Свещеник Владко Тасков: Без Божия Дух Европа ще се разпадне

Свещеник Владко Тасков е на 46 години. Роден е и живее в Сандански. Женен с три деца – син и две дъщери. Завършва Техникума по селско стопанство "Акад. Тимирязев" в родния си град, а след това – Духовната академия в София. Работи като енорийски свещеник в Сандански, където известно време е и архиерейски наместник. В момента е енорийски свещеник в село Кулата, община Петрич.

Водим този разговор в дните, когато целия християнски свят чества раждането на своя Господ и посреща новата година. Да започнем с това какъв празник е Рождество Христово?

Рождество Христово е един от господските празници в православния календар. Като такъв е поставен на най-високия богослужебен ред в богосклужебния чин на Светата православна църква. Всеки, който счита себе си за християнин, трябва не да почита, а да живее този празник. Защото нашият Бог е жив, както казва Светото Писание "Аз съм Бог на живите". А за да е християнин православен, всеки един празник, особено празниците свързани с Бога и Св. Богородица, трябва да живеят в душите на хората. Когато Бог живее в душата и сърцето на един човек, никой не може да победи този човек. Това не е символ, защото за символите в Православието винаги е имало спор, в Православието всичко е живот. Всеки един празник, всеки един светия живее в душата на вярващия. Неговият живот се е сдобил с вечност, минавайки от земята на небето. Той е във вечността и за това всеки, който празнува тия празници, трябва да ги живее. Православието е живот.

Има различни мнения за датата на празника. Каква е историята му?

Първите сведения за честването на този празник са от апостолския събор през 51-ва година, според Светото Предание. Първото писмено сведение е засвидетелствано от Св. Климент Александрийски през втората половина на ІІ век. Затова сме сигурни, че Рождество Христово се празнува оттогава. Дали е бил на тази дата, на която днес го празнуваме? Сигурно. Твърдото убеждение, че е на тая дата, получаваме от ІV век, но не датата прави празника. Душата и вярата изпълват с тържество тоя ден. Това е нашият празник Рождество Христово. А защо е толкова велик? Защото на тоя ден, на 25 декември, стана едно от най-големите чудеса – Бог се яви на земята във видим образ. Той се въплъти на Благовещение, а на Рождество се яви във видим образ. Нито един друг от боговете, които почитат човеците, не е вършил това. Защото другите са митове, символи, идоли. А в нашия Бог няма нищо митично, нищо символично, Той е само живот. Този ден стана най-великата среща в живота на човечеството, по-велика няма – срещата между Бога и човека. И тя ще продължава до края на света. Всеки, който иска да се спаси, трябва да започне от тая среща от рождеството на Господ Иисус Христос. Това е нашата православна вяра. И ако не се роди Бог в душата и сърцето на всеки от нас, няма какво друго, освен смъртта си, да очакваме.

Как така няма, ще очакваме дядо Коледа или дядо Мраз да ни остави нещо под елхата…

Това е пълна профанация на празника. Св. Йоан Златоуст и Св. Василий Велики като виждали в Цариград как принизяват празника само до едни земни дарове, са плакали като деца. Тези земни дарове могат и ще дойдат, но трябва да са незабележими. Първо на Бога, пред олтара, като отдадеш в храма необходимото духовно внимание, после ще дойде и дарът. Но като допълнение към това, духовно, което ти си дал, когато си предал съдбата си в ръцете на Бога. Малка земна награда, някакво подаръче, което може да е и много ценно, но ти вече ще живееш в благодарност. А не всеки да говори и да прави всичко в името на подъръците, с които свързва този празник. Без Спасителя, Който е в храмовете, тези подаръци, колкото и големи да са те, са нищо. Да не видиш ти духовното начало на празника! Това не са наши местни традиции, това не е православно. Това се е опитало да си пробие път с кръстоносците, но тогава не е успяло, защото сме имали много силни богослови тук, и в Охрид, и в Цариград, и в Солун. Сега нямаме богослови от такава величина като св. Григорий Палама, св. Николай, които да се изправят насреща и да кажат: "Чакайте! Това е кощунство, това е богохулство!" Да изгониш духовния характер на празника и да замениш Господа и Спасителя Иисус Христос и да го замениш с една елхичка и с едно красиво опаковано пакетче, това е пълно безумие.

В края на І век любимият ученик на Господа, св. Йоан Богослов, казва: "Иисус дойде в света, който беше чрез Него създаден, но светът Го не позна". А сега, 2008 години по-късно, познаваме ли Господа?

Вижте, ние поради нашите немощи не Го разкриваме. А след като не Го разкриваме, как да Го познаем? Дори тези, които имаме това желание, да успеем поне една малка част да разкрием от Него, то това нищо не означава. Ако ние Го разкриваме в цялата Му пълнота, в цялото Му великолепие, в неговото живеене в душата и сърцето на човека, никой няма да иска да излиза от молитва, от храма, всеки ще иска там да живее. Ще пренесе храма в семейството си и в семейството ще се възцари Неговата любов и Неговия мир, Неговата благодат. Но понеже не е разкрит Бог, не е разкрит Иисус Христос, робуваме на творенията, а не на Твореца. Стигнахме до там, че подменихме Твореца с някакво творение.

Разговаряли сме и друг път с Вас за това, че всичко започва от семейството. Първо семейството носи отговорност за възпитанието на децата, а после Църквата и училището. И за това, че в наше време са толкова модерни езическите и окултните практики и източните религии, в семейството ли трябва да търсим причините, или църквата и училището са виновни?

Вижте, дяволът е навсякъде. Дяволът е един много изкусен измамник, той върви навсякъде и чука. И която душа му отвори, той влиза в нея. Един от рилските братя, които са завършили духовното си образование в Мелник, е проповядвал следното: "Братя, не пускайте дявола в сърцата си. Защото, ако решиш да го пуснеш дори и за малко, просто така, за да опиташ какво е, той влиза и си прави одая. И докато се усетиш, в тая одая той си кани и приятелите. И когато решиш да го изгониш, другите, които са вътре, го държат. Гоненето на дявола е много трудна работа, затова не го допускайте чрез страстите и похотите в душите си. Дръжте го далече от себе си". Та така и сега, дяволът върви и чука, чука с карате, чука с футбол, чука с фолк, чука с хороскопи. Отваряш му и той вкарва в одаята на сърцето ти хиляда дявола. И става една духовна катастрофа, едно пропадане, а ние се чудим как стана така. Пропадането не става изведнъж. Всичките тия учения, индийски, китайски и други подобни, са елементарни и сатанински, но като дойдат тук, ни се предлагат захаросани и в лъскави опаковки. Не ни разкриват крайната си цел, а тя е гибелна. Но хората къде от лековерие, къде от глупост, къде от незнание, се хващат и после не могат да се отърват. И тичат при мен да им чета молитви. Да ама аз не съм чудотворец, аз мога да направя нещо заедно с тебе, заедно с другия. Молитвата на цялата Църква е тази, която може, защото в църквата са събрани душите на всички православни християни. Чрез такива молитви раличните грехове се изправят пред престола на Всевишния и избавят от беди болящ брат. А не 10 години да ни няма и като стане бедата, да тичаме при свещеника.

За да се стигне до там, много е важна ролята на семейството. Но едно семейство за да е истинско, такова, каквото го разбира Църквата, трябва да започва живота си от Църквата и правилно да се постави отначало. Защото от семейството се ражда наследието. Ако семейството не е организирано, не е благословено правилно, и детето, което ще се роди в него, ще носи тежестите и греха на родителите. И, ако наистина сме любeщи родители, не бива да допускаме поради незнание и лекомислие да възлагаме нашия грях на детето си. Ти като мъж, трябва да бъдеш глава на жената, трябва да обичаш тая жена. И като мъж да застанеш пред Бога и да кажеш: "Ето моята невеста, Боже, благослови ме!" А невестата още от тоя миг трябва да се научи да владее най-голямото оръжие на православието – послушанието. Като застане така това семейство пред Бога, от него действително ще излезе благочестиво потомство. Не се ли основе семейство правилно, каквито и фокуси да прави след това, няма да се получи.

А като че ли все по-малко стават семейните начала, за които говорите?

Като искаш обручание, има време за това през деня в събота, а за сватбата – цял неделен ден. Даже младоженците трябва да постят, да се изповядат и в неделя да се причастят преди да започнат новия си живот. Покаянието не е просто да застанеш с наведена глава, покаянието е искрено желание за нов живот. А семейството без покаяние не може да се основе. Защото това е покаянието – пълна промяна на личния живот в съгласие с Бога, Църквата и близките. Затова, пак повтарям, семейство без покаяние не може, е изключено. А като се изповядат и причастят, в неделя тържеството е велико. Тези, които са на работа и не могат да дойдат, все някога ще дойдат на гости, тогава ще ги почерпят. Важното е пред Бога ти и твоята послушна съпруга да застанете чисти като бисери. Може да сте бедни и отрудени, но ще бъдете щастливи, защото Бог ще дава пълнота на живота ви.

Ако главата на семейството носи отговорност за семейството, а енорийският свещеник – за енориашите си, митрополитът – за епархията, а Светия Синод – за Църквата, е ли в състояние БПЦ такава, каквато е в момента, да отговори на нуждите и да поеме отговорността за българския народ?

Немощта е голяма. Толкова голяма немощ не е имало и по времето на комунизма. Както казва един светогорски старец, когато ни натискаха комунистите, Бог ни даваше благодатта Си, а сега, при демокрацията, тая благодат трябва да идеш в храма, за да си я вземеш. Храмът е пътят, който води към съвършенство вярващите. Немощта е голяма. Никога народът не е бил толкова немощен. А трябва да кажа, че в тоя си вид нашата Църква е млада, няма достатъчно нито исторически, нито богословски, нито молитвен дух. Нямаме и достатъчно материален ресурс и опит и виждаме какви са резултатите. Като нямаш първите, как да постигнеш вторите неща. Немощта, такава, каквато е в момента, е велика.

След 17-те години на преход не се ли промениха към добро нещата?

Вижте, трябва да знаем, че оправдание можем да търсим само от Бога. Ние не дадохме богословска, духовна оценка на атеистичните години. Може би гледаме на всичко това като на една случайност. Но случайности няма. За да дойдат тия огнени стрели от север, които цариградските монаси бяха видели още през Х век, тук е имало нещо, което да ги привлича. И това нещо е нашето неверие, нашето желание да се покланяме на творението вместо на Твореца. Затова никой няма право да се оправдава, че, видите ли, падението ни започва през 1944 – 1945 или 1955 година. Няма такова нещо, падението ни започва още през ХІХ век. Трябва ясно да си го кажем, ние не знаем какво да лекуваме. Съвременният човек отвсякъде е болник. Той е болен, той е грохнал, той отвсякъде е в немощ. А ние търсим в него престъпника, вместо болника.

А дали свещеникът е здрав, дали Църквата е здрава, и дали може да излекува този болник?

Църквата е в голяма немощ. Ако не е Божият дух, всичко ще се разпадне.

Заради многото случайно попаднали на свещеническото поприще хора ли?

Голяма е вината на нас, духовниците. Защото ние не разкриваме Господа, живия Бог Иисус Христос, Оня, който се роди. Ние в последните повече от 100 години се занимаваме само със символите и затова е голяма вината на нас, духовниците. Немощите са големи. Като че ли се намираме в ерусалимската къпалня Витезда по времето, когато Господ е бил на земята, накъдето и да се обърнеш, виждаш само хроми, и себе си сред тях. Комунистите-безбожници защо бяха силни? Защото я нямаше вярата. Ако я имаше живата пламенната вяра, ако си бяхме останали в храмовете, те щяха да се крият по кьошетата и дръмките. Св. Георги, св. Димитър, св. Мина са живели в по-страшно от това време, но са били вътре във вярата, в богослужението, живели са в Царството Божие. А безбожниците победиха при нас, защото почвата им беше подготвена. Аз и моите събратя-свещенослужители повече от 100 години им я подготвяхме когато започнахме да служим на творението, а не на Твореца.

Вие няколко пъти повтаряте това. Как бихте коментирал констатацията, че повечето от нас търсят Бога и тичат в храма само когато изпаднат в беда?

Да идеш до храма, само за да запалиш свещ и да бягаш, е пълна трагедия. Бих посъветвал всички вярващи, които се обезсърчават от това, да следват примера на светиите, които споменах преди малко и да не губят от вътрешния си взор Господ Иисус Христос. Друтото е трагедия. Минава великия вход, не свещеникът, а ангелите носят светите дарове към светия престол. И в този величествен момент от богослужението човекът влиза пали свещта си и дъра-бъра с приятеля си, напуска храма, без дори да се е докоснал до това, което става в храма. Но и без да си дава сметка, че един ден Бог ще му потърси сметка, защото е предпочел тази свещ пред Него.

А до Вас стигали ли са сигнали, че в много от черквите персоналът крие евтините свещи от 10 стотинки и с поведението си отблъсква вярващите? Не за такива ли е казал Господ, че нито те влизат в Царството Небесно, нито другите пускат да влязат?

Бих посъветвал пенсионерите, за да не се изкушават като ходят на черква, нищо да не купуват. Просто да влязат и да участват в богослужението и молитвите. Като не могат да дадат 10-те стотинки, които са приготвили за свещ, да ги пуснат в черковната каса. Господ ще ги види и ще им ги зачете и там. Нека не се изкушават от тези тежести на света и да не се обезсърчават, а да участват в службата и молитвите на Църквата.

Как бихте коментирал това, че в европейската конституция думата християнство изобщо не се споменава?

Европа, в тоя си романо-англосаксонски вид, в който се представя, прави последен опит да запази своя универсален характер. Защото оттук насетне тя започва да се разпада. Но за да има универсален характер, трябва да има дух в нея, какъвто без Христос няма. Европа е била християнска, защото е вярвала в Христос. А нашият Господ е личност, не някакво понятие или идея. Той е жива, реална личност, като мен и като теб, с тази разлика, че Той е Богочовек, а ние само човеци. Европа си има някакви замисли и кроежи, които реализира без Бога, а всяко нещо, което се прави без Бога, ще се разруши. Светото Писание е запазило много хубавите думи на Гамалиил – учителят на св. Апостол Павел. Когато убиват св. архидякон Стефан, чиято памет почитаме на третия ден на Рождество, и искат да унищожат християните физически, Гамалиил става и казва: "Ако това, което проповядват тези хора, идва от Бога, вие ще излезете богоборци, но ако е от човеци, то само ще се разруши". Така, че в тоя си вид Европа е един все още икономически съюз, но с паганистични и старогръцки мечтания. И като такава няма нито ресурс нито ясна послeдователност да извърши обединението, което прокламира. Ако правят това по примера на Рим, трябва да си припомним, че Рим беше един преди Христа, друг през І век и съвсем различен през ІV век. А оттогава са минали 1 500 години. Европа няма културно-духовния ресурс да извърши едно такова обединение. Затова и културата, която заимстваме от там и която на тая основа сами си правим, е бездуховна. Европа унищожи нашето духовно възраждане, което сами с Божията помощ направихме през ХVІІ – ХVІІІ век.

Това не е ли предсказано чрез великана на времето от книгата на пророк Даниил, чиито стъпала са направени от глина и желязо? Защото, както добре знаем, глината и желязото никога не могат да станат едно цяло, а сградата на европарламента е точно копие на недовършената вавилонска кула от Стария Завет.

Да, да. И трябва да добавим към всичко това, че през последните десет години само в Холандия са продадени повече от 12 000 черкви. Това означава, че Бог е изгонен от 12 000 места в тази страна. И е резонно да се запитаме това ли искаме ние, към това ли се стремим, с това ли ще ни помогне Европа да запазим идентичността си?

И за да обобщим, какво бихте казал в заключение на този разговор?

Сега, след като вече сме в Европа, според мене, за нас е най-важно с Божията помощ да запазим нашата православна вяра и нашето човешко и национално достойнство. Без да ги налагаме на някого, но и без да позволяваме да ни ги отнемат.