За свети Силуан
О. Софроний, Вие сте духовно чедо и привилегирован „свидетел“ на старец Силуан. С Вашите книги и особено с издаването на неговите писания Вие го направихте известен на света. Неотдавна Вселенската патриаршия оповести решението на своя Свети Синод да прослави св. Силуан Това променя ли нещо за Вас?
Както вече писа един гръцки богослов, ние сме свикнали да се молим на старец Силуан, но с официалното становище на Църквата, на Вселенската патриаршия, ние можем да правим това не само в сърцето си, тайно, а открито и публично.
Храмът във Вашия манастир не е ли посветен на св. Силуан?
Да, първият ни храм! (радостна усмивка). Той все още не е завършен, но по-голямата му част е готова. Очакваме да го освети някой от членовете на Синода, а може би и самият Патриарх, ако пожелае да дойде. Те всички много обичат Силуан, до такава степен, че в пасхалното си послание Патриархът цитира думите на стареца: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай!“ Сега вече старец Силуан е добре познат. Ако обаче той не бе откликнал на молитвите на много хора, тази канонизация нямаше да бъде възможна. Той често се е попроявявал като ходатай и хората винаги са били поразени колко бързо отговаря на молбите им.
Имате ли някакви примери?
Ние имаме толкова много вече, но не знам как бихме могли да напишем за тях. Трябва да помолим хората да ни напишат и, ако го направим, може да се получи цяла литература…
Но Вие самият, нямате ли някакво свидетелство за застъпничеството на преп. Силуан?
Аз съм нищо!… Може би създаването на манастира – като осъществяване на нещо невъзможно. Възможно ли е днес да се основе манастир? Земята вече не ражда монаси. Хората не са особено отворени за този начин на живот. Не знам… Битката е твърде яростна. Трудно е. Ние нямаме почти нищо, ядем картофи и коприва. Този манастир ни се отдава с много изпитания, а основата на манастира стана той – Силуан.
И Бог благоволи да доживеете до днес, за да се възрадвате за канонизирането на Вашия духовен отец.
Според лекарите отдавна трябваше да не съм жив, тялото ми трябваше да е под земята… Знаете ли, решението за канонизацията подчертава някои много важни положения, то говори за „пророческото и апостолско учение“ на преп. Силуан и ни повелява да извършаваме богослужението в негова чест „в Светия Дух“ – това е изразът – те ни повеляват да го извършваме „в Светия Дух“.
Да го почитате всяка година?
Да, това е изразът, използван в официалното решение. Отец Максим Гименез от манастира в Шеветон (католически манастир в Белгия, бел. прев.) писа в сп. „Иреникон“, че думите на Христос към старец Силуан: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“, са помогнали на много хора по положителен и душеспасителен начин. Той подчертава това в анотацията си за моята книга „Ще видим Бога, както си е“. Скандализира ли Ви?
Заглавието ли? Разбира се, че не!
Идеята за заглавието е на отец Симеон, а не моя. Смисълът е, че всички ние имаме общата способност, като Мойсей, да виждаме Бога, както Той е! Това е нещо съвсем нормално и в книгата си аз обяснявам, че ние не можем да достигнем това състояние, ако не живеем според заповедите. Заповедите не могат да бъдат различни от същността на Самия Бог. Разбирате ли? Например, в глава пета на Евангелието от св. евангелист Матей той пише: „Слуша ли сте, че бе казано… Аз пък ви казвам… Слуша ли сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си… молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (вж. Мат. 5:43-44) и още: „благославяйте ония, които ви проклинат“, „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (вж. Мат. 5:44, 48).
Как е възможно това?
Ако не беше възможно, нямаше да бъде в Писанието. Но важно е също да се разбере богословски, че между обожествения човек и Бога има разлика. Това е важно! Чрез обожествяването човекът, човешката личност, човешката ипостас получава съдържанието на живота на Самия Бог, но по благодат, а не по произход. Какво се има предвид под произход? В Символа на вярата се казва: „Творец на небето и земята“, докато ни оставаме творение. Ние не можем да бъдем Бог, защото не сме „творци“.
Но ставаме богове по благодат!
По благодат! А това означава, че божественият живот ни се предава по благодат докато ние си оставаме тварни… ние не ставаме творци на този свят. Ние ставаме причастници на божествения живот, дори до тъждество, но не по произход. У преп. Силуан откриваме много богат материал за богословието. У него има някои богословски положения, които никой в миналото не е изразил по този начин.
Например?
Той говори за два вида смирение. Едното е аскетическото смирение чрез покаяние: „Аз съм най-лошият от всички“. А другото е божественото смирение на Христос, то е присъщо на Бога по природа и е неописуемо. Никъде не съм срещал у другиго такова разграничаване между аскетическото смирение и смирението като свойство на Бога.
Друг момент: никой не може да обича цялото творение и да се моли за него без действието на Светия Дух. А да се молят за враговете е присъщо само на носителите на Светия Дух. Затова старецът казва, че онзи, който не обича враговете си, не е познал Бога, както трябва. Помислете върху това. Защо той го формулира по този начин? Подобен израз не се среща често у други отци.
Ясно е, че преп. Силуан има своето място във великото Предание на Православната църква. Той обаче преживява, пише и изразява нещата по такъв необикновен начин, а освен това пише с прости думи за изключително дълбоки явления. Това, което Вие казвате сега е много важно и дава добро обяснение.
Забележителното е, че старец Силуан говори за всичко по такъв естествен начин. Откъде идва това? От явяването на Христос в началото на неговия живот! Веднъж в началото на монашеския му път, след дълги изпитания, съзерцавайки своята вечна гибел в продължение на цял час, той отива в църквата и казва следните думи: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“. И Христос му се явява жив! Аз никога не съм имал съмнения за това видение. Защо? Защото той беше необразован, един прост войник, нали така? Той отива на Атон веднага след военната си служба и получава това видение. Къде е доказателството, че то е истинно? В това Силуан започва да се моли за целия свят с цялото си същество. Какво означава това, че този простичък човек е започнал да се моли по този начин, ? Какъв белег имаме, че той се е молил истински? Това, че той се е молил за спасението на света със сълзи от дълбините на цялото си същество…
Тази любов, това състрадание към света показват, че видението на Живия Христос е истинско?
Това означава, че Христос наистина му се е явил и че това му е било дадено от Светия Дух. Както самият Силуан го описва, Духът е бил в цялото му същество: в духа, в ума, в разума, в сърцето и в цялото му тяло.
Защо след това той се моли така: „Нека целият свят да Те познае, Господи, чрез Светия Дух“? Откъде идва тази молитва? Тя е резултат, плод на това видение. Това е бил толкова напрегнат миг, както казва Силуан, че, ако е продължил повече, той не би оцелял. Огънят на Светия Дух го е изпълнил изцяло. Ето защо неговото разбиране за Христовото смирение, неговата молитва за света, са били следствие от това истинско явяване на Христос. Ние можем да съдим по резултата. Това е изключително: Силуан говори за тези неща като богослов от апостолските времена, като един св. Йоан Богослов. Богословието при него беше битийно състояние. Това не беше академична ерудираност. Ако прочетете внимателно книгата „Преп. Силуан Атонски”, ще видите, че писанията на стареца в нея са богословие, предадено в много прости изрази. Аз никога не съм се съмнявал, че Силуан е видял Христос в Неговата божественост, в Светия Дух. Той казва, че, когато ни се яви такава светлина, ние не можем да не познаем, че Христос е Бог. Както се е случило с апостол Павел по пътя за Дамаск… Казвам това, за да ви обърна внимание на някои основни положения от огромна важност, които са израз на истинско евангелско богословие. Силуан, както св. Йоан Богослов, пише с много прости думи. Това аз наричам богословие като молитва или като съдържание на молитвата, като състояние на нашите сърца. Най-яркият пример за такова богословие е св. Йоан Богослов. Богословието като молитва прилича на възношението в Литургията, особено във Василиевата – то е кратко изложение на едно цялостно разбиране.
До края на неговия живот простотата и смирението на Силуан скривали неговата святост от очите на мнозина. Но някои хора, като Вас, в продължение на години са били в досег с него, посещавали са го. Имаше ли той някакъв авторитет докато беше жив?
Не толкова голям. Имаше много сръбски монаси от Хилендар, като и други, а също и богослови и дори епископи, които обичаха да разговарят с него. Той се опитваше да поддържа кореспонденция, тъй като получаваше много писма. Един-два случая съм описал в книгата си. Той беше също и прозорлив, като се казва в решението за канонизацията. Написал съм също и за нещата, споделени от епископ Николай (Велимирович) в некролога за старец Силуан.
Епископ Николай е основателят на широко движение за духовно пробуждане в Сръбската църква, което, преминало през отец Юстин Попович, е все още живо днес чрез хора като епископ Амфилохий Радович и епископ Атанасий Йевтич. В такъв случай дали преп. Силуан е поддържал редовна връзка с епископ Николай Велимирович?
Не зная с точност какво е имало между тях, но епископ Николай често идваше на Света гора и всеки път посещаваше старец Силуан. Епископ Николай ме ръкоположи за дякон през 1930 г. в манастира „Св. Пантелеймон“ и старец Силуан беше там.
Днес Силуан е добре известен и аз нямам нужда от препоръки. Флоровски написа предговора към първото издание на книгата на английски. Той подчертава, че Силуан говори за добре познати неща, но по различен начин. Казват ми: защо не говориш на нов език на съвременното човечество? Е, ето един нов език! Мнозина изразиха радостта си, дори Кентърбърийският архиепископ (предстоятел на диоцеза на Англиканската църква, бел. прев.) писа, че канонизацията на старец Силуан е радостно събитие не само за Православната църква, не само за нашия манастир, а и изобщо за целия християнски свят.
Всъщност, благодарение на Вашите книги, на също и на Божията воля, почитанието към преп. Силуан вече премина границите на Православната църква. Влиянието е огромно. Той доскова много сърца.
Ето един пример. През миналия век живял един известен художник в Русия, автор на стенописите в катедралата „Св. Владимир“ в Киев… Неговият син, способен математик, емигрира в Чехословакия. След като стана свещеник той ми писа да му изпратя няколко книги. Това обаче беше трудно, освен ако нямаше човек, по когото да се изпратят. Така два-три екземпляра от книгата ми „Старец Силуан“ попаднаха в Чехословакия. Свещеникът ми писа: „Отец Софроний, трябва да изразя своята благодарност. Вече пет години чета „Добротолюбието“ много внимателно и така и не можах да разбера как да приложа прочетеното в живота си. Вашата книга обаче ми помогна да разбера това изключително добре“.
Преп. Силуан известен ли е в Русия? Как го приемат там?
В Русия никога не е имало никакви съмнения по отношение на него. Почитанието към старец Силуан е огромно, масово. Години наред моята книга беше давана като награда на студентите от Духовната академия, тогава все още нямаше издадени много екземпляри. Когато се върнах в Русия за пръв път, през 1957 г., за да потърся някои от роднините си, моите братя и сестри, видях машинописно копие на книгата у сестра ми. В Духовната академия в Ленинград един студент дойде при мене и ми каза: „Отец Софроний, аз имам оригинала на Вашата книга!“. Какво означаваше това? По-късно разбрах, че той е имал предвид, че има изданието, отпечатано в Париж, а не машинописно копие, като на сестра ми. Казаха ми, че са били направени стотици такива копия. Името на старец Силуан беше наистина добре известно през 1957 г., той бе известен като признат светец. Влиянието му навсякъде беше огромно.
Бихте ли ни разказали за Вашите отношения със св. Силуан? Кога и как се запознахте?
Бях близо до него в продължение на осем години до смъртта му през 1938 г. Преди това дълго време изпитвах дълбоко уважение към стареца, но никога не бях ходил при него. Първата ни истинска среща беше на Пасха 1931 г. На втория ден на Пасха в малката ми килия при мене дойде монах Владимир. Той беше образован човек, инженер, живееше в пустинята. Разговорът ни беше много оживен, ала неочаквано той ме попита: „Отец Софроний, кажете ми, как може човек да се спаси?“. В този момент тъкмо бях донесъл в килията си гореща вода и щях да му поднеса чай. Отговорих му: „Стой на ръба на отчаянието и, когато то стане по-силно от тебе, така че да нямаш повече сили, отстъпи и пийни чашка чай“. Казах това без да разбирам наистина какво казвам. Той обаче, след като си тръгнал от килията ми, отишъл при старец Силуан. Не знам какво са си говорили. На следващия ден стана срещата, която сложи началото на моята духовна връзка с него. Вървях надолу от главната сграда към двора на манастира, а старецът влизаше през вратата. Винаги бях изпитвал почит към него. И така, поради дълбокото си уважение към него, отстъпих, за да може да влезе, но той тръгна право към мене и каза: „Отец Владимир вчера беше ли при Вас?“. Аз отговорих: „Сгреших ли в нещо?“. „Не, но казаното е било свръх мярата му. Елате и ще поговорим“. Защо казах онова нещо на отец Владимир?… Живеех в манастира, но се задушавах от отчаяние заради света след края на войната… Бях напуснал Франция през 1925 г. с чувството, че цялата страна беше потънала в страшно отчаяние. От какво беше това огромно отчаяние? Хората вече не са способни да вярват във Възкресението. Поради това те се съмняват в себе си, в своето оцеляване, съмняват се в смисъла на борбата за живот.
Бях изоставил изкуството, за да стана монах на Света гора, но самият аз бях обхванат от такова отчаяние и живеех в него.
Казах онези думи на отец Владимир, тъй като щом отчаянието вътре в мене намалееше, молитвата ми ставаше по-малко напрегната. Когато се успокоявах, усещах спокойствието си не като блажено състояние, а като смърт. Щом отслабнеше отчаянието, губех усещането за осъществяването на вечното Битие.
Не можех да избягам от този парадокс. Ето защо казах на отец Владимир: „Стой на ръба на отчаянието“. А старец Силуан ми го разясни, надявайки се, че ще разбера нещо. Той намери известно сходство, не пълна еднаквост, а сходство, с откровението, дадено на него от Христос: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“. След това започнах да го посещавам често и тъй като работата и на двама ни го позволяваше, понякога водехме дълги разговори. Аз не съм писател, а и не исках да пиша литературно произведение, затова и писах само за онова, което си спомнях със сигурност.
Думите: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“, приложими ли са от всекиго?
Хората, които нямат дълъг аскетически опит, много дълъг опит, и не са преживявали ада многократно и дълбоко, не могат да прилагат съвета: „Дръж ума си в ада“, защото не са познали това състояние. Адът на Силуан беше много по-дълбок, отколкото някой може да си представи днес. Когато той пише: „Наистина аз ще погина във вечността“, това е следствие от негово преживяване – в продължение на един час той е пребивавал в дълбините на ада. След това той получава благословението да види Христос. Тогава той започва да се моли за целия свят като за самия себе си. Неговият пример обаче не може да се следва от онези, които не живеят подвижнически живот. Светът на подвижниците не познава по-велик принцип от този, даден на Силуан от Христос. Когато човек достигне тази степен, той се докосва до двете крайности – Царството и ада. Но адът повече не може да грабне човека, няма власт над него. Бог е навсякъде, без Самият Той да се разделя. Но това е непостижимо за онези, които не са преживели адските мъки. Те могат да се доближат до някакво сходно разбиране, но не могат напълно да постигнат това.
Какво означават думите на св. Силуан: „да се молиш за света, това е да проливаш кръвта си“?
Сърцето изпитва болка и това не може да се изрази с думи. Тайната е в това, че там, където е сърцето, там има светлина и радост. Тогава умът се съединява със сърцето, а сърцето му е изпълнено със страдание дотолкова, че сякаш от него тече кръв. Ето как го разбирам аз: когато човек се моли по този начин за цялото човечество, това е признак, че на него му е дадена благодат, за да понесе това. Тогава човек носи в себе си и Бога, и цялото човечество. Бог и цялото човечество стават съдържание на живота на този човек. Да живеем по християнски означава да разширим до невероятна степен съдържанието на нашия живот.
Превод: Мила Игнатова
Публикувано в сп. Мирна, бр. 21, 2003 г. [поръчай]
