналист и духовно лице, което пребивава в църквата денонощно, винаги е паралелен, не може да бъде осъществен. Никога не може да има адекватен отговор или адекватен въпрос. Върху това нещо тепърва трябва да се работи занапред. Надявам се да съм свидетел в моя живот на резултати от такава работа.

Фокусът попадна върху причестяването с обща лъжица в контекста на върлуваща епидемия, която е възможно да се предаде по този начин.

Има различни практики на преподаването на Светото Причастие. В нашия храм лъжичката след като премине през устата на причестяващия се, се потопява във вряла вода. След това във втора чаша със спирт. Стигаме до трета чаша със студена вода и след това не се забърсва с кърпа, а веднага се взима следващата частица от причастието за следващия причестяващ се. През такава цедка зараза не може да премине по никакъв начин. Друг е въпросът дали Христос и причастието само по себе си може да бъде развъдник на зараза.

Има и друг съществен момент. Християните са извънредно дисциплинирани. Както пише в Евангелието те познават гласа на своя пастир, пастирът ги знае по име. Светия Синод разпореди да даваме причастие само на хора, които познаваме, т.е. които дълго време са се причестявали при нас. Гарантираме за тях. Ние сме нещо като духовно джи-пи и не бихме допуснали някой, който е непознат или пък би дошъл отнякъде. Имаме и възможността постоянно да следим за състоянието на тези хора. Става въпрос за крайно желание на самите тях да пристъпят към Светото Причастие. Ние не ги задължаваме. Всичко е в свободната воля на хората. Както магазинът е отворен и вътре можем да направим покупки, така и тук може някой, спазвайки правилата по най-добрия възможен начин, да вземе това, за което е дошъл.

Вчера минах през Женския пазар, моите притеснения са всъщност от такива места. Там не взимат всички от една лъжичка, а са по улиците, пълно беше с автомобили, както и самият пазар. Ние понасяме тежестта на всички ония, които са целогодишно далеч от църквата, смятайки, че проблемът ще произлезе от нас. Както хулят Христос през Страстната седмица по пътя до Голгота, така хулят и нас. За нас това е духовна радост, няма да отвърнем, още повече знаейки, че не сме във вина. Христос казва да не се притесняваме, че светът ни мрази, защото преди това него е намразил. Но казва „дерзайте, Аз победих света“. Как го побеждава – именно с победата над смъртта, това, което ние очакваме – Възкресение Христово. Думите на Възкресението, когато им се явява са „Не бойте се“. Ние благодарение на любовта към Бога и неговото следване, имаме прогонване на страха. Благодарение на такива времена църквата става много по-единна и по-силна.

Прави ли Ви впечатление, че има една група хора, която използва всеки удобен случай за да нападне българската православна църква и християните у нас? Това се прави с несекваща жлъч, въпреки че християнството е либерално, не задължава никого да вярва, за разлика от други религии.

Хората, които най-много нападат църквата, са далеч от нея. Те дори не знаят мисията ѝ. Много хора посочват това, което църквата не е направила. Не очаквайте, че ние като някой виден политик ще даряваме някакви милиони и всеки ден ще ни пишат по медиите. Църквата никога не дарява и не дава нещата гласно. Тя следва думите на Христос, че когато дава едната ти ръка, другата не трябва да знае. Ние пазим наградата си на небесата, искаме признание от Бога. А това, че някаква тълпа ще реши, че ние никога нищо не сме правили, че сме в дълг, който никога не можем да издължим, че църквата я няма и т.н…. Това не е така. Църквата непрестанно движи изключително обширна програма. Тя никога няма да затръби по медиите. Особено във времена, в които е охулвана и се повтарят едни и същи клишета по нейн адрес. Живеем във време, в което Господ задава въпрос към всеки къде ще се позиционира. Зад него, с кръста да понася обидите или отстрани сред хулещите. Ние сами позиционираме себе си.

Атаката срещу църквата като цяло винаги идват от групи, които не се интересуват от отделни теми. Те имат фундаментален проблем с появата и изобщо съществуването на християнството. Групите, които нападат църквата вече са в постмодернизма, докато България е още в модерното общество. Тези хора имат нов тип ценностна система. В презадоволения свят, в който до вчера живеехме, те търсят други източници на удовлетворение на своята гордост, като веганството или свободното самоопределяне на сексуалност и т.н. Всичките тези неща са в остър конфликт с християнството, което преминава през различни епохи през вековете. То се разглежда като отживелица и неадекватно съществуващо на нашето съвремие. Ако нещо в очите на модерните хора изглежда неадекватно, постмодернизмът директно го удря в крайност. Постмодернизмът обаче може да приключва днес и да заживеем в друго време. Сега презадоволеният материално и преуспелият човек може да си позволи да ходи на фитнес, на йога и т.н., но след кризата нямаме представа какъв човек ще се появи.

Темата „Бог“ стана традиционна дъвка в устата и на политици, например премиера. През тази седмица главният прокурор Иван Гешев пък каза, че е инструмент в ръцете на Господ. Как гледа един действителен Божи служител на подобни приказки?

Като страничен наблюдател мога да кажа, че това са реакции на премиера в личен план. Той има своя представа за вярата, която е битово-християнска. Развила се е във време, в което е било забранено ходенето на църкви. Казвал е, че е свързана с баба му, с домашната църква и т.н. Той си има възгледи, прекръстванията са му три пъти, бързи, не знае кога да ги прави и кога не. Не е имало време, в което да се занимава по този въпрос с някой духовник. Много често се обръща публично към Господ, нарича го например „началник“. Изглежда, че го прави чистосърдечно, без някакъв хулителен майтап. Изглежда, че има някакво притеснение на богобоязън, ако тръгне да прави нещо срещу църквата. Че това нещо може да се отрази както на него в личен план, така и срещу самата държава.

Що се касае до думите на главния прокурор, виждам ги като обикновен разговор, дотолкова доколкото всеки от нас може да е оръжие в Божиите ръце за това, с което се занимава. Всеки, иска или не, участва в Божия план. В най-широк контекст аз така го разбирам. Вече ако имам вътрешно предварително негативно отношение към конкретна личност, било министър-председателя или главния прокурор, тогава ще хвана тези думи и ще ги използвам всячески с коментар за тотално неразбиране по темата изобщо какво е църква, какво е вяра, как някои се възприемат като едва ли не особени, избраници между всички да свършат нещо важно. В зависимост от контекста, кой тълкува тези думи, те могат да бъдат тълкувани многозначно. А какво са имали предвид двамата, най-добре знаят самите те.

Вашите мисли около ситуацията с коронавируса? Интересно е съвпадението на извънредната ситуация в цял свят с Великия пост. Какво следва да ни покаже това?

Първо искам да изтъкна нещо, което мен ме тревожи, а сякаш не се обръща внимание. Няма категорична заповед да се спазват правила, всичко е препоръчително. Една държава не трябва да допуска препоръки, особено на нива, които не могат да разберат нейните послания. Още преди два месеца ние предположихме, че ще има проблем в някои квартали. Държавата е единствената институция, със своите подинституции, която има право на легална форма на принуда. Тя не упражнява своя лост и в следващия момент тези препоръки не довеждат до реален резултат. Не можем да препоръчваме, да казваме „вярвам, че столичани са разумни хора“. Това е абсурдно. Това разминаване – правете каквото искате и после от вас си зависеше, вие сте си виновни, твърдо трябва да се разграничим от него. Отговорността се прехвърля на хората, но това е невъзможно. Който управлява трябва да поеме отговорността, че от него зависи. Няма как да препоръчваме. Механизмът на властта трябва да се използва. На брифинга виждаме хора с военни униформи. В казармата войника ще го помолят ли да прави нещо?

Целият свят беше поразен от вируса в подготвителните седмици на Великия пост. Има няколко пълни съвпадения. В неделята на митаря и фарисея, когато тръгна всичко от Китай, това идваше да ни покаже на нас самите къде да направим първото си позициониране – гордият фарисей ли да бъдем или да се каем за греховете си. Второто беше Блудният син – всички, които са залисани от живота да се опомнят и да се върнат при Бога. Неделя Месопустна се нарича още Неделя на Страшния съд. Там Господ казва, че ще отдели овци от кози. Едните отляво, другите отдясно, това е второто позициониране. И Неделя Сиропустна – на прошката, трябва да простим на всеки и да обърнем взор към себе си. Тогава започна кризата. На старогръцки „криза“ означава Божи съд. Съдът е Божи, дотолкова доколкото той дава задачата за решаване. Позицията на всеки от нас кой къде иска да бъде всъщност е самият съд. Ако сме от хулителите, сме отляво, ако сме от тези, които ще понесат тихомълком с всички възможни средства трудността, подкрепяйки се, ние сме отдясно. Карантина означава четиридесетница, точно така ние наричаме поста. Господ подчини вярващи и невярващи да постят и ги накара да гледат към себе си. Събра ги в семействата им задълго, за да разберат откъде произлиза същинската криза. Къде е малката домашна църква, която всеки е забравил. Живеехме в общество, което не се женеше, не се мъжеше, събираха се безразборно, съответно всякакви типове връзки и разбити семейства. В модерното време имаше един родител с едно дете, а в постмодерното няма и деца. Всичко това в момента се преразглежда от вярващите. Не се преразглежда от невярващите, защото те са заети с обиди. Това е трудната задача, която Господ даде за изпит. За едни ще мине с шестици, за други с двойки. Големият въпрос е имаме ли шанс да повтаряме годината изобщо.

На днешния Разпети петък имаме един разпънат Господ, който е праведен и понася греховете на всички. Отляво и отдясно, подобно на везна, има двама разбойници. Единият го хули, а другият се кае. Той казва на този, който се кае, че още днес ще бъде с него в Рая. Ние винаги сме в позицията на грешници и всички сме разбойници. Въпросът е какви разбойници. Това е позициониране. Ние в момента произвеждаме собствения си съд за бъдеще. Това е време за размисъл. Тази година ни се показва, че трябва да разберем повече неща за поста.

Как се готви храм „Рождество Богородично“ за посрещането на най-светлия християнски празник. Какво ще посъветвате вярващите – да дойдат или да не дойдат в него за службата?

В нашия храм, както и в повечето, са се предприели конкретни действия. Огънят, който се раздава, ще бъде изваден пред самата църква. В църквите не се влиза поради нареждането. В продължение на минимум час всеки ще може да вземе от него. Ще може да застане в църковния двор, в който има достатъчно място, защото няма църква без двор или площад, било към църквата или общински. Хората ще се наредят на разстояние, за което ще съдействат и органите на реда. Тези, които са решили да дойдат, ще чуят пасхалния поздрав и ще отвърнат. Оттук нататък би било редно всеки да отнесе огъня в дома си и така да приключи срещата на Великден. Тези обаче, които са ревностни християни, те са единици, чакат тълппата да си тръгне и могат да останат до края на богослужението.

Призоваваме обаче всички да останат вкъщи. Никой да не изпитва угризения, ако не е в храма за празника.

За финал едно послание към хората по повод празника?

Св. Антоний Велики изкарва целия си живот в името на това, че любовта прогонва страха. Да прогониш страха в един несигурен и заплашителен към нашето съществуване свят, може да стане единствено с безгранично упование в Бог. Това се основава на самите думи на Спасителя, които са два поздрава след победата над смъртта – „не бойте се“ и „радвайте се“. Така ще преминем през която и да било криза. Нищо положително няма да придобием, ако сме в страх или гняв. Да следваме думите на спасителя точно след Възкресението. Нека се доверим на Бога, кой доколкото може.

Източник: fakti.bg

Коментари

коментара