Проф. Георги Фотев за репресиите върху свещеници в новата си книга
“На 30 май 1945г. в тайната си кореспонденция с Георги Димитров Трайчо Костов рапортува как вървят нещата в Църквата” – този етап от историята на БПЦ е описан в новата книга на Георги Фотев "Дългата нощ на комунизма в България"
“…Екзархът, който е наречен “долнопробен политинтригант” и “ комунистомразец” , трябва да бъде ударен след като не си е извадил поуката да се постави в служба на Отечественофронтовската власт, каквото е указанието на Георги Димитров от ноември 1944г. до същия този Трайчо Костов по повод задачите във връзка с Църквата и въпросът е за подходящия момент. Такъв е моментът след задържането на игумена на Рилския манастир архимандрит Калистрат. През септември 1948г. екзарх Стефан е отстранен от екзархийския престол и интерниран в с. Баня. За сплашване на православното духовенство Националният комитет на ОФ провежда яростна кампания срещу над 200 свещеници. Така започва втората вълна на репресии срещу духовенството, след преходната, която се изчерпва с Народния съд.” В новата си книга "Дългата нощ на комунизма в България" проф. Георги Фотев изследва най-задълбочено тази уж отминала епоха в разделите: Децата, Възторг, Сияйно бъдеще и терор, Народната интелигенция, Свещениците, Второ, трето и до девето коляно репресерирани. Това е книга за "една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания" – според Макс Вебер. Изследването на проф. Фотев е пронизано от страдание и вяра в човечността. Представянето на книгата на издателство "Изток-Запад" ще бъде на 21 май – сряда, от 18 часа в Централния военен клуб в София.
-520x245.jpg)
Год по Прологу начинался с 1 сентября, в первое соблазнительное дело описано под 5-м числом сентября.
1) “По диаволю злохитрству, впаде в блуд некий епископ”. Об этом никто не знал в его пастве, но епископ был человек искренний и сам не мог снести своего греха; он пришел в церковь, снял с себя омофор и, став предо всеми на колени, начал каяться, “глаголя: отселе не могу быть вам епископ”.
Словом, — он принес публичное покаяние в блудном грехе, после чего его надо было “извергнуть”; но как эгот епископ был человек очень добрый и люди его любили, то им стало жаль потерять его, и потому “возопиша вси люди с плачем: грех твой на нас буди”.
Епископ отговаривался, но народ настаивал, на своем. Тогда растроганный епископ, заливаясь слезами, потребовал себе от людей наказания, а те на это согласились, лишь бы он у них остался. Но вот епископ лег на пол у дверного порога и просил, чтобы каждый мирянин, выходя из церкви, толкнул его презрительно ногой. Люди его послушались и стали его толкать, и когда последний человек, выходя из церкви, наступил на согрешившего архиерея, тогда только епископ встал, поклонился вышедшим чрез двери людям и остался служить у них епископом, и люди не чувствовали в этом смущения, ибо все были вверены, что грех его прощен ради его искренности и смирения. “Зане запну его ногой своею” и та, которая была его соучастницей в грехе.
Четем от написаното: „Така започва втората вълна на репресии срещу духовенството, след преходната, която се изчерпва с Народния съд“.Но нека си припомним дните и годините до Миланския индикт, издаден от Равн.апостол-Св.Константин, чийто ден днес празнува Църквата ни.Три века са гонени, измъчвани и избивани християните, което продължава, макар и с икуменистични хватки.Господ Иисус Христо ни казва, че: Който претърпи до край ще бъде спасен!“.Писано е : “ Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.(Мат. 5: 11- 12).Нека не забравяме, че християнин, значи „воин на Христа“ и, че погиналите в Христа, първи ще срещнат Господа, при Второто пришествие.Истинският християнин си дава сметка, че идват дни, които са описани в „Откровенията на Йоан Богослов“ и, че адовите порти няма да надделеят над Църквата Христова.Това е истината.По всяко време Христовият воин е проверяван.Нима беше лесно на Авраам да тръгне към Мория за да принесе във всесъжение Исак.Но вярата му го спаси.Нали и ние сме чада Авраамови, Исакови, Иакови, които са чада Божии. Господ не е Бог на мъртви, а на живи!Писано е, че христовите воини са :“…солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена?..ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.(Мат.5:13;18)
Хвала на усърдието!!!
Но не знаейки текста тет-а-тет, ще спестя коментар.