Устав на Българската православна църква (1950 г.)

Устав на БПЦ от 1950 г.

Ч А С Т  П Ъ Р В А

УСТРОЙСТВО

Основна уредба

Чл. 1. Самоуправляемата Българска православна църква, под име патриаршия, е неотделен член на Едната, света, съборна и апостолска църква.

Чл. 2. Основа на устройството и управлението на Българската православна църква са: Свещеното Писание, учението и каноните на Вселенската църква и настоящият устав.

Чл. 3. Областта на Българската православна църква в пределите на Народна република България се разделя на следните епархии:

1. Софийска – със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Станке Димитров, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч;

2. Видинска – със седалище в град Видин и архиерейски наместничества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик;

3. Врачанска – със седалище в град Враца и архиерейски наместничества в Плевен, Бяла Слатина, Оряхово и Луковит;

4. Доростолска и Червенска – със седалище в град Русе и архиерейски наместничества в Разград, Силистра, Тутракан и Попово;

5. Ловчанска – със седалище в град Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян;

6. Неврокопска – със седалище в град Благоевград и архиерейски наместничества в Гоце Делчев, Разлог, Сандански и Петрич;

7. Пловдивска – със седалище в град Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград;

8. Сливенска – със седалище в град Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Елхово, Котел и Малко Търново;

9. Варненска и Преславска – със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Коларовград, Провадия, Толбухин и Търговище;

10. Старозагорска – със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли;

11. Търновска – със седалище в град Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново и Павликени.

Чл. 4. За православните българи в Америка има епархия със седалище в град Ню Йорк, а за православните българи в Цариград има българско църковно наместничество. Устройството и управлението им се определят с особена синодна наредба, утвърдена от Министерството на външните работи.

Чл. 5. Българската православна църква се управлява от Св. Синод, а всяка епархия – от своя архиерей, който носи титлата митрополит.

З а б е л е ж к а. Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е патриаршеска катедрала.

Чл. 6. Св. Синод, върховното духовно началство на Българската православна църква, се състои от Патриарха и от всички други епархийски архиереи. Той действува в пълен и намален състав.

Чл. 7. Всички епархийски архиереи на Българската православна църква канонически се намират под пряко ведомство и надзор на Св. Синод, от който приемат ръкоположението си и до който се отнасят направо.

При богослужение те поменуват името на Патриарха и Св. Синод, а при вдовство на патриаршеския престол – Св. Синод.

Чл. 8. Законодателната власт в Българската православна църква се упражнява от Църковно-народния събор, който се състои от архиереите, клирици и миряни.

Чл. 9. Върховната съдебна и управителна власт на Българската православна църква се упражнява от Св. Синод.

Чл. 10. Общите стопански и финансови дела на Българската православна църква се ръководят от Върховен църковен съвет при Св. Синод.

Чл. 11. Църковната власт в епархията принадлежи на епархийския архиерей и се упражнява със съдействието на епархийски съвет.

Чл. 12. Органи на архиерейската власт в епархията са: архиерейските наместници, енорийските свещеници, църковните настоятелства и манастирските управления.

Чл. 13. Българската патриаршия и нейните съставни части и учреждения, а така също и църковните фондации, институти, сдружения и просветни заведения, които имат утвърдени от Св. Синод устави и се намират под върховното ръководство и надзор на Църквата, са юридически лица (чл. 6 от Закона за изповеданията).

Г л а в а II

Избиране на патриарх

Чл. 14. Българският патриарх е и Софийски митрополит. Той служи пожизнено. Седалището му е в София.

Ако Патриархът по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата „Бивш Патриарх Български“ и достойнството си „Блаженство“, като Св. Синод му създава условия за по-нататъшното му живеене, отговарящи на висотата на предишното му служение.

Чл. 15. Избираемият за Софийски митрополит и Български патриарх трябва да има следните качества:

1. да е на служба епархийски митрополит на Българската православна църква;

2. да не е по-млад от 50 години;

3. да е управлявал непорочно епархия като митрополит поне 5 години;

4. да се отличава с прави мисли върху православната вяра и с точно съблюдение на църковния ред;

5. да се радва на добро име и доверие както пред народа, така и пред правителството.

Чл. 16. Патриархът се избира от патриаршески избирателен църковно-народен събор, който се състои от:

1. всички епархийски архиереи на Българската православна църква;

2. по седем представители на всяка епархия – трима клирици и четирима миряни, а от Софийската епархия 14 представители – 6 клирици и 8 миряни;

3. представител на ставропигиалните манастири, посочени от техните игумени;

4. представител на Националния съвет на Отечествения фронт;

5. представител на Външното министерство – директора на изповеданията;

6. представител на Българската академия на науките;

7. представител на Върховния съд на републиката;

8. представител на Съюза на свещеническите братства, посочен от управителния му съвет;

9. представител на Съюза на църковните служители, посочен от управителния му съвет;

10. представител на духовните учебни заведения, посочен от ректора на Духовната академия и ректорите на духовните училища.

З а б е л е ж к а. Участвуващите в патриаршеския избирателен църковно-народен събор при извършването на първия избор на Български патриарх. В тоя случай в състава на Църковно-народния събор вземат участие и предвидените в т. 4, 5, 6 и 7 от настоящия член представители. След извършването на избора тия представители се отчисляват от състава на Църковно-народния събор.

Чл. 17. Щом патриаршеският престол овдовее, Св. Синод има привременно за Наместник-председател по-стария по митрополитска служба член на намаления му състав, който ръководи работите на Църквата до избирането на Наместник-председател, което трябва да стане в седмодневен срок. Последният предприема и всичко необходимо във връзка с избирането на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.

Чл. 18. След като се получи съгласието на правителството, Св. Синод в пълен състав приканва с окръжно писмо епархийските началства да свикат във всяка епархия на определен неделен ден всички епархийски избиратели, за да изберат под председателството на митрополита или наместника му, с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, от списъка на достоизбираемите, седем представители на епархията – 3 клирици и 4 миряни, а от Софийската епархия 14 представители – 6 клирици и 8 миряни. Протоколът за избора на представителите, подписан от митрополита или заместника му и от избирателите, надлежно подпечатан, своевременно се изпраща от епархийското началство в Св. Синод.

Мотивирани заявления от избиратели против нередовност в избора, подадени до митрополита в тридневен срок, се разглеждат от Св. Синод в намален състав и ако изборът се окаже наистина нередовен, митрополитът разпорежда незабавно за нов избор.

Св. Синод така също уведомява Националния съвет на Отечествения фронт, директора на изповеданията, Българската академия на науките и Върховния съд на републиката и приканва игумените на ставропигиалните манастири, Съюза на свещеническите братства, Съюза на църковните служители и духовните учебни заведения съответно да посочат свой представител, съгласно чл. 16 от настоящия устав.

Всички тези представители, снабдени с писма, надлежно подписани и подпечатани, участвуват като членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор.

Чл. 19. Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Софийски митрополит и Българския патриарх съдържа имената на двадесет и четири клирици и тридесет и два миряни, предвидени в чл. 57 и 59 на този устав, за епархийски избиратели. Тоя списък се съставя от епархийския митрополит при участие на епархийските съветници и архиерейските наместници.

Чл. 20. Най-малко седем дни преди уречения ден на избор на Софийски митрополит и Български патриарх, Св. Синод в пълен състав в заседание, с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, избира трима епархийски митрополита като достойни за патриаршеския престол. Ако при тоя избор получат пълно вишегласие само един или двама митрополита, гласоподаването се повтаря за избирането на още двама или един с пълно вишегласие. Ако ли двама митрополита получат по равно число гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи пълно вишегласие.

За станалия избор се вписва изложение в кондиката на Св. Синод и веднага след това Св. Синод съобщава писмено на министъра на външните работи имената на избраните трима достойни за патриаршеския престол митрополита, за да се произнесе, съгласно чл. 15, т. 5 от настоящия устав, радват ли се на доверието на правителството.

Чл. 21. След това Св. Синод свиква на уречения неделен ден Патриаршеския избирателен църковно-народен събор в Синодалната палата, дето, като се прегледат и намерят редовни избирателните писма на избраните и посочени членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор и се установи, че присъствуват поне три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Св. Синод, след прилична към Бога молитва, прогласява избирателния събор за открит.

След това приканва съборът да избере с явно гласуване двама клирици и двама миряни, които под председателството на наместник-председателя образуват избирателното бюро.

Ако се случи да не присъствуват поне три четвърти от членовете на избирателния Църковно-народен събор, изборът се отлага за един час, след което се извършва, колкото и членове от събора да се явят.

Чл. 22. Щом се започне заседанието, наместник-председателят обявява имената на тримата, избрани от Св. Синод, кандидати за патриаршеския престол и приканва избирателният Църковно-народен събор да избере с тайно гласоподаване едного от тримата. Гласоподават всички членове на избирателния събор. Кандидатът получил най-малко 2/3 от гласовете на присъствуващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Св. Синод за канонически и законно избран Софийски митрополит и Български патриарх.

Като се свърши изборът, за станалото се написва изложение, което се вписва в кондиката на Св. Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.

Веднага след това Св. Синод извършва благодарствен молебен и избраният Софийски митрополит и Български патриарх поема длъжностите, свързани със званието му.

Чл. 23. Св. Синод съобщава на министъра на външните работи името на новоизбрания Софийски митрополит и Български патриарх.

Г л а в а III

Светий Синод

Чл. 24. Председател на Св. Синод в пълен и намален състав е Патриархът, а в негово отсъствие председателствува един от синодалните членове, когото той посочи.

Чл. 25. Св. Синод в намален състав се състои от Патриарха и четирима епархийски митрополита, управлявали своя епархия най-малко две години. Членовете му се избират от Св. Синод в пълен състав за четиригодишно служене.

Чл. 26. Никой архиерей не може да се откаже от участие в заседанията на Св. Синод, освен по тежка, продължителна болест или немощ, признати от Св. Синод в пълен състав, инак подлежи на аргосване.

Чл. 27. Никой и по никаква причина не може да заседава в пълния и намаления състав на Св. Синод, ако не е съответно техен член.

Чл. 28. Когато двама членове на Св. Синод в намален състав тежко заболеят, за участие в заседанията до оздравяване на един от болните, се призовава митрополитът, който е получил най-много гласове при избора на заболелия.

Г л а в а IV

Църковно-народен събор

Чл. 29. Църковно-народният събор се състои от:

1. всички архиереи на Българската православна църква на действителна служба;

2. по трима енорийски свещеника и четирима миряни от всяка епархия;

3. един представител на ставропигиалните манастири, избран от техните игумени;

4. главният секретар на Св. Синод;

5. по един преподавател от средното и висше духовно училище, избрани от съответните преподавателски колегии;

6. пет духовни лица с висше образование и 5 миряни – общественици, избрани от Църковно-народния събор с тайно гласоподаване, съгласно правилник, изработен от Св. Синод и одобрен от министъра на външните работи;

7. председател на Съюза на свещеническите братства, посочени от Управителния му съвет;

8. представител на Съюза на църковните служители, посочен от Учредителния му съвет.

Чл. 30. Председател на Църковно-народния събор е Патриархът или негов заместник.

Чл. 31. Клирик, избираем за член на Църковно-народния събор, трябва да отговаря на следните условия:

1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател (чл. 57) и

2. да има най-малко петгодишна безукорна служба като свещенослужител и най-малко средно образование.

Мирянин, избираем за член на Църковно-народния събор, трябва да отговаря на следните условия:

1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател (чл. 58) и

2. да бъде строго православен в мислите си и в църковната си насока.

Чл. 32. Всяка четвърта година, по нареждане на Св. Синод в пълен състав, издавано през пролетта, всяко епархийско началство, с окръжно писмо поканва всички епархийски избиратели да се намерят в престолния на епархията град за избор на членове на Църковно-народния събор в третата св. неделя от издаването на окръжното. В уречения ден избирателите се събират след Божествената литургия у митрополитския дом, дето митрополитът или неговият заместник открива събранието, ако присъствуват поне 2/3 от всички епархийски избиратели. Ако ли не – отлага събранието за след един час, когато го открива, колкото и избиратели да присъствуват.

Чл. 33. След пристойна към Бога молитва, събранието посочва из своята среда двама клирици и двама миряни, които заедно с председателя съставят бюрото. След това се съставя каталог на кандидатите, като всеки избирател има право да предложи до 5 имена на достоизбираеми. Изборът става с тайно гласоподаване и пълно вишегласие, като всеки избирател гласува по за трима енорийски свещеници и четирима миряни.

З а б е л е ж к а. Ако от пръв път не се получи пълно вишегласие или се получи не за седмина, гласуването се повтаря за нужното число лица, докле трима клирици и четирима миряни получат вишегласие.

Чл. 34. За избора се вписва в протоколната книга за епархийския съвет обстойно изложение, което се подписва от всички и подпечатва с печата на митрополита.

Чл. 35. Възражения против редовността и правилността на избора и по качествата на избраните прави по длъжност председателствуващият. Оплакванията против неправилностите и нередностите в избора могат да се правят и от избиратели пред епархийския архиерей до седем дни от деня на избора, а възражения относно качествата на избраните лица – от всеки християнин пред епархийския архиерей до 15 дена. След тоя срок изложението за избора се прочита в заседание на Епархийския съвет, който преценява качествата на избраните и изказва мнението си. Епархийският архиерей изпраща на Св. Синод книжата по избора заедно с препис от изложението.

Чл. 36. Ако изборът, прегледан от Св. Синод в намален състав, се окаже редовен и избраните лица отговарящи на изискванията на настоящия устав, Св. Синод провъзгласява избраните за членове на събора и известява на надвежното епархийско началство да ги снабди с писма за участие в събора, а когато изборът бъде унищожен, предписва му да призове епархийските избиратели в кратък срок за провеждане на нов избор.

Ако Св. Синод намери за нужно да направи анкета по разглеждания избор, то, преди да се произнесе, извършва такава чрез свой пратеник.

Чл. 37. Ако при редовно произведен избор се намери, че някои от избраните не отговаря на изискванията по устава или чрез четиригодишното си служене се откаже от членство в събора, изсели се или почине, провъзгласява се за член на събора онова лице от кандидатите, което подир провъзгласените е получило най-много гласове, след като му се установят качествата на избираем по устава. Така се постъпва и когато член на събора загуби качествата си през четиригодишното си служене и това се установи по надлежния ред.

Чл. 38. Служебният период на членовете на Църковно-народния събор е четиригодишен.

Чл. 39. Църковно-народният събор се свиква на редовна сесия в първата година на всеки четиригодишен период, а извънредно – когато Св. Синод намери за нужно или когато мотивирано се поиска от половината членове на събора.

За всяко свикване на събора Св. Синод уведомява правителството.

Г л а в а V

Върховен църковен съвет

Чл. 40. Върховният църковен съвет при Св. Синод (чл. 10) има всякога за председател Патриарха или негов заместник, член на намаления състав на Св. Синод, двама духовни и двама миряни, постоянни членове, и по двама допълнителни.

Чл. 41. Кандидат за член на Върховния църковен съвет при Св. Синод, бил той клирик или мирянин, трябва да има: а) качествата на избираем за член на Църковно-народния събор (чл. 31) и б) най-малко средно образование.

Чл. 42. Членове на Върховния църковен съвет при Св. Синод се избират за четири години от Църковно-народния събор, с тайно гласоподаване съгласно правилник, изработен от Св. Синод и одобрен от Дирекцията на изповеданията.

Г л а в а VI

Избиране на митрополит

Чл. 43. Св. Синод в пълен състав определя лицата, достойни за архиерейски чин.

Кандидатът за архиерейски чин трябва да има следните качества:

1. да е член на Българската православна църква;

2. да се отличава с прави мисли върху православната вяра и точно съблюдение на установения от църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот и да се ползува с добро име в обществото, както и да се радва на доверие пред правителството;

3. да има средно и висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години.

З а б е л е ж к а. Заварените при влизане в сила на тоя устав архимандрити могат да бъдат ръкополагани в архиерейския чин, ако средното или висшето им образование е православно богословско.

Чл. 44. Щом овдовее някоя епархия, епархийският съвет известява писмено Св. Синод, който назначава някого от близоседните епархийски митрополити за наместник на овдовелия престол и уведомява Дирекция на изповеданията. Наместникът произвежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.

Чл. 45. Св. Синод съставя измежду лица с архиерейски чин каталог на кандидатите за митрополитския избор. Като получи тоя каталог, наместникът отива в седалището на овдовялата епархия и заедно с тамошния епархийски съвет изпраща до всички епархийски избиратели препис от каталога и ги приканва да се намерят в седалищния град на епархията третата св. неделя от издаване на окръжното, за да пристъпят към избиране на митрополит.

З а б е л е ж к а. Едновременно с издаване на окръжното до епархийските избиратели за предстоящия събор, наместникът уведомява кандидатите, които живеят в епархията, че са вписани в каталога на кандидатите и са длъжни да напуснат пределите на епархията до деня на избора.

Чл. 46. В уречената св. неделя, след Божествена литургия, всички епархийски избиратели се събират в митрополитския дом, дето наместникът прогласява събранието за открито, ако присъствуват поне 3/4 от избирателите, ако ли не – отлага събранието за след един час и тогава го открива, колкото избиратели и да присъствуват.

Бюрото се състои от наместника, като председател и двама избиратели (духовен и мирянин), избрани от събранието по предложение на председателя.

Чл. 47. След пристойна към Бога молитва, като се почне заседанието, избирателите, поканени от наместника, пристъпват към избор с тайно гласоподаване, като подават бюлетини с имената на по две лица от каталога. Гласовете веднага се преброяват от бюрото в присъствие на избирателите, и ония, които добият пълно вишегласие, се провъзгласяват като законно избрани от клира и народа на епархията за достойни приемници на овдовелия престол. Ако ли вишегласие не получи никой или получи само един избираем, гласоподаването се повтаря за едно или две лица, колкото трябва да добият вишегласие дотогава, докле две лица бъдат избрани с пълно вишегласие.

При избор на втория кандидат, с пълно вишегласие и при равно число гласове, се хвърля жребий.

Чл. 48. За станалия избор се съставя подробно изложение, което веднага се вписва в протоколната книга на епархийския съвет и преди да се закрие заседанието, подписва се от избирателите и се потвърждава от наместника с приложение печата на епархийския съвет. Също такова изложение, подписано от наместника и всички избиратели, се изпраща до Св. Синод.

Чл. 49. Патриархът или неговият заместник, като получи изложението за избора, прочита го в Св. Синод и ако изборът се намери редовен, съставя се в тоя смисъл протокол. Инак – изборът се унищожава и в протоколната книга се излагат причините за това унищожение, а на наместника на овдовелия престол се възлага да произведе нов избор.

Чл. 50. Първата св. неделя, след като се одобри епархийския избор, Св. Синод отива в храма, дето след пристойна към Бога молитва, в присъствието на народа, избира канонически и окончателно едного от двете избрани лица за митрополит на овдовялата епархия. Веднага след това се вписва в протоколната книга изложение за този канонически избор, което се подписва от Св. Синод и се уведомява Дирекцията на изповеданията.

Чл. 51. В правата си на епархийски митрополит новоизбраният встъпва от деня, в който Св. Синод му съобщи, че е канонически избран. От същия ден наместникът престава. След това новоизбраният се представя на Патриарха и заминава за епархията си, а Св. Синод го препоръчва на паството му със синодно писмо, което се прочита във всички църкви на епархията.

Чл. 52. Митрополитът на Американската българска епархия се избира по особена синодна наредба, утвърдена от Дирекцията на изповеданията.

Чл. 53. Съгласно църковните правила овдовяла епархия не бива да остава повече от три месеца без канонически митрополит.

Чл. 54. Служението на митрополита е пожизнено. Преместването на митрополит от една епархия в друга е забранено.

Чл. 55. Архиерей без епархия не се ръкополага. Обаче за помощници на Патриарха, като предстоятел на Църквата и Софийски митрополит, както и за помощник на престарял или заболял митрополит и за извънредни нужди на Църквата, Св. Синод може – по изключение да ръкоположи епископ.

Г л а в а VII

Епархийски избиратели

Чл. 56. Всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели по 6 от всяка духовна околия. Трима от тия избиратели са клирици и трима – миряни.

Тия избиратели избират: епархийските представители, които участвуват в избора на Патриарха (чл. 16, т. 2), членовете на Църковно-народния събор (чл. 29, т. 2), митрополита на епархията (чл. 45) и членовете на епархийския съвет (чл. 69).

Служебният период на епархийските избиратели е четиригодишен.

Чл. 57. За да може клирик да се избере за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:

1. да е клирик на епархията;

2. да е на възраст не по-малко от 30 години;

3. да не е лишен от граждански и политически права или по решение на църковния съд – от църковно-избирателни права и

4. да е познат по точно изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и праволюбие.

Чл. 58. За да може мирянин да се избере за епархийски избирател, трябва да отговаря на следните условия:

1. да има качествата на избираем за църковен настоятел (чл. 90);

2. да има поне първоначално образование и

3. да е член на енория в епархията.

Чл. 59. Три месеца преди да изтече служебният период на епархийските избиратели, Св. Синод като уведоми правителството, приканва епархийските началства да разпоредят за нови избори.

Чл. 60. Като получи синодална покана, епархийският митрополит или заместникът му разпорежда всяко църковно настоятелство в епархията да избере по един представител из своята среда. Тъй избраните представители, снабдени с избирателни писма, подписани от църковните настоятели и скрепени с църковни печати, ще се намерят в седалището на духовната околия третата св. неделя след издаване на разпоредбата.

Чл. 61. В уречения ден, след Божествена литургия митрополитът или заместникът му, а в седалището на наместничествата – архиерейският наместник, като намери, че присъствуват представителите поне на 2/3 от енориите в околията, открива избирателното събрание. Ако ли присъствуват по-малко представители, събранието се отлага за след един час, когато се открива, колкото и представители на енории да са дошли.

Чл. 62. Като се открие избирателното събрание, то посочва из средата си двама представители, които заедно с председателя съставят бюрото и веднага става проверка на избирателните писма. След това председателят като напомни на представителите повеленията на чл. 57 и 58 на устава, приканва ги да съставят списък на избираеми лица, като на всеки представител се предоставя да посочи по няколко имена на клирици и миряни.

Чл. 63. Из така съставения списък събранието избира с тайно гласоподаване и пълно вишегласие трима клирици и трима миряни за епархийски избиратели.

Чл. 64. За станалия избор се съставя подробен протокол, който, подписан от председателя и от всички присъствуващи, се изпраща на митрополита.

Чл. 65. Протоколите от тези избори и подадените в срок от седем дни оплаквания от избиратели за допуснати нарушения на устава, се разглеждат в епархийския съвет и ако изборите се намерят редовни, митрополитът утвърждава избраните, снабдява ги с писмено удостоверение и имената им съобщава в Св. Синод. Ако ли изборът в някоя околия се намери нередовен, митрополитът го обявява за унищожен и разпорежда да се произведе във възможно къс срок нов избор.

Чл. 66. Ако през 4-годишния служебен период някой избирател почине или се пресели в друга епархия, енорийският му свещеник известява по надлежния ред епархийското началство и епархийският съвет прогласява за негов заместник до изтичането на четирите години оногова, който във време на избора е получил най-много гласове подир избраните.

Така се постъпва и когато епархийски избирател изгуби качествата си като такъв през четиригодишния си служебен период и това се установи по църковно-съдебен ред.

Г л а в а VIII

Епархийски съвет

Чл. 67. Епархийският съвет (чл. 11) се състои от председател митрополит или негов заместник, от двама духовни и двама мирски редовни членове и от толкова допълнителни.

По чисто духовни въпроси и дела в епархийския съвет вземат участие само членовете-клирици с първия допълнителен член-клирик.

Чл. 68. Клирик, избираем за член на епархийския съвет, трябва да има най-малко средно богословско образование и качествата на избираем за епархийски избирател (чл. 57), а мирянин – качества на избираем също за епархийски избирател (чл. 58) и най-малко средно образование.

Чл. 69. Членове на епархийския съвет се избират по за четири години. Към края на всяка четвърта година, по нареждане на Св. Синод в намален състав, всеки епархийски митрополит или заместникът му приканва с окръжно писмо всички епархийски избиратели да се съберат в седалището на епархията третата св. неделя от издаването на окръжното, за да изберат членове на епархийския съвет.

Чл. 70. В определената св. неделя, след Божествена литургия, избирателите се събират в митрополския дом, под председателството на митрополита или заместника му, който, ако присъствуват поне 2/3 от избирателите, прогласява събранието за открито, ако ли не – отлага го за след един час и тогава, след молитва към Бога, открива събранието, колкото и избиратели да присъствуват.

Чл. 71. Преди да се пристъпи към избора, събранието посочва из средата си един клирик и един мирянин, които заедно с председателя образуват бюрото. След това избирателите съставят списък на кандидатите, като всеки избирател има право да предложи толкова клирици и миряни, колкото подлежи да се изберат.

Чл. 72. От списъка на кандидатите събранието избира с тайно гласоподаване и пълно вишегласие нужното число членове на епархийския съвет.

Чл. 73. За избора се съставя изложение в протоколната книга на епархийския съвет и в още един отделен екземпляр и се подписва от всички. Оплаквания против нередности по избора могат да се правят писмено от всеки член на избирателното събрание до 7 дни от избора. След тоя срок книжата се изпращат в Св. Синод.

Чл. 74. Св. Синод в намален състав преглежда станалия избор и ако го намери редовен, одобрява го, в противен случай – разпорежда да се произведе нов избор.

Чл. 75. Всеки две години се сменява половината от членовете на епархийския съвет, като от духовните излизат първом младшите по ръкоположение, а от миряните – по-младите по възраст.

Чл. 76. Ако някой член излезе от състава на съвета, на негово място се призовава неговият подгласник.

Г л а в а IХ

Архиерейски наместници

Чл. 77. Архиерейските наместници се назначават от епархийски архиерей. За всяко такова назначение той уведомява Св. Синод.

Чл. 78. За архиерейски наместник се назначава свещеник, който има висше или средно образование и най-малко петгодишна безукорна енорийска служба.

Г л а в а Х

Енории и свещенослужители

Чл. 79. Енория съставляват определен брой християни и християнски семейства, обединени около храма, поставени под духовното ръководство на един свещеник, и организирани за общ православно-религиозен живот.

Чл. 80. Градска енория, съобразно с местните условия, може да брои най-малко 400 венчала, а селска – най-малко 300. Ако нуждата налага да съществуват или да се образуват по-малки енории, това се решава по желанието на 2/3 от населението и с одобрение на Св. Синод в намален състав.

Чл. 81. Свещеник без енория или определено назначение не се ръкополага.

Чл. 82. За да се ръкоположи някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества:

1. да е член на Българската православна църква;

2. да е български поданик;

3. да е навършил 23 години;

4. да е завършил богословско училище;

5. да представи свидетелство от енорийския свещеник на родното си място, както и от другите места, където е живял, че е благочестив, с добро поведение, че се радва на обща почит и се отличава с прави мисли за православната вяра;

6. да носи свидетелство от духовника си, че като се е изповядал, няма по свещените правила никакво препятствие да се ръкоположи;

7. да не е осъждан от духовни и граждански съдилища;

8. да представи медицинско свидетелство, че е здрав и не страда от душевна и прилепчива болест и че няма важен телесен недостатък;

9. да представи и всички други документи по чл. 5 и 6 от Закона за държавните служители;

10. да представи писмена изява от съпругата си, че тя е съгласна да бъде той ръкоположен и че ще го следва там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее;

11. да подпише обещание, че като клирик ще пази и изповядва точно православната вяра, ще се подчинява на повеленията на църковните правила и на разпоредбите на своето духовно началство и точно ще съблюдава установения от Църковния богослужебен ред.

Чл. 83. Като постъпи молба от някое лице за свещенослужителски чин, митрополитът, ако просителят е от друга епархия, изисква от неговото духовно началство сведение за живота и поведението му, след което документите на просителя се преглеждат от епархийския съвет и той се подлага на каноническо изпитание и проверка на подготовката му пред архиерея в присъствието на епархийския съвет. Ако лицето отговаря на законните изисквания, книжата се изпращат на Св. Синод, на който се донася, за енория ли е предназначен кандидатът или за друга служба.

Чл. 84. След като Св. Синод одобри кандидата, епархийското началство, ако кандидатът е предназначен за енория, възлага на надлежния архиерейски наместник или на друго духовно лице да произведе избора във вакантната енория.

Чл. 85. Денят на избора се определя от епархийския съвет и се оповестява най-малко две недели по-рано на енориашите. В определения ден упълномощеното от митрополита духовно лице призовава в църковно или друго подходящо помещение или в църковния двор всички енориаши от вакантната енория, имащи енорийски избирателни права (чл. 94). Събранието се открива в 10 часа под председателството на упълномощеното от митрополита лице, подпомагано от двама грамотни и познати по своя честен и благочестив живот енориаши, посочени от събранието. Гласоподаването е тайно и трае до 14 часа.

З а б е л е ж к а. В енории, съставени от селища, разположени далеч едно от друго, изборът може да се произвежда едновременно в два определени от епархийския съвет пункта в енорията и под ръководството на две определени от него духовни лица.

За станалия избор се съставя изложение и се вписва в протоколната книга на църковното настоятелство. Определен екземпляр от същото изложение, заедно с изборните книжа, се изпращат на митрополита. Едното и другото изложение се подписват от бюрото и скрепват с църковен печат.

Чл. 86. Оплаквания против нередности в избора се подават писмено, докле трае изборът, на председателя на изборното събрание, а след избора до 7 дни – на митрополита. Подир този срок изборът се преглежда от епархийския съвет и ако се намери редовен, архиереят извършва ръкополагането и издава заповед за назначаване.

Чл. 87. Ако се получи заявление, подписано от познати по честността си православни християни, против кандидата, ръкополагането се отлага и се изследват обвиненията. Ако се докаже, че обвиненията са безоснователни, ръкополагането се извършва.

З а б е л е ж к а. Когато за някоя вакантна енория се яви единствен кандидат, ръкоположен вече свещеник, такъв може да се назначи за канонически свещеник, ако бъде поискан от енориашите с писмена молба.

Г л а в а ХI

Църковни настоятелства

Чл. 88. Църква (храм), около която се обединяват християните от една или повече енории, има едно църковно настоятелство.

Църковното настоятелство се състои от 4-6 души. В своята дейност то се подпомага от прицърковни организации, като православни християнски братства и др.

Чл. 89. Председател на църковното настоятелство по право е енорийският свещеник, а при църква с повече от един енорийски свещеник той се назначава от митрополита.

При законно отсъствие на председателя замества го свещеникът, който завежда енорията му.

Чл. 90. За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, навършил 30 години, нелишен от граждански и политически права, християнин православен, член на енория при църквата и въобще познат по своя благочестив и честен живот.

Чл. 91. Всяка четвърта година Св. Синод в намален състав, като уведоми Дирекцията на изповеданията, приканва епархийските началства да разпоредят в определен ден през м. ноември да се произведат избори за църковни настоятелства.

Ако някъде изборите не стават в учредения ден, епархийското началство определя друг неделен ден, когато да се извърши, ако ли и тогава по разни причини не стане, епархийското началство назначава настоятелство от четири енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятелства.

Чл. 92. Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и една комисия от 3-5 члена, грамотни енориаши, имащи качества на църковни настоятели (чл. 90), които, откак бъдат утвърдени новоизбраните настоятели, преглежда сметките по приходно-разхода на църквата за всичкото време, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът на комисията, подписан от нея, от старото и новото църковни настоятелства, се изпраща в митрополията и се разглежда от епархийския съвет, с постановление на който старото настоятелство се освобождава или не от отговорност.

Чл. 93. Служебният период на църковните настоятелства трае четири години.

З а б е л е ж к а. Ако през този период някой член на настоятелството почине, пресели се другаде или бъде отчислен, прогласява се за негов заместник, до изтичане на четирите години, оня, който във време на избора е получил най-много гласове подир избрания.

Чл. 94. Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на енория при църквата, навършили 21 години, нелишени от граждански и политически права.

Чл. 95. Избирателните събрания за избиране на църковни настоятелства се откриват в определения от епархийското началство ден след църковен отпуск и траят до 14 часа. Те се ръководят от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване. Председателствува председателят на църковното настоятелство.

В съставни енории, гдето се избират повече от едно църковно настоятелство, енорийският свещеник председателствува избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един грамотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника се отбелязва в избирателния протокол, а енорийският свещеник долага на началството си за даденото от него пълномощно.

Чл. 96. Щом се извърши изборът на църковно настоятелство и проверителна комисия, съставя се протокол, който, подписан от бюрото и скрепен с църковния печат, а гдето няма църква – с печата на председателствуващия свещеник, изпраща се заедно с изборните книги на епархийското началство. Оплаквания против верността на избора могат да се подават на митрополита до 7 дни от деня, в който е бил произведен.

Епархийският съвет разглежда изборните книжа и ако намери, че са редовни, митрополитът утвърждава произведените избори. В противен случай разпорежда да се произведат нови избори.

Г л а в а ХII

Манастири

Чл. 97. Манастир е свещено място с храм и други здания, назначени за жилища на монаси или монахини, т. е. лица, които с обетите си за целомъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване в християнските добродетели на подвижничество (въздържане, молитва и труд), милосърдие и духовна просвета.

Чл. 98. Манастирите са ставропигиални и епархийски. Ставропигиалните зависят от Св. Синод, а епархийските – от местния архиерей. Ставропигиални са манастирите: Рилски, Бачковски, Троянски, Преображенски и Поморийски.

Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод, а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Св. Синод, само ако са осигурени средства за издръжката им.

Чл. 99. Манастир, който има най-малко 5 братя, се управлява от манастирски събор под председателството и ръководството на игумен.

Манастир с по-малко от 5 братя се управлява от игумен, назначен от местния епархийски архиерей.

Чл. 100. Манастирският събор се състои от игумена и 4 или 6 братя, отличаващи се с примерен живот и опитност, избрани от братството и утвърдени – за ставропигиален манастир от Св. Синод, а за епархийски – от местния архиерей.

Чл. 101. За да бъде някой избран за игумен, най-малко с чин йеромонах, трябва да е член на манастирското братство и да има нужните религиозно-нравствени качества и опитност.

Чл. 102. Игуменът се избира от цялото братство и се утвърждава – за ставропигиалните манастири от Св. Синод, а за епархийските – от местния архиерей.

Ако се докаже, че поради продължителна болест, старческа немощ, неопитност или отклонение от длъжностите си, игуменът става причина да се нанася вреда на манастирските интереси или ако той приема велика схима, надлежната духовна власт разпорежда да се произведе избор за нов игумен.

Чл. 103. Ако братството на два пъти последователно избере и представи за утвърждение лице, неподходящо да изпълнява игуменска длъжност, надлежната духовна власт назначава игумен, който управлява манастира, догдето братството избере достойно лице.

Чл. 104. За манастир, който е останал без братя или няма възможност да се издържа, епархийското началство решава – с одобрението на Св. Синод – да бъде присъединен временно или завинаги към друг манастир.

Чл. 105. Вън от манастира монах може да живее, само ако е изпратен от църковната власт с определена служба.

Чл. 106. Който желае да встъпи в монашески чин и да се причисли към братството на някоя света обител, е длъжен преди подстрижението си да се разпореди по волята си и според закона със своето имущество. Всичко, което придобие след встъпване в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат.

Ч А С Т В Т О Р А

Ведомство на Св. Синод

Чл. 107. Ведомството на Св. Синод се разпределя на ведомство на

Св. Синод в пълен състав (чл. 6) и ведомство на Св. Синод в намален състав

(чл. 6 и 25).

Г л а в а II

Ведомство на Св. Синод в пълен състав

Чл. 108. Ведомството на Св. Синод в пълния му състав се простира върху следното:

1. поддържа единство и връзка с Източно-православната църква въобще и с отделните автокефални православни църкви;

2. има върховен надзор за запазване в точност и чистота учението на св. Православна църква;

3. има върховен надзор за правилно, еднообразно и повсеместно извършване на св. св. тайнства и други богослужебни чинове и издава общи наредби за общественото и частно богослужене;

4. ръкополага епископи и извършва канонически избор на митрополити;

5. приготвя и освещава св. Миро;

6. канонизира светии, открива мощите им и определя начина на чествуването им;

7. преглежда решенията на Църковно-народния събор и приетите от него канонически наредби, съгласно чл. 128;

8. издава синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в случай на неотложни нужди и ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковно-народен събор;

9. издава правилници и наредби за вътрешния ред и дисциплина в Църквата;

10. изслушва всяка година подробно изложение на намаления състав на Св. Синод за състоянието на работите в Църквата и взема надлежни мерки за църковното преуспяване;

11. изслушва докладите на епархийските архиереи;

12. разглежда и решава – като първа и последна съдебна инстанция – дела на архиереи;

13. избира членове на дисциплинарния съд при Св. Синод;

14. съставя списък на достойните за архиерейски чин;

15. ревизира, когато намери за нужно, чрез свои членове, дейността на всеки архиерей;

16. разглежда оплаквания на архиереи и на пряко подведомствени на Св. Синод началници на църковни учреждения против разпоредби на Св. Синод в намален състав;

17. назначава длъжностните лица на ръководните служби в Църквата;

18. помилва;

19. дава църковни отличия (офикии);

20. решава – по предложение на Св. Синод в намален състав – къде, колко и какви училища да се откриват за подготовка на свещенослужители и вероучители и определя програмите и правилниците на училищата, подведомствени на Св. Синод, като се запазват постановленията на чл. 14 от Закона за изповеданията;

21. насърчава частната църковна благотворителност;

22. следи да изпълняват усърдно и точно своите длъжности и наредбите на своето началство архиереите, всички свещенослужители, църковнослужители и монаси;

23. определя и събира от църковните учреждения и манастирите помощи и дажби за общите нужди на Църквата;

24. утвърждава бюджетите на Църквата;

25. утвърждава уставите и фондовете при Св. Синод и подведомствените нему учреждения;

26. открива и прогласява нови ставропигиални манастири.

Чл. 109. По основни въпроси от вероизповеден и богослужебен характер в заседанията на Св. Синод участвуват всички архиереи на Българската църква.

Г л а в а III

Ведомство на Св. Синод в намален състав

Чл. 110. Ведомството на Св. Синод в намален състав е да се грижи:

1. да се запазва в точност и чистота учението на св. Православна църква;

2. да се извършва правилно, еднообразно и повсеместно богослужението;

3. да се проповядва редовно Словото Божие;

4. да се насажда, поддържа и развива християнското благочестие, нравственост и частната благотворителност;

5. предварително да преглежда и одобрява печатането на Св. Писание, богослужебните книги и съчинения с догматическо съдържание, определени за употребление в православните църкви, тъй също и ръководствата по Закон Божий и да издава и одобрява книгите по църковно пение;

6. да издава Св. Писание и богослужебните книги и да бди други да не издават такива книги;

7. да се полагат старания за съграждане и украсяване на храмове и параклиси в източно-православен стил.

З а б е л е ж к а. За запазване на източно-православната иконопис от неправославно влияние и от израждане, урежда иконописна и дърворезбарска цензура, издава иконописни ръководства и ерминии, придружени с най-добрите образци на православната иконопис и на образците на българските светии.

8. да се поддържа и усъвършенствува църковното пение;

9. да се поддържа благолепие и благочиние в църквите и достойно да се почитат св. св. храмове, свещените обители, гробища и всички свещени здания и предмети, предназначени за богослужение;

10. да не се употребяват при общественото и частно богослужение свещи, които не са изработени в църковна свещоливница;

11. да преуспяват духовно и материално манастирите и монасите в тях да живеят съгласно монашеските обреди и да се подвизават в милосърдие и духовна просвета;

12. да се вземат мерки за опазване православните християни от влиянието на инославни, иноверни и противорелигиозни пропаганди и за прибиране в лоното на Църквата всички отклонили се от нея;

13. да се откриват с одобрението на Св. Синод в пълен състав и по реда на чл. 14 от Закона за изповеданията, училища за подготовка на клир, църковнослужители и вероучители и да назначава и уволнява учителите и възпитателите в училищата, подведомствени на Св. Синод;

14. да се откриват, с разрешение на Дирекцията на изповеданията, специални образователни курсове за свещенослужители и пр.;

15. да издава наредби по издирване, съхраняване, описване, прибиране и изучаване църковните старини и да поддържа църковен музей;

16. да назначава и уволнява чиновниците и служещите при централното управление;

17. да утвърждава в длъжност протосингелите при митрополиите;

18. да одобрява решенията на епархийските началства за пенсиониране на енорийските свещеници;

19. да одобрява решенията на епархийските и манастирските началства за ръкоположения на свещенослужители;

20. да изслушва изложенията на епархийските архиереи и непосредствено нему подведомствените учреждения и органи и да взема нужните мерки;

21. да се изпълняват точно и своевременно решенията на Св. Синод в пълния му състав и ония на Църковно-народния събор;

22. да дава всяка година изложение на Св. Синод в пълен състав за състоянието на работите в Църквата;

23. да изработва мотивирани проекти за отменение или изменение на съществуващи и за установление на нови църковни законоположения, наредби и правила;

24. да решава присъединяването на енории от една епархия към друга;

25. да разрешава, по предложение на надлежните епархийски началства, откриване енории с по-малко от определения брой венчила;

26. да одобрява откриването на нови епархийски манастири;

27. да приема дарения и завещания и да ги употребява чрез Върховния съвет за целите, за които са предназначени;

28. да разрешава продаване, заменяване и ипотекиране на недвижими имоти, принадлежащи на манастирите, на върховното управление или непосредствено подчинените нему църковни учреждения, както и сключване на заем, след като вземе мнението на Върховния църковен съвет;

29. да одобрява решенията на Върховния църковен съвет;

30. да получава от държавната власт надлежните суми за издръжка на Върховното църковно управление и удовлетворение общите нужди на Църквата и клира;

31. да повдига по длъжност духовно-съдебно преследване против провинени духовни лица;

32. да разрешава препирни за компетенции между отделни църковни власти;

33. да помилва;

34. да упражнява надзор върху църковните заведения, институти и сдружения и да ревизира чрез определени от него лица всяко църковно административно учреждение и манастири и

35. да ревизира колчем намери за добре, дейността на отделенията при канцеларията си.

Г л а в а IV

Ведомство на патриарха

Чл. 111. Патриархът, като предстоятел на Българската православна църква, освен ведомството си като епархийски архиерей, има следното ведомство:

1. председателствува заседанията на Св. Синод в пълен и намален състав, Църковно-народния събор и Върховния църковен съвет;

2. бди за своевременно и точно да се изпълняват решенията на Св. Синод, Църковно-народния събор и Върховния църковен съвет, влезли във власт сила;

3. представлява Българската православна църква и от име на Св. Синод се сношава с държавните власти и другите църкви;

4. свиква в законоустановеното време Св. Синод и Църковно-народния събор на заседание;

5. приема писма, молби и тъжби до Св. Синод и своевременно ги представя за надлежно разглеждане и разрешение;

6. ползува се с първенство и чест пред всички архиереи на Българската православна църква и носи титлата „Светейшество“;

7. ръкополага със Св. Синод в пълния му състав епископи на Българската църква;

8. освещава със Св. Синод св. Миро;

9. бди за запазване църковната дисциплина и ред и при нарушения внася въпроса в Св. Синод за вземане надлежни мерки;

10. дава отпуск на епархийските архиереи и разрешение да идват в столицата;

11. управлява българските православни църковни общини в чужбина гдето няма организирани български епархии и

12. носи епанокамилавка с кръст – бяла или черна.

Чл. 112. Патриархът няма право да решава или извършва нещо по общите дела на църквата без мнението на Св. Синод и последният няма право да решава или извършва нещо без мнението на патриарха или неговия заместник. Изпълнителната власт принадлежи всякога на патриарха или на неговия заместник.

Чл. 113. За нарушение служебните права и задължения, патриархът, като всеки архиерей, подлежи на съд пред Св. Синод в пълен състав.

Г л а в а V

Заседания на Св. Синод

Чл. 114. Заседанията на Св. Синод в пълен и намален състав са законни, когато стават под председателството на патриарха или неговия заместник и в присъствието най-малко на половината членове.

Чл. 115. Св. Синод в пълен състав се свиква редовно всяка година през м. юни и м. ноември, а извънредно – когато намерят за нужно патриархът или Св. Синод в намален състав или когато това се поиска от половината епархийски архиереи.

Чл. 116. Св. Синод в намален състав заседава постоянно и сам определя своите ваканции.

Чл. 117. Решенията се взимат с вишегласие на присъствуващите членове. При равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят.

Въздържане от гласуване не се допуска.

Особено мнение се допуска, ако бъде заявено и обосновано устно в заседание и се представи писмено до три дни след заседанието.

Чл. 118. В заседанията право на почин има всеки член.

Чл. 119. Председателят открива и закрива заседанията. Той ги ръководи учтиво и безпристрастно и бди да се пази благочиние при разискванията. А като събира гласовете по реда на старшинството, посочва най-младия член и обявява решението.

З а б е л е ж к а. Старшинството между митрополитите се определя от деня, когато митрополитът е канонически избран на епархийския престол, който той представлява.

Чл. 120. Членовете на Св. Синод са длъжни да се отнасят почитателно към председателя си, както и един към други, а също да не се отклоняват от длъжностите си.

Чл. 121. Когато някой от синодалните членове се провини в заседание, било че в обръщенията си не пази нужното благоприличие, било че се отклонява безпричинно от длъжностите си, било че не пази установения ред в заседанията, председателят му прави забележка насаме или ако това не помогне, бележката става в самото заседание, а в краен случай внася в Св. Синод предложение за наказанието му.

Чл. 122. Ако патриархът, като председател на Св. Синод, прегреши против устава въобще, Св. Синод, чрез своя старши член, му прави учтиво подсещане за изправление. В случай на несполука, такова подсещане му се прави в заседание на Св. Синод в пълен състав. Ако и след това не се изправи, Св. Синод взема нужните мерки, съгласно църковните канони, за преставането му от длъжност.

Чл. 123. За всяко заседание се държи протокол, който се вписва в протоколната книга и се подписва от председателя и от всички участвували в заседанието членове, подир което решенията влизат в сила.

Г л а в а VI

Канцелария на Св. Синод

Чл. 124. При Св. Синод има канцелария, съставът и устройството на която се определя от Св. Синод.

Чл. 125. Начело на канцеларията стои главен секретар, който се грижи и отговаря за нейния общ и правилен ход. Той трябва да има висше богословско образование и достатъчна църковна подготовка.

Г л а в а VII

Ведомство и заседания на Църковно-народния събор

Чл. 126. Църковно-народният събор има следното ведомство:

1. изменя и допълня устава на Българската православна църква по предложение на Св. Синод или по предложение на 1/2 от членовете на събора;

2. установява, допълня, изменя и отменя църковните законоположения, наречени канонически наредби;

3. изслушва изложение от страна на Върховния църковен съвет по стопанско-финансовите и благотворителни дела на църквата и се произнася по него и

4. избира членове на Върховния църковен съвет.

Чл. 127. В законодателната си дейност Църковно-народният събор наблюдава неизменно догмите на православната вяра, правилата и практиката на Вселенската църква, църковния мир и единение.

Чл. 128. Решенията на Църковно-народния събор по въпроси от вероучителен (догматичен), канонически и богослужебен характер имат сила, ако до 15 дни от гласуването им не последва от Св. Синод изявление, че те са несъгласни с учението и предаванията на Вселенската православна църква. Оспорваните решения се внасят в следния редовен или извънреден Църковно-народен събор за ново разглеждане.

Чл. 129. Църковно-народният събор се свиква редовно веднъж в четири години, а извънредно при нужда.

Чл. 130. Църковно-народният събор се свиква, открива, ръководи и закрива от патриарха или негов заместник.

Патриархът или заместникът му открива Църковно-народния събор със слово, в което се очертава положението на Българската църква и се посочват законопроектите и предложенията, които се внасят за разглеждане в събора.

Чл. 131. Заседанията на Църковно-народния събор са законни, ако присъствуват повече от половината съборни членове, а решенията се вземат с вишегласие на присъствуващите членове.

Чл. 132. Съборното бюро се състои от председателя или заместника и от избрани от събора четирима секретари: двама клирици и двама миряни.

Чл. 133. Съборните разисквания и решения се записват в особена протоколна книга и се подписват от бюрото на събора.

Чл. 134. Решенията на събора влизат в сила от деня на обнародването им.

Чл. 135. Правилник за вътрешния ред си изработва самият събор.

Г л а в а VIII

Ведомство и заседания на Върховния църковен съвет

Чл. 136. Върховният църковен съвет при Св. Синод управлява всички общоцърковни и синодни имоти, капитали и фондове и има надзор над всичките общоцърковни стопанства.

Бди за доброто запазване, осигуряване и стопанисване на всички църковни имоти.

Гласува и преглежда бюджетите на църквата и ги представя за утвърждаване от Св. Синод в пълен състав.

Той се отчита пред Църковно-народния събор и отговаря за делата си пред него.

Чл. 137. Всички решения на Върховния църковен съвет влизат в сила, подир като бъдат одобрени от Св. Синод в намален състав.

Чл. 138. Когато Св. Синод в намален състав не утвърди някое решение на Върховния църковен съвет, Св. Синод в пълен състав изслушва Върховния църковен съвет и след това взема окончателно решение по спорния въпрос.

Чл. 139. Заседанията на Върховния църковен съвет са законни, когато в тях вземат участие председателят и поне половината от членовете му.

Чл. 140. Председателят открива, ръководи и закрива заседанията. При събиране на гласовете, той почва от най-младия и констатира решението.

Чл. 141. Решенията се вземат с вишегласие на присъствуващите членове. В случай на равногласие, надделява гласът на председателя.

Въздържане от гласуване не се допуска.

Особено мнение се допуска, стига да бъде то, заедно с основанията му в общи черти, заявено в самото заседание и да се представи писмено най-късно до три дни след вземане на решението.

Чл. 142. За заседанията на Върховния църковен съвет се водят протоколи, които подир одобрението им в заседание се подписват от председателя и членовете.

Г л а в а IХ

Ведомство на епархийския архиерей

Чл. 143. Епархийският архиерей има всичката пълнота на йерархическата власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирското попечение и управлява епархията си при съдействието на епархийския съвет. Нему принадлежи правото на почин и ръководство във всички области на епархийския живот.

Чл. 144. Във ведомството на епархийския архиерей влизат следните права и задължения:

1. да бъде делом и словом учител и наставник на клира и народа в епархията си;

2. да пази, брани, поддържа и разпространява вярата между паството си;

3. да бди, редовно и правилно да се проповядва от клира и да се вземат мерки за духовното просвещение на християните;

4. да поучава и наставлява писмено и устно клира и християните в благочестие и нравствена чистота;

5. да увещава и насърчава клира и християните да бъдат милостиви и благотворителни към всеки нуждаещ се;

6. да бди за правилно, еднообразно и редовно извършване богослужението и за поддържане църковното благолепие, като се грижи и за подобрение на църковното пение;

7. да настоява и дава благословение за въздигане или поправяне църкви, параклиси и манастири и да бди, щото те да се съграждат и украсяват в православно-църковен стил, като се стараят и да се запазват църковните старини;

8. да освещава църкви и манастири;

9. да настоява всички църкви и манастири да бъдат снабдени с църковни одежди, богослужебни книги, икони и др. принадлежности, потребни за богослужението и всичко да се пази в чистота и ред;

10. да ръкополага достойни мъже за енорийски, манастирски и други свещенослужители и да издава заповеди за назначението им;

11. да назначава архиерейски наместници, игумени и други свещеници на специални служби;

12. да посещава поне веднъж в годината градовете на епархията си, а селата – когато му е възможно, за преглед на църквите и за непосредствено пастирско въздействие върху клира и паството;

13. да изпраща протосингела и други длъжностни лица да ревизират епархийските учреждения, манастири и църкви и служебната дейност на клира, епархийските наместници и игумени или да изпълняват други служебни поръчения, след което да дават писмен отчет;

14. да има върховното попечение и ръководство в задружната църковна дейност на клира в епархията и да свиква поне един път в годината духовенството на околийски или епархийски събрания за разглеждане и организиране на пастирската дейност на клира;

15. да представя всеки три години на Св. Синод през м. април изложение за епархийската си дейност и състоянието на епархията;

16. да приема дарения и завещания за митрополията и да ги управлява и употребява, чрез епархийския съвет, за целите, за които са предназначени;

17. да подига по длъжност духовно-съдебно преследване против провинени клирици и християни в епархията си и в случай на тежки и извикващи обща съблазън провинения, по определение на епархийския съвет, временно да отстранява обвиняемите от църковни длъжности, ако те заемат такива, докле се издаде присъда и тя влезе в законна сила.

В подобни случаи на църковно-углавно дело се дава спешност.

18. отечески да увещава провинени клирици, да ги вразумява и да им налага празност за не повече от 15 дни в тежки случаи, когато, поради естеството на провинението и за избягване обща съблазън е потребно непосредствено и бързо архиерейско въздействие; налаганата празност не се вписва в прокните списъци; против нея може да се подаде оплакване през Св. Синод, което не спира изпълнението на наказанието;

19. да внася за разглеждане в епархийския съвет въпроси от ведомството си, по които иска да има мнението на съвета;

20. да отнася до Св. Синод за окончателно произнасяне ония решения или постановления на епархийския съвет, които не намира за законно и полезно да утвърди или одобри;

21. да изпълнява разпорежданията на Св. Синод и да бди да се изпълняват от подведомствените му органи разпорежданията на Св. Синод и епархийската власт;

22. да иска отпуск от патриарха за отсъствие от епархията си за повече от 15 дни и съгласие на епархийския архиерей, в чиято епархия иска да отиде;

23. да извършва всичко, предвидено за него от църковните правила и настоящия устав.

Чл. 145. При всяка митрополия има протосингел, който се назначава от епархийския архиерей и утвърждава от Св. Синод.

За протосингел се назначава духовно лице с висше богословско образование и с качества, предвидени в т. 4 на чл. 57 от устава.

Протосингелът е помощник на митрополита в управлението на епархията, намира се под негово пряко и непосредствено ведомство и го замества в негово отсъствие по негови изрични указания. Той получава заплата по епархийския бюджет.

Г л а в а Х

Ведомство и заседания на епархийския съвет

Чл. 146. Епархийският съвет се грижи:

1. да се разпространява и запазва чистотата в учението на църквата, да се запазва и развива християнската нравственост и църковната благотворителност, да се проповядва и разяснява редовно Словото Божие и да се утвърждава във вяра и благочестие православното християнско семейство;

2. да се извършва навсякъде редовно богослужение, да се поддържа благолепието и благочинието в храмовете и да не се употребяват при обществено и частно богослужене свещи, изработени не в църковната свещоливница;

3. да съставя епархийските бюджети и да ги представя на Св. Синод за утвърждение;

4. да управлява общоепархийските имоти, фондове и капитали и да надзирава всички епархийски стопанства и заведения; да събира от църквите, манастирите и църковните заведения дажби за епархийски църковни нужди в размер, установен от Св. Синод;

5. да ревизира редовно всеки три месеца и извънредно, когато намери за добре, сметките на епархийските касиер-счетоводители и да преглежда отчета на същия за изтеклото бюджетно упражнение, който се изпраща на Св. Синод за окончателна проверка от комисията по проверка на църковните отчети;

6. да взема решение за ревизиране сметките на архиерейските наместничества, църковните настоятелства, манастирите и другите архиерейски заседания;

7. да отчислява църковните настоятелства, когато не изпълняват усърдно и добросъвестно своите длъжности.

З а б е л е ж к а. На мястото на отчислен църковен настоятел се назначава получилият най-много гласове подгласник; ако бъде отчислено цялото настоятелство, назначава се, по представление на председателя, комисия от четирима души, които имат качествата на избираеми за църковни настоятели, тая комисия има всички права и задължения на църковно настоятелство;

8. да преглежда и утвърждава бюджетите на църковните настоятелства и епархийските манастири, както и на всички църковни фондове и общоепархийски стопанства и заведения и да проверява изпълнението на тия бюджети;

9. да разрешава на църковни настоятелства и фондове на епархийски манастири да продават, разменяват или ипотекират недвижимите имоти и да сключват заеми; тия решения стават окончателни за фондовете при митрополиите и за епархийските манастири само след надлежното им утвърждение;

10. да съставя опис на движимите и недвижимите имоти на митрополията;

11. да се водят описи на имотите на църквите, митрополията и всички други църковни заведения;

12. да са снабдени с нотариални актове всички църковни имоти в епархията;

13. да изслушва отчетите за всички ревизии в епархията и да взема целесъобразни мерки за благопреуспяването на църковния живот и правилното управление в епархията;

14. да се водят редовно и държат неповредени регистрите за кръщения, венчания и умирания;

15. да държи послужни списъци на клириците и подробни списъци на енориите, църквите, параклисите, епархийските манастири и заведения;

16. да помага на епархийския архиерей във всичко, гдето се окаже нужда, като негов най-близък сътрудник в управлението на епархията.

Чл. 147. Заседанията на епархийския съвет стават под председателството на епархийския архиерей или негов заместник и са законни при участието поне на половината от членовете.

За реда на заседанията и протоколите се прилагат чл. 117, 119 и 123.

Чл. 148. Решенията на епархийския съвет се вземат по вишегласие. Те се утвърждават от епархийския архиерей. В случай на разногласие въпросът се отнася за разрешение в Св. Синод.

Г л а в а ХI

Канцелария на митрополията

Чл. 149. При всяка митрополия има канцелария, която е едновременно канцелария на епархийския архиерей и епархийския съвет. Тя се състои от:

1. един секретар, който ръководи канцеларията и отговаря за реда в нея;

2. един касиер-счетоводител, който отговаря за сумите и редовността на сметките;

3. подсекретари и др. чиновници и прислужници, определени по щат.

Чл. 150. Секретарят е лице с висше богословско образование, а останалите чиновници – с предимно богословско образование.

Целият служебен персонал при митрополията и архиерейските наместничества се назначава от епархийския архиерей.

Чл. 151. Всички писма, молби и др. книжа по дела, подлежащи на епархийския съвет, се подават на името на епархийския архиерей, който им дава надлежен ход.

Г л а в а ХII

Ведомство и канцелария на архиерейските наместници

Чл. 152. Ведомството на архиерейския наместник в духовната околия се простира върху следното:

1. да наблюдава и да се грижи за чистотата и разпространяването на св. православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно нравствена просвета и за утвърждаване на православното християнско семейство във вяра и благочестие;

2. да се грижи за чистотата на християнските нрави и за прилагане наредбите на църковната власт;

3. да се грижи за правилно, редовно и еднообразно извършване на църковното богослужене и за благолепието и благочинието на църквите;

4. да се грижи клириците да изпълняват точно и усърдно длъжностите си;

5. да нарежда привременно заместници на заболели и починали свещеници, докле получи надлежно нареждане от началството си;

6. да се грижи за постройка и поправка на църковните здания и да взема мерки за запазване на фрески, икони, иконостаси и всички ценни църковни старини;

7. да посещава поне веднъж в годината всички енории в духовната околия, да изучава състоянието на църквите, техните свещени принадлежности, гробищата и църковните имоти, ръководството на религиозно-нравствената просвета и възпитание и службата на свещениците и дейността на църковните настоятелства.

Бележките си по ревизията във всяка енория той прави писмено в особена ревизионна книга, каквато има при всяко църковно настоятелство, а в митрополията внася за констатираното.

В края на годината дава на епархийското началство обстойно изложение за състоянието на духовната околия;

8. да преглежда регистрите за кръщения, венчавания и умирания и приходно-разходните книги на църковните настоятелства;

9. да се грижи за снабдяване свещениците и църковните настоятелства с позволителни за венчаване, свидетелства, регистри и др. книжа и да се внасят ежемесечно в митрополията събраните приходи;

10. да се представя всеки месец на митрополията отчетна ведомост за приходите и разходите на наместничеството;

11. да ревизира ежемесечно сметките на отчетните лица при наместничеството и съставения акт да изпраща в митрополията;

12. да държи опис на вещите на наместничеството;

13. да свиква – с одобрението на митрополита – клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопомощ, за намерване средства за поддържане и засилване вярата, нравствеността, духовната просвета и частната благотворителност;

14. да разрешава до 7 дни отпуск на чиновниците при наместничеството и на свещениците от околията за в пределите на епархията и

15. да изпълнява и да бди да се изпълняват разпорежданията на епархийското началство.

Чл. 153. Когато отсъствува архиерейският наместник, замества го енорийският свещеник, определен от епархийския архиерей.

Чл. 154. При всяко архиерейско наместничество има канцелария. Длъжностните лица се назначават от епархийския архиерей.

Г л а в а ХIII

Ведомство на свещениците

Чл. 155. Енорийският свещеник има следните права и задължения:

1. да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние св. литургия и ежедневното църковно правило и да извършва всички тайнства и чинодействия по желание на енориашите си;

2. да се грижи за добрия ред и благоговейно и смислено четене и пеене при богослужението, за чистота и благолепието на храма и гробищата и за доброто състояние на одеждите, книгите и др. църковни принадлежности и за запазване църковните старини;

3. редовно да проповядва и при всеки сгоден случай да поучава енориашите си в истините на православната вяра и християнската нравственост.

З а б е л е ж к а. Мирянин, познат по своята подготовка, правомислене, църковност и благонравие, може да бъде допускан да държи във време на частно и обществено богослужение църковни слова само с разрешение на надлежния енорийски свещеник;

4. да запознава енориашите си с длъжностите им като членове на църквата, като ги обучава в Закон Божий и чрез извънцърковни поучения и беседи;

5. с пастирско усърдие да пази енориашите си от иноверни и инославни пропаганди;

6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посещава и увещава редовно да посещават богослужението, да се изповядват и приобщават със св. Тайни, да кръщават навреме децата си и ги възпитават в църковен дух;

7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните наредби;

8. със съдействието на църковното настоятелство да насърчава християнското добротворство;

9. да се явява на събрания, свикани по нареждане на епархийския архиерей;

10. да води редовно и да държи неповредени регистрите за кръщения, венчания и умирания, да издава от тях извлечения и да изпраща на началството си статистически данни за случилите се в енорията му кръщения, венчания и погребения;

11. да държи в изправност служебно-енорийската си архива;

12. да надзирава църковните служители в храма и енорията и когато те са неизправни да съобщава на църковното настоятелство или, ако бъде нужно, да донася на по-горната църковна власт;

13. да извършва проверки (дознания) по поръка на епархийското началство;

14. да има нужното попечение за църковните имоти и да заляга за тяхното умножаване;

15. да живее в енорията си и да не се отлъчва от нея без разрешение на началството си;

16. да изпълнява своевременно и точно нарежданията на духовното си началство;

17. да получава за своята издръжка срещу службата си:

а) възнаграждение за извършване на частни свещенодействия и обичайните дажби в натура;

б) добавъчно възнаграждение по „Бюджета на Църквата“.

З а б е л е ж к а. Според местните условия и нужди, епархийското началство може да задължава църковните настоятелства да улесняват своите свещенослужители с жилище в църковно-енорийския дом и с работна земя;

18. да се ползува, съгласно църковните правила, настоящия устав и др. общо-църковни наредби, с всички права на службата и сана си, докато тия права не му са отречени или отнети по църковно-съдебен ред;

19. да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно всички свои задължения по служба и сан, определени от църковните правила и настоящия устав, като за всяко нарушение на тия си задължения отговаря по надлежния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред.

Чл. 156. Гореизложените права и задължения в техния общ дух имат и всички свещеници на неенорийската служба при храм.

Чл. 157. Дяконите, съгласно църковните правила, са помощници на архиерея и свещеника в тяхната служба и имат всички обществено-клирически права и задължения.

За своята издръжка дяконите получават заплата от църковните настоятелства или от учрежденията, при които служат и възнаграждение за участие в частни свещенодействия.

Чл. 158. Всеки клирик или монах, който отива в друга епархия или духовна околия, трябва да има от своето началство отпустително писмо, с което да се представи на местната духовна власт.

Чл. 159. На клирици и монаси е забранено да заемат служби, да поемат задължения, да посещават заведения и места и да имат държание, несъвместимо с техния сан и подронващи авторитета на църквата.

Г л а в а ХIV Права и задължения на църквите, енориашите и църковните настоятелства

Чл. 160. Църквата е юридическо лице и може да придобива движими и недвижими имущества и да разпорежда с тях.

Към имуществата на църквата принадлежат:

а) храмът (зданието) с всичките му принадлежности, както и числящите се към него други храмове и параклиси;

б) движими и недвижими имущества, пожертвувания за благоустройството и нуждите на храма и енорията;

в) суми, постъпили в храма от различни източници, като: свещи, дискоси, приходи от движими и недвижими имоти и др.;

г) движими и недвижими имоти, завещания в полза или собственост на храма, макар и със специално предназначение за благотворителни и просветни цели, за издръжка на клира и т. н.;

д) суми от църковно-енорийски дажби, такси и други.

Чл. 161. Църква, която е без енория и няма особено назначение, се управлява от настоятелство, назначено от епархийското началство.

Гробищна църква без енория се управлява от местното църковно настоятелство, а при повече енорийски църкви в населеното място – от четиричленно настоятелство, избрано от настоятелствата на енорийските църкви и председателствувано от енорийски свещеник, определен от митрополита.

Чл. 162. Към енорията принадлежат всички лица от православно изповедание, които живеят в границите на енорията и запазват жива връзка с енорийския храм, клир и живот.

Енориашите имат всички общи църковни права и предвидените в настоящия устав.

Чл. 163. Отнемане или ограничение на общи църковни права става по църковно съдебен ред (чл. 57, т. 3).

Чл. 164. Християните-енориаши са длъжни: точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра, да посещават богослужението, да се изповядват и причестяват редовно, да съдействуват за благосъстоянието на енорията в религиозно-нравствено отношение, да участвуват в религиозния живот на енорията, да се грижат за издръжката на църквата и клира и изобщо да спазват наредбите на Православната църква.

Чл. 165. Църковното настоятелство има следните права и задължения:

1. управлява имотите, капиталите и стопанствата на храма.

Постановленията му за купуване, продаване, заменяне, даване под наем на църковни имоти, както и за построяване или поправяне църковни сгради и изписване на храма, подлежат на утвърждение от епархийския съвет;

2. грижи се да увеличава средствата на храма;

3. събира установените църковно-енорийски дажби и такси;

4. грижи се за съграждане храм или параклис, ако има нужда;

5. настоява пред надлежната власт за съграждане храм или параклис и стая при гробищата, както и за ограждането, чистотата, реда и благолепието на гробищата;

6. приема – с одобрение на епархийското началство – дарения и завещания и придобива по други законни начини движими и недвижими имущества на храма;

7. снабдява се за всички недвижими църковни имоти с нотариални актове, планове и скици и взема мерки да се пазят границите на полските недвижими имоти чрез постоянни неподвижни знакове;

8. съставя бюджета за приходо-разхода на храма и го изпраща за утвърждение от епархийския съвет;

9. следи за редовното упражнение на църковния бюджет;

10. води опис на църковните имущества;

11. взема решения – с одобрение от епархийското началство – за завеждане дела пред общите и други съдилища, а така също упълномощава лица, които да го представляват при извършване всякакви нотариални актове;

13. грижи се за благолепието на храма и за доброто състояние и осигуряване на църковните имоти;

14. застъпва се пред властите да не се откриват около църквата и на разстояние по-близо от 100 м питейни, увеселителни и много шумни заведения;

15. грижи се да се набавят свещи от църковната свещоливница, икони и всички потреби за храма и за богослужението от църковните (синодални и епархийски) магазини.

З а б е л е ж к а. Набавяне на икони, съсъди и предмети с художествено значение става с предварителното им одобрение от епархийското началство;

16. грижи се със съдействието на самите богомолци за благочинието при богослужението;

17. назначава за храма прислужници и с одобрението на епархийското началство дякон, певци, певчески хор и други църковни служители и се грижи за тяхната издръжка.

З а б е л е ж к а 1. Църковното настоятелство може по бюджета да отпуща стипендии или помощи на младежи за подготовка на певци и клирици;

З а б е л е ж к а 2. Църковни служители, чиято издръжка е само от това занятие, получават заплата или възнаграждение по щат, съответно служебния и образователния им ценз;

18. при нужда и възможност, с одобрение на епархийското началство, подпомага материално свещенослужителите при храма;

19. води изборните списъци на енориашите;

20. дава на епархийското началство в края на всяка година писмен отчет за дейността си;

21. най-късно един месец след овдовяване на всяка енория при църквата обявява в официалния църковен печатен орган, че енорията е вакантна;

22. внася от църковните приходи в общия църковен и в епархийския ковчег вноски, определени от върховната и епархийската църковна власт и предназначени за общо-църковни и епархийски нужди и

23. дава морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна и благотворителна работа.

Чл. 166. Свещеникът – председател на църковното настоятелство открива, ръководи и закрива заседанията, той го представлява пред всички власти и съдебни места и лица. За някои случаи настоятелството може да упълномощава и други лица.

Чл. 167. Заседанията на църковното настоятелство са законни, когато са свикани от председателя или заместника му и присъствуват поне половината от членовете му. Решенията се вземат с вишегласие на присъствуващите членове. При равногласие надделява гласът на председателя или заместника му.

Чл. 168. Всяко църковно настоятелство избира измежду членовете си касиер, който се одобрява от епархийското началство.

Касиерът приема приходите и извършва разходите според бюджета и се отчита пред църковното настоятелство.

В негова помощ може да се назначава от настоятелството счетоводител-домакин.

Чл. 169. Длъжността църковен настоятел и почетна и неплатена.

Чл. 170. Всяко църковно настоятелство води летописна книга, в която се записват всички по-важни събития, свързани с живота на храма и енорията, имената на църковните благодетели, както и имената на църковни настоятели, за които епархийското началство намери, че са се отличили с честно и усърдно служене. Имената на всички тия така записани се споменуват в църква в Неделя православна.

Г л а в а ХV

Ведомство на манастирското управление

Чл. 171. Манастирското управление има следното ведомство:

1. да се грижи монасите да водят благочестив живот, съобразен с обетите им на целомъдрие, нестежателност и послушание и, според общо-църковните и вътрешните манастирски наредби, да се упражняват в християнските добродетели на подвижничество, милосърдие и духовна просвета.

За постигане горната цел, манастирското управление между другото бди: всички монаси да пребъдват във въздържание и молитва, да посещават редовно богослужението, да изучават Свещеното Писание, творенията на св. св. отци, живота на светиите, да се занимават с християнска книжнина, да водят чист и непорочен живот, да вземат чрез физически труд редовно участие в манастирските стопанства и с дух на монашеско послушание и сърдечна преданост да изпълняват възложените им служби в богоугодните и просветни заведения на манастира, както и да пребивават неотлъчно в св. си обител;

2. да се отслужва редовно богослужението според манастирския устав;

3. да се пази благоговеен ред в църквата, да се поддържа благолепието на храма, да се пазят в изправност и чистота свещените предмети и места, църковните старини, библиотеката и всички манастирски помещения и заведения;

4. да се пази в св. обител строг манастирски ред, съответствуващ на целите на манастира и на монашеския образ на живота;

5. да се грижи да подготвя и приема достойни манастирски братя, като за целта се спазват монашеските правила и всички други изисквания на манастирския устав.

За подстригване монах или монахиня да изисква предварително разрешение от епархийския архиерей (за епархийски манастир) или от Св. Синод (за ставропигиален манастир);

6. да представя благоговейни и достатъчно просветени манастирски братя за ръкополагане в дяконски и йеромонашески чин;

7. да назначава на послушание манастирските братя;

8. да пази в добро състояние манастирските здания, храмове, метоси и изобщо манастирския имот;

9. да приема на манастира дарения и завещания;

10. да снабдява братята с всичко необходимо за живеене;

11. да прибира, съгласно църковните правила, като манастирски имот, всичко останало от починал или разстриган манастирски брат;

12. да се грижи за доброто стопанисване и осигуряване манастирските имоти;

13. да прибира навреме манастирския приход и да внася свободните суми на оползотворение в определено от Св. Синод или епархийското началство кредитно учреждение;

14. да съставя бюджет за манастирския приход и разход и да го изпраща на надлежната духовна власт за утвърждение;

15. да бди за правилното упражняване на бюджета и след приключването му да дава отчет пред епархийския съвет (за епархийски манастири) или пред Св. Синод (за ставропигиален);

16. да проверява всеки три месеца манастирските сметки, като съставя и кратки актове, които изпраща на надлежното духовно началство;

17. да държи опис на всички движими и недвижими имущества на манастира и да се грижи всички недвижими имоти да са снабдени с нотариални актове и редовно вписани в основните данъчни и кадастрални книги;

18. да не продава, заменя, подарява и ипотекира недвижимото имущество и да не сключва заеми без предварителното разрешение на Св. Синод;

19. да взема решение за завеждане дела пред общите и др. съдилища, които решения подлежат на одобрение от по-голямата духовна власт;

20. да разглежда по съдебен ред повдигнатите от игумена, Св. Синод или епархийското управление обвинения срещу църковно провинен манастирски брат;

21. да внася установените вноски и дажби за общо-църковни и епархийски нужди;

22. да бди за точното изпълнение на древните правила на монашеството, църковните правила, манастирския устав и разпорежданията на духовната власт и

23. да дава ежегодно на духовното си началство подробен писмен отчет за общото състояние на манастира.

Чл. 172. Игуменът на манастира е председател на манастирския събор, изпълнител на съборните решения, духовен ръководител на братята, представител на манастира пред всички власти и съдебни места и лица и блюстител на манастирските и църковни правила и на разпорежданията на духовната власт.

Чл. 173. Никакви мерки за управлението на манастира не могат да се вземат и изпълняват без решение на манастирския събор. Съборните старци не могат да извършват нищо без мнението на игумена и последният – без мнението на събора.

Чл. 174. Подробен устав за вътрешния манастирски ред се изработва от Св. Синод.

Ч А С Т Т Р Е Т А

Устройство

Чл. 175. Съдебната власт в Българската православна църква се упражнява от:

1. Св. Синод;

2. епархийските съвети;

3. манастирските събори.

Чл. 176. Светият Синод упражнява съдебната власт в пълен и намален състав. И в единия и в другия случай той заседава съгласно наредбите за неговите заседания.

Чл. 177. Епархийският съд се състои от духовните членове на епархийския съвет под председателството на митрополита или негов заместник.

Чл. 178. Манастирският събор (чл. 100) действува като съд и разглежда дела по обвинения, повдигнати срещу църковно-провинени манастирски братя.

З а б е л е ж к а. При един и същ църковен съд не могат да служат длъжностни лица, които са: роднини във възходяща и низходяща линия, съребрена линия до четвърта степен включително, по сватовщина до трета степен и духовно родство първа степен.

Когато се яви такъв случай, единият от редовните членове, близък сродник, се заменя с един от подгласниците.

Г л а в а II

Ведомство

Чл. 179. На църковните съдилища са подсъдни:

1. църковно-наказателни дела;

2. дела по църковни спорове;

3. жалбите против актове и решения на църковно-административните органи.

Чл. 180. На Св. Синод в пълен състав са подсъдни:

а) като на първа и последна инстанция – дела на архиереи;

б) като на втора и последна инстанция – жалбите против първоинстанционните решения на Св. Синод в намален състав, както и жалбите против неговите административни актове и решения.

Чл. 181. На Св. Синод в намален състав са подсъдни:

а) като на първа инстанция – дела против членове на Върховния църковен съвет и тия против членове на епархийския съвет за престъпления, извършени при изпълнение на служебните им обязаности;

б) като на първа и последна инстанция – жалби против административни актове и решения на административните органи на църковната власт;

в) като на апелативна и касационна инстанция – дела, постъпили от епархийските съдилища и манастирските събори (от ставропигиални манастири).

Чл. 182. На епархийския съд, като на първа инстанция са подсъдни всички подведомствени на църковните съдилища дела, като на втора и последна – дела, постъпили от манастирските събори (от епархийски манастири).

Чл. 183. На манастирския събор, като първа инстанция, са подсъдни дела против манастирски братя за провинения, подлежащи на църковен съд.

Манастирските братя от манастир, в който няма манастирски събор, се съдят първоинстанционно от съответния епархийски съд.

Чл. 184. Делата за църковни провинения по общо правило са подсъдни на съда по местожителството на обвиняемия.

Всеки църковен съд сам решава, дали му е подсъдно делото.

Пререкания за подсъдност се разрешават от Св. Синод в намален състав.

Чл. 185. Епархийският архиерей утвърждава решенията на епархийския съд. По възникнало пререкание се произнася с окончателно решение Св. Синод.

Чл. 186. Всички поводи за църковно-наказателно преследване постъпват в съответния църковен съд, който в разпоредително заседание решава, има ли основания за възбуждане църковно-наказателно преследване, и определя лице, което да извърши предварително следствие.

Предварително следствие срещу клирици се води от лице с духовен сан.

Г л а в а III

Административно-съдебни дела

Чл. 196. Поводи за отмяна на църковно-административни актове и решения са:

1. некомпетентност или превишение на власт;

2. нарушение на устава или някоя църковна наредба;

3. неспазване съществени законни форми и

4. извращение на факти, на които е основан обжалваният акт или решение.

Чл. 197. Актове и решения, които по църковните закони са предоставени изрично на свободното усмотрение на органите на църковната власт, не могат да се обжалват пред съда.

Чл. 198. Жалби против административни актове и решения на църковни органи се допускат, само когато страната има личен или пряк интерес от тяхната отмяна и когато не съществува друг ред за тяхното отменение.

Чл. 199. Актове и решения на по-долни църковни органи се обжалват пред Св. Синод в намален състав, ако надлежната по-висша църковно-административна власт не е уважила тъжбата за отмяна или в продължение на 60 дни не се е произнесла по нея.

Актове и решения, подлежащи на утвърждение, се обжалват направо пред Св. Синод след утвърждението или отказа.

Чл. 200. Актове и решения на Св. Синод в намален състав, подлежат на съдебно-административно обжалване, се обжалват пред Св. Синод в пълен състав.

Чл. 201. Правилата на общото църковно съпроизводство важат и за производство на църковно-административни дела.

Г л а в а IV

Дисциплинарна отговорност на длъжностните лица
по църковното ведомство

Чл. 202. Длъжностните лица по църковното ведомство отговарят пред

църковните съдилища, освен по църковно-наказателен и по дисциплинарен ред.

Д и с ц и п л и н а р н и   п о с т ъ п к и

Чл. 203. Дисциплинарни постъпки на длъжностните лица по църковното ведомство са:

1. нарушение на служебните обязаности;

2. неизпълнение и нарушение на съпроизводствени правила и форми;

3. бавност, небрежност или очевидна неспособност при изпълнение служебните обязаности;

4. неспазване надлежно приличие в служебните отношения: помежду си, към началството и към частни лица;

5. лошо поведение вън от службата;

6. отсъствие във време на службата без отпуск.

Д и с ц и п л и н а р н и   н а к а з а н и я

Чл. 204. Дисциплинарни наказания са:

1. забележка – обръщане внимание върху допуснатата неизправност с предупреждение да не се повтаря;

2. мъмрене – укоряване виновния с изрично приканване да се поправи;

3. глоби в размер на заплата до 15 дни;

4. отстранение от длъжност от един до три месеца; през време на отстранението осъденият не получава заплата.

З а б е л е ж к а 1. Дисциплинарно може да се отстрани от служба длъжностно лице, срещу което е възбудено наказателно преследване пред църковните и гражданските съдилища или което е осъдено на уволнение от длъжност с окончателно решение.

Отстранението от длъжност поради възбудено наказателно преследване трае, докато се свърши преследването. Ако възбуденото преследване се прекрати или отстраненият бъде оправдан с влязла в законна сила присъда, той се възвръща на длъжността си за всичкото време, през което е стоял отстранен, освен ако бъде за същото деяние уволнен от служба по дисциплинарен ред.

З а б е л е ж к а 2. Отстранението от длъжност на свещенослужители става по определение на епархийския съвет;

5. преместване и уволнение от длъжност.

Уволненият не може да бъде назначен отново на същата или по-горна длъжност.

Енорийски свещеник не може да бъде уволнен дисциплинарно.

О т д е л III

СЪДОПРОИЗВОДСТВЕНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 205. По делата пред църковните съдилища и за всички книжа, издавани от църковно-съдебните власти, се събират съдебни и канцеларски мита, берии и гербов налог.

Чл. 206. Влезлите в законна сила решения на църковните съдилища са задължителни за страните, за съда, който ги е постановил и за всички други църковни власти.

Чл. 207. Решенията и разпоредбите на църковния съд се изпълняват от всички църковно-административни власти.

Чл. 208. Съпроводителството на църковните съдилища се урежда с правилник.

Ч А С Т Ч Е Т В Ъ Р Т А

Приходи и разходи

Чл. 209. Църковните места и лица се издържат от собствени доходи на църквата и от държавна субсидия, вписани в бюджета на църквата.

Чл. 210. В бюджета на църквата се предвиждат суми за:

1. издръжка на върховното управление на църквата;

2. заплата на архиереите и енорийските свещеници;

3. издръжка на Църковно-народния събор;

4. издръжка на средните и висши богословски училища и пансионите при тях;

5. издръжка на ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски“ и другите народни храмове-паметници;

6. издръжка на общ църковен музей и библиотека;

7. съграждане и поддържане или наемане помещения за централно управление, митрополиите и архиерейските наместничества.

Чл. 211. Собствените приходи на църквата са:

1. от приноси, дарения, завещания и наследства;

2. от имоти, стопанства и фондове;

3. от църковни такси и глоби;

4. от църковни свещи и други църковни производства;

5. от църковни дажби и

6. от църковно-фондови марки.

Чл. 212. Църковни стопанства са: стопанствата на Св. Синод, митрополиите, манастирите и църквите, църковната свещоливница, издателства, печатници, книжарници, работилници за икони, одежди, свещеническо облекло и други църковни утвари и вещи, църковните магазини и пр.

Чл. 213. Църковната свещоливница и магазини, с централно седалище в София и клонове в седалищата на епархиите и архиерейските наместничества, под надзора съответно на Св. Синод или епархийските управления, единствено доставят и продават всички църковни вещи и принадлежности, нужни за енорийските храмове, манастирите, свещенослужителите и православните християни.

Чл. 214. Църковните фондове се учредяват:

а) по завещание и

б) по дарение.

Уставите на фондовете се утвърждават:

за фондове при учреждения, подведомствени на митрополиите – от епархийския съвет, а за фондове при митрополиите, при Св. Синод и пряко подведомствените му учреждения – от Св. Синод в пълен състав.

Чл. 215. Църковните власти събират общо-църковни, съдебно-църковни, канцеларски и частно-църковни такси.

Чл. 216. Общо-църковни такси се събират срещу установени свидетелства. Тия свидетелства са ценни книжа на църквата и носят знаците на патриаршията.

Чл. 217. Съдебно-църковните такси се събират по всички дела, подсъдни на църковните съдилища.

Чл. 218. В размери не по-големи от ония, предвидени в общите закони, църковните власти събират канцеларски такси за заверка, издаване на свидетелства, удостоверения, издаване и заверка на преписи от протоколи или решения и други документи.

Чл. 219. Считат се за требни такси всички ония, които се събират по случай извършване от свещенослужителите на разни треби и чинодействия.

З а б е л е ж к а. Ако един християнин призове за извършване на една треба, освен енорийския и друг свещеник, както и дякон и певец, требната такса се плаща за всеки свещено и църковно-служител отделно.

Чл. 220. Требните такси са предназначени изключително за възнаграждения на свещениците и църковнослужителите.

Те се събират направо от свещенослужителите, които са извършили требата.

Чл. 221. Частно-църковни са ония такси, които се събират в полза на енорийските църкви срещу разни услуги, извършени с църковни имоти или чрез църковнослужещи по искането на православните енориаши и по случай на разни чинодействия.

Чл. 222. Размерът на таксите, събирани в приход на върховното управление и епархиите, както и размерът на требните такси, се определя от Св. Синод.

Таксите в приход на храмовете се определят от надлежните църковни настоятелства и одобряват от епархийското началство.

Чл. 223. Църковни монополи са:

а) изработването и продажбата на свещи за богослужебни употреби;

б) изработване, доставяне и продаване на църковна утвар, икони и други принадлежности за храмовете и за богослужебна употреба.

Чл. 224. За подпомагане издръжката на върховното управление на църквата и на епархийските управления се събират дажби:

1. за манастирските стопанства и

2. за енорийските храмове.

Размерът на тия дажби се определя от Св. Синод, съобразно бюджетните възможности на манастирите и църквите.

Чл. 225. Църквата има църковно-фондови марки, видът, размерът и употребата на които се уреждат от Св. Синод.

Чл. 226. Църковните имущества и приходи се употребяват само за нуждите на съответните църковни учреждения и за общите нужди на църквата.

Г л а в а II

Бюджет, контрол и отчет

Чл. 227. Приходите и разходите на всички църковни учреждения и на фондовете при тях се предвиждат и разрешават в бюджети за една година.

Финансовата година на църковните бюджети и бюджетното упражнение съвпадат с тия на държавния бюджет.

Чл. 228. Бюджетите се утвърждават:

а) бюджетите на църквата – от Св. Синод в пълен състав;

б) бюджетите на църковните настоятелства, на епархийските манастири и на фондовете по дарение и завещание при тях – от епархийското началство.

Чл. 229. Разпоредители с предвидените кредити в църковните бюджети са:

1. при върховното управление на църквата – патриархът или негов заместник;

2. при епархийското управление – митрополитът;

3. при храмове – председателят на църковното настоятелство;

4. при манастирските управления – игуменът и

5. при църковните учреждения и стопанства със самостойни бюджети – техните управители.

Чл. 230. Длъжностните лица, натоварени да получават приходи и да извършват плащания по разхода при църковните учреждения, са отчетници. Те носят отговорността за поверените им суми и материали.

Чл. 231. Отчетникът дава, след изтичане на бюджетното упражнение, отчет за извършените приходо-разходни операции по изпълнение на бюджета.

Чл. 232. Отчетите по изпълнението на бюджетите, утвърждавани от Св. Синод (чл. 228, буква „а“), се представят в Св. Синод, гдето се проверяват от комисията по проверка на църковните отчети в състав: председател на върховната контролна власт, определен от Министерството на финансите, за председател, представител на Св. Синод – началникът на стопанско-снабдителния отдел, който е и секретар на комисията, и членове: председател на Дирекцията на изповеданията и началникът на финансово-контролния отдел при Св. Синод.

Чл. 233. Църковните учреждения, бюджетите на които се утвърждават от епархийското началство (чл. 228, буква „б“), представят годишните си отчети за проверка в митрополията, гдето те се проверяват от епархийски финансов ревизор и по негов доклад епархийският съвет се произнася за редовността на отчета и за привременното или окончателно освобождаване на отчетника от отговорност.

Чл. 234. Комисията по проверка на църковните отчети при Св. Синод издава привременни определения, по които отчетникът дава своите обяснения и окончателни решения, които не подлежат на обжалване.

Чл. 235. Св. Синод има върховен надзор върху църковните учреждения, длъжностни и частни лица, които боравят с църковни суми и материали.

Тоя надзор Св. Синод упражнява чрез своите контролни органи.

Чл. 236. Епархийското началство упражнява надзор върху подведомствените си църковни учреждения и отчетниците при тях чрез контролните органи на митрополията.

Ревизионните актове на контролните органи при Св. Синод се разглеждат от Върховния църковен съвет, а на тия при митрополията – от епархийския съвет, след което по решение на тия съвети, ако е нужно, им се дава по-нататъшен ход.

Ч А С Т   П Е Т А

ОБЩИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 238. Каноническа наредба е законоположение на Църковно-народния събор (чл. 126, т. 2) по устройството и управлението на Българската православна църква.

Синодална наредба (чл. 108, т. 8) е висш акт на върховното църковно управление, издаден от Св. Синод в пълен състав.

Чл. 239. Литургическите принадлежности на починал епархийски архиерей остават на митрополията, а такива на архиерей без епархия и на монашествуващи духовни лица, които не се числят към манастир, остават на разположение на Св. Синод, освен ако по завещание са оставени на друго църковно учреждение.

Чл. 240. Българската патриаршия и Св. Синод имат следния печат:

Кръгъл печат с надпис наоколо: „Българска патриаршия – Св. Синод“, а в средата – изображение на храм с три кубета, ограден с клончета.

Личният печат на патриарха е кръгъл с надпис наоколо: „Български патриарх“ (име и година на интронизацията), а в средата: митра, дикири и трикири.

Епархийските съвети: Кръгъл печат с надпис наоколо: „…. епархийски съвет“, а в средата – кръст с венец.

Личните печати на епархийските архиереи: Кръгъл печат с надпис наоколо: „…. митрополит ….“, отдолу – година на интронизирането, а в средата – митра с дикири и трикири.

Църковните свещоливници: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Църковна свещоливница“, отдолу – местонахождение, а в средата – кръст.

Епархийските контролни органи: Кръгъл печат с надпис „…. епархийски финансов ревизор“, а в средата – кръст.

Архиерейските наместничества: Кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре – „Архиерейско наместничество“, отдолу – местонахождение, а в средата – кръст.

Църковните настоятелства при храма „св. ………“, в ………..“, а в средата – кръст.

Енорийските свещеници: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Енорийски свещеник при храма, св. ………“, в град (с.) ……….., а в средата – кръст.

Храм-паметникът „св. Александър Невски“: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Ставропигиален храм-паметник „св. Александър Невски“, в София, а в средата – изображение на светията на храма и три дати: 1882, 1912 и 1924.

Ставропигиални манастири:

Рилският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Рилска св. обител“, а в средата – образът на св. Ив. Рилски с надпис: „Свети Иван Рилски Чудотворец“.

Бачковски манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре – „Обител св. Богородица“, отгоре – Бачково, а в средата – образът на св. Богородица с Младенеца.

Троянският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Троянска св. обител“, а в средата – „Успение Богородично“.

Преображенският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Преображенска св. обител“, а в средата – изображение на св. Преображение Господне.

Поморийският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Поморийска св. обител „св. В. М. Георги“, а в средата – изображение на св. В. М. Георги.

Епархийските манастири: Кръгъл печат с надпис наоколо: „………. манастир св. ………“, а в средата – изображение на светията.

Духовната академия: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Духовна академия св. Климент Охридски“, отдолу – София, а в средата – изображението на св. Климент.

Софийска духовна семинария: Кръгъл печат с надпис наоколо: „Софийска духовна семинария“, а в средата – кръст.

Свещеническото училище в Черепишкия манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре – „Свещеническо училище – Софроний Врачански“, отдолу – „при Черепишкия манастир“, а в средата – разтворена книга със сияние.

Чл. 241. Възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква и провъзгласяването на председателя й за патриарх ще стане по установения църковен ред. Дотогава Българската православна църква продължава да се нарича Екзархия.

Чл. 242. Този устав отменя нинедействуващия екзархийски устав.

Коментари

коментара