Право на отговор
Екипът на Православие.БГ предоставя право на отговор във връзка с текста „Софийският епархийски съвет обяви извършените от двама духовници монашески пострижения за недействителни“, който бе препубликуван в Православие.БГ от официалната страница на Софийската света митрополия. Публикуваме дословно полученото в редакцията писмо от Силвия Първанова:
„Информацията, която е посочена в тази публикация и нещата, които се твърдят по повод отец Станой Станоев не отговарят на истината. Ние, като православни християни, чеда на Българската православна църква, сме се подписали в защита на отец Станой Станоев и не мислехме да отговаряме на тази публикация, тъй като сме писали по този въпрос подробно в жалби и до Негово Светейшество Патриарх Неофит и до Светия Синод на БПЦ-БП, подкрепени с многобройни подписи, но като право на отговор считаме, че трябва да уведомим за това и вашата медия, редакционен екип и читатели.
В публикуваното съобщение, в т. 1 се твърди, че пострижения са били извършвани от свещеник Станой Цветанов, което не отговаря на истината. Заявяваме най-отговорно, че отецът не е постригвал никого за монах, и ако някой твърди, пред Епархийския съвет, подобни клевети, следва да ги докаже, а не да хвърля и преповтаря недоказани и лъжливи твърдения.
По отношение на приемането на монашество от отеца, (постриженията му в малка и голяма схима) бихме обърнали внимание, че в устава на БПЦ има един съвсем кратък текст (идентичен с такъв от стария Устав на БПЦ), който урежда този въпрос и той се състои в следното:
– Съгласно Устава на БПЦ-БП, чл.171, т.7, Манастирският събор и игуменът имат правомощия: „да искат предварително разрешение от епархийския митрополит за пострижението на монах или монахиня – за епархийски манастир, или от Светия Синод – за ставропигиален манастир“.
Уставът на БПЦ-БП урежда само две хипотези – пострижения за епархийски манастир и пострижения за ставропигиален манастир, а именно за подстрижение монах или монахиня за епархийски манастир се изисква предварително разрешение от епархийския архиерей, а за пострижение за ставропигиален манастир от Св. Синод.
Постриженията, които е приел върху себе си отец Станой (в малка и голяма схима), обаче са извън и двете хипотези, поради което при него няма нарушение нито на стария, нито на новия устав на БПЦ-БП, тъй като той не е постригван нито за епархийски, нито за ставропигиален манастир, а за собствено душеспасение, каквато е била древната практика, която съществува и досега в други поместни православни църкви. Във връзка с гореизложеното ние бихме казали, че пострижението на отеца не е нарушение на Устава на БПЦ, то си е негов личен избор, който няма отношение към служението му като свещеник, което нас ни интересува и касае. Тук бихме добавили от себе си, че отецът нито е тръгнал да се развежда, нито е тръгнал да се жени за втора жена, нито да прави други подобни неща, за да се притесняваме. Той е искал да има един по-висок подвиг пред Господа. Впрочем, тъй като се оказа, че това пострижение е смутило определени хора, той е написал покайни писма и за това, като е заявил, че не е търсил нито постове, нито някаква друга изгода.
По отношение на правомощията на Епархийския съвет трябва да се отбележи, че съгласно чл. 112, ал.2 от Устава на БПЦ-БП, Епархийският съвет съдейства на епархийския митрополит в осъществяване на архиерейската му изпълнителна власт, т.е. изпълнителна власт е на архиерея, а епархийският съвет само съдейства. Не е ясно как тогава, и на какво основание, Софийският епархийски съвет в заседанието си на 18.09.2017 г., протокол № 11, „ПОСТАНОВИ“?! Освен това се казва, че е разгледал „постъпили в канцеларията на св. Митрополия сигнали“, т.е. не се касае за доказателства, а само за „сигнали“. Защо се вземат решения и се „постановява“ по „сигнали“, без да се разгледат фактите и обстоятелствата, и то за неща, за които изпълнителната власт е само на архиерея, не е ясно?!
Бихме обърнали внимание, че в точка 3 на съобщението на Софийската митрополия е цитирано 4-то правило на IV вселенски събор, и вероятно се визира текста „никой никъде да не основава манастир или молитвен дом без знанието и позволението на епископа на града“, обаче не е посочено кое конкретно място се има предвид. Ако се има предвид параклисът, посветен на св. Злата Мъгленска, то в него се служеше с антиминс, (който е официален документ), и с благословение от Негово Светейшество Патриарх Максим. Защо се счита, че има нарушение?! В случая явно Епархийският съвет не се е постарал на изясни цялата фактология, а е действал единствено по непроверени сигнали, неясно от кого подадени.
Трябва да заявим, че в параклиса, посветен на св. Злата Мъгленска, се е служило с благословението на Негово Светейшество Патриарх Максим, който благослови да получим антиминс. По отношение на антиминса сме обяснили подробно и в предходни писма до различни църковни инстанции. Ние не сме били срещу личността на никого от клира, нито сме се смущавали от отварянето на досиетата. Ние бяха смутени от икуменизма и искахме богослужението да се извършва според светоотеческия календар, и когато отец Станой се обърна към Негово Светейшество приснопаметния наш Патриарх Максим, с писмото си от 20.04.2005 г., в което той беше помолил да бъде приет с паството си, за да служим по стария календар, в лоното на Българската православна църква, отецът ни убеди, че това е правилното решение и ние го последвахме. Бяхме изпълнени с духовна радост, че имахме благословение от Негово Светейшество Патриарх Максим, който веднага благослови да получим антиминс от Неговия викарен епископ тогава – Знеполския епископ Николай, за да служим в параклиса, посветен на света Злата Мъгленска, докато ни бъде даден друг храм, и така, със спокойна съвест можехме да посещаваме богослужението, съгласно светоотеческия календар и още на 24 IV 2005 г., за Вход Господен в Йерусалим, там беше отслужена света Литургия и ние не останахме без служба дори една неделя, Слава на Бога!
Когато отецът ни съобщи, че със заповед №42 от 25.07.2005 г., е назначен и ни дават да служим в храм „Свети Владимир”, всички много се зарадваха. Негово Светейшество Патриарх Максим беше благословил първата света Литургия да отслужим на храмовия празник по стария стил – 28.07.2005 г., деня, на който се празнува паметта на свети княз Владимир в Русия, според светоотеческия календар. Голяма беше радостта на хората да присъстват на света Литургия и храмът успя да събере едва една трета от тях.
След набавянето на необходимите принадлежности за извършване на богослужението, отидохме да служим там, но не бяхме допуснати. Оказа се, че така се е получило, защото храмът е частен и не е прехвърлен на БПЦ и всичко, което касаеше храма, като свещи, дарения и др. се управляваше от собственика на храма.
След като на 04.02.2007 г. Негово Преосвещенство Знеполският епископ Николай беше избран за Пловдивски митрополит, отецът върна антиминса, който с благословението на Негово Светейшество ни беше дал чрез Негово Преосвещенство Николай и тогава Негово Светейшество Патриарх Максим отново благослови, този път на Негово Преосвещенство Знеполския епископ Йоан, да ни бъде даден друг антиминс, на който да продължаваме да служим в параклиса „Св. Злата Мъгленска”, докато се намери друг храм, който да ни бъде предоставен, което ние очакваме да бъде изпълнено и до момента.
До 22.12.2013 г., когато беше избран за Варненски и Великопреславски митрополит, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан е изказвал желание и грижа да се намери храм, който да ни бъде предоставен за извършване на богослужби. Също така, от 01.11.2007 г., когато беше назначен за протосингел, а после и като викарен епископ на Софийския митрополит, Негово Преосвещенство епископ Григорий също беше в течение на нашата съдба, до 12.03.2017 г., когато беше избран за Врачански митрополит.
Фактът е, че Патриарх Максим е приел отеца и му е дал антиминс и благословение да служи по светоотеческия календар, и той повече от дванадесет години извършваше своето служение, молейки се за Българския Патриарх, за свещеноначалието, за страната, за народа и обгрижвайки православните християни, чада на Българската православна църква, които са се обръщали към него за извършване на тайнства и богослужения на Светата Православна Църква. Патриархът е преценил, взел е своето пастирско решение и никой не е обсъждал тези пастирски решения, защото те са факт. Това са пастирски решения и грижа, решени по каноничен ред, от правоимащ и правоправещ Първойерарх и Софийски Митрополит в лицето на блаженопочившия Патриарх Максим.
Не виждаме защо някой трябва да бъде наказван (в публикацията се споменават отец Козма и отец Вениамин), че при наличието на благословение и на антиминс, даден от приснопаметния Патриарх Максим, е служил и споменавал, молейки се за Българския Патриарх, за свещеноначалието, за страната, за народа ни.
Също така, по повод решението на Епархийския съвет, взето 31.10.2017 г., на 10.01.2018 г., сме внесли искане в Софийска митрополия, да бъде отменено.
Искането е на основание чл. 196, т.1, т.2, т.3 и т.4 от Устава на БПЦ-БП, където подробно са изброени основанията за отмяна на църковно-административни актове, и сме поискали отмяна на горепосоченото решение на Софийския епархийски съвет, взето в заседанието си на 31.10.2017 г., съгласно протокол № 12,тъй като той е действал извън правата си, да наложи църковно наказание СНЕМАНЕ ОТ ДЛЪЖНОСТ до покаяние, изразено в писмена форма за срок от една година, и АРГОС – пълно запрещаване от свещенослужение, и отмяна на издадената въз основа на това решение заповед № 308 от 01.11.2017 г., като незаконосъобразни и неправилни, тъй като са постановени при наличие на материално-правна некомпетентност и превишаване на власт, действано е в нарушение на материалните или процесуални правила за издаване на акта, в противоречие с Устава на БПЦ-БП, както и при неистинност на факти и обстоятелства, на които се основава актът, тъй като такива изобщо не са посочени.
Също сме писали по този въпрос подробно в жалби и до Негово Светейшество Патриарх Неофит и до Светия Синод на БПЦ-БП, подкрепени с многобройни подписи.
Всички ние, които подкрепяме отеца, като православни християни, чеда на Българската православна църква сме готови и при лична среща да потвърдим всичко, изложено в настоящото писмо.“
