Завещанието на архимандрит Йоан (Крестянкин)

Към залез клони денят на моя живот. И аз вече два пъти бях оповестен за това. За пръв път това стана преди десет години, но нечии молитви умилостивиха тогава Господа и удължиха моето пребиваване в този земен живот. Но ето че наскоро, на 2 декември 2004 г., аз видях с очите си, че съм преплувал реката на моя живот и стоя в преддверието на Вечността. И като благодарност на Бога и светата Майка Църква, а най-главното – като свидетелство за това, че Божият Промисъл ни води по жизнения път, аз оставям тези кратки записки като огледало на тази очевидна истина. Моите откъслечни епизодични разкази бяха записвани от 1981 г. И това не бяха разкази за самия мен, а илюстрации на някои жизнени ситуации, взети от моя живот, за полза на другите. Сега, когато тази "парцалена черга" вече е завършена и аз прелистих страниците на моя живот, завръщайки се в миналото, самият аз се умилих, виждайки богатството на Божията милост към мен, убогия и грешен човек. И на прага на Новия Живот, на Живота, узрял върху земната нива, аз очаквам с трепет в сърцето срещата с моя Господ, към която душата ми се е стремяла цял живот. А на вас оставям като молба за молитвена памет за мен тези записки за живота в Бога и провереното от самия ми живот завещание:

Мили мои, дечица Божии! Вярвайте на Бога, доверявайте се на Неговата воля, винаги блага за нас. Приемете всичко в живота, и радостта, и нерадостта, и благоденствието, и нещастието, като милост и истина на пътищата Господни. И от нищо не се бойте в живота, само от греха. Само той ни лишава от Божието благоволение и ни предава във властта на вражеския произвол и тирания. Обичайте Бога!

Обичайте любовта и се обичайте един друг до самопожертване. Знае Господ как да спасява онези, които Го обичат.

12/25 юни 2005 г. Архимандрит Йоан