Представяне на книгата „Истинските избори“ на Фредерика Матюз-Грийн: ВИДЕО

„В разстояние на девет месеца преживях два аборта. Имах ясно съзнание за действията си, в деня на втория аборт написах в дневника си: „Днес ще убия бебето си.“ Не ми пукаше нито за мен, нито за бебето ми, просто бях изпълнена със студено, твърдо отчаяние.“

Издателство „Омофор“ представя на своите читатели забележителния труд на американската писателка Фредерика Матюз-Грийн: „Истинските избори. Да се вслушаме в жените. Алтернативи на аборта“.

Написана в началото на 90-те години на миналия век, книгата ѝ продължава да е актуална и днес. Не съществува универсално решение на един толкова сложен и болезнен въпрос, но авторката насочва към възможните и приложими на практика варианти и онагледява това, което се изисква от нас, останалите, за да осигурим на жените подкрепата, от която се нуждаят, за да запазят бебетата си живи. Нещо повече – Фредерика Матюз-Грийн се стреми да сложи край на противоборството между поддръжниците и противниците на аборта. Тя не се отказва от убеждението си, че абортът е акт на насилие срещу неродени деца, който наранява и жените. Нито пък иска от жените, които подкрепят аборта, да се откажат от своите убеждения. Тя иска само ние заедно да помогнем на жените, които се изправят пред този ужасен избор.

„Противопоставянето ми на аборта произтича и от убеждението, че поставя жените в опасна и унизителна ситуация. От години съм учителка по естествено раждане, създадох собствен метод за облекчаване на болката, аз самата родих децата си у дома. Всичко това породи в мен дълбокото убеждение, че бременността и раждането представляват здравословен процес, който трябва, доколкото е възможно, да протича по естествен път. Бременността и раждането свързват заедно жените по целия свят и във всички времена; този най-естествен процес на живота е и най-могъщият символ на женската сила. Унищожаването му чрез натъпкване на инструменти дълбоко в женското тяло е също толкова непристойно, колкото изливането на мръсно моторно масло в девствено планинско езеро. Противопоставям се на аборта, защото той разрушава телата на жените дори по-дълбоко, отколкото изнасилването – тази разруха е още по-отвратителна, защото води до ужасяваща смърт в самия дом на живота.

Ако звуча като застаряващо бивше хипи, значи съм такова. От друга страна, моята настойчивост да търся това, което е здравословно в естествения порядък на нещата, както казах по-горе, ме кара да отстоявам позиция, която някои биха нарекли крайнодясна по отношение на сексуалната отговорност и благополучие. Вярвам, че някои от нещата, които противниците на аборта правят: да се отнасят с жените, преживели аборт, като с безпомощни жертви; да насърчават ползването на социални помощи или провала на каузата им за насърчаване на раждаемостта само водят до повече проблеми в бъдеще. Причината е, че те не търсят здравословния естествен порядък на нещата.

Целта ми в тази книга е да открия как ние като нация можем да живеем без аборти. Ако моите предубеждения са замъглили възприятията ми, надявам се, че по-мъдрите от мен ще погледнат към тях снизходително, за да извлекат евентуалните полезни истини. Ако някога успеем да прекратим битката за аборта, това няма да се случи чрез победа в който и да е дебат, ще се случи чрез упорита работа по решаване на проблемите, свързани с непланираната бременност. Ако искаме да разрешим тези проблеми, трябва да започнем да се вслушваме в самите жени, които се сблъскват с тях ежедневно.“

Фредерика Матюз-Грийн