Андрей Романов: С нашия портал създаваме жива човешка общност

Андрей Романов е роден през 1971 г., завършил е Философския факултет на Софийския университет. Той е сътрудник на портал Православие БГ още от момента на създаването му. От ноември 2007 г. той стана главен редактор на портала.

Помолихме Андрей да разкаже за себе си, за работата си в Православие БГ и вижданията си за неговото настояще и бъдеще.

Искам да те помоля да се представиш малко по-обстойно на читателите на портала Православие България. За образованието, научните ти занимания, интересите и плановете ти в момента.

Завършил съм философия и история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През лятото на тази (2007) година защитих докторат по философия в СУ. Дисертацията ми беше посветена на онтологията и философията на личността – тема, близко свързана, мисля, с християнството. Любопитно е да се отбележи, че аз, както и повечето други колеги от нашия портал, никога не съм бил богослов, не съм завършил семинария, не съм израснал в църковна среда. Бях привлечен от християнството в зряла възраст. Ние, 30-годишните, сме поколение, отгледано в атеистична среда. Всички сме били пионери, комсомолци… Сега, като си мисля за нашия път, смятам, че освен глупостите, с които ни пълнеха тогава главите, ни е останало и нещо добро – някакъв идеалистичен дух, който е съвсем чужд и неразбираем за днешната младеж. Усещаме болезнено страданията на хората, несправедливостите в света. Но това си има и обратна, по-скоро лоша страна – внушаваха ни, че хората са добри, че светът се движи напред… Рухването на тези илюзии беше и е болезнено за мнозина от нас. Трудно се приспособяваме към реалността.

Ако се върна по-назад в годините, мога да кажа, че бях типично софийско момче. Декор на детството ми са старите софийски улици от центъра на града, особено "Иван Шишман", където беше училището ми, градинката пред "Св. Седмочисленици" – любимото ни място за игри, площад "Славейков" и околните места. Изобщо аз съм си чедо на София, така да се каже. Мъчно ми е, че моят град западна толкова много през последните години. Напълни се с коли и мръсотия, стана нервен и трескав. А не беше такъв…

Питаш ме за интересите и плановете ми. Продължавам да се чувствам тясно свързан с философията. Тя е като вино или може би като наркотик – който е вкусил веднъж от нея, вече никога не може да я забрави. Светът на чистия дух, чистото умозрение… Чувстваш се така, сякаш си се издигнал над света. Знам, че много богослови и християни-традиционалисти се отнасят с недоверие към философията. Но "фило–софия" значи "любов към Софията", тоест към Премъдростта. А знаем Кой е Божията Премъдрост. Те са две сестри – богословието се нуждае от философията толкова, колкото и тя от него.

След две години работа в портала, ти си избран от екипа за негов главен редактор. Как се разви при теб философското осмисляне на проекта за този период 🙂 и как се чувстваш в новата роля?

Благодаря на колегите за голямото доверие, което ми оказаха. То е и голяма отговорност. Изобщо ние, както и колегите от другите православни сайтове у нас и по света, сме пионери и първооткриватели в тази девствена област – православните електронни медии. Древната вяра на апостолите – в свръхмодерна и постмодерна информационна среда! Как могат да се съчетаят тези неща? Голямо предизвикателство е, но и страшно интересно. Мисля, че всички в екипа го усещахме през тези години – това вълнение, тази тръпка. Не работим нещо скучно, сиво – правим православна медия! В реално време! А това означава, че създаваме и жива човешка общност – нали постоянните читатели или зрители на някой вестник, телевизия или сайт се обединяват, макар и да не се познават лично, стават като едно голямо, разпръснато семейство. В това семейство има и хора извън нашата страна – обичат ни, четат ни и в други православни страни, на Балканите и не само. Е, не е ли вълнуващо!

Какво мислиш за мястото на медиите по отношение на църковната тема в обществото?

Тъжен е въпросът ти за църковната тема, защото и обществото ни е обезцърковено, обезбожено, и Църквата – асоциализирана. Доскоро тя се възприемаше като някакво гето. През последните години това отношение започна като че ли бавно да се променя. Но и сега подходът на много медии към православната и църковната тема не може да се нарече другояче освен цинично-екзотичен – тоест с любопитството, с което гледаме някой клоун или екзотична птица. Нещо, което е съвсем чуждо за нас, но което все пак присъства. Репортерите често търсят само скандалното, лошото в Църквата. Друг е въпросът, че и самата Тя понякога им го поднася. Но това е циничен интерес и самият език и стил са цинични, понякога съвсем просташки. Може ли патриархът на нашата Църква да бъде наричан в заглавията просто "Максим", сякаш това е приятелят ни от квартала, от кръчмата? Що за отношение е това? Както и да се отнасяме към Негово светейшество, той е нашият духовен баща, духовният лидер на тази нация. Първосвещеникът, ако използваме терминологията на Стария Завет. Дължим му уважение дори само за сана му, за белите му коси, за мъдростта му – а да не говорим за целия му жизнен и духовен път на монах и архиерей. На същото отношение от страна на нашите медии се "радват" и другите архиереи. Това го няма в никоя друга православна страна, никъде по света.

Имаш ли свое определение за църковната журналистика? Това словосъчетание извиква доста противоречиви реакции и като цяло претендира да означава някакъв по-особен тип журналистическа работа – както с оглед познаване на предмета, така и с оглед субективното отношение на авторите. Какво мислиш по този въпрос?

Православната журналистика не може да бъде нещо съвсем специално, различно от журналистическата професия като такава. В православността си не можем да търсим основание за елейност, официозност, скучност. Пък и темата, на която сме се посветили, изобщо не дава основание за скука. Православният свят у нас и в чужбина е жива, бурна, динамична реалност. Наистина бурна – и това съвсем не са бури в чаша вода! Това, което става там, определено предизвиква интереса на хората, дори и ако е поднесено в онази изкривена форма, за която говорих. Така че изкуството на журналиста, законите на журнализма важат в пълна сила и за нас. От друга страна, като християни носим по-особена отговорност. Със словото и образа си не трябва да служим на злото. Нашата аудитория са първо християните – и пред тях сме особено отговорни, – а след това и външните хора. Последните могат да бъдат всякакви, но нашето призвание не е чешем страстите им, да пълним мозъка им с глупости и простотии. И с най-дребната новина отправяме някакво послание. Православната журналистика има възпитателна, ценностна, дори и образователна обагреност, ако щеш.

А иначе най-голямата новина на всички времена остава Възкресението на Христос, и най-актуалният репортаж е репортажът на Евангелието. Каквото и да стане оттук нататък, дори и астероид да се сгромоляса върху Земята, това няма да засенчи свръхактуалността на Възкресението. Никога.

В каква степен работата на портала Православие България покрива твоите критерии за качествена християнска журналистика?

Тази журналистика, поне в електронния й вид, тепърва прохожда в нашата страна, както вече отбелязах. Но не можем да оправдаваме с това нашите недостатъци – всички, които искат да направят нещо сериозно, трябва да си поставят и амбициозни цели.

Иначе нашият портал ми харесва, и то далеч не само поради това, че работя в него. Той се разви като жива, динамична, открита медия. Това е точно онова, което ме привлича. Не обичам скуката :). Ние сме младежка медия – като автори, като аудитория, като цялостен стил и дух. Така трябва да продължаваме и по-нататък.

Каква е равносметката за досегашната работа на портала, върху която градиш своята лична програма и визия за по-нататъшната му дейност?

Вече характеризирах най-общо ценните според мен качества на портала в отговора на предишния ти въпрос. Трябва да ги развиваме. Православие БГ се разви като ярко новинарска медия, но и със силно авторско присъствие, с добре застъпен аналитичен и коментарен сектор. Но трябва да разширяваме авторския колектив на портала, той все още е твърде ограничен. Много хора коментират писаното от другите, но малцина са тези, които са готови да го сторят сами, да станат наши автори. Това е и моята подкана към читателите – станете активни съ-участници и съ-творци на нашия портал! Бъдете не само негови автори, но и негови дописници, кореспонденти! Искате ли светът да научи за това, което става във вашия град или село, да разбере вашето мнение за духовните неща, за живота и света? – направете го сега!

Вярно е, че имаме силен новинарски поток, но като че ли с известен уклон към международните новини. Все пак не се наричеме Православие По света, а Православие България… Затова сред най-важните ни приоритети е да намерим повече дописници от различни места в страната, да изградим мрежа от кореспонденти. Трябва да привлечем повече свещеници и духовни лица към сътрудничество. Отново да активизираме рубриката "Въпроси към свещеника", която позамря през тази година. Повече интервюта с хора от Църквата и извън нея. Да разширяваме библиотечните ресурси. Много хора търсят и намират в нашия портал неща, които им помагат в учението, християнското образование и възпитание. Трябва да предоставяме още повече възможности в това отношение, особено що се касае за светоотеческата литература. През настъпващата година ще бъде обновен и дизайнът на портала, който трябва да подобри естетическата му визия и удобството на работата с него.

Какви са най-важните послания, които екипът отправя към аудиторията на портала?

Вечните послания на християнството! Други послания не можем да отправяме. А може би също и това, че светото Православие не е нещо прашно, сиво, скрито някъде далеч в годините. Това е религията на днешния свят, посланието на нашето съвремие. Вечният Създател не ни е напуснал, Той присъства активно във всичко, което става на нашата планета и в нашия всекидневен живот. Както и винаги, Христос е единственият истински Лидер на днешния ден, водачът на човешкия дух, на всяка човешка съдба.

Твоето новогодишно пожелание към читателите?

Дано 2008-ма от Рождество Христово да е по-добра от изминалата! Дано да се покажем в по-голяма степен като човеци и християни през нея! Както казва Андрей Кураев – ако не можем да се обожим, то поне да се очовечим.

На всички читатели – щастие и успех през новата година! Нова година – ново начало! Можем ли да се надяваме, че от 1 януари животът ни ще потече с нова сила, ще започне отново, ще започне на чисто? Защо не? Господ ни дава винаги силата за това. Белотата на снега навън е като белотата на чистия лист, на която можем да напишем не прашните и грозни думи на света, а вечните Божии, Христови слова. Да го направим! Бъдете щастливи и Господ да е с вас!