Ако апостолите имаха възможност, биха проповядвали Божието слово и чрез интернет
Интервю с отец Дончо Александров, свещеник във варненския храм „Св. Атанасий“. Свещеник Дончо Александров е роден на 6 ноември 1974 г. във Варна. Завършва богословие в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В момента е докторант по омилетика. Свещеник е от 5 години. Служил е в „Св. Пророк Илия“, „Св. Петка“, а в момента е в „Св. Атанасий“ и старинния храм „Св. Успение Богородично“ (Малката Богородица). Женен е. Презвитера Тереза Зиковска е художничка, преподава живопис във Варненския свободен университет. Дъщеря им Люба е на 4 и половина години.
Това е тенденция. Свещенството не е професия, а служение и то изключително отговорно и натоварено. Работният ден на свещеника не започва в 8 ч. и не завършва в 17 ч. Много често и то благодарение на модерните форми за комуникация той е в постоянно дежурство. Където и да се намира, християните могат да разговарят с него, да го потърсят за съвет, ако е необходимо. Така че и да затвори вратите на храма, продължава да бъде свещеник. Всички хора почиват в събота и неделя, а свещеникът е особено зает в тези дни. Въпреки това много млади хора искат да бъдат ръкоположени. Освен че ръководят богослуженията, в много храмове свещениците организират църковни училища за деца, беседи, издават литература, работят целогодишно със социални домове, поддържат контакти с училища, детски градини. И служението им наистина не е формално. Но този труд на свещеника може да даде плодове след 10, 15 г. Защото човешката душа е изключително чувствителна и за това, което се посее в нея, му трябва време, за да покълне и израсне. Както казва апостолът: „Ние сега сеем, а някой друг може да жъне.“
В началото на демократичните промени у нас изникнаха много секти. После някак си нещата поутихнаха. Но дали тяхната дейност се преустанови, или продължава под някаква форма и какво мисли за това Българската православна църква?
В началото на 90-те години на миналия век имаше бум на сектите у нас, след което настъпи затишие. Общественото мнение беше негативно настроено и с право. Видяхме плодовете, създадени от тези секти – не едно и две самоубийства например. За да влязат сектите в България, отговорността е на хора от политическите среди. И сега в навечерието на Възкресение Христово ставаме свидетели на кампания, организирана от сдружение „Агапе България“. В това сдружение са обединени протестантски общности, които са признати от Закона за вероизповеданията у нас. Обединява ги филмът „Историята на Иисус за деца“, който се прожектира в цялата страна. Под формата на грижа за българското семейство, за проблемите у нас те се опитват отново да евангелизират населението. И това става чрез филм, който е безплатен и се прожектира във всички по-големи градове. Но цялата тази мощна рекламна кампания говори, че има нещо нечисто. Факт е, че се раздават листовки и че се канят хората след прожекцията на разговор, като по този начин организаторите на кампанията искат да привлекат вниманието към своите общности.
А не трябва ли Българската православна църква да излезе с някаква контракампания?
Методите на протестантските общности и на православната църква са различни. Ние искаме да бъдем откровени, както казва Иисус Христос. В нашата църква се работи индивидуално с личността. Не използваме лозунги като „Обичаме ви всички“, „Обичаме целия свят“, а разговаряме с всеки човек, който е в нужда.
Отец Дончо, как Българската православна църква се вписва в глобализиращия се свят, в процесите, които се случват в него?
Това, което виждам по места – в епархиите, митрополиите, храмовете, доказва, че Българската православна църква прави всичко възможно Божието слово да достига до хората и чрез такива съвременни средства като интернет. А това е много важно, защото според изследванията броят на хората, които работят с интернет, главоломно нараства. Ако самите апостоли имаха възможност, те биха използвали интернет, за да проповядват Божието слово. Така че църквата откликва на съвременните изисквания за комуникация. Факт е, че Българската православна църква откри първото интернет радио „Сион“, което излъчва от възобновения руенски манастир „Св. Йоан Рилски“. Факт е, че има немалко интернет страници, издания, че църквата все повече се появява в телевизионни и радиопредавания, в рубрики във вестници. Т.е. използват се всички съвременни средства, за да могат хората, а особено младите, да опознаят нашата вяра и да я обикнат. Тя е близо до сърцето на българина, защото е многовековна традиция на българския народ, защото е вярата на нашите деди.
Възможно ли е глобализацията да заличи религиозните различия по света?
Не. Но църквата има препоръки към глобализиращия се свят. Тя предупреждава хората, че трябва да бъдат особено внимателни, защото се случват и събития, които засягат личната свобода на човека. Не мисля, че има нещо лошо в разнообразието и затова не е необходимо изкуствено обединяване на мюсюлманската, християнската, будистката религия. Както казва Христос: „Аз съм пътят, и истината, и животът“. Т.е. има един път, има една истина, има един живот. Българската православна църква е вярна на тези негови думи и винаги ще свидетелства за тях. Друг е въпросът дали някой иска да осъзнае тази истина. Битието на човека не свършва с живота на земята, то продължава. Второто пришествие на Христос е новата земя, новият свят, т.е. църквата води своето паство към тази нова земя, която един ден ще настане с второто идване на нашия Господ и спасител Иисус Христос. Иначе в това непрекъснато глобализиращо се пространство ние трябва да бъдем много внимателни и да се стремим да запазим нашата народност, нашата православна вяра. Ето ние кандидатстваме и, дай Боже, да станем членки на Европейския съюз. Ще влезем с потенциала си. А този потенциал е нашата православна вяра. В християнска Европа мястото на православието е запазено от векове. То ще продължи да съществува и да носи на хората онези ценности и добродетели, от които има необходимост във всяко време.
