Езикът на иконата
Във византийската иконография цветът играе важна роля. В сферата на живописта цветовете имат основно значение. Според M. Кено изкуството поема щафетата от думите, когато те се спъват в неизразимостта. Чрез смесването на цветовете в иконите се стига до отвъдреалността на предметите, до дълбокото им послание, до духовно и несъзнателно възприемане.
Въпреки че произхожда от традицията, изборът на цветове за изписването на една икона в повечето случаи се подчинява на символичния им смисъл. Понякога подчиняването на традицията се смята за ограничение на художника, тъй като в този случай той не може да даде воля на собствената си фантазия. Всеки познава значението и смисъла на каноните при изписването на иконите, но те не ограничат свободата на иконографа. Често във византийската живопис можем да наблюдаваме как цветът се ражда в процеса на работа. Ако за физиците цветът е само излъчване на вълни с определена сила, за иконографите той е духовен разказ, пред който понякога думите беднеят.
Какви цветове се използват в иконата
Смесването на три цвята – синьо, жълто и червено – дава хиляди нюанси с различни характеристики на светлина и наситеност. Сред най-използваните при иконите цветове са бяло, синьо, червено и пурпурно, зелено, жълто и златно или черно.
Какво "казват" цветовете
Йоханес Итен казва, че "най-същественото и дълбоко действие на цветовете остава невидимо дори за очите и може да бъде съзерцавано единствено със сърцето. Същественото е освободено от формули".
Започвайки от учението за причината, използваните в иконата цветове имат множество смислови измерения. Е. Тубецкой пише през 1916, че "палитрата" на смисъла на цветовете в иконата е "също толкова безкрайна, колкото и естественото поле от цветове на небето". Намиращи се в тясна връзка с другите сетива и чувства, очите различават студени или топли тонове, твърди или кадифени цветове, сухи или нежни, блудкави, всеки със собствена символика.
Бялото има специален смисъл в християнството. В първите векове кръщението се наричало "осветляване". Новопокръстеният облича бели дрехи като знак на раждането си за един нов и истински живот. Чрез християнството бялото се превръща в цвят на Откровението, на Божията благодат, на Богоявлението. Дрехите на Господ Иисус Христос в иконата на Възкресение са бели. Дрехите на Лазар в иконата, разказваща за неговото възкресение от Иисус Христос също са бели. Бялото се използва в иконите и в смисъла на: “Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля"…
Синьото, цветът на небето, преобладаващ в средновековните витражи, в иконата символизира тихото смирение. Иконографията изобилства от сини нюанси, често използвани за мантията на Пантократора, за дрехите на Света Богородица и на светите апостоли. Интересен пример в този смисъл е и синьото, използвано от Андрей Рубльов в иконата на Светата Троица.
Символ на любовта, саможертвата и състрадателността, червеното заема основно място в християнството. Червена е мантията на Христос, дрехите на мъчениците, мантията на архангел Михаил и на серафимите. Едновременно с това червеното може да означава егоизъм, омраза, сатанинска гордост или адски огън.
Пурпурното е цветът, запазен за най-достойните. При византийците това е цветът на императорите. Като изключим религиозните церемонии, когато се появява в бели дрехи, императорът носи дрехи в пурпурен цвят.
Въпреки че съществува силен контраст от духовна гледна точка между червено и синьо, тези цветове образуват пълна хармония. Можем да видим това при представянето на Света Богородица в червено (човешката природа) над синята дреха (символ на божествената природа, тъй като е носела Сина Божи в себе си).
Зеленото, символ на духовното възстановяване, често е цветът на пророците, свети евангелист Йоан, на вестителите на Светата Троица.
За християните жълтото или златното символизират вечния живот и вярата, но преди всичко те символизират Христос: Слънцето, Светлината, Изгрева, "светлината на света", както казва евангелист Йоан. Както в случая с червеното, златото представя една амбивалентност: златото-цвят, символ на слънцето, се различава от златото-монета, символ на корупцията.
Златото не е цвят, който можем да срещнем в природата. По този начин позлатеният фон на иконата образува/създава пространство, където телата не трябва вече да се съобразяват с елементите на пейзажа или архитектурата. По тази начин те се освобождават от земното, стават одухотворени.
Кафявото, цветът на почвата, на пръстта, е резултат от комбинацията на червено и синьо, зелено и черно. Иконите са изпълнени с нюанси на кафявото като охрата – символ на смирението и материалната бедност. Цветът на монашеските дрехи, които стават "най-добрата Божия почва".
Както бялото, така и черното означава липса/отсъствие или сбор от всички цветове. Библията вижда в черния цвят нощта, предхождаща творческия акт. Използваният в иконите, в черните монашески и свещенически дрехи черен цвят символизира отказването от човешката пустиня, условие за съзерцаване на Божествената светлина. Но тъй като животът угасва без светлина на иконите на Страшния съд, осъдените са изобразени в черно. Дяволите на свой ред също са изписани в черно. Пещерата на иконата на Рождество е черна, както гробът на Лазар, пещерата под кръста и ада в иконата на Възкресение.
"Азбуката" на цветовете
Цветът представлява цялостно излъчване на светлината на различни честоти, която създава специално впечатление в ретината на окото. Цветът представлява цветния аспект на обектите, които могат да бъдат "топли" – цветове, намиращ се в първата половина на областта на светлинното излъчване (към инфрачервено) и "студени" – цветове от втората половина (към ултравиолет). Основните цветове са тези, които не могат да бъдат придобити чрез смесването на други цветове, респективно червено, синьо и жълто.
Чрез смесване могат да се получат приблизително 16 милиона тонове на цвета, днес това се добива лесно с помощта на дигиталната техника.
Ефектът от цветовете, с който медицината "спекулира"
Цветовете влияят върху тялото, а още повече върху душата. Психиатричната медицина прибягва до използване на цветове от много време насам. Докато пациентите в депресивно състояние са настанени в стаи, в които преобладава червения цвят, неспокойните и раздразнителни болни са настанени в място, боядисано в синьо и лилаво. Това се прави, защото студените цветове (синьо, зелено) изразяват и внушават покой, тишина, съзерцание, противоположно на възбудата, силата, радостта, насилието, въодушевилението, внушено от топлите цветове (червено, жълто). Извършените опити в тази област в повечето случаи стигат до начини за повишаване производителността на работниците. Друг пример: телефонните разговори продължават по-дълго в кабина, боядисана в синьо, отколкото в боядисана в червено. А изразът "измъчен от черни мисли", не прави нищо друго освен да обясни ефекта на черния цвят върху психиката.
Как дрехата се превръща в духовно одеяние?
Една от отличителните черти на византийската иконография са дрехите. Те покриват изцяло тялото. Съществуват два важни аспекта във връзка с дрехите – диплите и цветовете. Във византийския стил рисунката не е реалистична, т.е. формите на тялото или гънките нямат естественост. Това са линии, които превръщат образа в трансцедентен. Въпреки начина на изписване на дрехите пропорциите на тялото се спазват. Гънките са представени геометрично – правоъгълно, триъгълно, овално или линеално. Това се прави, за да няма точна имитация на дрехата върху тялото. Този начин на представяне е част от стремежа на традиционното иконографско изкуство да представи духовното, издигайки мисълта на зрителя от земния материален свят към царството на духа, както казва Константин Каварнос в "Наръчник по византийска иконография".
В дрехите на Христос и на Пресвета Богородица се забелязват фини златни нишки, разположени паралелно. От тях се излъчва светлина и радост. Този процес, наречен "assisto", е един от най-важните. В качеството си на чиста светлина, за разлика другите от цветове, които не правят нищо друго, освен да отразяват светлината, златото символизира божественото, което като разтопен метал тече в преобразените тела.
Надписване на иконите
Надписването на иконите е много важен етап. Отец Сергий Булгаков в работата си "Иконата и иконопочитанието в Православието" твърди, че "за иконата на един светец назоваването има голяма значение, тъй като чрез името се изпълва изображението…Това назоваване, което се състои в надписване името на иконата, се изпълнява чрез тайното действие на Църквата – освещаването, чрез което се осъществява особеното представяне на светеца в иконата".
Надписването на името изпълва иконата с присъствие. Свързан по същество с иконата Си, името Христово доказва реалното Си присъствие, което не може да се възприеме чрез зрението. Името показва силата и сакралния характер на иконата.
Христовите икони и тези на Света Богородица се означават с гръцката абревиатура на Спасителя (ІС ХС), а на Богородица (МΡ ThΥ). Често във връзка с произхода на иконата се допълват и с други такива, които означават мястото на произхода. Един иконографски наръчник от Света Гора препоръчва цяла серия от имена на Христос: "Всесилен", "Извор на живот", "Спасител на света", "Милостиви", "Емануил" и т.н. Ореолът на Спасителя винаги се изписва с O ON (Вечносъществуващият) и е разположен над и от двете страни на главата. Същото е и с иконите на Света Богородица: "Одигитрия" (Пътеводителка), "Царица на ангелите", "Сладкое целование" и т.н.
Богословие на името
Скица на богословието на името се откроява още в "Пастирът на Ерм", написан в средата на 2 век. Там се казва, че "името на Сина е велико и чудесно и Той е, Който държи света". Следователно, ако цялото творение е държано от Сина Божи, какво да мислим за призованите от Него, за тези, които носят името Му и живеят според Неговите заповеди?
Важността на името при други народи
Силата на името е призната във всички религии, най-вече в исляма и няколко стари култури, сред които трябва да споменем Египет, Китай и израилтяните.
Древните египтяни смятали, че името е важна част от личността на човека. Да напишеш или да произнесеш името означава да дадеш живот или да го удължиш. При китайците да дадеш име означава да господстваш над човека. А евреите отказват да произнасят името на Яхве, което само първосвещеникът можел да произнася. За тях името Божие било енергия отвъд всякаква сила, неразбираемо за разбиране от хората.
Подписват ли се авторите на иконите?
Отвъд света на изкуството – художника, творбата и зрителя – в иконата има и нещо повече. Процесът на одухотворяване, който се извършва в иконата, води човека към трансцедентното. Ако иконографът отказва да се подпише на иконата, това означава, че иконата предхожда иконописеца, както и този, който я гледа. Липсата на реализъм като характеристика на това изкуство, изяснява процеса на одухотворяване.
Превод: Камелия Константинова
Като разплетем изречение по изречение пълната еклектика от некоректни цитати, псевдонаучни твърдения и исторически препратки със съмнителна достоверност, много бих искал да разбера какво всъщност остава. Ако това не е информационна беседа за неделното училище на децата ни, то автора няма и най-бегла представа за „езика на иконата“. Да описваш изкуството никак не означава, че го разбираш, по-скоро е обратното, а пък светите иконите не са и изкуство. Те са много повече. За да ни каже наистина нещо авторът би трябвало да използва образ, а не думи. Думите са за проповед. И иконата е проповед. За останалото си имаме еремении. Бъбривци също.