Димитър Божанов – „Изповед на един покаял се езотерик”
Той има зад гърба си 5 книги, на около 30 години е и неговата история малко напомня историята на Клаус Кенет и скитанията му в търсене на Истината и Христос.
Предишният Димитър Божанов е имал два профила с хиляди последователи, блог, телевизионни участия, безброй семинари за постигането на мечтите, постигане на просперитет, разкриването на талантите и още други модерни учения. Днешният Димитър Божанов е скромен редови християнин, обичащ богослуженията. Пламенно изповядва вярата си в социалните мрежи и се натъжава при вида на празните църкви.
Как бихте се представили. Кой е Димитър Божанов и какво искате да се знае за него?
Един обикновен човек с непреодолима страст по Смисъла и Истината, която най-сетне намери насита в Христовото учение и път.
Автор сте на четири (пет, с книжката за Павароти) книги. "Кафе за събуждане", "Епохата на безсмъртието" и "Розовият слон" са посветени на успеха. Четвъртата "На сбогуване будните се усмихват" е свързана с пробуждането ви за вярата. С кои илюзии се сбогувахте завинаги?
Истината е, че не са посветени точно на успеха. Може би има такива епизоди във всяка от книгите, но основната линия е моето търсене на смисъла на нашия живот. А илюзията, с която се сбогувах през последните години, е само една – че Бог не съществува и животът може да мине смислено и без Него. Животът без Бог за мен би бил лишен от смисъл.
След като изгледах необикновеното видео „Изповед на един покаял се езотерик", ми се иска да попитам кога осъзнахте връзката на така популярното и аксиоматично „положително мислене" и езотериката? Само в горещо препоръчваната медитация или в цялостната система?
О, осъзнавах тази връзка от самото начало предполагам. Но езотериката най-искрено ме привличаше, защото исках отговори на големите въпроси. По някаква причина не ги търсех в християнството, а с лека ръка го подминавах, приемайки го за отживелица. Може би това се дължи на силната атеистична култура в България, която се мултиплицира вече в три-четири поредни поколения. Тъкмо затова, в желанието си да угодя на хората, знаейки за преобладаващото неверие в обществото ни, аз тръгнах на поход да обяснявам света и смисъла на живота без Господ Бог в картинката. В крайна сметка още в първата ми книга – „Кафе за събуждане", след много четене, размисъл и медитация по темата, стигнах до извода, че Бог е истински и няма как да не съществува. Също открих, че Неговата воля е по-висша от нашата и написах това още в тази първа книга. С изненада обаче установих, че тъкмо този толкова ключов и основополагащ извод повечето читатели го пренебрегват и казват – ние приемаме всичко останало, само не това, че Бог има власт над нас. Едва по-късно осъзнах на какво се дължи всичко това. Колкото до т.нар. позитивно мислене, още в началото аз говорех за позитивна нагласа към света, което, както добре знаем, си е дори християнски почин. Уви, от сегашната ми позиция виждам, че позитивната нагласа без Господ Иисус Христос, е просто празно човешко усилие. И тъкмо това става все по-видно на все повече от нас, които сме прекарали години в езотериката. Нещо му липсва на позитивното мислене само по себе си и аз установих, че онова, което липсва, е Господ. А в Неговото учение тънкостите около усвояването на една положителна нагласа към света са обяснени твърде по-добре откъдето и да било другаде и ни е даден ключът за активиране на тази, да я наречем трансцедентална механика. Като ни е казано, че каквото поискаме в Негово име, ще се сбъдне за нас. В езотериката обаче изпускаме основната част и това е Господнето име, приемането и признаването на което е самият ключ за отваряне на телефонната линия с Бог, така да се каже. Да не говорим за другия аспект на всичко това – че идеята, че мислите ни се материализират, провокира у повечето от нас низката ни животинска природа и плътските ни страсти. Да, те имат място в нашия живот като част от нашата телесност, но в Евангелието е обяснено в изключителна дълбочина какво е угодно да искаме за благото на нашата душа и за да сме угодни Богу с делата си. Разбрах, че не е нужно да измисляме или компилираме ново учение, защото най-висшето и важното учение вече ни е дадено. Нужно е единствено стремежът ни към Господ да е искрен, за да ни се разкрият тайните на Неговия завет.
Какво мислите днес за прословутия филм „Тайната"? Вие го познавате отлично, проучвали сте авторите, знаете много за тях. И сега много хора се прехласват от него, само бизнес ли е успехологията?
Категорично не, не е само бизнес. Много от хората, които активно се занимават с това, са всъщност много добронамерени, какъвто бях и аз в началото, когато поемах по този път. Чистосърдечието обаче не ни застрахова от грешки, напротив – често ни прави дори по-уязвими за атаките на нашия духовен враг, когато нямаме необходимата Божия закрила поради атеизъм, маловерие или други причини. Филмът „Тайната" в интерес на истината го отрекох още в първата си книга, макар тя да бе силно повлияна именно от него. Там, макар да не вярвах все още в земното проявление на нашия Бог – Господ Иисус Христос, казвах, че Всемирът (което беше начин за мен да назова Бог по онова време, без да разстройвам атеизма си) има последната дума и може да отмени или одобри всяко наше желание. Казвах също, че ние сме съ-създатели на реалността, рамо до рамо с Бог, но това, както ви споделих по-горе, отново биваше деликатно пропуснато от немалко хора. Не се харесваше на повечето читатели идеята, че някой или нещо има власт над тях. А тайната на „Тайната" е именно това – тя е духовен пристан за атеиста и катализатор на низките ни плътски страсти, защото угажда на егоизма ни като твърди, че всичко е позволено и всичко може да бъде придобито за плътско наслаждение. Разбира се, ние няма как да приемем това и дори като езотерик аз не го приемах, камо ли сега.
Говорите за пренебрегнатите многобройни знаци по пътя към вярата. В първата Ви книга „Кафе за събуждане" по-скоро имаше положителни връзки с християнството. Какво се случи по-късно и защо се настроихте срещу него, защо някои съвременни „успешни лидери" смятат, че то е несъвместимо с просперитета?
Разбира се, че е абсолютно несъвместимо със забогатяването като самоцел. На толкова много места в Евангелието ни е казано това по категоричен начин, изречено от Самия наш Господ. Нали Той неведнъж акцентира на това, че трупането на земни блага е празно занимание и ни съветва да не трупаме богатства тук, където ги хваща ръжда и ги яде молец, а на небето, където ни ръжда ги хваща, ни молец ги яде. В новата ми книга, сборника с разкази „На сбогуване будните се усмихват", в един от разказите героят е милионер, който размишлява тъкмо над тези редове от Светото Евангелие. Докато пишех този разказ все още не бях приел Христос в сърцето си, но това беше именно и една от рационалните линии, които ме теглеха към християнството. Аз знаех много добре още като езотерик, че този живот е обидно кратък и минава като един миг. Няма как трупането на някакви материални ценности да има реална стойност за безсмъртната ни душа. Всичко това тук рано или късно става на пепел и това първо ще се случи с нашите физически тела с абсолютна сигурност, при това без да знаем кога точно. За някои от нас това може да е още утре или дори днес. Атеизмът ни кара да се вторачим в земното като единствен възможен път за наслаждение и оттам се провокира тази страст по мамона. Христовият път ни разкрива по-дълбоката, божествената истина, че това тук е просто един кратък епизод, един тест за това дали сме способни да преодолеем гордостта си, да развием вярата си не заради, а въпреки земните неща, да открием истинските ценности, да се уподобим на Съвършения с мислите, чувствата и делата си – на Господ Иисус Христос. За мен това има безкрайно силна логика. Аз вярвам, че Бог е категорично и безкомпромисно справедлив. Тъкмо поради това, Той няма да допусне нищо нечисто да влезе в Царството Му. Нашият земен път е единственото истинско чистилище. Това тук е нашият шанс да добием Неговото благоволение и да прекараме вечността в онова състояние, за което всяка душа тук жадува, защото Той е записал своята Истина в сърцата на всеки от нас.
Задълбоченият поглед към вярата сякаш не е много популярен. Дори в традиционно християнска страна като нашата църквите са полупразни. Защо хората се страхуват да вникват и показват вярата си?
Църквите не са полупразни, а са напълно празни. Казвам го, понеже напоследък съм доста редовен из храмовете в центъра на столицата и искрено се наслаждавам на благодатта и помазанието, които православната молитва привлича върху свещенослужители и миряни. Това е така, защото твърде силно в нашия свят работи една злонамерена духовна същност, която е обладала значителната част от хората, бизнеса и институциите, и това е лукавият и неговият анти-Христов дух. Медията уж отразява празничните литургии в новините, но слага акцент на гнилите ябълки в църквата, каквито несъмнено има. Това обаче създава у хората усещането за нечистота и те си казват: о, я виж каква е мръсотия там, аз затова не ходя. Всеки път, когато някой от нас каже това, лукавият доволно потрива ръце и си казва – добре ги спипах, точно така искам да мислят. От друга страна, е добре да се изобличава нечестивостта и това е съвсем евангелски почин, но не и публично, защото това отблъсква хората от Божия храм. Но в крайна сметка, пред Господ тези оправдания няма да важат, така че най-добре е всеки от нас да си прави добре сметката къде инвестира вярата си – в делата на духовния ни враг или в Христовата истина и път.
Смятате ли, че увлечените по модерните учения за постигане на богатство и успех се нуждаят от искрен анализ и спасяване?
Категорично да. Знаем, че немалко протестанти дори пропагандират това и аз наистина не разбирам как всички те четат Евангелието, защото както и да го четем, дори да оправдаем иглените уши и камилата със странните интерпретации, които съм чувал от някои пастори, пак остават още една камара цитати, които категорично ни казват, че стремежът към богатство е празен, да не говорим за връзката с неговото братче сребролюбието, което е източник на много злини, а според някои преводи – на всички злини. Ако стремежът е да служим безрезервно на ближния с материалните си успехи и излишъка, който ни остава, разбира се, това е Христово и надали някой би го отрекъл. Но практиката показва, че твърде рядко става дума за това и по-често иде реч за егоистичната ни патология, която всички ние добре познаваме и не можем да отречем, че сме силно уязвими откъм нея. Не изключвам и себе си, разбира се, да не излезе, че се правя на светец. Аз съм също един грешник по Христовия път, работещ над себе си и борещ се със страстите си.
Стремежът към личен успех и богатство ни прави себични, но какво ще кажете на приятелите си, които не могат да разберат обръщането към вярата?
Казвах го неведнъж – това е за мен Истината. Години търсих и най-сетне намерих каквото търсих. Не знам как стана, само по Божия милост ми беше дадена тази благодат, но единия ден не вярвах и на следващия бях вече абсолютно убеден, че Господ Иисус Христос е най-висшата истина в този свят. Ще им кажа и нещо рационално, което е помогнало на немалко атеисти и окултисти да преосмислят нещата. Тази философска дилема е известна като облога на Паскал. Той казва, че ако християнството е просто заблуда, то невярващите няма от какво да се притесняват, но християните също няма от какво да се притесняват. От статистическа гледна точка шансовете за това са равни – 50 на 50. Ако обаче християнството говори истината, то тогава невярващите губят абсолютно всичко – душата им отива на вечни мъки в пъкъла при бесовете, където е плач и скърцане със зъби, както ни казва Писанието. А благочестивите християни печелят вечна радост, щастие и любов при Господ Бог и Неговите ангели и светии, където е такава наслада, каквато око не е виждало, ухо не е чуло и на човешкото сърце не е идвало това щастие, което Бог е приготвил за онези, които Му останат верни до самия край.
Оттук накъде?
Честно казано наистина не знам. В личен план съм на никъде, буквално на никъде, но пък душата ми ликува, така че все нещо добро ще се излезе от това. Бог ме освободи от всякакви патологични зависимости като цигари, алкохол, сребролюбие, разврат и т.н. Този процес на изчистване започна при мен всъщност доста преди да приема Господа, но както знаем, Той оставя 99-те овце, за да потърси едната заблудена и аз свидетелствам, че наистина е точно така, защото се случи с мен. В момента съм готов да се отдам на съвсем простичък и скромен живот – Божият път ме привлича много пвоече от всяко земно благо. Не харесвам нощни заведения, където се пиянства и се разгарят разни такива страсти, а навремето не излизах от такива места. Не ме влече отдавна и идеята за забогатяване, който стремеж така и не ми се получи никога, дори напротив, ако трябва да съм честен, но е имало защо явно. Загубих това желание още покрай източното смирение и отдаването на настоящия момент, а откакто съм с Господ съм вече абсолютно категоричен по темата. Трябва да знаете, че има невероятна свобода в това да не те влекат тези неща – огромно облекчение е. Може би ще захвана някоя обикновена работа и ще се надявам Господ да ме срещне с подходяща за мен съпруга – тези нормалните неща в момента ме влекат повече от каквото и да било преизпълнение на плана. Имам обаче и някакво усещане, че може би Бог неслучайно ме е дарил с тези таланти да пиша и да се изразявам добре, за да ги използвам за Неговата слава и честно казано много ме привлича и тази идея. Така че, ако издателите ми благоволят, след всички главоболия, които им причиних с моя идеологически слалом, бих се радвал да видя на бял свят и една книга за пътя на човека към Христос и как православното християнство изглежда през очите на един относително интелигентен съвременен човек.
