Три нови православни издания в книжарниците от днес
От днес в книжарниците могат да бъдат намерени трите нови заглавия на издателската поредица “Омофор” на фондация “Покров Богородичен”, с които да попълните православната си библиотека и да посрещнете есента с полезно и увлекателно четиво.
“Библейско богословие” от Димитър Попмаринов съдържа академични есета в областта на православната библеистика (изследване на Свещеното Писание). Книгата се състои от четири раздела – “Произход и развитие на библейското богословие”, “Библейското богословие и Старозаветното откровение за Единия Бог”, “Библейска антропология” и “Божието откровение и историята”. Изданието е ориентирано към всички, които биха искали да задълбочат разбирането си за основния текст на нашата вяра – Библията. Рецензенти на книгата са проф. протопрезв. д-р Николай Ст. Шиваров и проф. д-р Иван Ж. Димитров.
Димитър Попмаринов преподава в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от неговото основаване до днес. Бил е два мандата декан на факултета, зам.-декан, ръководител катедра, член на Академичния съвет на ВТУ, заемал е и други административни длъжности. Областта на научно-преподавателската му дейност е библеистиката. Членува в международни християнски организации, участва в богословски конференции в страната и чужбина с научни статии и доклади. Сред по-важните негови публикации са книгите: Между вярата и разума. Първи въпроси (второ преработено издание), Фондация „Покров Богородичен“, С., 2016; Orthodox and Wesleyan Spirituality.Lectures (In Korean), Republic of Korea, 2011; Съвременни богословски проблеми(второ допълнено издание), „Омофор“, С., 2004; Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, „Фабер“, В. Търново, 2001; Синът човешки, Фондация „Покров Богородичен“, С., 1999; Религиите (кратък речник, в съавторство), Фондация „Минерва“, С., 1994. Един от основателите и председател на Управителния съвет на фондация „Покров Богородичен“.
ПОРЪЧКА НА КНИГАТА С ОТСТЪПКА >>>
***
„Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие) е дългоочаквано и дълго подготвяно заглавие, разкриващо личността и словото на един от най-обичаните православни духовници на нашето време, почитан не само в Румъния, но и в целия православен свят, старец на румънския манастир „Сихастрия“. Няколко пъти е арестуван от тайните служби на тоталитарния режим, но комунистическите гонения не успяват да прекършат апостолския му дух и благодарение на духовното му ръководство десетки манастири в Румъния се възраждат за нов живот. Сред неговите духовни чада са някои от най-именитите богослови и духовници на Румъния. В продължение на десетилетия хиляди хора идват в „Сихастрия“ при стареца, за да потърсят от него духовен съвет и упование за вярата си, а след кончината му през зимата на 1998 г. скромната му килия и гробът му се превръщат в благодатно място за поклонение.
Никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор.
Преводът на книгата е на Камелия Константинова.
ПОРЪЧКА НА КНИГАТА С ОТСТЪПКА >>>
***
„Кореспонденция с прот. Георги Флоровски“ от архим. Софроний (Сахаров) предлага кореспонденцията на архимандрит Софроний (Сахаров; 1896 – 1993), изтъкнат аскет и писател, известния автор на книгата „Старецът Силуан Атонски“, с един от най-великите православни богослови на миналото столетие – протойерей Георги Флоровски (1893 – 1979). Публикуваните писма представляват както исторически, така и богословски интерес. Преводач на книгата е Венета Дякова.
Архимандрит Софроний (Сахаров) и протойерей Георги Флоровски – това са две различни съдби, два християнски пътя. И двамата обаче са представители на поколението, отличаващо се с изключително висока догматическа култура… Дадено им е било особено строго да живеят Православието като вселенска истина, явяваща на целия свят истинния Бог. За тях Църквата е била пазителка на тази Всеистина, а не някаква „добавка“, придатък към националната култура.
Йеромонах Николай (Сахаров)
