„Зографи отвъд границите“ – нова книга, посветена на Тревненската художествена школа
На книжния пазар вече е новата книга „Зографи отвъд границите. Възникване на Тревненската художествена школа в контекста на балканското изкуство“, издание на „Омофор“. Автор на книгата е гл. ас. д-р Ваня Сапунджиева – преподавател по иконопис в катедрата по църковни изкуства към Православния богословски факултет към Великотърновския университет.
Тя представя едно нетрадиционно за изкуствознанието в България изследване. За първи път намират отговор въпросите: как се създава изкуството в Трявна; кои са учителите на първите тревненски майстори; какви са корените на художествената традиция; първите имена, които са станали известни; имат ли връзка с известните зографски фамилии?
Една от най-големите стойности на книгата е, че за пръв път арбанашките и ранните тревненски произведения са поставени в много широк балкански контекст и така намират естественото си място в богатата тъкан на православното балканско изкуство през Османския период.
Представяме ви и предговора на новото издание от самата авторка…
Изкуството на поствизантийската епоха крие в себе си много неопознати страни, поради множеството безвъзвратно изгубени паметници и сложността на периода в икономически и исторически план. XVII век се характеризира с демографски и икономически кризи, влошени климатични условия, епидемии и глад сред населението на Балканите. В подобни условия е трудно да се говори за изкуства и естетика по начина, по който те се развиват през Средновековието или по-късно в периода на същинското Възраждане. Освен че изкуството изгубва подкрепата и поръчителството на властта, нарушен е и още един от движещите за църковния живот механизми – този на поклонничеството и на почитанието към мощите. Така се стига до още един „балкански“ феномен – мощите на една светица, като св. Петка например, да обиколят балканските столици и да се установят накрая в Яш през XVII век. Въпреки тези спадове църковните изкуства, макар и с различен темп, продължават своето развитие, породено от промяната на естетическите нужди и от необратимото навлизане чрез различните търговски пътища на новите идеи и художествени влияния. Появяват се печатните издания, навлиза графиката и се създават условия за непрекъснат обмен на иконографски модели чрез разпространяването на наръчниците и на копирките.
Има и още едно явление, което се оказва в същността на задвижването на художествения живот и то е появата на зографите от отдалечените и непритегателни райони на планините Пинд и Грамос, които преобръщат хода на изкуството през XVII в. Техният художествен подход се базира на паметници с висока естетическа стойност и на примера на магнетични личности като зографите Франгос Кателанос, Онуфрий Аргитис, Онуфрий Киприот и на творбите от византийската епоха, които им служат за еталон. Тези майстори формират дейността си на семеен принцип – пример, който ще разпространят из целите Балкани и освен това са изключително добре образовани богословски, което личи от художествената им трактовка на сложни догматически постановки. Техническите им умения надминават тясната им художествена изява – те изпълняват освен икони и стенописи и дърворезба, владеят златарство и други занаяти, което прави техните екипи изключително конкурентни и предпочитани. Привилегиите, които ползват от османските власти, ги правят изключително мобилни и по тази причина тяхното изкуство стига до места, които са на голямо разстояние от родните им селища. Те познават много добре и живота в големите търговски средища, където става обменът на информация и откъдето черпят нови идеи. Освен че въвеждат груповия начин на работа, те имат и още един много съществен принос – в местата, където отиват да работят, обучават местни зографи и ги приемат за сътрудници, едно поведение, което не е познато до този момент. По този начин осъществяват един културен обмен, който няма аналог в предишните епохи. Така например модните за епохата платове и облекла ще се появят повсеместно и като специфично декориране и промяна на вида на някои одежди на светците по стените на храмовете, а цялостното колоритно и декоративно оформление става съзвучно на обществените нагласи и тенденции из целите Балкани. Ролята на поръчителите, които са отделни частни лица, става основна и водеща и техните образи също започват да намират място сред стенописните композиции. Както се случва често на Балканите, дейността на тези ателиета рязко стихва поради независещи от качествата на зографите исторически промени, свързани с унищожаването на родните им селища след средата на XVII в. Продължението на тяхното изкуство се осъществява в местата, където се разселват и там, където са успели да зародят нов художествен живот. За едно от тези места може да се приеме селището Трявна, в което се появява и се развива зографско ателие с особено силно присъствие в поствизантийското изкуство на България. Художественият му живот, който продължава без прекъсване до края на XIX в., носи много от характеристиките на семейните ателиета от Линотопи и от стилистиката на изкуството, което се създава от едни от най-прогресивните за епохата си зографи. Основателите и първи представители на школата в Трявна са били участници в тези активни художествени процеси и поради тази причина са имали възможност да работят в такива елитни за времето на създаването си комплекси като храмовете в Арбанаси, които дават най-обстойна информация за техните умения и творчество.
Изкуството на зографите от Трявна може да бъде преосмислено само чрез по-детайлното му проучване и разглеждането му в контекста на общите художествени виждания на Балканите по времето на неговото зараждане. Ходът на развитието на следващите поколения зографи и честите промени в обществените условия се отразяват безспорно и в промяната на художествените характеристики на всяко художествено сдружение, което обаче също е естествен процес в развитието на изкуството.
