Седмицата на православната книга бе открита с представяне на книгата „Сектознание“ и лекция на проф. Александър Дворкин

На 4 септември Варненският и Великопреславски митрополит Йоан откри деветнайсетото издание на Седмицата на православната книга във Варна.

В първия ден на единствения по рода си форум за православна литература у нас гост-лектор бе руският изследовател Александър Дворкин, автор на книгата „Сектознание. Тоталитарните секти: опит за систематично изследване “, том 1 (изд. „Омофор“). В момента се подготвя издаването и на втория том на книгата.

Проф. Дворкин е църковен историк-медиевист, богослов, преподавател и автор на десет книги и стотици публикации, преведени на 15 езика. Някои изследователи свързват името му с утвърждаването и разпространението на определението „тоталитарна секта“. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан представи госта като духовен син на отец Йоан Майендорф и отец Александър Шмеман, подчертавайки, че този факт е белязал цялото му творчество.

Преди гостът да изнесе своята лекция, от името на издателство „Омофор“ Пламен Сивов сподели няколко думи за мащабния труд на проф. Дворкин „Сектознание“, излязъл вече и на български език: „Преди да вляза в залата проверих, че само една от групите във фейсбук например за един от тези съвременни „духовни учители“ – Ошо, наброява 65 хиляди последователи. Навярно мнозина от тях са интелигентни, чувствителни, четящи хора… И това ни дава ясна представа, че живеем в една нова ситуация и човек не може да не си задава въпроса какво всъщност се случва, откъде идва този засилен нездрав интерес към окултното, към различни екзотични духовни движения. У нас той всъщност има стари корени, още от времето на комунизма, от кръга около Людмила Живкова, когато слушахме версии за това, че богомилите имат „уникален принос в човешката история“… Подобни езотерични идеи днес заливат медиите, борят се за вниманието на децата ни, и всичко това не може да не ни провокира като християни. Тези обществени процеси имат своите дълбоки културно-исторически причини и за всеки от нас, особено за пастирите сред нас, за хората, които имат това призвание да пазят паството, е изключително важно да бъде разбран контекстът, в който една душа (както вече казахме, тя може да бъде интелигентна, чувствителна…) се погубва в тези учения.

Книгата на проф. Дворкин е за всеки, който иска да се ориентира в това блато на духовните заблуди… Тя е канавата, която ни въвежда в контекста на съвременната ситуация. Особено ценно в нея е, че тя има интердисциплинарен характер – включва психология, история, разбира се, богословие. Може би тя не е особено леко и забавно четиво, защото е като учебник, бих казал – учебник по патоанатомия на душата. Тя е и христоцентрична книга – непрекъснато сверява часовника с това, което Църквата знае за духовните неща, и систематична, което е важно за всеки християнин, който иска да бъде подготвен… Защото съвремието не ни чака, то не е толерантно към нас, животът постоянно ни среща с хора, които можем да наречем осъзнати сектанти, но и с хора, които се лутат… Всеки, който е залитнал, тук може да намери своя ориентир. В този смисъл тази книга е една карта в планината, която давате на някого, който се е загубил…“.

Своята лекция „”Евангелието – Иисус Христос – Бог и Човек” проф. Дворкин посвети на младите хора, които изпитват съмнения и се лутат духовно. Той говори за особено популярната днес нагласа Христос да бъде възприеман като велик учител, гуру, пророк, един от поредицата големи духовни водачи в човешката история, но е като Богочовек. “Такава духовна позиция се базира на нежеланието човек да се променя, на духовна леност… В евангелския текст Христос прави чудеса, но това не е най-важното, главното послание е, че Той дава Самия Себе Си; че се назовава Син Божи. И това го няма в никоя друга световна религия…

Сигурен съм, че всички сте се сблъсквали с тази гледна точка – че всички религии само външно са различни, но всъщност в същността си говорят за едно и също. Но е тъкмо обратното – те могат да си приличат по някакви външни белези, но в същността си говорят за различни неща. Например във всички религии хората се покланят, но въпросът не е дали, а на кого се покланяме; във всички религии постът съществува като практика – частичното или пълно въздържание от храна, но въпросът е не дали, а защо постим, каква е нашата вътрешна мотивация; във всички религии има молитва, но въпросът е на кого се молим. Ако погледнем към един атонски монах и един индийски йога – на пръв поглед и двамата са аскети, но вътрешното съдържание на техния аскетизъм коренно се различава…“.

 

Снимки: www.mitropolia-varna.org

Близки теми: