Сръбският академик проф. Владета Йеротич изнесе лекция в Богословския факултет на СУ
На 24 септември Аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ едва успя да побере всички желаещи, дошли на живо да се срещнат с личността на големия сръбски психиатър акад. проф. Владета Йеротич. Той гостува в България по повод премиерата на българските издания на неговите книги „Завръщане към отците“ и „Психологическото и религиозното битие на човека“ (изд. „Омофор“) по покана на фондация „Покров Богородичен“. Акад. проф. Йеротич изнесе и лекция на тема „Загадката на греха“.
Гостът бе приветстван от доц. д-р Димо Пенков, зам.-декан по учебната дейност на Богословския факултет, от името на деканското ръководство и академичната колегия. „В личността на акад. проф. Йеротич хармонично и плодотворно съжителстват психологът и богословът… Щастливи сме да го видим сред нас днес в Аулата на Богословския факултет и непосредствено да се докоснем до неговото слово. Вратите на Богословския факултет винаги са отворени за него… Позволявам си да препоръчам книгите на акад. Йеротич на нашите студенти поради несъмнената им актуалност“, отбеляза доц. Пенков.
„Акад. проф. Йеротич успява да направи един уникален синтез между психологическото и религиозното, между пътя, по който психологията се опитва да изследва безграничните тайни на човешкото битие, и от друга страна – откровението, което имаме в опита на християнското богословие… Днес обикновено разглеждаме психологията и богословието, науката и религията като две абсолютно независими области на човешкото познание и смятаме, че между едната и другата област няма нищо общо. Владета Йеротич не само успява да изгради мостове, но и да предложи цялостно познание за човека.„, каза доц. д-р Свилен Тутеков, преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет и редактор на книгите „Завръщане към отците“ и „Психологическото и религиозното битие на човека“.
„Тези две книги – добави доц. Свилен Тутеков – са едно своеобразно пътуване. В първата откриваме пътуването назад към отците и в същото време – напред заедно с тях в лабиринта на съвременните психологически теории. Във втората книга откриваме едно пътуване, в което не се изоставя, а тъкмо напротив – преосмисля се научното знание, което има съвременната психология… Убеден съм, че с излизането на българските издания на тези две негови книги, се прави важна крачка в това, от една страна, да осмислим нуждата от профилирано знание в областта на психологията за нашето академично опитно и пастирско богословие, и в същото време – психолозите и психотерапевтите да видят дълбокия богословски смисъл на това, с което се занимават – съкровената тайна на човешката личност „.
„В тези книги се опитах да помиря науката и религията“, каза самият автор на „Завръщане към отците“ и „Психологическото и религиозното битие на човека“. Пред българската публика той сподели за своя път от психиатър в сръбска болница до (и след) момента, в който е поканен да основе катедра по пастирска психология и медицина в Богословския факултет на Белградския университет. „Нужна ли му е на православното богословие пастирска психология? Да, уверен съм, че му е нужна. Тя се изучава не само във всички римокатолически и протестантски богословски факултети, но и в много православни факултети, например в Атина проф. Йоанис Корнаракис беше този, който оглавяваше катедрата по пастирска психология“.
Акад. проф. Йеротич сподели и защо е избрал именно размислите на тримата – св. Йоан Лествичник, св. Марк Подвижник и св. Исаак Сирин, за основа на своя анализ в книгата „Завръщане към отците“: „Тяхното учение е актуално. Завръщането към отците не означава да занемарим или да изоставим съвременното знание. Още при тях става въпрос за помиряването на вярата и знанието. Св. Исаак Сирин казва, че човекът не познава себе си, че е по-лесно да видиш ангелите отколкото на познаеш себе си. Св. Марк Подвижник пък ни задава провокативния въпрос: когато вършим нещо добро на някого, дали очакваме той да ни отвърне с друго добро?! Да, очакваме. Затова и корупцията е най-естественото нещо на света, но пък… не е християнско. „Аз – на тебе, ти – на мене“, древните римляни добре са познавали този принцип, но какво казва Христос – когато направиш добро, не очаквай да ти се върне! Това не е природно, а е свръхприродно! Ние обаче, като християни, дори и да твърдим, че не очакваме добро от някого, когато сме направили добро – това е на съзнателно ниво, но на несъзнателно може и да не се окаже точно така, защото несъзнаваното заема по-широка територия от съзнаваното (теолозите е добре да знаят какво са писали Фройд, Адлер, Юнг, по въпроса за несъзнаваното). Затова и не познаваме себе си. А св. Йоан Лествичник говори за това как да примиряваме вярата със знанието, които не бива да бъдат в конфликт“.
Лекцията на сръбския гост провокира дискусия, а след края на срещата всички желаещи успяха да вземат автограф от него. След лекцията си в София, той ще бъде гост и на Седмицата на православната книга във Варна.
