Митрополит Онуфрий Киевски: Събранието в Крит вече няма да е Свят и Велик Всеправославен събор
Интервю, дадено на Синодалния информационно-просветителски отдел на Украинската православна църква от Негово блаженство Онуфрий, митрополит Киевски и на цяла Украйна
– Ваше Блаженство, каква е окончателната причина Московската патриаршия да не участва в събора, планиран за Духовден?
– Днес светът се развива в нов формат. Постепенно изчезват политическите и икономическите граници, които ограничаваха отделните държави, и се изгражда една обща голяма държава, която ще обхваща целия свят. В този нов формат на човешкото битие за съжаление не се предвижда място за Православната църква.
Това ни тревожи и ние се стараем да намерим такова място, където бихме могли да съществуваме легално.
Първото, което трябва да се направи, е да създадем единен представителен орган на Православната църква. Тъй като Православната църква е съборна църква, ясно е, че този орган трябва да е събор, в който да влизат представителите на църквите по целия свят. В момента се извършва тъкмо първият опит за свикване на такъв събор.
За съжаление, първият опит беше несполучлив. Документите, които трябваше да бъдат внесени за разглеждане от събора, след като бяха проучени от нашите верни, се оказаха неиздържащи критика. Цял ред Поместни църкви внесоха предложения за коригиране на тези документи. С подобни предложения излезе и Свещеният Кинотис на Света Гора Атон.
Нашата Църква направи всичко, за да коригира съборните документи, но за съжаление това така и не се извърши. Затова ние се присъединихме към предложенията на онези Църкви, които смятат, че съборът трябва да отложи за по-късно време и да се проведе тогава, когато бъдат доработени документите, подлежащи на разглеждане.
Ако в съборните документи няма да има разногласия с православното вероучение, което е утвърдено на седемте Вселенски събори и на всички благочестиви събори, които познава нашата история, то тогава съборът, който бъде свикан, за да приеме тези документи, наистина ще покаже на света красотата и величието на православната вяра и ще демонстрира на всички нашето единство в истината.
– Хранеше ли Светият Синод надежда, че всеправославният консенсус все пак ще бъде достигнат преди началото на събора?
– Да, нашият Синод се надяваше до последно, че православният консенсус (т.е. съгласие) ще бъде достигнат, и нашата Църква правеше до последния момент всичко възможно, за да стане това.
За съжаление се случи онова, което се случи. Но ние не губим надежда. Трудовете по опазването на Божията истина и обединението на всички около тази истина са дълга и изморителна работа, но с Божията помощ всичко може да се направи.
– Въпреки че самият Константинополски патриарх не е правил никакви официални изявления, отделни клирици на тази патриаршия вече заявяват, че останалите Поместни църкви все пак ще се съберат на остров Крит на 19 юни. Можем ли да смятаме тази сбирка за Свят и Велик събор, както се очакваше поначало?
– Възможно е да стане тъкмо това – да се съберат представители на отделни Православни църкви, но това събрание вече няма да е Свят и Велик Всеправославен събор, а просто една конференция на отделни Православни църкви, и съответно нейните решения няма да имат общоправославно значение.
– В навечерието на събора се говореше мното за тъй наречения «украински въпрос». Наскоро се чу, че група украински депутати са подготвили апел от името на Върховната рада до патриарх Вартоломей по този повод. Според Вас ще повлияе ли кризата със събора върху ситуацията с украинското православие?
– В Правилника на събора не е ставало дума за религиозната ситуация в Украйна. Църковните разколи, които са порождение на човешкия грях, присъстват в почти всички Поместни църкви. Те се лекуват с това, с което се лекува всеки грях – с покаяние.
Не мисля, че трудностите със събора трябва да предизвикат у Поместните църкви желание за мъст. Ако тръгнем по този път, то още сега можем да турим кръст върху бъдещето на Всеправославния събор. Мисля, че това се разбира от всички, и по тази причина нахлувания на една Църква върху каноничната територия на друга не трябва да има.
А относно апела на някои наши политици до Константинополския патриарх, то този апел е пряко нарушение на реда в отношенията между Църква и държава. Според нашето законодателство Църквата е отделена от държавата, а държавата – от Църквата. Намесата на някои депутати в делата на Църквата е пряко нарушение на конституционния ред. Бих посъветвал тези депутати да мислят за това как да изпълнят преките си задължения, които имат към нашия народ, а църковните въпроси Христос, Който е Глава на нашата Църква, ще реши и без тях.
Колкото за украинското православие, ще Ви кажа следното: ако политиците не се месеха в нашите проблеми, то ние отдавна щяхме да сме намерили пътя към единството.
Източник: Пресслужба на Украинската православна църква
Превод: Андрей Романов
