Нашата Църква трябва да бъде загрижена за християнското обучение



Милена Макавеева е родена в Разград.Завършила е Академия за музикално и танцово изкуство, гр. Пловдив, специалност музикална педагогика, а по-късно и богословие в Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски”. Работила е като преподавател по музика и религия в Разград. От една година живее и работи в Дубай като учител по музика в американско училище.


– Как тръгнахте към вярата и какво Ви накара да изберете да учите богословие?

– Моят път към вярата тръгна от малка селска църквичка в Русенска епархия, където дядо ми беше дълги години свещеник. Tам за първи път чух звука на църковна камбана. Там получих първото си причастие и се запознах с библейските истории за Адам и Ева, за Ной и Иона, за живота на Христа.

Реших да уча богословие, водена от желанието да придобия по-задълбочени знания в областта на религията, а и да имам възможност да преподавам предмета Вероучение (Религия) в училище. Имах добри преподаватели в Шуменски университет, на които съм благодарна.

– Смятате ли, че богословите някога ще имат реализация, като изключим богословите, които стават свещеници?

– Убедена съм, че ще имат. Но първо трябва да започне редовното обучение по предмета Религия в училищата, както е обещано отдавна. По-важното обаче за нас като християни е да се възроди дейността на неделните училища към църквите навсякъде в страната. Искам да подчертая, че въвеждането на децата в християнската вяра всъщност е работа на Църквата, а не на държавата. Нашата Църква трябва да е в най-голяма степен загрижена за християнското обучение на българските деца, а ако държавата реши да помага – чудесно. Акцентът на християнското обучение трявба да е в църквите, защото знанието за Христос върви ръка за ръка с църковната практика – участия в неделни богослужения, редовно причастяване….

Образователните дейности към неделните училища е необходимо да са инициирани и подпомагани освен морално, и финансово от БПЦ и да са пункт номер 1 в политиката й, защото това е крайно наложително. До момента такива дейности са развивани единствено от шепа ентусиазирани свещеници и миряни и това е плод на лична инициатива, подкрепена от Църквата с благословия, но не и финансово.

Аз вярвам, че преподавателите-богослови ще имат реализация, но и те от своя страна трябва да са по-активни и да действат по посока на положителна промяна.

– Вашето мнение за духовната ситуация в България към момента?

– Кризата в духовния живот на българина продължава дълги години, което е симптом на сериозно духовно боледуване. По мое мнение, в основата на тази криза е прекъснатата жива връзка с Христос. "Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъдва в Мене, той бива изхвърлен навън …и изсъхва…" Иоан /15: 5-6/.

България в момента е като изсъхваща лозова пръчка, която не поема живителните сокове на лозата. Църквата за много от българите е място, където се отива веднъж-два пъти годишно, на Коледа и Великден или евентуално ако се жени или почине близък. Ние българите сме изгубили чистата си вяра в Бога. Мнозина от нас смесват Православието с елементарно суеверие. Според мен, замяната на вяра със суеверие е наистина сериозен проблем в България и се корени най-вече в липсата на просвета. Липсват почти навсякъде беседите на свещеника с миряните, в много от нашите църкви не се предлага и православна литература. Хората не знаят в какво точно вярват. Отдавна се е утвърдила и една порочна практика на масово прибягване до Киприанови молитви против урoки и магии. Щом толкова българи се чувстват омагьосани, нещата някъде сериозно куцат. Тъжно е, наистина. Влизайки в църква, ние сме свикнали да искаме. А дали сме готови да даряваме за същата тази Църква, за нашата Църква? Мнозина даряват, но само пред телевизионни камери, най-често предизборно. В Талмуда има такъв цитат: "Който дарява тайно, е по-велик от Моисей".

Друг сериозен проблем е липсата на добра воля между нас. Много от проблемите си ги създаваме сами като следствие на злоба и завист. Рождественското ангелско славословие: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" нека приемем като лично послание до всеки един от нас! Благата воля е едно от нещата, които определено ни липсват.

– От колко време работите в Дубай? С какво животът и хората са по-различни от нас тук? С какво се занимавате там?

– От една година живея и работя в Дубай като учител по музика в училище. Атмосферата тук е много различна. Животът е по-спокоен, няма стрес, няма напрежение във взаимоотношенията между хората. Тъжно ми е да призная, но в ежедневието на арабите мюсюлмани виждам в много по-голяма степен християнско поведение и ценностна система, отколкото при нас българите. Те държат на морала, на уважението. Това, от което бях впечатлена още при пристигането си тук, е респекта към жените. Те са високо ценени – нещо, за което в България можем само да си мечтаем.

– Разкажете повече за бита и живота в това екзотично място. Разкажете за християнството и християните в Дубай.

– В Дубай живеят хора от различни етноси и с различна религиозна принадлежност. Различността тук е ежедневие. Има араби от Ливан, Сирия, Египет, Палестина, местни, както и индийци, индуси, филипинци. Емирствата привличат все повече американци и англичани, руската общност също е голяма. Дубай от пустиня е превърнат в рай. За сравнение: България от рай е превърната в пустиня, в резултат на престъпна управленческа немарливост. Животът тук има естествено и негативни страни. Всяка административна процедура е безкрайно мудна. Обещанията за навреме свършена работа са в сферата на красивите фантазии. Всеки, който живее тук малко или много придобива черти от арабския манталитет. Относно християнството в Дубай: Тук има православни, католически, протестантски общности, англиканската църква е предоставила храма си за отслужване и на православни богослужения на Руската църква. Ние българите имаме възможност да се черкуваме там, тъй като нямаме собствен храм и свещеник. В момента в начален етап на застрояване са два православни храма: гръцки в Дубай и руски – в съседното близко емирство Шарджа. Тук всеки има свободата да изповядва вярата си, необезпокояван от никого. Може би финансовото благополучие благоприятства за толерантността между хората.

– Как може днешният човек да опази себе си, вярата си и в същото време да бъде успешен?

– Всеки успех в живота ни е в резултат на Божията воля. Това е и начин да бъдем проверени доколко ще опазим вярата си, по пътя на професионалното израстване. Бог е вложил във всеки различни дарби, които сме длъжни да развиваме според силите си. На който много е дадено, много и ще се иска. За вярващия човек пътят към успеха е един – това е трънливата, но и осветена от Божията светлина пътечка, посочена ни от Христа. Ако живеем по християнски, няма място на земята, където Бог би ни забравил. Той е с нас, както беше с апостолите, благовестили за Него и в най-отдалечените кътчета на земята. В съвременните условия християнското благовестие има многообразни, понякога неочаквани за нас измерения. Всеки християнин, където и да се намира по света, е жива проповед. За християните тук небесен покровител и молитвен застъпник е св. ап. Филип, проповядвал Евангелието по тези земи.

– Има ли български случки, епизоди, места, които не можете да забравите в Дубай?

– Когато участват българи, случките са винаги незабравими! Миналогодишният Великден се е запечатал в съзнанието ми като едно наистина неповторимо изживяване. Организирахме си българско събиране в един от дубайските паркове. Беше красиво и задушевно като емоция. Дойдоха много българи, почувствахме се едно цяло. За пръв път присъствах на събиране на нашенци, живеещи извън Родината. Трогателно и впечатляващо беше да чуя в Дубай, макар и от съвсем непознати сънародници, празничния поздрав „Христос воскресе!”.

– Много ли са българите в Дубай? Как живеят, познават ли се, помагат ли си?

– В Дубай българската общност наброява 5000 души, според офицалната статистика. Ето сайта на нашето консулство: www.bulgarianconsulate-dubai.com. Предполага се, че сме повече, тъй като някои българи не се вписват в официални статистики. Имаме два български сайта: www.bulgariansinuae.com и  www.bgbeseda.com, които подпомагат комуникацията между нас, а често са и арена за словесни противоборства по важни теми.

Като цяло има взаимопомощ. Най-голямата ни гордост е българското неделно училище „Българче” с директор- д-р Анриета Драганова, www.bulgarche.org. В него учат близо 50 деца, изучаващи редовни предмети: български език, история, география…. Децата редовно се изявяват на тържества, участват в конкурси, печелят награди. Бившият ни консул (и настоящ зам.министър във Външно министерство) г-н Милен Керемедчиев, както и настоящият временно изпълняващ длъжността – г-н Пепеланов, оказват пълно съдействие за осъществяване на градивни инициативи, най-ярък пример от които е българското училище.

– Има ли православни храмове, чии са, общувате ли с православни имигранти от други места?
Както споменах по-горе, православните храмове са в начален етап на изграждане. За руския храм все още се набират средства: www.russianhome.com. В следните християнски храмове се отслужват православни богослужения: www.russianhome.com/church/temples.shtml. Ето информация и за новостроящия се гръцки храм в кв. Джебел Али, Дубай: directionstoorthodoxy.org/n/gulfs_first_greek_orthodox_church_finds_dubai_home.html
Аз лично не мога да присъствам често на православни служби, поради големите разстояния, които ме делят от храмовете. Общувам най-често с ливански християни, с които съм свързана професионално. Имам прекрасни впечатления от тях!

– Как приема мюсюлманското общество хората с друга религия и има ли дискриминация?

Дискриминация на религиозна основа няма. Мюсюлманите тук са силно религиозни, спазват стриктно ислямските канони, което не е повод за омраза към изповядващите друга религия. В Дубай се живее спокойно.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

9 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Милена е прекрасен човек и много добър професионалист.

  2. victory каза:

    Да Ви попитам,за какво са :“Киприановите молитви „след като се долавя нотка на съмнение в текста по горе.Въпроса е Не с пренебрежение да се отнасяме към проблема ,който си е факт.А да бъде ограмотен всеки дръзнал да се занимава с подобен род дейност.Както тези правещи (гадости)така и тези които поискат да се направи, (поръчителите)на съответната (гадост).Най малкото защото се плаща в троен размер.А вмешателството в БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ т.е.съдбата на човека.ЕДИНСТВЕН СЪЗДАТЕЛЯ решава как да накаже.Успех Ви желая.

  3. Дон Кихот каза:

    Киприановите молитви се четат на бесновати. Тези, които искат от свещениците да им ги прочетат, защото не им върви или са хванали хрема, грешат.

  4. victory каза:

    Да си призная не очаквах Вие да дръзнете и отговорите.Но това говори за няколко неща .Вие в сайта сте се капсолирали(сложили преграда)и всяко мнение различно от вашето не приемате.Впоследствие направо напишете да се знае, (всички сме Стефанови)разбирате интерпретацията надявам се.Когато си некомпетентен в дадена област най добрия вариант е да замълчиш.Най вече чрез диалога се ражда истината.Аз научавам нещо от вас ,вие от мене.Именно на тази основа се обосновава развитиетона всеки човек.Текста по горе, е АБСОЛЮТНА ИСТИНА който е в състояние нека го приеме.Успех на всички Ви.

  5. korki каза:

    Извинете, но ми се струва, че прекалено си вярвате. Боравите с много сложни понятия- Божи промисъл, съдба, вмешателство, наказание. За да ги обедините, първо ги разнищете- като отделни категории.

  6. Дон Кихот каза:

    Ясно е, че трябва да ти бъдат прочетени Киприановите молитви, но след три дни пълен пост и на колене пред иконостаса. И аз мога да го сторя, но вземам много скъпо.

  7. Ани Попова каза:

    Прекрасни снимки към текста на интервюто!

  8. victory каза:

    Че не вярваш , е факт.Тогава ми обясни как би ми чел Киприяновите милитви, не бих искал това да е човек като тебе.А колкото до финансовата обезпеченост на услугата. би следвало да ти е неудобно да предявиш искане като „вземам много скъпо“.За всички които търсят начин да им бъдат четени Киприановите молитви в четвъртък се прави служда на Св. Киприян и Иустина.Успех от мене.

  9. p_stefanos каза:

    Аз пък мога да гарантирам, че на victory Киприяновите молитви няма да му помогнат.
    След като не е успял да усети чудесното духовно излъчване от думите на Милена Макавеева!
    Наистина е прекрасен човек! Рядко се среща такова спокойно, уравновесено и умно говорене. Няма нито една празна приказка.
    С Анриета Драганова се познаваме много отдавна. Тя също е прекрасен човек. За съжаление от много години е далеч от България. Как няма да стане пустиня България, като е прогонила такива като тях!
    А тук остават такива, които имат вопиюща нужда да им се четат Киприянови молитви.