Прощавай, български народе!



БЛИЗКИ ТЕМИ:

65 коментара

  1. plamen каза:

    обръщам внимание на всички, които ще пожелаят да коментират текста: нека поне в този случай да се опитаме да бъдем на нивото на искреността, която е проявил дядо Йосиф, да уважаваме трудния му избор и да се опитаме да го подкрепим в него. всички безсмислени, обидни и груби коментари ще бъдат премахвани.

  2. Vasco каза:

    Похвално е това, което е направил дядо Йосиф. Интересно би било и някои други митрополити да направят такава изповед. Макар че след като Христо прости на Петър за трикратното му отричане, нима не може да прости на всеки, който искрено се кае? Нали за Господ е важно това, което става вътре в душата, а не това, което е публично?

  3. otec_ivan каза:

    Първото ми впечатление е за един доста объркан текст, вероятно плод на голяма болка и объркване у самия автор. Имам усещането, че той всъщност не се кае, тъй като не става ясно за какво трябва да се кае, а фино и иронично размахва пръст на „българския народ“, който всъщност е отговорен и виновен за своята участ. (То си е така, само че народът е абстракция, която се преодолява с мисълта, че този народ е съставен от конкретни личности със своите дела и отговорности.)
    Та дядо Йосиф всъщност оплаква времето и обстоятелствата, в които е минал житейския му път, на места дори пак фино се хвали със свои постъпки, постижения и успехи като епископ, но като цяло, с изключение на едно – две места, които са като кръпки в текста, не се кае за нищо. И пак казвам – защото просто от така написания текст не е ясно за какво трябва да се кае.
    Дано да греша в усещането си, дано просто да не е могъл да изрази на МОЯ език покаянието си и болката си и само аз да не съм го разбрал, а Бог да го е разбрал.

  4. plamen каза:

    и аз си мислех, докато четох текста, че ще звучи иронично. но ти си прав, че иронията в случая е само другото лице и име на болката.

    „прощавай, български народе…“ по някакъв начин поставя непрекъснато един натрапващ се въпрос – за вината на другата страна. на всички нас, сеирджиите, изискващите покаяние. защото „народът“ в крайна сметка може да бъде сведен до всеки от нас поотделно и до индивидуалните избори, които сме правили. мерзостта е била общонародна, а сега искаме лични покайни жестове… мисля, че разбирам огорчението на дядо Йосиф. но това огорчение ни най-малко не променя смисъла и дълбочината на жеста му.

  5. Руси Ст. Русев каза:

    Поклон, владико!
    Сигурно има двайсет начина по-подредено да се разкаже за тази манипулация наречена „досието“. И ето, че не кой да е, а архиерей от Българската Православна Църква казва истината: жертвите се представят за престъпници! Хората, които са тероризирани и разпитвани, са обявявани за агенти.
    винаги съм знаел и чувствал, че у нас има благодатни старци, въпреки духовния ни нихилизъм, и ето, че сега се убеждавам в това.
    както казват Светите Отци за себе си: Аз съм прах и пепел…
    Така говори и за себе си дядо Йосиф.
    А относно обръщението към народа, нека по-незапознатите имат предвид, че присъдите в човешкия съд се четат „в името на народа“, а дядото се обръща към народа за прослава на Името Божие!

  6. portos каза:

    Цитат: „И в заключение, прощавай, български народе, че вече 38 години в расо съм започвал всяко мое начинание и старание в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа – не в твое име, а от твое име, “за всички и заради всичко”.

    Поклон… Ей, заради думи като тези няма да се свеня да те нарека Владика (Господар). Да нарека Владика тебе е по-честно от това да съм „равноправен с безличници“

  7. otec_ivan каза:

    Никъде в изказването си не изисквам „изповедта“ на митр. Йосиф да бъде в определена литературна форма, просто казвам, че от прочетеното не ме лъха на покаяние. Не смятам, че като християни е добре да се считаме за жертви, това по-скоро е грях на самосъжаление и ропот и отдаване на тънкия гъдел на самооправданието. Не искам да издевателствам над човека, написал този текст, просто споделям впечатленията си като всички останали. Все пак той е вероятно е „благословил“ появата му в публичното пространство с цел да предизвика някаква дискусия.
    И тази дискусия трябва да бъде не върху литературния стил или други повръхностни неща, а върху действителната оценка на близкото минало, отговорността на висшия клир, обезличаването на Църквата и лишаването й от основни свойства, като съборността, отстъпленията от чистотата на вярата – все проблеми, свързани със спасението на човеците, а не с политика, история или литература.
    Та това е основната тема – що е Църкавата и ние част ли сме, вградени ли сме в нея?

  8. Руси Ст. Русев каза:

    имаме предвид, че Христос е невидимо сред нас, както се стана невидим сред рибарите, с които вечеря на брега на езерото. Църквата никой не може да я обезличи, докато тя богослужи и изпълнява заповедите. По времето на Арии и когато иконоборците са били на власт Църквата пак не е била обезличена. Това имам предвид.
    Само личност като дядо Йосиф може да напише така истината, но я се опитай ти да обобщиш в пет страници последните 38 години от живота си (ако имаш толкова) и ще видиш колко е лесно да се пише гладко.
    Всичко хубаво, отец. Благослови и да не спорим.
    Присъединявам се към думите на Пламен: нека не съдим! Това е работа на Нашия Съдия!

  9. portos каза:

    Цитат: „Все пак той е вероятно е „благословил“ появата му в публичното пространство с цел да предизвика някаква дискусия.“

    А, според мен, да зададе друг тон за разговор, защото тази дискусия тъй или иначе си тече, само, че твърде конюнктурно, полвинчато и безчовечно се изговарят нещата по нея…

  10. Idiot каза:

    Всичко останало се знае от кого е…

  11. Диляна каза:

    Ваше Високопреосвещенство, нямам честта да Ви познавам лично, но си позволявам да се обърна директно към Вас, за да ви засвидетелствам дълбокото си уважение.
    Не мисля, че нещо ни дава право да бъдем Ваши съдници.Вярвям, че искренната Ви изповед ще накара много хора да се замислят и да погледнат на проблема с досиетата с други очи – по човешки. Боли ме за Вашето огорчение. Простете и Вие!
    Моля Ви да не подавате оставката си, защото
    нашата Църква има нужда от архиерей като Вас. Особено в настоящия момент.

    * * *

    Присъединявам се към думите на Пламен за вината на другата страна.

  12. refab каза:

    „Та, прощавай, български народе, ако съм виновен пред теб, че съм се родил от скромни, честни, трудолюбиви православни българи през 1942 г. в будното село Славовица, Пазарджишко;“!???

  13. refab каза:

    и груби коментари ще бъдат премахвани“, защо никой от отговорните за сайта лица, не отговори на въпроса ми относно една статия написана в скандален („грубо“-просташки) стил: http://pravoslavie.bg/content/view/10027/162/

  14. Руси Ст. Русев каза:

    Станала е грешка! това не е магазин за дрехи – да ги пробваш подред и да изказваш мнение за тях. Не знам дали ще ме разбереш, но не е редно да се поставяш над писмото на владиката със стилистични и смислови забележки, защото тук пишещите някак си не сме комисия по формата!
    Ако смелостта и православното сърце на дядо Йосиф по никакъв начин не те засяга, иди си смиром! Пък да дава Господ да се срещнем, има да си говооооорим.

  15. Дон Кихот каза:

    „Държавата не е позволявала в тези училища да влизат ученици с висок успех“. Напротив, аз влязох с 5.20 и завърших с 5.95 като първенец на курса. Вместо да чета речи по време на раздаването на дипломите, в които да благодаря на партията, патриарха и пр., предпочетох да отида на Витоша за последен път.
    .
    За да бъде изпратен човек от комунистите на специализация в Москва и за митрополит в Америка, той несъмнено е станал доброволно или насила доносник. Неговите доноси са провалили живота на други. Площадното иронично покаяние е добър жест, но стореното не се отменя и хвърленият камък не се връща.

  16. mikelangelo каза:

    Благодаря на Бога, че даде на тоталитарна България такъв достоен духовник като Митрополит Йосиф. Не искам да си мисля как би изглеждала БПЦ и Православна България, ако в ония години той, а също и сегашните Митрополити Неофит и Натанаил не бяха я дарили със своята чиста, истинска и ревностна православна любов.

  17. mikelangelo каза:

    За да разберете, да усетите болката и чувствата, които излъчва изповедта на дядо Йосиф трябва да имате непосредствени впечатления от онова време. Трудно е сега да се разбере от хора, които тогава са били далеч или встрани от БПЦ – не бързайте да съдите, имайте малко от търпението и милостта, която ни завещава Господа нашего…

  18. Natalia каза:

    Бог няма да ни пита с колко сме завършили, а имали ли сме милост (20-то митарство). Жестокосърдието е присъщо на врага на човешкото спасение. Прощавайте!
    Бог да прости всички волни и неволни грехове на този достоен митрополит. И нас окаяните да помилва.

  19. p_stefanos каза:

    С категоричност твърдя, че горният текст е най-голямото събитие в Българската православна църква през последните 100 години.
    Ако някой е на друго мнение, нека да каже кое е по-велико – вдигането на схизмата ли? Обявяването на Патриаршията ли? Не!
    Текстът не е объркан. Това е покаяние и изповед. Когато една душа се кае, тя се лута. Това е текст, преживяван 20 години.
    Понеже тази тема ме вълнува и съм доста „навътре“ в нея, го четох с изключително внимание. Текстът надхвърли всички мои очаквания и предположения.
    Затова не мога да го коментирам с друга дума, освен с „дълбок поклон“!
    Ето, с това, а не с досегашните увъртания и шикалкавения, можехме да победим комунистите и безбожниците и да тръгнем напред и нагоре.
    Текстът на изповедта е велик с това, че задава тон на целия клир и народ. Поставя критерий – изключително висок!
    Нека да видим дали в. „Труд“ ще го оцени поне като „събитие на седмицата“. Едва ли. Но ако продължаваме в тази посока, църквата ще бъде забелязана, че съществува. И само така ще заеме своето място като духовен лидер в обществото.
    По покъртителен текст аз не съм чел. Не случайно е казано, че в началото стои покаянието, метаноята, преумлението.
    Нисък поклон, Владико!

  20. NevenaS каза:

    Митрополит Йосиф, надявам се всичките ви обвинители, изобличени от съвестта си, един по един да оставят камъните. Вие се покайвате за греховете на нашето общо минало; дано вашата изповед доведе до общото ни покаяние… А в личен план, вярвам че Господ е до вас в милост, мир и любов.

  21. Ангел Небесен каза:

    това че триете коментарите не променя нищо. Щом ви харесва, оставете си само „подкрепящите“ коментари. Истината няма да я скриете, така или иначе. Направете го по комунистически щом искате.

    ИЗТРИЙ СЕГА!

  22. refab каза:

    „но не е редно да се поставяш над писмото на владиката със стилистични и смислови забележки, защото тук пишещите някак си не сме комисия по формата! „, но ще се спра само на два 🙂 :
    1. наистина не „над“, но, при цялото ми уважение- „на“…!?-защо пък не!;
    2.форма и съдържание вървят „ръка за ръка“;

    А ето и един поне малко странен ПО СЪДЪРЖАНИЕ абзац:“Прощавай, български народе, за решимостта ми след избора ми за митрополит на САЩ, Канада и Австралия до живот да стана български американец…“

  23. Дон Кихот каза:

    Микеланджело ми препоръчва да съм живял в онова време, за да съм го бил почувствал. Ако споделя какви трагедии съм преживял през „онези“ години, ще се взриви сайтът.
    .
    Наталия, не се заблуждавай. Няма митарства, които са гностическа измислица. Вж. статията:
    http://truden.com/modules.php?name=News&file=article&sid=220

  24. silnikol каза:

    ти наистина ли вярваш в искреността на написаното?! Не ми казвай да. не бих ти повярвала. Твърде интелигентен, за да не оцениш, че откровеността не се прикрива зад витиевати фрази и ревзети фрази, целящи оправдание. Можеш да изтриеш мнението ми, твое право е. Но е крайно непочтено с подобен пасквил да се спекулира с доверчивостта на читателите тук. Лека вечер. Силвия Николова

  25. dbachev каза:

    В периода 1985-89 г. бях секретар в Духовната академия, след пенсионирането на г-н Борислав Милчев (секретар на Академията от 1944 – тогава Факултет, до 1984). И мен така ме търсеха: обаждаха се по телефона и ми определяха срещи обикновено зад Мавзолея. При мен подхождаха по друг начин: като нов секретар, да проучвам кои студенти са протестанти (разбирай: все едно борба срещу внедрени от лошите САЩ хора в Академията) и мюсюлмани. Нищо не съм им докладвал, а винаги се правех на утрепан и на голям наивник; мотаех ги и те изплюха най-накрая камъчето – доносник! Но не стана, просто напуснах, под предлог, че имам малка заплата. Така че са ме водели на отчет, защото са оправдавали заплатите си с някаква дейност. Но тези, които са ходели в чужбина – просто няма начин да не са доносничели! Мисля, че Дон Кихот има право (вж. по-горе).

  26. plamen каза:

    не знам как би изглеждала една „истинска откровеност“ в този случай, за да я разпозная и различа от „витиеватите фрази“. не разполагам с база за сравнение – текстът на митрополита е засега единствен; ако някой друг, владика или не, напише нещо по-добро и по-откровено по въпроса с досиетата, сигурно ще мога да ти отговоря.

    не знам и какво „опрадвание“ би целил дядо Йосиф. „Доверчивите читатели“ от сайта не са нито съдии, нито политици, нито зависи нещо от тяхното мнение „за“ или „против“, та да положи владиката всички тези усилия да напише десетките страници на обръщението си.

  27. refab каза:

    не се произнасям по същество.Всъщност считам, че я има съответната степен на вероятност, митрополита да не е навредил с принудителното си сътрудничество! Нещо повече, вярвам, че е така ( че не е навредил), до доказване на обратното! А дори и да е навредил по някакъв начин , все пак би трябвало по принцип всеки такъв случай да се изследва цялостно, за да може да се направи крайна преценка!
    В предишното ми мнение, като пиша: на
    нивото „на“, имам предвид нивото на писмото, а не на митрополита, т.е не се поставям на неговото (човешко) ниво, а под него! 🙂

  28. Руси Ст. Русев каза:

    Как може да не е искрено? Дядо Йосиф под чуждо име ли се представя? Или твърди, че е нямал контакти със службите?
    Или под искреност трябва да се разбира 24 часов дневник за всеки ден от тези 38 години?
    Силвия Николова, засрамете се! И се отнесете с уважение към изповедта към цял народ!
    Тази изповед е искрена, защото:
    1. Е емоционално и неравно написана;
    2. Защото споделя неща, за които никой не го притиска да ги обнародва;
    3. Защото говори за събития с имена и факти.
    Всеки автобиографичен текст е по характера си субективен. Тази субективност не може да бъде упрекната в неискреност, а упрекът в неискреност е винаги манипулация, защото има само един критерий, по който истинността на текста може да бъде подложена на съмнение – неверността на фактите!
    Така че всяко обвинение в неискреност е проява на:
    1. високомерие проявяващо се в най-непочтената си форма на коментар на съкровена изповед на човек, който няма как да се защити срещу такова твърдение;
    2. желание за фамилиарно изравняване с личността и духовния ръст на този, когото коментира.
    Предполагам, че сте млад човек, Силвия, вземете се в ръце, за да не ви отнесат бесовете.

  29. mariam каза:

    Това, което е написал митр. Йосиф е всичко друго не не и покайна изповед. Не се заблуждавайте. В този текст липсва смирение и покаяние; натрапват ни се мемуари със скандално ироничен тон, особено отблъскващ в литературното повторение „Та, прощавай, български народе, ако съм виновен пред теб…“

    Бог да прости на митр. Йосиф за стореното не само с умисъл но и без умисъл, волно и неволно, с думи дела и мисъл и от цялото си сърце му пожелавам се оттегли на истинско покаяние.

  30. templar каза:

    Хубаво, лошо, искрено. иронично… така или иначе в цялото прогнило от гузна неискреност българско общество, това е първата подобна изповед с молба за прошка. Всички разкрити сътрудници на ДС изведнъж изопват лицата си и започват да обясняват колко големи патриоти са и как са работили за интересите на Родината. Дядо Йосиф ги нарича чекисти и описва всичките им безобразия, цялата свинщина на онзи режим, в който ни насадиха нашите „православни братя“ под кремълската петолъчка, които и днес се опитват безсрамно да ни пробутват като „духовна алтернатива“ на „бездуховното западничество“

    Дядо Йосиф събра смелост и направи стъпка, каквато никой от стотиците хиляди оцапали ръце с вносните бомбони и петзвездни коняци на червения Нерон не се осмели.

    Гордея се, че тъкмо човек от БПЦ направи тази първа стъпка.

    http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=201183

  31. refab каза:

    чувство на обиденост от страна митрополита, по отношение на възможната реакция на обществото, и съответно поне част от членовете на това общество, би трябвало (така излиза) да почувстват „предварителна“ вина пред митрополита!? Може и да има известни основания, митрополита, да поставя така въпроса, но все пак тази особеност в изповедта прави впечатление и е малко особена! 🙂

  32. Руси Ст. Русев каза:

    високопреосвещения митрополит, защото си едно анонимче, за разлика от него, който говори за тайните неща в живота си, така че и недостойнство като твоето и моето да прочетем!
    Откъде идват нюансите в обръщението към „българския народ“? Оттам, че тогава всяка репресия се извършваше в „името на народа“ и всеки негодник обсебваше имуществото на другия и отнемаше предимството, правото и благото на другия В ИМЕТО НА НАРОДА, в името на всички!
    Ако някой от по-младите днес не разбират това, то е добре да си направят онзи труд, който биха направили, за да разберат написаното преди столетия на някой мъртъв език, например.

  33. mirko каза:

    И аз останах със същото впечатление като „refab“

  34. mirko каза:

    … че е по скоро отговор на обвиненията и са написани неща с които се гордее.

    Не казвам че е лошо, напротив… просто не знам защо хората говорят за сензационна изповед и прошка?

  35. mikelangelo каза:

    Дон Кихот казва: „-Неговите доноси са провалили живота на други. “ Ако знаете кажете на кого ? – иначе наново Ви призовавам за така потребните ни търпение и милост

  36. BatBoiko каза:

    Като чета коментарите на mirko, silnikol (Силвия Николова),
    mariam, dbachev, Дон Кихот и otec_ivan имам чувството че те не могат да приемат че времето на „чекистите“ е свършило (сигурно е било добро за тях) и че има един достоен Човек, дори и след 28 годишно изгнание (може би и това го е запазило) е БЪЛГАРИН с главни букви за разлика от повечето от нас, които си седим на топло в родината и клюкариме по форумите над думите на Смелите и Достойните 🙁
    А на Дон Кихот искам да кажа:
    Неудобните, но перспективни хора ги изпращаха в чужбина като млади и ги разработваха с цел един ден да ги използват!!!
    Поклон пред България и истинските БЪЛГАРИ навсякъде по света!!!

  37. Pramatarov каза:

    Познаваме се от деца. Заедно израснахме в Черепиш. Учихме и ритахме топката. Пораснахме и всеки тругна по пътя си – моят ме отведе в Кремиковци, но Господ ни събра. В писмото си от град Загорск настояваше да приема предложението да се кача в Митрополията за да работим заедно. Приех и времето на съвместна работа беше благодатно. Преди да заминеш за Америка ми каза „Ване, сега като замина Американците ще ме смятат за комунистически агент, а ако се задържа няколко години нашите ще ме считат за империалистически агент.“ Чета във форума и недоумявам как някой се опитват да НЕ разбират същността на написаното. Когато липсва добронамереност, прозира подставеност. Тези последните биха искали техния фаворит да беше написал тази изповед – чиста, дълбока и искрена. Емоционален човек съм и четох материала просълзен. Като част и член на този народ към който се обръщаш с „прости“, братски те прегръщам, целувам десницата ти и ти вдъхвам кураж да посрещнеш трудностите, ако някой се е опитал да стовари на твой гръб. Сърдечно те подкрепяме,
    Иван, Елена и Максимилиан Праматарови.

  38. Natalia каза:

    С голямо пожелание към тези, които имат свето Евангелие – да си прочетат Мат: 9:13; 12:7 и Иоан 8:3-11. И да поседят в размисъл. Главата ни е дадена не за да носим шапки и кърпи, а да мислим. Но не страстно, а запазвайки мира в душите си. „Радост моя, придобий мирен дух и около тебе ще се спасят хиляди“ (св. Серафим Саровски). А мирният дух идва от Христовата любов.

  39. mirko каза:

    Абе „БатБойко“, май говорими за различни неща…
    аз не знам, не казвам и дори не се интресувам да съдя владиците… казвам само че:

    „Прощавай, български народе, за принципността ми“ очевидно не е разкаяние, а ако беше тогава щеше вече да е проблем нали?

  40. BatBoiko каза:

    Цитат на „mirko“ : Абе „БатБойко“ . Край на цитата !?!
    Написаното от мен се отнася за по-интелигентните хора !
    Една от стъпките да стигнем нивото на Големите БЪЛГАРИ е да се научим да прощаваме на по неуките, но да не се смиряваме пред тяхното невежество!
    Правя първата стъпка:
    Прощавам ти „mirko“

  41. tomys каза:

    не му вярвам и не му прощавам

  42. tomys каза:

    горката му майка
    горката му майка

  43. p_stefanos каза:

    Да искаш прошка е християнско.
    Да не даваш прошка е антихристко.
    Мисля, че тези които не дават прошка са същите тези ченгета, описани в изповедта или техните днешни наследници. Защото единственият начин да прекъснеш връзката си с ченгетата е да си я признаеш. Така ставаш независим от тях.
    Ето, това те не могат да простят!
    Ето, затова покаянието изисква смелост.
    За съжаление голяма част от народа ни анонимно и безопасно гледа сеир. Ето, затова е нужна марко ирония към такъв народ.
    Любов, защото това е нашият народ.
    Но и ирония, защото много обича сеира – тогава и сега.
    Никой от тези, които се надсмиват над владиката няма смелостта да постъпи като него, а да се надсмиваш анонимно не е нужна нито смелост, нито доблест.
    Ако случката с прелюбодейката се беше случила у нас, гледай каква градушка от камъни щеше да завали към нея!
    Прощавай мой мили български народе……

  44. mirko каза:

    Г-н/г-це изглежда сте в грешка.
    В думите ми няма вложени никакви лоши чувства.

    Ако ви притеснява, че изречението започва с простосърдечното „Абе“, моля четете го Уважаеми г-н или г-жа/г-ца.

    Ако ви смущава „БатБойко“, моля пишете си името за може да се обръщаме към вас лично и по име.

    Аз съм Мирко – спокойно можете да се обръщате така към мен.

  45. Natalia каза:

    Знаеш ли, ако въобще си човек, какво означава из-род? За всяка празна дума отговор се дава, а за хули против Божий служител? Горката ти майка!!! Ти не си за този форум или просто си подставено лице. Но Господ поруган не бива!

  46. Natalia каза:

    Изрод означава: излязъл из (от) рода си.

  47. Natalia каза:

    И понеже има на майката Земя скотове, бесове и хора, ти от кои си? Защото в Ангелското войнство въоще не те виждам! А и си излязъл из рода си. Защото ако ти премълча, това вече е предателство, а не лъжливо смирение. Бог да ти е на помощ!

  48. dbachev каза:

    Гледам профила ти, от вчера си потребител в Православие и се радвам, че можем да коментираме. Не съм напълно съгласен с теб. В моя постинг изнасям само факти, а коментара ми е в едно изречение. Нима не си съгласен, че при онази система, за да оцеляваш, трябваше да правиш компромиси? Не ти, конкретно, говоря принципно.

    Никого не посочвам, а казвам, че просто човек ставаше такъв; иска, не иска, принуждавали са хората. Имаш ли амбиции за нещо, първо ставаш доносник, после растеш нагоре.

    Нямам нищо против дядото, напротив, постъпва наистина достойно. Но ако не беше повдигнат този въпрос за досиетата изобщо след 90-та година, едва ли щеше да прави горепосоченото покаяние. Не се ли кае със съкрушено сърце, малко късно? Имаше владици, които през 92-ра – може да е било лицемерно – но се извиниха на клира и народа, че са правели компромиси, нямало е начин просто, но не са допуснали Божията благодат да секва над народа и страната. Не помня дядо Йосиф да беше сред тях, тогава.

  49. Idiot каза:

    Чета коментарите и на коментарите коментарите и обясненията. У, А, горе, долу, горе долу, чистки и т.н. А владиката моли единствено за прошка. Не забравяйте, че в Господнята молитва се казва „И прости нам дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Как някому Господ ще прости като той не прощава. Щом Господ търпи митрополит Йосиф, то каква причина имаме ние да не го търпим. Простете му и ще се прости и на Вас.

  50. KATI каза:

    На мене ми стига: „Прощавай, български народе!“ Нужно ми беше да го чуя от служител на Църквата, защото всеки , които повече или по-малко е пребивавал в общение с Нея- знае, че вътре враговете са много. Интересно ми беше да прочета биографичния очерк на митрополит Иосиф, на места има покаяние, като идеята да се оттегли в Троянския манастир, ако е увредил човешки души, защото покаянието иска не само изповед , но и да поправиш злото , ако си го сторил. Но по-важно е Църквата да бъде поведена напред чрез просвета, духовна култура и истинско архипастирство-и това е другият път за владиката, ако има нешо, за което да е виновен, да го поправи чрез дела на вярата. Че то има ли безгрешен тук на тази земя?!
    Българският народ, няма какво да Ви прощава ,владико, той беше невярващ, уплетен в ереси и окултизъм, комунизиран и до днес. Той избираше и избира своите ръководители, съобразно личните си интереси и изгоди и ще вземе 30 сребърника, за да се нахрани. Ако истински се каете, изведете го от тази духовна нищета- с пост и молитва, с любов , като слезете сред него и неговите нужди, като станете достъпни (Вие и другите владици) за обикновения човек. Възстановете братствата, културно-просветните центрове към митрополиите, пресечете лъжеученията, очистете храмовете от невежеството. Това според мен ще е истинското Ви покаяние.
    С много вяра и надежда в силата Ви в Христа Иисуса.

  51. kosio каза:

    … защото е работно време и колегите ме гледат…

    сетих се за тримата отроци в пещта….

    Моите най-искрени уважения, Ваше Високопреосвещенство. Трудна, неуверена стъпка, но въпреки това много силна и важна.

    Това е правилният начин за борба със страха, когато се обърнеш срещу него. Жалко, че нямам повече Ваши събратя, които да мислят така, а не да казват „няма значение“ и да посрещат всичко с цинична усмивка.

  52. kosio каза:

    Сигурен съм, че майка Ви би се гордяла с факта, че сте написал това писмо! Понякога това е единственото важно, много по-важно от това, кой какво ще каже и какво ще коментира.

  53. Vesi каза:

    Прочетох житието. Много е хубаво. На мен ми е странно да искаш прошка за добрите си дела и за изпълнение на дълга си. Бог да прости греховете му, които осъзнава и изповядва.

  54. Idiot каза:

    Има един такъв текст, че преди Второто Пришествие ще настане страшно и поголовно отстъпление от Христовата Църква. Там се дава и такъв съвет: не опитвай със слабите си сили да спреш отстъплението. Какво би станало ако Православната църква открито се противопоставеше? Просто щеше да се стигне до физическото изтребване на всеки, който помисли да се нарече християнин. Освен това, биха се взели всички възможни и невъзможни мерки даже да се изтрие спомена, че християнство е съществувало. Със самото си съществувание тя е отричала комунизма и масонството. Мълчаливо. Но това не е основната функция на църквата. Тя е да се запази непокътната Божествената истина. Истината, това е 1) Божественото предание и 2) какво е било. Свещениците не са революционери, нито биха тръгнали да подигат революция.

  55. Idiot каза:

    МИ КЪДЕ Е КОМЕНТАРЪТ НА chingis? МИ АЗ ЩО ПИША!?! Кой му взе коментара?

  56. emil каза:

    поклон, владико! Бог с тебе!

  57. Prohor каза:

    Наистина твърде странни и противоречиви са чувствата след прочитането на това писмо на дядо Йосиф. Не е случайно това, че коментарите се люшкат в двете крайности от „Осанна!” до „Разпни го!”. От една страна наистина това не може да се нарече изповед, и съм съгласен с тези, които го твърдят, има усещане за оневиняване поради времената, хората, събитията. Изтъкване на заслуги, положителни качества… Формата е необичайна, но явно това е неговият начин. Освен това, не тук е мястото за изповед. Все пак, като се има предвид времето, в което живеем и че това е един Български духовник и то Митрополит, само по себе си е необичайно и твърде похвално. Прави чест на човек с такъв ранг да говори така открито за себе си, и с такова покаяние.
    Не че имам право да съветвам, но бягството не е решение. Христос ни учи, да изкупуваме злото, което сме сторили – с добро, за Църквата и православния народ, от когото искате прошка.
    Простено – прости, владико!

  58. Idiot каза:

    Начесахме си крастата да поприказваме за досиетата, смляхме темата и забравихме. Но Негово преосвещенство едва ли ще забрави…

  59. Siluan каза:

    (2Петр.2:3) И подбуждани от користолюбие ще ви мамят с лъстиви думи;тяхното осъждане отдавна е готово,и тяхната погибел не дреме.

    (2Петр.2:13-14)…те са сквернители и безсрамници,наслаждават се със своите измами,гощавайки се с вас;
    те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях,прелъстяват неукрепналите души;сърцето им навикнало на користолюбие:те са чеда на проклятие;

    … за Пламен

    ( 2Петр.2:2)И мнозина ще последват тяхното разпътство,и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.

    …и за останалите

    (2Петр.3:17-18)Вие, прочее, възлюбени,като знаете това от по-рано,пазете се,да не би увлечени от заблуждението на беззаконниците,да отпаднете от твърдостта си,
    но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний.Амин.

  60. dr rossy_koleva каза:

    Не бих могла да отсъдя словото на метрополита, но мисля че е искрен. Защото всичко написано в него – с малки вариации на тема на злоба, завист и инсинуации са белезите и на това време. Може би наистина е страдание че сме тук, че сме българи. И на кого говорите отче, всъщност къде е този народ? Вие сте отец и знаете по добре от мен че не трябва да се хвърлят бисерете на свинете

  61. Lazarka каза:

    Дядо Йосифе, това го виждам месеци след публикуваното. Много хора са пострадали от комунистите. Прости им, прости на изстрадалия български народ. Все пак когато служиш литургия можеш да споменаваш имената на роднините си и това е спасително за тях.
    Аз съм завършила физика и бях отличничката на факултета. По телевизията снимали една група студенти журналисти и казали, че това са отличниците, а мен естествено ме няма. Дядо ми, който беше ме издържал да следвам се натъжи, как да му обясня, че телевизията лъже. Случва се възрастните хора да будат заблудени.

  62. timoti каза:

    аман вече от лицемерни владици. Подай си оставката

  63. Srebrova каза:

    Въздържам се от коментар, но държа на отговор. Кликнах в дясно, върху СВЕЖО, защото от ляво не получих необходимата информация. Установих, че вече съм гласувала, но не разбрах за какво. Не мисля, че е християнско нито като начин нито като термин Свежо. Държа да зная за какво взеха гласа ми!!!

  64. plamen каза:

    svejo.net е българска мрежа за социален bookmarking (извинявам се за чуждиците, но засега няма читав български еквивалент). идеята е потребителите да споделят в единен сайт публикации в интернет, които са им харесали. не мисля, че името на сайта (който няма нищо общо с православие.бг) е обиден по някакъв начин към християнството. поставили сме линк за гласуване в свежо.нет, за да могат повече хора да стигнат до текста, тъй като сме го счели за такъв с висока обществена значимост. с гласуването си сте повишили рейтинга на текста с една точка. ако искате да свалите с една точка, влезте в сайта свежо.нет, намерете въпросния текст там и гласувайте с отрицателен вот.

  1. 25/01/2017

    […] и Австралийски (Първо и Шесто управление) през 2008 г. публично се покайва за връзките си с ДС[3]. Другият случай е патриарх […]