Един млад иконограф

Източник: ziarullumina.ro

Рисува от тригодишна възраст. Талантът му можем да видим в десетките икони, изписани с различни материали. Вдъхновението му идва от Светите Книги, които прелиства или от детското му съзнание. Във връзка с това, трябва да кажем, че той не е ученик в художествено училище, нито е син на художници, нито пък някога е учил изобразително изкуство.

Със своите осем години, Овидиу Георге Русу, може да се нареди до хората, които носят в сърцето си дара на иконописеца. Той е едно обикновено момче, което както всички деца не е предпазено от сцените, които предлага телевизията, натоварени с насилие и омраза. Има телевизор, има възможност да дискутира със съучениците си компютърни игри или да ползва мобилен апарат, но това не е неговият сън. При Овидиу нещата стоят по друг начин. Не жадува нито за компютър, нито за всички онези неща, които вълнуват децата днес. Само един статив. Един статив, на който може да твори така, както му диктува сърцето и вярата.

Този, който има възможност да помогне, трябва да знае, че момчето има всички шансове да бъде един автентичен художник, който да остави дълбока следа в румънското църковно изкуство. В същото време може и да остане анонимен в своето малко селце.

Той живее в една малка къща, на една тясна уличка в Съндулени на 30 км. от Бакъу. В къщата живеят две семейства. Бащата на малкия художник е пенсиониран по болест и повечето от времето си прекарва край отец Даниел Пую, свещеник в близкия храм “Св. Параскева”. Майката работи във една фабрика в Онещи.

Отец Пую подкрепя и окуражава талантливото момче. Организира две изложби. Едната в местното училище, а другата – в музея “Замфирей”. Той казва, че за Овидиу Георге рисуването не е страст, а начин на съществуване. Бащата казва, че ако не рисува един ден е свършен. Когато има време Овидиу по цял ден стои над листа, за да даде живот на образите на светиите, изникнали в детското съзнание.
“Започна да рисува на три години. Изпробва различни икони и смятам, че успява. Не иска да рисува друго. Някой го помоли да нарисува нещо от някакво списание. Той дори не погледна да види за какво става въпрос. Цял ден рисува икони. Сега му забранявам да го прави постоянно, защото започна училище и трябва да чете”, казва още бащата.
В една от стаите могат да се видят иконите на детето и трудно може да повярва човек, че са нарисувани от ръцете на едно малко момче. Когато изписвали храма в селото, Овидиу ходел там и прерисувал изображенията. Тогава бил на шест години.

Финансовото състояние на семейството не е никак добро, но бащата се надява, че може да се намери човек, който да помогне на сина му. Дотогава Овидиу Георге Русу ще продължи да рисува икони, защото това е неговият живот.