Радослав Парушев: „Христос е отговорът на всичките ми въпроси“

Радослав Парушев, по-известен като Чарли, е името, което свързваме с добра съвременна проза, по щастливо стечение на обстоятелствата – на български и градска. Всичко започна с първия му сборник с разкази „Никоганебъдинещастен“, мина през „Преследване“, „Project GigaMono“, „Proejct Dostoevski“, „Животът не е за всеки“, „Смъртта не е за всеки“, „Отвътре“ и стигна до най-новата му книга – „Само за напушени“.

Освен писател, той е и адвокат. Освен адвокат, е и от изчезващия вид артисти – православни християни, които говорят открито за вярата си и със сърце, изпълнено с любов.

Как и кога откри Христос?

Вярата дойде при мен с трясък и сила. В моето 16-годишно сърце влезе Иисус Христос през зимата на 1991 година. Беше акт на откровение. Семейната ми среда е интелигентна, но по-скоро съм получил религиозна култура, отколкото религиозно възпитание. От началото на съзнателния си живот, докато се формирах в културно отношение, разполагах с необходимата информация за различните религии. Тоест, от съвсем малък знам какво е християнство, какво е ислям. Основните християнски деноминации са ми ясни от 7-годишна възраст, поради големия ми интерес към историята от дете и поради това, че общата религиозна култура е във взаимовръзка с историята по принцип. Така че съм задавал въпроси и ми се е отговаряло. Сигурно съм бил на 5 години, когато съм разбрал, че Юда е предал Христос с целувка. И как изглежда процесът? Седя вкъщи, гледам телевизия, чувам отнякъде „целувката на Юда“, питам: „Мамо, какво е целувката на Юда?“ и тя ми обяснява. Такъв тип културна информация съм имал, но не съм бил кръстен, нито съм бил възпитаван във вярата.

Това откриване на сърцето ти за Христос свързано ли е с нещо конкретно, което се е случвало в живота ти?

Било е свързано и все още е – с това, че имах въпроси, които се нуждаеха от отговор. До някакъв отговор щях да стигна със сигурност, но именно Христос се оказа този отговор. И спрях да търся отговора. Сега знам, че това е верният отговор на всичките ми въпроси оттогава досега и ми е толкова спокойно (поне в това отношение), че не мога да си представя как живеят другите. Всъщност мога да си представя. Знаеш ли как живеят? Не си задават въпроси. Много е просто. Какво означава съвременният градски агностик, както се нарича, но нека да го наречем направо – безбожник. Какво е безбожникът? Човек, който не го интересува откъде идва, накъде отива, достатъчно спокоен е да мисли, че вселената е случайност, че неговото съществуване е случаен и съответно – напълно безсмислен факт. Хората се чудят защо съм религиозен. Аз живея в страна, в която безбожниците са 97%. Нищо, че същият процент хора се пишат за православни. Поради травмите от комунизма, 97% от българите са безбожници и ми се чудят. Защото аз от 7-8 близки приятели, нямам нито един вярващ. Нито един. Това не пречи да сме приятели от 22-23 години. Примерно с Васил Георгиев и Иван Мудов, който ми беше кум на сватбата, безбожникът му с безбожник! В църква!

Спорили ли сте по тези въпроси?

Спорили сме и не спираме да спорим. Няма как да се разберем по една много проста причина – те не си задават въпросите, нямат потребност от отговор, така че не могат да оценят положителния факт, че аз имам отговор за въпросите си, защото те самите не се измъчват от такива. Имам бас с Иван Мудов, че Бог съществува. За 100 евро.

Как ще се реши този бас?

За мен той е решен. Мудов настоява и от време на време ми казва: „Веднага ми дай парите!“, а аз: „Не, ти ми ги дай веднага!“. И той казва: „Ти разбираш ли, че ако продължаваме така, може да умрем и да не разберем?“. Викам му – няма опасност да умрем и да не разберем. Спокойно. Ще го движим нататък това, ще го носим със себе си.

Как ще възпитаваш дъщеря ти Ника и какво ще е първото нещо, което ще й кажеш за Иисус?

Аз още не съм взел категорично решение по този въпрос и това е отговорност, която ме натоварва. Дъщеря ми е на 10 месеца, така че имам още 2-3 години време да го измисля как да стане. Преди всичко се надявам Господ да ме напъти какво да направя. Но това, което си представям, е първо, че детето ми ще бъде кръстено в още несъзнателна възраст. И второ, ще се погрижа то да получи нужната информация, която ми е била предоставена на мен, когато съм бил на съответната възраст. Аз съм имал достъп до Евангелие вкъщи още като дете. Никой не ме е карал, но то е било там. Ще се погрижа детето да има нужната религиозна култура, в случай, че има интерес в тази посока. Но да се върна на конкретния ти въпрос, който малко ме плаши. Мисля, че ще говорим за Иисус, когато детето е постигнало интелектуално развитие, за да си зададе въпроса откъде идваме и какъв е този свят. Няма да хвана дъщеря ми и да й кажа: „Слушай, Бог е създал света“. Ще чакам тя да ме пита откъде се е появило всичко това. Както вече толкова години чакам Богдан Русев да ме пита, ама той не ме пита…

Също така, дъщеря ми ще има възпитание в посока на това да уважава вярата на другия и изобщо потребността на човека да изповядва определена религия, дори и самата тя да не прояви стремление към Бога и божественото. Тя ще бъде възпитана в това, че ако някой е мюсюлманин или юдеин и искрено вярва в нашия Бог Творец, това заслужава уважение, а не агресия.

Кое прави християнина християнин?

Вярата във Възкресението на Иисус Христос.

За някои хора обаче, въпреки че имат тази вяра, това няма никакво практическо приложение в живота им…

За съжаление, това е така. Не някои хора, всички ние, аз също… да не мислиш, че прилагам Христовото учение всеки ден в ежедневието си? Напротив. Това е една постоянна борба. Възкресението на Христос е нещо, което трябва да се борим да прилагаме в своето битие. Това не е даденост – сутринта ставаш и си щастлив и добър. Всички ние сме склонни към леност. Всеки истински духовен човек ще признае, че е склонен към духовна леност.

Духовно ленив ли е българинът или по-скоро е езичник по душа?

България не е езическа, защото безбожието не е езичество. Езичеството е многобожие, почитане на олицетворенията на природните сили. Българите не са езичници, те просто не вярват в нищо.

Има ли начин те да се доближат до вярата?

До вярата не можеш да бъдеш малко по-близо. Ти или признаваш факта, че Бог е създал света и поемаш съответната отговорност, защото вярата върви с това, че и ти си отговорен за постъпките си и за това животът ти да придобива смисъл. Или водиш безсмислено съществуване, насочено към консумация на материални блага, които изхвърляш навън, както се казва в Евангелието (вж. Мат. 15:17). Представата на масовия български безбожник: Църквата и вярата се олицетворяват с една дълга бяла брада в небето и дядо поп, който ти пее за здраве. Базисни наченки на езичество се наблюдават, тъй като хората ходят да си палят свещ за здраве, което си е директно езичество. А именно – да се опиташ да изнудиш божеството с 20 или 50 стотинки, да успееш да си купиш някаква компенсация за своите вини…

Кой би трябвало да говори за християнството на обществено ниво?

За християнството трябва да говорят християните. Това е, което и Господ иска от насq e открито да Го изповядаме. А на обществено ниво – това е хлъзгав въпрос. Аз съм привърженик на секуларизма и въпреки любовта ми към византийския период, не искам да живея във Византия. Държавата трябва да бъде светска. Вярата е въпрос на личен избор. Не можеш да я налагаш на хората. Има държава, казва се Ислямска държава, която налага религията със закон. Имало е държава – Албания по времето на Енвер Ходжа – единствената държава в света, в която религията е била забранявана някога в човешката история със закон, по конституция. В конституцията на Албания пише: Бог няма, забранено е да се вярва в Бог. Нито Сталин, нито Чаушеску са го правели. И нашите палячовци не са го правили, просто се е гледало с лошо око.

Но възраждането на вярата в Русия е значително. Не е като тук. Става въпрос за милиони хора, които са се върнали към православието. Гърците стават все повече, а да си грък означава да си православен…

Защо християнските ценности все пак отстъпват по естествен път пред тези на либерализма, който по същността си проповядва мултикултурализъм и дори пред тези на ислямския радикализъм?

Първо аз не съм съгласен, че християнството по естествен път отстъпва. Християнството по същността си е категорично, по неговата същност няма компромис с врага. Ако имаш предвид, че християнинът по дефиниция трябва да е добър и да дава другата буза, това е така. Но от друга страна, когато животът ти е застрашен, както е било през VII и VIII век, хората са излязли с меч в ръка и са оправили нещата – и при Поатие, и при Константинопол и т.н. Това пак ще се случи и сега. Въпросът е, че същността на либералното общество е консумеристична. Бидейки насочено към материалното, то е безбожно общество в своята истинска дълбока същност. И когато едно безбожно общество се намира под нападение на радикални мюсюлмани, които искат физически да унищожат невярващите либерали, това поставя обществото в категоричен еволюционен риск. Не можеш да оцелееш, когато смяташ, че тоя, който идва да те убие, не идва да те убие. Защото той ще дойде и ще те убие… И ако ти твърдиш, че Бог няма, това няма да направи по-малко болезнено или ефективно твоето унищожение от някого, който смята, че Бог има. Проблемът му е, че трябва да те унищожи, заради това, че не почиташ Бог по неговия начин.

Според теб човек се ражда с духовната потребност да търси Бога или тя трябва да бъде посята по някакъв начин?

Имал съм духовни потребности и защо съм ги имал – не мога да обясня. Евангелието казва: „Бог не с мярка Му дава Духа“ (Йоан 3:34). В това изречение се съдържа толкова много мистична истина! Духът вее, където си ще. Вятърът вее, откъдето си ще и чуваш гласа му, и не знаеш откъде идва. Бог ми го е дал, Бог може да ми го вземе, Бог може всичко. Бог може да направи така, че аз да спра да имам духовни потребности.

Примерът, който мога да дам е, че човек трябва да се замисли за отговорността, която носи за факта, че живее. Носи отговорност за постъпките си и за това какво причинява на другите хора. Почнете от това и ще видите, че то върви ръка за ръка с факта, че вселената е божествена. Да си представим, че за един час вселената става за мен толкова безсмислена, колкото е за атеистите. Да се поставим на тяхно място! Аз не мога да разбера защо не ходят да убиват непрекъснато всичко живо наред. Какво значение имат постъпките ти, ако си продукт на случайно стечение на молекули? Защо не ходиш да заколиш най-малкото първия, който те дразни на улицата? Какво ще стане? Ще те вкарат в затвора? Ти и тях ще ги убиеш и ще избягаш. Голяма работа! Така че първото, което мога да кажа на онези, които не вярват – като препоръка, е да се замислят за злото, което ние причиняваме всеки ден на ближните си, да се опитат да го ограничат и ще видят колко е приятно да вършиш по-малко зло и че има едно мерило, един критерий вътре в теб и това е твоята божествена искра.

Как човек може да се увери, че върви по правилния път, да следва целите си и едновременно с това да не забравя Божия промисъл?

И в културата, и във възпитанието си, аз съм десен. Мисля, че човек трябва непрекъснато да прави, каквото смята за правилно и да остави Божия промисъл да си действа по неговите мистериозни начини. Не може да разчиташ само на това, че Бог ще оправи нещата. Трябва непрекъснато да се опитваш да ги оправиш ти, всеки ден с всяко свое действие. С което не омаловажавам значението на Бога, нито пък го предизвиквам да ми докаже, че съм една абсолютна прашинка и че нищо не правя. Но аз ще продължа да правя всичко, което смятам за правилно и Бог, ако реши – да помага.

Кой е най-големият ти грях?

Не е хубаво, че лъжа доста често. Само че аз съм писател и ако не си доизмислям света, няма да мога да творя. Най-големият ми грях е, че съм възжелал смъртта на някои хора. Това е най-лошото нещо, което съм правил.

Има ли произведения на изкуството, които са с религиозен контекст и са ти повлияли?

Ако искам да чета религиозна литература, чета строго религиозна литература, която не бих определил като изкуство. С удоволствие чета в момента папа Бенедикт XVI например. Изкуството никога не е било чисто религиозно, включително големите постижения на Късното средновековие и Ренесанса, макар и вкарани в руслото на религията… Като погледнеш скулптурата „Сънят на св. Тереза“на Бернини – изобразяваща не много интересния религиозен сюжет за една испанска монахиня, която сънувала, че ангел я пронизва с огнена стрела. Обаче като видиш скулптурата, това е изкуство само по себе си. То има стойност много над неговия религиозен контекст. Наскоро видях на живо „Пиета“ на Микеланджело. Казах го и на жена ми като бяхме там: „Ти знаеш ли какво е това? Това е една майка, чието дете са убили!“ Това е много над религиозния контекст…

Но всяко вдъхновение идва от Бога, така вярвам аз. И съответно всяко изкуство, включително и изкуството на безбожниците – също. Всяко изкуство идва от Бога и в този смисъл, всяко изкуство е религиозно, дори творящият го да не го осъзнава. Дадена ти е божествена искра да твориш. Не ти я е дал Ленин, нито хороскопът във вестника. Не идва от зодиите това, че правиш музика или пишеш книги. В тази връзка – един виц за зодиите: момче и момиче си говорят, тъкмо са се запознали в бар, и момичето пита: „Ти коя зодия си?“ и момчето казва: „Тиранозавър“. И тя: „Това не е истински зодиакален знак!“, а той: „Няма истински зодиакални знаци!“.

Астрологията избуя драстично през комунизма, защото както е казал Жан-Жак Русо: „Когато хората спрат да вярват в Бог, ще започнат да вярват във всичко”. Спомням си в първата половина на 80-те как в България се заговори за зодии. Никой не знаеше какво са зодии, но това се превърна в тренд – зодии по телевизията, във вестника, астролози… Комунизмът поощряваше зодиакалните томления на българското население и мисля, че сме най-зодиакалният народ от тези народи, които познавам. Като попиташ един средностатистически британец коя зодия е, дори и да му го кажеш на най-добрия британски английски, той те поглежда с неразбиране и трябва да му обясниш, че говориш за зодиакален знак. И ти казва: „А, да, не знам!“. Средностатистическият грък или турчин ще кажат същото. Това са мои разговори, които съм водил с грък, турчин и англичанин.

Това означава все пак, че българите имат някаква потребност да вярват в нещо, но защо остават на подобни повърхностни избори като зодиите?

Всички хора имат духовни потребности. Ян Хус извинява поведението на бабичката, която носи съчки на неговата клада, защото той знае, че това е нейна духовна потребност. Той знае, че тя вътре в душата си върши „добро пред своя бог“, пред създателя на вселената. Често давам този пример сам на себе си. Хората имат някакви духовни потребности, но различно развити. Моята потребност от непрекъснато прилагане на вярата в живота ми е нищо в сравнение с великата вяра на някой друг около мен, който е много по-добър християнин и който живее Христос в ежедневието си, а не като мен – да симулирам…

На какво се надяваш?

Уча се все повече да не се надявам само на своите сили, противно на това, което казах по-рано. Да, човек трябва да действа… Надявам се на Божията милост. А ние сме прашинки на ревера на Бог. Той може да ме изтупа едва ли не без да иска. Надявам се на Божията пощада за мен и за близките ми, на Божията закрила, на нищо друго не се надявам. Останалото са мои цели, амбиции и намерения, за които работя.