Хане Северинсен: Реституирани ли са имотите, спазват ли се религиозните свободи в България?

На 2 юни в Народното събрание се състоя среща между Хане Северинсен, първи заместник-председател на Комисията по мониторинг към ПАСЕ, и представители на основните вероизповедания у нас. На срещата присъстваха митрополити от Българската православна църква, представители на Евангелския алианс в България, на католическата църква, на мюсюлманското изповедание и на Централния израелтянски духовен съвет. Хане Северинсен попита религиозните лидери дали са реституирани имотите на вероизповеданията, как се осъществява регистрацията на ръководните им органи и дали се спазват религиозните свободи у нас.
Пастор Христо Куличев от Евангелския алианс каза, че много техни имоти не са върнати в Пловдив и София.
Председателят на организацията на евреите в България "Шалом" Емил Кало каза, че очаква до септември процесът на реституция на еврейските имоти да завърши.
Около 60 на сто от имотите на католическата църква в България са върнати, каза епископ Христо Пройков. Той припомни, че по време на комунизма на католическата църква е била забранена просветната и социалната дейност. „Затова сега имаме нужда от свещеници от чужбина – монаси и монахини, които да дойдат в България. Искаме дипломите на нашите свещеници от училища и университети да бъдат признати от държавата, за да могат да преподават в училище”, допълни Пройков.
По-голяма част от имотите на мюсюлманското изповедание не са върнати заради унищожени нормативни актове, каза заместник-главният мюфтия Шенол Али. Имаме джамии, за които нямаме нормативни актове и те са вписани като публична държавна собственост. За тях никой не се грижи и са в окаяно състояние. За нашето изповедание голям проблем е и регистрацията в съда, която се изисква след всяка национална конференция, отбеляза Али. Той посочи, че изповеданието иска да се регистрира само един път в съда, а след всяка конференция само да се вписват имената на новото ръководство.
Държавата да увеличи субсидията на вероизповеданията у нас и даде възможност тя да се използва не само за ремонти на храмове и джамии, но и за образование и текущи разходи, заяви още заместник-главният мюфтия Шенол Али на срещата. Сега годишната субсидия за мюсюлманското изповедание е около 180 000 лева и е предназначена само за ремонти на джамии, посочи той.