ОТВОРЕНО ПИСМО до Гиньо Ганев, национален омбудсман на Република България

Източник: Днес+

Уважаеми господин Ганев,
Казвам се Георги Венин. Варненец. Човек на думите. Ако щете – книжен човек. Нямам склонност да се правя на всезнайко. Нито да преливам от прекомерна „обществена активност”.

Но като православен християнин (кръстен), гражданин на България и жител на Варна, искам задочно да поговоря с вас за трудността гражданското общество да защити своето спокойствие, когато държавата се огъва пред европейските институции и допуска болестотворни микроби да пъплят из тялото й.

Навярно и до вас е стигнало, че 456 варненци излязоха на протест в началото на юли против строящия се в квартала им молитвен дом на „Свидетели на Йехова”.

В Народното събрание депутатът от „Атака” Павел Чернев зададе въпроси по този повод на министър Румен Петков, като поиска да започне ново разследване на едно култово, сакрално убийство на „свидетели”-те в Перник.

ВМРО бият своите „преспански” камбани по средствата за масова комуникация. Красимир Каракачанов припомня случая в Пловдив отпреди 8 години и е прав отсега да твърди, че и сградата във Варна няма да е лекционна зала, както сектантите обявяват, а молитвен дом за йеховистки церемонии. Това ще стане ясно, но късно. И се питам: какво ще да рече терминът превантивно законодателство, след като трябва със скръстени ръце да изчакаме деянието да се „консумира” (като да е супа) и едва тогава (след дъжд – качулка) да го уличим?

От другата страна госпожа (или госпожица) Росица Стойкова, която подозрително напористо адвокатства на „Свидетели”-те в Българския Хелзински комитет, припомня, че те са (пре)регистрирани след тригодишни битки в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и че САЩ на 10 ноември 2005 г. (за нейно сведение – през 1999 г. също) в доклад за вероизповеданията ни подръпнаха ушите, че сме нетолерантни към йеховистите (и не само към тях) и ограничаваме правните им свободи. (Естествено че САЩ ще ги защитават: те са американска секта. Чудно удобна за манипулативния тип мислене. Два богоизбрани народа! Дали обаче американските съдилища са пропуснали да орешетят нежелаещите да влязат в армията по време на Виетнамската война йеховисти? Хич биля.) Това силно напомня европейското дърпане на българските уши по въпроса с ромската интеграция. Ние сме длъжни да наливаме в този кюп без дъно, а когато нашите мургави събратя поеха към Швеция и към други богоугодни и много загрижени за тях (докато са у нас) страни, европейците ни дадоха „пример”, като нададоха вой до небесата. Българските роми – под карантина! И не го казвам със злоба и нетърпимост, в която ще побързат да ме обвинят. Аз имам приятели роми.

Един „свидетел” вече заплаши варненски общинар с разправа и посегателство върху семейството му.
Как тогава гражданите на един квартал (в случая варненския „Възраждане”) биха могли да сторят нещо, за да овардят децата си от агресивна „вяра”, която, регистрирана или не, имат основания да смятат за опасна напаст (по-нататък в това писмо са навървени низ от основания)?

Свободата на едно вероизповедание (ако това изобщо е думата) да се разпространява и да издига свой „храм” – срещу свободата на неприемането му от едно малко общество, което не иска неговите деца да съжителстват с адептите му; така, както не би искало да съжителства с наркодилъри, защото смята агресивното насаждане на това лъжеучение за психотронен наркотик.
Задавам си този въпрос вече седмица.
Не искам язва в снагата на Варна.

(От тук на татък писмото ми ще е наниз от фрагменти, чиято обща идея мъчително ще проповядва толерантност, но и достойнство и право на отбрана.)

В чие име?
Доколкото знам, официално (в ООН) за световни религии са признати четири: будизъм, християнство, мохамеданство и бахайство. Техните безчет разклонения, деноминации, фракции и секти обаче вече наводняват – и разводняват! – смисъла от вярата в единния човешки Бог. Изглежда, „Разделяй и владей!” е все още безукорно смазан лост на властта „не от Бога”… А Бог е един и жажда нашето единение…

Защо „свидетели”? Името си те заимстват от Исаия 43:10. Там обаче става дума само за израилевите племена и техния раб (равин), когото Бог е избрал – Иаков. Това изобщо няма отношение към днешния свят. Някакви наши съвременници искат да свидетелстват за нещо, за което никой не ги пита. Няма съд, няма прокурор. За какво свидетелстват; кой е ответникът и кой – ищецът? Или се правят на вещи лица в несъществуващ, виртуален съдебен процес, който сами си стъкмяват, сами си гледат и сами произнасят присъда срещу всички, които не приемат показанията им?

В официалния сайт на сектата за „истинното име” на Бога се цитира и Псалм 83:18. Този псалм обаче няма 18-и стих, той се състои от 13 стиха. Грешката е вярна: страшно свободно „свидетелите” цитират което както им е угодно. Цитатът в сайта от Второто послание на Павел към коринтяни е за невярващите, чийто бог е „богът на този свят”. Само че в Светото писание фразата е „богът на този век”.

Но в този сайт има размишление за слепия фанатизъм, който не вижда гредата в собственото си око. Цитат: „Хора, които са членове на фалшива религия, може искрено да вярват, че се покланят на истинския Бог. Но всъщност те служат на Сатан.” Ще оставя раболепното поангличанчване на „сатана” в „Сатан”. Парадоксът е, че истината, която кълни в тази мисъл, се отнася с пълна сила до самите тях, но те дори не го допускат. Наистина, човек вижда в другите себе си. Особено когато се е заключил в непроницаем огледален свят. При това – измислен от други.

Йеховистите, които все пак знаят, че в Библията древноеврейският Бог е наричан с поне три имена (Йехова-Яхве, Саваот, Адонай), тънко се измъкват, като твърдят, че името му е едно, а титлите – много. Нека обяснят каква „титла” е Саваот и каква – Адонай?

Наистина в Изход 15:3 Мойсей казва за Бога на израилтяните: „Иехова Му е името”. В прав текст (сякаш е виждал кръщелното Му свидетелство). Но това е богът на Стария завет, който подкосява израилевите колена със скрижали, с писани правила на поведение. Защото са уж „избрани”, но непослушни, вкопчени в материята и кръвните родства. И какво прави Мойсей, след като този бог – повелител на евреите, му дава скрижалите, най-заплашителният от които е ”Не убивай!”? Избива хиляди, защото, докато е бил на Синай, те са сплавили Златен телец. Най-големият йеховист – Мойсей, веднага след като получава табличките на Йехова, нарушава първата заповед, и то тотал(итар)но, геноцидно!

Когато им вмените подобни дилеми, на които техните прозелити не са дали поредното си „мъдро” разталмяване, „свидетелите на Йехова” изпадат в странно вцепенение и комично напомнят едно изказване на Джордж Буш от 4 октомври 2000 г., което се състои от два тезиса в еднозначен силогизъм: „Мисля, че ако знаеш в какво вярваш, по-лесно е да отговаряш на въпроси. Не мога да отговоря на вашия въпрос.”

Омаяни (да не кажа – зомбирани) чужденки на развален български са носили в дома ми списанийцето „Стражева кула” – три пъти един и същи брой! Накрая хвърлих в ръцете им „свидетелското послание” и им казах да не ходят като въртоглави по сто пъти на едно е също място, а да си вземат една карта на Варна и да отмятат с чавчици вече посетените адреси. Те не трепнаха. Лицата им бяха каменни, очите им – празни; не се смутиха, не се извиниха. Очаквам да се появят пак.

Най-добрият отговор на тази разносна агитация е дал Бърнард Шоу. Когато при него дошли две дами и с чириликащи гласчета се представили: „Добър ден! Ние сме Свидетелки на Йехова!”, той отвърнал: „Така ли! Е, как Ме намирате?”

Кратка справка… и наново йеховистите летят
Някой си Ръсел (съботянин) решава да стане бащица на ново учение. Той първо обявява, че видимото присъствие (Армагедон, Второто пришествие) на Иисус е предвидено за 1874-а, по-късно – за 1877-ма, после „отмества” времето до октомври 1914-а, накрая бучи пръст в 1918-ма, но предава Иехову дух през 1916 г. Наместникът му Натан определя други години за новото пришествие въз основа на „новата” Библия, „редактирана” от Ръсел и доредактирвана до днес: 1925-а, след това последователно 1930, 1931, 1933 г. Само за периода 1940 – 1943 г. йеховистите 44 пъти променят своите дати за края на света! Ни веднъж техните „позвани” „издатели” не познават, но „овцете” (това не е обида, а термин от доктрината) продължават да им вярват. Стадно. И без свян, че пак са излъгали. И без унижението, че пак са излъгани. Повторенията на фиаското с предсказанията ни най-малко не ги смущава и те продължават да назначават нови дати.

Тези и други измислици на "свидетелите", представяни за Божествени пророчества, показват колко лъжлива е тяхната претенция за пряко Божие откровение, както и несъстоятелността на цялото им учение. Но всички тези несполуки ни най-малко не отслабват агресивността на сектата. Общият тираж на списанието "Стражева кула" е 17,8 милиона копия на 106 езика, а на списание "Awake!" – 15,6 милиона копия на 34 езика.

От 1909 г. щаб-квартирата на "Свидетели на Иехова" се намира в Ню Йорк, в Бруклин. Местните групи (повече от 20 000) наричат своите центрове "Дворци на Царството".

"Свидетелите на Иехова" отказват преливането на кръв (смятат това за разновидност на канибализма), не зачитат никакви религиозни или граждански празници, било то Рождество, Деня на Благодарността или рожден ден. Те порицават отдаването на чест пред националния флаг и надяването на войнишка униформа (това вече не е проблем, защото се прие закон за алтернативната военна служба), като признават за законна единствено своята организация. И още: не само никакъв секс, но никакви целувки и закачки преди сватбата – дори между йеховисти. Не бъдете хора, стига ви да сте роботи (киборги). Ние ще ви кажем кога да се целунете и кога да се налюбите…

(Тук не може да не вметна, че човекът е социално същество. Ева е създадена, за да не бъда Адам САМ. Затова свещеното право на избор не бива да се бърка с волунтаризма. Ропотът на Хегел трябва да стига до нас: “Свободата винаги разбират превратно, признавайки я само във формален, субективен смисъл, като не вземат под внимание нейните съществени предмети и цели; по такъв начин ограничението на влечението, въжделението, страстта принадлежи само на частното лице като такова, ограничаването на произвола се приема за ограничение на свободата. Напротив, такова ограничение на произвола е просто условие, правещо възможно освобождението; обществото и държавата са такива състояния, в които се осъществява свободата.”)

В България сектата идва през 1989 г., но официално е регистрирана през 1991 г. и се отличава със своята агресивност, поради което през 1994 г. й е отказана регистрация. Сектата подава жалба срещу България пред Международния европейски съд по правата на човека в Страсбург, но междувременно успява да се регистрира в България под името на фирма „Пролетна природа” с предмет на дейност – търговия на картини… Каква „артистичност”!

Избрани публикации…
На 2 февруари 2004 г. пловдивският вестник „Марица” разказа историята на американеца Джоел Бивънс. Той завършва гимназия в Санта Моника. После започва да чисти басейни в Холивуд. Работи в домовете на много от знаменитостите – актрисата Сали Фийлдс, телевизионната звезда Джон Ридър и хора от музикалната индустрия. После започва като касиер в банка “Уелс Фаргоу”. След 18 години във финансовото учреждение Джоел се издига до мениджър на компютърни програми. Междувременно посещава различни страни по време на кратките си отпуски от банката.

Бях на 25 години, когато предприех първото си пътуване до Нова Зеландия. По време на пътя и в страната се запознах и сприятелих с много хора. Близките ми обаче не одобриха това. Ние от малки бяхме приучени да вярваме единствено в Свидетели на Йехова. Това е религия, която отрича Светата Троица. Според тази църква Бог е ангел, а над него има друг Господ – Йехова. (Ако и на това не му се вика с краката нагоре или с главата надолу! – Г.В.)

Всичките ми познати и приятели бяха от църквата. Дотогава дори не разговарях с колегите си извън службата. От родители и от църковни служители ни бе внушено, че трябва да общуваме единствено с хора от същата религиозна общност, казва Джоел.

В Нова Зеландия обаче видях, че има добри хора не само в Свидетели на Йехова, както са ми втълпявали дотогава. Спрях да ходя в църквата. Оттам ми се обаждаха многократно, за да ме викат. Аз обаче отказвах.

Татко бе починал вече. Живеех при мама, за да й помагам финансово.
Тя спря да ми говори. Братята и сестрите ми също. Общувахме си с едносрични думички само по необходимост.
Живях така 5 години и се махнах от къщи. Бях на 30. Казах на брат ми, че е време той да се погрижи за майка ми, разказва Джоел.

Ето и част от статия във в. „Сега” от 4 януари 2003 г. под заглавие „Варненски сектант забрани да преливат кръв на баба му”:
"Не зная къде работи сега. Не ми казва. Не сме говорили от лятото. Вече има може би пет месеца – не сме говорили. За да общуваме, му пускам изрезки от вестници в пощенската кутия." Така нарежда Ирина Контева – майка на последовател на "Свидетели на Йехова". Тя търси съдействие от всекиго – от хора и от институции, за да надвие силата, която е откъснала сина й от дома. Никога не съм вярвала, че някога ще дойде такъв ден – ден, в който синът ми няма да е част от семейството, казва Ирина. Тя е отдавна разведена с бащата на Годислав, но твърди, че с втория си баща момчето й е имало нормални, дори добри отношения. Детето ми не е изживявало стрес или силни, страшни разочарования, няма драматични раздели зад гърба си, заради които да потърси опора в тази "църква", обяснява тя.

Годислав Гъдев бил последен курс в Музикалната академия, когато попаднал в една стая в общежитието с момче на неговата възраст, наричано от всички Ицо Йеховиста. Детето ми се промени постепенно, спомня си майката Ирина.
Няколко месеца по-късно обаче той бил вече изцяло отдаден на сектата. Не зная как са го привлекли, какво са му говорили, обещали ли са му рай на земята, но Годи вече има живот единствено в рамките на "Свидетелите", разказва майката. Той ни липсва много, искаме да го видим да осъществява плановете и мечтите си, да се посвети на музиката си, а той обърна гръб на всичко и се отчужди от всички, говори тя.

Според догмите на култа абсолютно недопустимо е преливането на кръв. Преди месец и нещо, когато Годислав разбрал, че баба му – майката на баща му, е получила перфорация на язвата, заминал за Габрово с последните си пари. Явил се в болницата и поискал лекарите да не преливат кръв на баба му, дори това да е наложително. "Добре че са били роднините там – да го спрат", казва Ирина Контева.

Два пъти у нея се появява надеждата, че детето й ще се откаже от крайното си отдаване на новата "вяра". Започнал да свири във варненския "Стейдж" – биг-бенда, станал известен в цялата страна с хита на Deep Zone Project и Камен "Ела изгрей!" Музикантите го харесват, радват се, че "погледът му се вдига", но този път музиката губи битката. Годислав напуска състава. Колегите му казват само, че чули, че работи в някаква "гаражна фабрика за сладки". Напоследък се труди във фурна – винаги нощна смяна. "От сектата му казват къде и какво да работи, сигурно му прибират и парите, а може и да го заплашват с нещо – но нищо не мога да докажа", ядосва се Ирина Контева.

Всеки протест срещу "Свидетелите на Йехова" е възможен, но безперспективен, е показал досегашният й опит. Култът е легализиран в България след дълги съдебни спорове във и извън страната…

Постигнахме споразумение с ръководството на църквата, въз основа на което ги регистрирахме, обясни експертът в Дирекцията по вероизповеданията Георги Кръстев.
"Свидетели на Йехова" са поели задължението да не принуждават последователите си към отказ от кръвопреливане, както и да се съгласят на алтернативна казарма. Проблемът с казармата идва от непризнаването на държавните символи, характерно за култа на "Свидетелите".

Ето и „Монитор” от 10 агуст 2000 г. – „Сектите стават все по настъпателни и безцеремонни”:
В доклада на САЩ за 1999 г. относно религиозните свободи, в частта, отделена на България, нашите власти са критикувани за противопоставяне на извършваната прозелетизация (дейност за преминаване от една вяра в друга) – в случая от официално регистрираната църква на мормоните. Практиката чиновници от консулския отдел на посолството на САЩ у нас да контролират пристигането на мормонски мисионери е станала постоянна. Конкретен случай е регистриран на 10 април 1997 г., когато лично консулът е "приканил" митническите инспектори да бъдат "учтиви, бързи и да не конфискуват" вещите на пристигащите.

В резултат на огромния политически, стопански и пропаганден натиск, действията на сектите у нас стават все по-настъпателни и безцеремонни. Те са задействани от чужди интереси и подплатени с много чужди пари. Острата реакция на обществеността е разбираема в подобна ситуация. И едва ли някой упреква пловдивчани за протестите им срещу строежа на мормонски храм в града.

Според постановление на Европейския съд за правата на човека от 25 май 1993 г. т.нар. неправилен прозелетизъм трябва да бъде забранен или поне ограничен – особено в случаите, когато "приема образа на материални или социални придобивки", целящи да привлекат нови членове към дадена църква и да упражняват натиск върху изпадналите в бедствие народи". (Това, както уважаемият читател вече разбра, не попречи на същия съд да ни огъне ръцете да регистрираме йеховистите. Не успя да накара обаче Гърция: там сектата е забранена. Как да не му хрумне на костеливия наш ум, че този съд или си плюе в лицето, или е превзет от лоби „свидетели”… – Г.В.) Такова поведение е недопустимо и незаконно посегателство върху психическата и дори физическа цялост на членовете на обществото. Особено когато се извършва под прикритие или в името на верски убеждения и ритуали.

Безотговорно е държава като България, с хилядолетни православни християнски традиции, да допусне в страната си присъствието на секти, които водят към физическо и психическо унищожаване на младите хора. Българите имат не по-малко основания от западноевропейците да спазват религиозните си и верски традиции и да защитават ценностите на православното християнство. Ние също живеем в условия на свобода и избор на вероизповеданието. Но това не означава, че държавата и обществото трябва да абдикират от задълженията си за опазване на вероизповеданието, като не се намесват своевременно за предотвратяване на криминални деяния, извършвани от сектите. Затова държавата не бива да си "измива" ръцете, като лансира идеята за ненамеса в църковните дела.

Един парадокс – над 30 религиозни изповедания са официално регистрирани в Дирекцията на вероизповеданията. Но Българската православна църква все още няма официална регистрация.

… и послания от „порочния” Интернет:
Интернет е една от злините на човешката цивилизация, отричани от „Свидетелите на Йехова” в техните книги и брошури (това, разбира се, изобщо не им пречи да имат официален сайт www.watchtower.org, качен на интернет сървър: „свидетелите” отново свидетелстват с двойнствените си действия срещу собствените си показания!). Мрежата обаче отвръща на удара, като дава възможност на противници и бивши членове на сектата да обменят информация. Нейната липса, забраната върху разпространението на различни тези, е част от силата на "Свидетелите".

"Баща ми е бивш свидетел. Не можете да си представите през какво е минал в последните 20 години. Аз загубих близостта си с толкова много роднини, че едва се познаваме един друг. Загубих контакт с баба си, към която бях много привързана, а едва сега възстановявам връзката с братовчедите си. Очаквам и други деца, били някога в "Свидетели на Йехова", да пишат в този сайт. Аз вече ще бъда редовен участник."

Тези думи на момиче, представило се като Тери Лин, могат да се прочетат в сайт, посветен на бивши членове на култа. Той е на адрес http//books.dreambook.com/jwinfoline/main.html.
Рон: "Аз бях член на този култ. Сега помагам на бивши членове на "Свидетели на Йехова". Това е опасен култ."
Мелани: "Чудесен сайт, който показва всичко грешно, извършено от Обществото на Стражева кула. Те казват, че са организация на Бога, а истината е, че тази контролираща всичко секта разруши 4 поколения от нашата фамилия. Съпругът ми е трето поколение свидетел на Йехова и той също откри колко безчестни и арогантни са те. Може би изглеждам наранена; може ли една майка да не бъде наранена, когато децата й не общуват с нея, когато нейната майка и братята й я осъждат като отстъпник, предател?"

Ето какво още четем в „дяволския” Интернет:
Здравейте! Сега ще ви напиша историята си.
В семейството имахме сериозни проблеми, поради което се наложи да го напусна, макар и за кратко. Това доведе съпруга ми до отчаяние. Това бе и причината негов колега, който е член на сектата „Свидетели на Йехова”, да го въвлече там. Там му бе промит мозъкът, като му казват, че ще го направят по-добър и аз ще се върна при него. Ако се моли постоянно на бог Йехова, аз ще се върна. И аз се върнах, но не от неговите молитви, а защото не исках да развалям семейството си. Но той реши, че неговият бог е чул молитвите му. И оттук започва адът.

Аз и родителите му не бяхме съгласни той да бъде в тази секта, защото виждахме, че той потъва. Стана много затворен в себе си, не общуваше с никого. Баща му е с разклатено здраве и това го съсипа тотално. Свидетелите на Йехова му набиваха в главата, че ако близките му не са съгласни с това, той да членува там, той трябва да ги изостави и че на първо място е бог Йехова. Това го мъчеше много, което доведе и до мисълта за самоубийство. Беше на косъм от смъртта. Той вървеше като зомби, неадекватен.

Тогава реших, че ще направя всичко само и само да го извадя от тинята. Консултирахме се със свещеник и благодарение на информацията в този сайт (www.sekti.start.bg) за сектата Йехова моят съпруг е жив и сме много щастливи.

Написах това писмо, за да се даде публичност и отчаяните хора да не попадат в мрежите на тази секта, която се възползва от тази слабост. И най-вече разбрах, че зарибяват и деца, като им убиват бъдещето. Искам да изкажа сърдечни благодарности на редактора на този сайт, защото благодарение на него е спасен един човешки живот. Който се интересува за сектата, да прочете „Лъжеучението на свидетелите на Йехова“.

Коментар на ябълката от Райската градина
Претенцията, че някой си продавач на дрешки единствен вярно тълкува Библията, не се отличава много от претенциите на Адолф Хитлер. Не случайно той е преследвал „Свидетелите на Йехова”. Те са му „конкуренция”. Не като философия. Като самозванство.

Но по-страшно е, че милиони люде по света са се наредили на тази опашка – в очакване някой да им изтълкува Божата Истина. А те само да я (храно)смелят. Затова на тях им се поднася интерпретативен силаж или бебешко пюре – останалото изисква усилие на мозъка.

От името на староюдейския Йехова (Яхве) Мойсей издава още една важна Божа повеля: „Не споменавай напразно името Господне!” „Свидетелите” не само го споменават под път и над път, но са го провъзгласили в името си и настояват да го има 7000 пъти в Светото писание! Те си и написаха ново (може би там Псалм 83 да има 18 стиха, знам ли!); светотатствено и кощунствено смятат, че всяко бройче на комикс-книжицата им „Стражева кула” го допълва с нови 32 страници „откровения”. Не се вълнуват, че никой не го признава. Те го признават! А не изпълняват заповедите на бога, в когото вярват.

Още по-любопитно е как една юдейска секта, която се кланя в бог от Вехтия завет и се ръководи от евреи, непрестанно ни поучава и обяснява кой е Иисус Христос – божественият посланик на Новия завет. И който – нека припомним – е разпнат от „позваните в Йехова”. Според йеховистите Иисус е „първото лично творение на Йехова” (натъртването върху прилагателното лично е толкова нелепо, че ме лишава от дар-слово: възможно ли е Бог, който е Всичко, да твори не-лично!?), а в едно изследване на йеховистката общност прочетох, че последното им „тълкувание” ги е отвело до постулата, че Иисус Христос е всъщност Архангел Михаил! (Може би и слънцето е настолна лампа?…)

Във всеки случай Йехова е богът на материята, който наистина твори земята и небето, но само в Слънчевата система. Внимателният и дълбок прочит на цялата Библия ни разкрива, че над него има по-висша йерархия. Затова Иисус Христос никъде не нарича Отца си Йехова, Саваот или Адонай. Защото неговият Баща е от по-висок ранг (Той не е просто планетарен бог, а твори вселени, тоест множество звездни системи).

Йехова е подобен на стихийните гръцки божества. Той се гневи и се налага човекът да го поучава! (Тъй като йеховистите знаят наизуст Библията, нека сами намерят този потресаващ пасаж от нея и да го протълкуват… както им е угодно). За разлика от Христовия Отец, Йехова не проповядва Любов, а „око за око и зъб за зъб”.

Защо си позволявам в прав текст да наричам „Свидетелите на Йехова” секта?
Самите те твърдят, че не са религиозна общност, а „нова нация”. Може би утре ще поискат своя държава? Ами ако решат, че тяхната Обетована земя е България?

Според формулировката на богослова Христос Янарас, "всяко човешко същество представлява само по себе си личностна екзистенция, способна да "ипостазира" своя живот като любов, като свобода по отношение ограничеността на тварната природа и на каквато и да било необходимост". Който пребивава в сектантския начин на живот, той престава да бъде "някой", вместо небе над главата си има сламен навес, който създава лъжлива илюзия за небе.

Сектантството е начин на живот, мислене и поведение, по същество предполагащ заробване на човешката личност. Следствие от това е отчуждението – отчуждение от себе си и отчуждение от другите. Съгласно чл. IХ на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, "всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията". Оттук по необходимост следва, че съществуването на сектантство и сектантски организации противоречи на едно основно човешко право, а борбата със сектите като организации, които ограничават това право, е напълно в съгласие с горецитирания международноправен документ.

След тези разсъждения на Никола Антонов, само ще изредя, без да тълкувам, белезите на сектантското съзнание и нека йеховистите опровергаят валидността им, когато се постулират върху тях.

Обективни белези на сектантството
Според доклад на френска парламентарна комисия някои от обективните белези на сектантското съзнание са: психическа дестабилизация; прекомерна финансова зависимост от организацията и прекъсване на финансовата помощ в случай на изпадане във финансова неблагонадеждност; прекъсване на отношенията със семейството и приятелските среди; отчуждение; системно обучение на децата в доктрините на организацията; проблеми със закона: противообществени прояви, нарушаване на обществения ред; внедряване в обществените структури; агресивна пропагандна дейност.

Субективни белези на сектантството
Отново някои от тях: суроводогматична система: общозадължителна доктрина, която ограничава периферията на познавателните способности и лишава човека от присъщото му индивидуално мислене; категорично разделение на "правоверни" и "заблудени" (съответно "спасени" и "осъдени"); култ към самодостатъчен и обективен авторитет в лицето на отделен човек, група от хора, книга или изобщо нещо, общопризнато за абсолютно авторитетно или свещено (вид духовен "фетишизъм"); строго регламентирана и йерархически подредена организация, подчиняваща се на директиви от най-висшата инстанция; пренасяне на личната съвест върху централизираното управляващо колективно звено; недопускане на външни идейни влияния и секуларизация вътре в сектантското общество.

„Свидетели на Йехова” е забранена в Гърция (не само там – Г.В.) със закон, а тук се опитват да заразят нашите деца, казва загрижено варненският отец Стоян. Той обаче не знае колко изгодно понякога е да си член на „свидетелите”. В чужбина преследваните руски йеховисти много лесно получават „азил” (статут на бежанци) и си уреждат живота завинаги.

Плач Иеремиев
Аз не мразя „Свидетелите на Иехова”. Омразата е чужда на истинския християнин. Изпитвам истинска жал към тях. Без снизхождение. Без презрение. Те имат нужда от помощ не по-малко от всички нас. А може би и повече.

Струва ми се, че „ограничен човек” е неправилна формулировка. Умът може да е ограничен, но ограниченият човек може да притежава неограничена глупост. Хайне го е казал: умът е ограничен, но глупостта е безгранична.
Трябва ли да се страхуваме от глупостта? Трябва. Тя е винаги по-агресивна и по-„магнетична” за непробуденото мнозинство от каризмата на възвисения ум.

Не може да забраните на някого да е глупак. Или мазохист. Но може да му забраните да употребява тези си наклонности във вреда на обществото. За това иде реч. Не забрана на изповедание, а забрана на вредното му вербовчество и строителство (с много, ама много щедри западни пари). Доброволният роб няма право да изисква нашите деца също да бъдат заробени. Влизам под кожата му: по този начин той самият иска да се утеши. А щом има нужда от утеха, значи не му понася много това робство… Странно е как гледката на гладно африканче с подут корем облекчава куркането на собствените ни черва…

Пиша всичко това не за да съдя. Има кой да съди. Има кой да накаже всички, които в Негово име злоупотребяват. Ако го правя и аз – значи, и мен.

Страхувам се обаче и от развихрения фанатизъм, с който някои отричат всичко неправославно. По БНТ един философ сравни Ванга със сектата на Мун. Бахаите (вж. началото за официално признатите световни религии) също бяха посрещнати на нож. Питам се, ако беше жив Ошо и поискаше да направи ашрам във Варна, нямаше ли да подбуди същия бунт? Ние не бива да сме заслепени, трябва много внимателно да отсяваме зърното от плявата, човеконенавистните учения от човеколюбивите. (Не изключвам и Българската православна църква, която, сигурен съм, трудно преглътна, че Петър Дънов се нареди сред 10-те най-велики българи на всички времена. Дошло е време тезата, че тази несветска институция се е запазила толкова дълго единствено благодарение на своя консерватизъм, да се подложи на проникновено съмнение. Защото дори официално призната религия, която смята всички друговерци за грешници, вече попива чертите на своеобразна мегасекта.)

Все още не е ясно съдебното решение по случая Кристина Енгел, на която отказаха работа, понеже се саморекламира като йеховистка…
Забраниха на момиче да си изкара кандидатстудентския изпит, защото била със забрадка…
Затова аз НЕ ПЛЕДИРАМ ЗАКОНЪТ ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ДА СТАНЕ ПО-КОНСЕРВАТИВЕН, А САМО ДА СТАНЕ ПО-НЮАНСИРАН И ДИФЕРЕНЦИРАН.
Кой изкова този закон? Имаше ли поне един консултант от Светия синод, декан на Богословски факултет, известен теолог или теософ?
Реторични въпроси, след които трябва да вадим горещите картофи с голи ръце.