Митрополит Аталлах Ханна:Християнството е послание за обич и мир

Интервю на Ана-Мария Кръстева

Днес в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София светата Литургия бе отслужена на български и арабски език. Повод бе гостуването на митрополит Аталлах Ханна, владика на Севастия, официален говорител на Православната църква в Йерусалим и светите земи. Негово високопреосвещенство пристигна в България за конференцията „Междурелигиозният диалог – настояще и бъдеще", организирана от Център за близкоизточни изследвания.

Аталлах Ханна е професор по християнско религиозно образование в школата „Марматри" в Йерусалим. Преподава „Християнско религиозно образование" в православното училище в Рамле и е професор в Арабския педагогически факултет в Хайфа. Основава Движението на православната младеж в светите земи. Митрополит Ханна е официален говорител на Православната църква в Йeрусалим и светите земи от 2005 година. Преди това той е служил в храма „Възкресение" в Йерусалим и е отговарял за арабския сектор на Източноправославната Патриаршия. Митрополит Аталлах Ханна е активен участник в християнско-мюсюлманския диалог.

Ваше високопреосвещенство, как ние християните да приемаме различния? Този, който изповядва друга религия, а ни е съсед и трябва да живеем в съгласие с него?

Любовта, благодушното съчувствие и съпричастността към другия не означават, че трябва да приемаме неговата вяра, религията на другия. Напротив, ние като християни трябва да приемаме другия, да се обръщаме към него с любов, без да се отъждествяваме с него. Има много примери за това в Светото Писание на Новия Завет. Християните от земите на светите места не са загубили вярата си, останали са православни. И не се чувстват непълноценни от това, че съжителстват с мюсюлмани, от това, че си сътрудничат с тях. Да ни пази Бог от това, различията помежду ни да водят до сблъсъци помежду ни. Християните и мюсюлманите трябва да си помагат взаимно и затова ние отхвърляме възможността различията ни да ни водят до сблъсък и неприязън. Аз съм православен християнин. Аз служа на Православната Църква и едновременно с това отхвърлям религиозния екстремизъм, религиозния сепаратизъм, сектантството.

В Евангелието се казва: ако имате светилник, не го крийте, а го показвайте. Ние като християни сме длъжни да показваме светлината, която носим в себе си, а не да я крием от хората.

Господ ни е създал всички еднакви, ние сме творение Божие, но защо сме свидетели на войни на религиозна основа? Не се ли използва религията повече като политически фактор?

Религията не бива да се меси в политиката. Религията не бива да бъде използвана и за политически цели. Не бива да се използва за постигането на каквито и да е други цели, освен религиозни. И аз мога да ви дам много примери в това отношение. Да речем кръстоносните походи. Кръстоносците идват по светите земи, издигайки призива за защита на християните. Само че те не го правят. Дори избиват много от православните християни. Рицарите окупират светите земи, т.е. използват религиозни лозунги за постигане на съвсем други цели. Ние в християнството поставяме на първо място любовта, братството, добро съжителството между хората и ако някой се опитва да използва християнството различно, трябва да се постави въпросителен знак пред намеренията му. Бих се опитал да синтезирам всички поучения, които се съдържат в Евангелията на нашия Господ Иисус Христос само с една фраза и тя е – безграничната любов. Да обичаш човека, какъвто и да е той, независимо от това, че може да е по-различен от теб по своята религия, по своя език, по своята национална или етническа принадлежност. Затова и нашите религиозни институции по светите места се придържат именно към този принцип. Те служат на всички хора без оглед на тяхната верска, етническа и национална принадлежност. Ето един пример. Ние имаме болница. И когато дойде беден човек, и не може да си плати, не го питаме каква е религията му, а просто му помагаме. Имаше един беден човечец, когото лекувахме в продължение на месеци. Не знаехме какъв е, докато сам накрая не ни каза, че всъщност е мюсюлманин.

По време на Първата световна война един човек дошъл в манастира в Йерусалим и поискал къшей хляб. Тогава имало глад в Йерусалим, а странникът, дошъл в манастира, не бил християнин, а мюсюлманин. Магерът-отговарящ за продоволствието му отвърнал, че хлябът е само за християните. В това време патриархът гледал отстрани и като видял какво става, повикал монаха и го попитал: Написано ли е на този хляб, че той е само за християни? После дали на мюсюлманина не къшей хляб, а цели три хляба.

Аз мисля, че християнството е послание за обич и мирно съжителство на всички хора. То по природа отхвърля всяко насилие срещу различния на религиозна основа.

Като илюстрация на това, което казвате, в съзнанието ми идва притчата за милостивия самарянин, което е и днешно евангелско четиво. Знаем, че по времето на Господ Иисус Христос между юдеи и самаряни съществува вражда. Но Спасителят показва точно как един самарянин помага на изпадналия в беда юдей на пътя.

Ето това е един пример, който наистина много добре илюстрира нашия разговор, защото това е споменато, записано е в светото Евангелие и то още веднъж ни убеждава, че християнството не се интересува от религията на другия. Християнинът просто помага на човека, който е до него. Това че помагаме на другите, че живеем с тях, че си сътрудничим с тях не означава, че губим своята идентичност. Не означава, че се сливаме с тях.

Синът Божи казва, че хората сме светлината на света, но защо като че ли днес можем да светим, но трудно излъчваме топлината, която се изисква от нас?

Просто трябва да се върнем към основите на нашата вяра. Трябва да бъдем истински православни и това се отнася до всички . Както за православните християни в България, така и за православните християни в Палестина, в Русия и по цялата земя. Защото именно това подхранва нашия морал. Христос казва в светото Евангелие, че тежко на онзи, който става причина за греха на брата си. Не е достатъчно просто да изричаме хубави слова. Тези слова трябва да навлязат в съзнанието ни, да определят поведението ни, начина ни на мислене. Очевидно е, че ние изживяваме като християни криза. Отдалечили сме се от вярата си, затова отново трябва да се върнем към нейните корени и да бъдем пример за светлина и топлина за другите. Заради това призовавам християните в България да преминават през тайнството Покаяние, защото е простимо човек да съгреши и да се покае. Непростимо е човек да съгреши и да остане в греховете си. Обръщам се към всички вярващи православни християни тук с призива да посещават Църквата, да отслужват молитви в нея, да се причастяват. Така те ще осъзнаят, че са по-различни хора. Хора, които живеят в една нравствена чистота, в една нравствена извисеност. Защото доказано е, че безбожието, безверието отдалечава човека от човешката му природа. Докато православната вяра връща на човека истинската му природа. Без това не можем да бъдем истинска светлина.

Как виждате бъдещето на междурелигиозния диалог?

Диалогът не трябва да е между религиите, а между представителите на религиите. Ние знаем какви са догматичните различия между основните религии. Знаем какво казва християнството, знаем какво проповядват ислямът и юдейството. Ако ние се опитваме помежду си да спорим догматично, ще стигнем до задънена улица. Но ние не искаме да стигаме до задънената улица. Защото аз като християнин вярвам, че християнската вяра е най-права. Мюсюлманинът като мюсюлманин вярва, че мюсюлманската вяра е най-права и т.н. Но като хора, които сме призвани да живеем заедно, трябва да можем да се разбираме помежду си. За да можем да се разбираме, трябва да водим диалог на базата на онова, което е общо помежду ни. А общото помежду ни е това, което ни обединява. Моралните ни ценности.