Доц. Димитър Попмаринов: Като народ трябва да се изправим за възраждането на църквата

dnevnik.bg

Приключилият в края на миналата седмица църковно-народен събор не можа да отговори на очакванията на обществото за отваряне на църквата. На него синодът потвърди искането си за въвеждане на вероучението като задължителен предмет в училище. Едно от решенията беше да се намали наполовина квотата на миряните и съборът оттук нататък да е църковен, а не църковно-народен.

Доц. Попмаринов, в началото на 90-те години имаше бум на кандидати в духовните учебни заведения. Продължава ли това и сега?

– Да, това беше масов ентусиазъм, обществото очакваше да получи от църквата доста неща, но стана разминаване. Това е разбираемо – църквата като институция не беше готова да поеме това, което се случи. Проф. Стоянов, Бог да го прости, ни казваше: "Ние всички искаме да падне комунизмът, но ако той падне, нашата църква ще бъде неподготвена да приеме това предизвикателство." И се оказа прав.

На какво се дължи тази неподготвеност? Все пак имаше духовна академия, семинария, служеше се в църквите.

– Всичко беше сведено до минимум. В Духовната академия имаше десетина професори, няколко доценти и асистенти. В моя випуск влязохме 64 души, а завършихме 23-ма. Държавна сигурност отсяваше кандидатите. Най-добрите 15-20 души ги отстраняваха под различен предлог и оставяха такива с "черно минало" според тогавашните разбирания – например баща му е свещеник (както моят беше) или нещо подобно. Църквата беше ограничавана във всяко отношение и беше под пълен контрол. Днес много хора нямат представа за какво става дума и отправят обвинения срещу църквата, но по принцип. Най-демоничното от онова, което режимът вършеше, бе, че свещеници и монаси ставаха най-некадърните.

А вярно ли е това, че са насърчавали и хора с криминално минало да стават духовници?

– Вярно е. За да могат след това да посочат с пръст и да кажат: "Ето вижте каква е църквата", за да се отвращават хората от нея.

Да, но по същото време православието в Румъния например е в разцвет. Защо църквата там успя, а тук – не?

– В Румъния има исторически обстоятелства. Още преди комунизма румънската църква е била много силна. В Румъния не е имало турско владичество, каквото ние сме имали. Там е имало княжества, които са градили и храмове, но и духовно съзнание. А тук не обръщаме внимание на един важен факт от историята на българската църква – това е схизмата до 1945 г., т.е. ние сме били изолирани от целия православен свят, а това е много ограничаващо за развитието й. А и църковното съзнание в други страни е по-високо от нашето. Доскоро се смятахме за напредничави, защото по-голяма част от народа е атеистично настроен. Не е вярно това, че българският народ не е вярващ. Проблемът е в това, че той не вярва в това, в което трябва. Хората са готови да вярват на всякакви глупости – врачки, баячки, шамани. Заради липсата на църковност очакванията често се разминават. Ролята на църквата сме възприемали преди всичко като оръдие за физическото оцеляване, за спасяването на рода, докато истинското разбиране за вярата е спасението на човека, на човешката душа. Това изместване на фокуса е още от Възраждането – когато се смесва идеята за национално освобождение с църковно. Така духовното остава на по-заден план, ударението пада върху националното, върху политическите борби, върху враждите с Гърция.

Все пак румънският патриарх Теоктист публично се покая, когато падна комунизмът, за това, че църквата не е била докрай с народа си в ония тежки години. Не се ли дължи и на този жест църковният подем там?

– Какво означава това, че се е покаял? Абсолютно нищо. Нищо лошо, но покаянието, което е църковно понятие, има съвсем интимен характер. А неговото е с политически и обществен характер. Но и да не беше се покаял, това нямаше да промени нещата в църковния живот там. Това беше добър жест, но не решава здравето на църквата. Основната причина е, че църквата там е на съвсем друго равнище. Там има духовенство. Още навремето имаше две духовни академии и четири семинарии, а манастирите са пълни с монаси. Пред нас имаме още много път, който трябва да изминем. Това е бавен и труден процес, който трябва да узрее отвътре, от самата църква.

Защо близо 20 години това не се случва?

– Ние като народ трябва да се изправим за възраждането на църквата. От нас зависи. Не всеки да стои отстрани и да критикува, а да си помагаме кой с каквото може, не да говорим, а да вършим нещата. Така е в другите църкви. Затова те са силни. Например отидете в наш манастир. Там те поглеждат като враг, който нарушава спокойствието им. Отидете в сръбски, в гръцки, в румънски манастир. Ще ви посрещнат така, както ще посрещнат Исус Христос. Те казват: "Ние не знаем дали този човек, който е дошъл, не е самият Христос." Това е разлика в съзнанието и се вижда доколко ние не сме въцърковени. Ако имаме правилно съзнание за това какви да бъдат нещата в църквата, самият натиск отдолу ще направи невъзможно положението сега.

Защо богословските факултети бяха отстранени от изборните органи на събора?

– Това звучи абсурдно, но едва ли някой ще ви каже мотивите, заради които стана това. Вземат решения и толкова.

След като самите владици не преподават във факултетите, не се ли изолира богословската мисъл от църквата?

– Така се получава. Самите владици не преподават поради простата причина, че трябва да отговарят на формалните държавни изисквания. Например румънският патриарх е бил професор, минал е по всички стъпала на научната кариера. И в други православни страни владици са и преподаватели, които се хабилитират. Доколкото знам, в Букурещ не може да се назначи свещеник без докторска степен, в големите градове също. За да е подготвил докторат, този свещеник е бил изпратен да учи на Запад или на Изток, в школа, където са го учили как се работи с хора. Той познава достиженията на науката, съвместява ги с вярата, изяснява вярата на разбираем език. Затова там храмовете са пълни.

Затова ли толкова малко духовници у нас имат желание да разискват въпросите на вярата?

– Ние живеем в либерален свят, в отворено общество, на пазара има много религиозна литература. Хората четат, разбират за какво става дума и често миряните от енориите са по-образовани от духовниците. Тоест миряните са по-просветени от духовниците. Вече има натиск отдолу върху духовенството. То е поставено в абсурдната ситуация да не може да отговори на миряните. Този натиск се усеща все по-силно. Това е знак за възраждането на нашата църква.

Според вас трябва ли да има вероучение в училище?

– Трябва да има религиозно обучение.

Религия, но като светско обучение, което да не задължава децата да вярват?

– Светско не означава атеистично. Да задължаваш някого да вярва е контрапродуктивно. Ако го задължаваш, той няма да повярва. Аз съм преподавал в богословско-философска паралелка. Давах пълна свобода на децата. Само им разказвах коя религия какво представлява. Ако искат, да вярват, ако не искат – да не вярват. Всеки сам стига до вярата. А сега в училище не се учи религия и когато студентите кандидатстват при нас, специалността теология им е непозната. Затова и повечето студенти попадат съвсем случайно при нас. Сега не е задължително, но е направено по такъв начин, че да се откаже всеки, който поиска да се занимава.

А защо Светият синод настоява за вероучение?

– Ето това плаши хората. Един колега казва така: "Светият синод иска от държавата да въведе вероучение, но самият синод няма концепция за образование в самата църква." У нас почти няма неделни училища. В София например има семинария, но може да се направи православна гимназия, която да се превърне в елитно училище с авторитет. По-големите митрополии също могат да създадат такива училища. Става въпрос именно за такава концепция. Големият проблем е, че църквата не знае какво точно иска.

Да се надяваме, че поколението на вашите студенти вече ще знае какво да иска…

– Да, но несигурността ги смачква, когато излязат в живота. Наскоро правихме проучване, което показа, че нашите студенти се реализират много добре в живота, но в различни области, а не точно в това, за което ги готвим.

Коментари

коментара

Близки теми:

20 Responses

  1. lyublyana says:

    Действително няма кой знае какво ниво на богословие в църквите,особено в провинцията.Неделни училища няма,богословите- самата Църква не взема на работа,какво остава други институции да ни зачитат дипломите.И все пак, някъде се оценяват качествата ни и пак работим,но не и в черквите.Нуждата от богословска компетентност не е осъзната на високите нива в йерархията,да не говорим за това че обикновения дядо поп-си назначава баби- пенсионерки,та да не знаят много и да си спести усигуровки и пр.
    И въпреки това отхвърляне,като специалисти-ние пак работим и съдействаме за църковния живот до колкото ни се позволява това и доколкото можем…а иначе работим в други частни или държавни учреждения.
    И питам големите хора в нашата вяра-клирици-как си представят духовния живот в Църквата без богословие?

  2. Chorbalan4o says:

    “усигуровки” – явно нивото на богословието у нас е за първи клас…

  3. portos says:

    “Действително няма кой знае какво ниво на богословие в църквите,особено в провинцията.”

    Прощавай, в коя Провинция? Провинция Тракия, Провинция Мизия или Провинция Македония? ние сме Империя с провинции ли? Е, аз пък не смятам, че твоето ниво на обща култура позволява да даваш оценки за нивото на богословите.

    Защото в нашата (Варненска Провинция) познавам отлични богослови (свещенослужители), познавам и в Провинция Благоевград.

  4. portos says:

    “У нас почти няма неделни училища.”

    Е, де! Стига вече. Има доста. Но той сигурно се черкува в “храм-паметник” като “Св. Александър Невски” – нали е доцент все пак и как да знае, че в “енориите за плебеи” има такива.

  5. iliana says:

    нямай съмнения, че човекът знае добре какво говори.

    поздрави

  6. Atila says:

    най-накрая да се прочете нещо от нормален човек, който вижда и знае проблемите и точно и без излишно тривиалност ги посочва. Браво на г-н Попмаринов. Това е едно от най-стойностните интервюта по проблема от много време. Още веднъж, браво!

  7. Milka says:

    Това е перфектен анализ на нашето църковно битие, за да схванем защо сме последни като църковна православна общност. Въпросът е какво да направим, защото Църквата ни, нашата Църква се разболява все по-дълбоко. Никой не се е излекувал като крие раните си. Истината е, че църковното невежество граничи вече с агресията, мнозинството от нас не владеем артикулацията на богословския език и почти сме неспособни да убедим другия, ближния за Христовата истина. Знам, че в България има добри църковни мъже и богослови, но те нямат за съжаление СМЕЛОСТ. Връзкарството в църковната ни среда е също форма на корупция. Много често чувам изрази: “да вземем наш’то момче (наш’то момиче) на църковна длъжност или преподавател. И “наш’то” се възпроизвежда и оставя след себе си друго подобно на него.

  8. poklonnik says:

    Аарон, Малхиседек, Светите Апостоли Христови, с докторска степен ли са били?Господ каза:”..вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.(Мат.4: 19- 20).Той ни поучава: “Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене”.(Йоан 5: 39). Основния евангелски принцип за християнската любов, който е в противовес на единоначалието и деспотизма в човешкото общество е заложен в думите на нашия Господ Иисус Христос: „.. защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат.18: 20).Господ каза:”.. паси Моите овци.”.Но вместо това земните Му наследници съкратиха стадото в Църковния(Бог да го прости Народен) събор.Това садукейски страх ли е?Сигурно за земните съборници, кога настане време за гласуване Божията воля се туря по- назад от волята на „техни висопреосвещенства”.Но, Бог поруган не бива!Той изрази Своята воля: „…паси Моите овци!” пред този, който стана пръв между апостолите, на които Господ заповяда: „И тъй, идете, научете всички народи”.(Мат.28: 19).Ето как изпълниха тази заповед апостолите: „…не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”.(Деян. 6: 2; 4).Знайно е, че всички грехове произлизат от помислите.Затова миряните са нащрек с това, което се случва не само на Църковния събор.

  9. Лъчезар says:

    Най-сетне едно адекватно интервю! Това което казва доцента е самата истина. Трагедията е, че духовенството не само няма да съдейства за промяната, но и ще пречи. Сегашното положение е най-приемливо за владиците, защото на-лесно ще си вършат безобразията без последици.Самите владици вече вземат мерки срещу църковното възраждане.Техните дела стават все по-скрити за народа, който е изолиран. Липсва прозрачност, но и как да я има след като става дума за бизнеса им.

  10. Дон Кихот says:

    Много се смях обаче, когато прочетох написаното: “Проф. Стоянов, Бог да го прости, ни казваше: “Ние всички искаме да падне комунизмът…” (правилно – комунизмА). Самият Стоянов ми е казвал, че е отишъл в Държавна сигурност и си е предложил услугите, за да не го карали насила, както мнозина други. Трябва да се отворят досиетата в БПЦ, за да започне истинска реформа.
    .
    Защо никой нищо не казва за т.навр. великотърновски митрополит Григорий, който се е назначил за игумен на всички епархийски манастири и обсебва лично доходите им? Докога ще се търпи тази гавра с църквата?

  11. lyublyana says:

    “усигуровките” ли те дразнят толкова, добре много сте наблюдателен И МНОГО ВИ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ниската си култура-“осигуровки”-сега по-ли ви се нрави написаното. И добре е че нивото на другите специалисти в държавата не е първи клас,а е втори клас…

  12. Milka says:

    Докторските степени по правило се занимават с “Изследвайте Писанията…”. Светите мъже, които Вие назовавате са имали Светия Дух в пълна мяра. Затова те претърпяват и изтърпяват всички човешки злини, но пишат, проповядват, разясняват, помагат…изпълнени с ревност и любов към Бога и към тия, които желаят смъртта им. Техният живот е живот-Църква. Да си спомним думите на св. Максим Изповедник: “Щом няма кой – аз съм Църквата”; знаете тогава е бил сам сред “православното море”. Бъдете радостен

  13. Руси Ст. Русев says:

    няма защо да се хващаме за детайлите. Дори да не сме съгласни с някои оценки (като тази за неделните училища), принципно д-р Попмаринов е прав. Честното мнение винаги е от полза, дори и в нещо да не сме съгласни с него.
    По мои впечатления подготвените в Търновския университет богослови никак на отстъпват на тези от СУ, а в някои отношения Търново е като че ли подем.

  14. Руси Ст. Русев says:

    че съпоставката на БПЦ с Румънската Православна Църква е щекотлива и неразбираема в същността си тема.
    По времето на Чаушеско там храмовете не бяха затваряни, но пък Църквата открито подкрепяше режима. Това и беше причината за покайното обръщение на о Бозе почившия светейши Теоктист към румънския народ.
    Според моето частно мнение Рум. ПЦ трябваше да изпълнява важно поръчение по изгонването на българската част от румънската история, по премахването на църковно-славянския от богослужението и ликвидирането на следите от българско самосъзнание у румънците.
    Ако някой иска да прочете нещо по-подробно, може да ми пише на roussy@bol.bg

  15. poklonnik says:

    Бог е казал да вникнем в себеси, защото нямаме полза да изследваме Божието.Добре би било да се опрем на простата и НЕЛЮБОПИТНА ВЯРА!

  16. Chorbalan4o says:

    lyublyana написа:

    “усигуровките” ли те дразнят толкова, добре много сте наблюдателен”

    Вие май и понятие си нямате от книжовен български език. Няма повече какво да коментирам…

  17. lyublyana says:

    ti-gospodine ne samo che ne shwashtash akcentite w ezika,no edwa li chetesh ,za da wniknesh w smisyla na neshtata i ako mi triabwa redaktor,shte polzwam elektronia …oh,izwiniawai che ne sym si pusnala kirilica

  18. Chorbalan4o says:

    става ми много смешно, като прочета как някой се пише за “богослов”,а пък две изречения не може да напише на правилен български език. Къде са Ви богословските приноси щом сте “богослов”?

    Не се сърдете на дедо Ви поп, че не Ви взема на работа – просто се чудя какво ще правите? Като искате да продавате свещи – със същия успех може да сте “продавач-консултант” във всеки магазин. В този контекст предлагам да се открие нова църковна длъжност – мобилен “богослов”, който да ходи с дедо поп по треби и да разяснява Божиите истини на непросветените. 🙂

  19. Руси Ст. Русев says:

    в българската правописна норма до 1945 г. например би било по-правилно да се напише “усигуровките”, “усиновяване” и т.н.
    Това можеш да “установиш” като попрочетеш богословска литература от този период. Поне две трети от основните богословски трудове са от това време.
    След премахването на “ятовата” гласна пък се налагат т.нар. дублетни форми на изговори на думи, които се произнасят различно в двете езикови области. В този смисъл е диалектизъм да пишеш “дедо”, не “дядо”. Аз лично съм за запазването на дублетните изговорни форми, но не разбирам, защо се заяждаш, след като и твоят правопис подлежи на критика (от която няма никакъв смисъл, разбира се)?

  20. Руси Ст. Русев says:

    че доц. Попмаринов е казал нещо, което смята за вярно, и което трябва да предизвика размисъл.
    Дефицитът е откъм такива градивни в същината си мнения.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 − fourteen =

*