Йоан Дамаскин Златострунния
Източник сп. Маргарита
В VІІ в.сл.Хр. сарацините завзели сирийския град Дамаск, където имало много християни. Победителите се отнасяли жестоко с тях, но по Божие провидение един християнин на име Сергий, по прозвище Мансур, бил помилван. Пощадено било и семейството му. По-късно халифът го обикнал и му поверил важна длъжност в града.
Този християнин имал син — Йоан, когото възпитавал в закона Господен. Но колкото повече растяло момчето, толкова повече бащата чувствал нужда от един учен човек, който да обучава даровитото и впечатлително момче.
Веднъж Сергий видял, че на градския площад се е събрал мн ого народ. Сарацинските войници били докарали пленени християни от съседните страни. Едни от тях продавали като роби, а други – ги убивали. Вниманието на Сергий било привлечено от един монах, черноризец, родом от Италия. Видял уважението, с което се отнасяли към монаха всички пленници. Осъдените на смърт един по един отивали при него, падали на колене и му препоръчвали душите си на неговите молитви. Монахът бил скръбен. Сергий го заговорил: "И ти ли, човече Божий, се боиш от предстоящата участ?" Монахът му отговорил: "Аз не плача за земни радости, отдавна съм умрял за тях; Но плача, че бездетен напускам света и не оставям наследник." Сергий се удивил, защото знаел, че монахът е дал обет за безбрачие, но черноризецът му обяснил: " Ти не ме разбра. Аз говоря за духовен наследник. Нали виждаш, че съм беден инок, но по Божия благост от млади години се обогатих с познания и няма на кого да предам това драгоценно наследство. Изучил съм философията, богословието, науките за природата. Ще се явя пред Бога като безплодно дърво и като слугата заровил дадения му талант… Ето затова плача!"
Като чул тези думи, Сергий помислил: "Ето съкровището, което аз отдавна търся!" Обърнал се към халифа с убедителна молба да му продаде пленения монах. Халифът се съгласил. Така на монаха било поверено възпитанието на Йоан и неговия осиновен брат Козма. Черноризецът с усърдие и много любов се заел с възпитанието и обучението на двете момчета. Когато те навършили пълнолетие, техният учител заминал за манастира "Св. Сава", където останал до смъртта си. Йоан се пристрастил към науките и четенето на божествени книги и искал да се посвети на научни занимания, но баща му умрял и халифът поставил Йоан за управител на Дамаск.
В това време византийски император бил Лъв Исаврянин (717-741 г.), който жестоко гонел почитателите на светите икони. Йоан чрез пламенни и красноречиви писма увещавал вярващите да не се смущават от гоненията. Написал и три трактата, които се предавали от ръка на ръка и спомагали за укрепването и утвърждаването на основите на православието. Но писмата му стигнали и до императора и възбудили гнева му. Лъв решил да погуби Йоан, решавайки се на коварна стъпка. Той го наклеветил пред сарацинския халиф, като му пратил подправено писмо, в което уж Йоан предлага да му предаде Дамаск, с което уличавал Йоан в държавна измяна. Халифът, като повярвал на писмото, без да поиска обяснение от Йоан, жестоко го наказал — заповядал да му отсекат дясната ръка, която е начертала заговорническия план и го лишил от длъжност. Ръката била отсечена веднага и закачена в центъра на града на видно място. Йоан страдал и от болка, и от незаслужената обида. Вечерта той помолил халифа да му върне ръката. Халифът се съгласил. После Йоан приложил ръката към мястото, където била отсечена и се обърнал с усърдна молитва към иконата на Пресвета Богородица, рисувана според преданието от самия евангелист Лука.
Уморен, той заспал молейки се. В съня му се явила Богородица и му казала: " Ти си изцелен. Труди се прилежно с изцелената си ръка." Вестта за изцелението се разнесла по целия Дамаск. Халифът осъзнал грешката и вината си и заповядал да приемат отново Йоан на служба. Но Йоан отдавна се отегчавал от властта и богатството и желаел да се отдалечи от света, за да отдаде всичките си сили в служение Богу. Раздал всичкия си имот и заедно с Козма отишъл да се поклони на Гроба Господен в Йерусалим, а после се уединил в манастира "Св. Сава" (близо до Йерусалим) и се замонашил. Със себе си взел иконата, пред която станало чудото. В памет на чудотворното изцеление поръчал да изработят сребърно изображение на ръка, която прикрепил в долната й част.
Иконата получила наименованието "Троеручица" и останала в манастира до ХІІІ в., а след това била подарена на Сръбския архиепископ Сава и отнесена в Сърбия. По време на турското нашествие сръбските християни предоставили чудотворния образ да бъде запазен от самата Божия Майка, поставяйки го върху магаре, което само без водач отнесло иконата на Атон и се спряло пред Хилендарската обител, където е и досега в Съборния храм на манастира.
Иконата е била рисувана много пъти и някои от нейните копия са също чудотворни.
