Отец Ангел Ангелов, предстоятел на храм “Св. София”: Спорът минарета – камбани е пресилен

Източник: в. Монитор, бр. 2635

Християнинът е патриот, не и националист

Визитка. Протойерей Ангел Ангелов е роден през 1962 г. Завършил е Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където няколко години е бил хоноруван асистент.. Служил е в параклис "Св. Троица", после в храм "Св. Мина". От две години е предстоятел на храм "Св. София".

Да, така е. Но не е работа на един свещеник да обрисува политическата картина. Аз говоря като християнин. Според посланието на апостол Павел християнинът е наистина небесният гражданин. И в същото време той реално съществува в този свят. Така че всичко, което го заобикаля, не му е безразлично. Да не говорим пък, че нашият Господ Иисус Христос ни даде една последна заповед: да се обичаме един друг. Заповедта на любовта ни повелява да обичаме дори и враговете си. Така че, в този свят можем да живеем именно с любов. И ако не съумяваме да примиряваме противоположностите, тогава какви Христови последователи можем да бъдем. Защото Преподобни Максим казва, че човек е призван на този свят именно затова – да примирява противоположностите. Като последната противоположност, която трябва да примирим, е Рай и Свят, т.е. да направим този свят рай. Това може да стане само там, където изобилства любовта, там, където я няма омразата. Затова не ми е все едно какво се случва в днешния ден. Вярвам, че българинът винаги е намирал сили и е съумявал да реши проблемите чрез диалога. И това е най-верният път. Без съмнение трябва да се съобразим  с веровата необходимост и на другите. Защото не можем да затворим очи и да кажем, че в България има само православни християни. В България има и немалко мюсюлмани.

До каква степен изразяването на веровата необходимост на другите е свързана с употребата на технически средства като високоговорителите, например?

Ето, в това е проблемът фактически. Аз вярвам, че българите не протестират срещу задължението на ходжата да събира вярващите, а точно защото демонстративно се използват технически средства, които увеличават децибелите.

Вие бихте ли се съгласили да се сравни по технически път звученето на камбаните на вашия храм, например, с възгласите на ходжата от джамията, каквото беше предложението на говорителя на Главното мюфтийство г-н Хюсеин Хафъзов? Бихте ли участвали  в подобно състезание?

Честно казано, не намирам това за логично. Камбаната не носи именно техническите характеристики на един високоговорител. Така че подобно "състезание" не би било вярно. Камбаната се е утвърдила с течение на векове като онова средство, което приканва за молитва и показва мястото на богослужението. Немислимо е за нас, християните, да пренебрегнем камбаната. От своя страна пък онова, което мюсюлманите са възприели в своята вероизповед, е ходжата да приглася своите вярващи. Така са го вършили от векове и много преди да се появят високоговорителите. Съвсем случайно видях по телевизията подобен спор, който се е пренесъл и в Кърджали. При молбата на християните да се намали звукът на високоговорителите, разбирателството там се е получило. Не виждам каква е причината това да не стане и в София. Вярвам, че столичната община и кметската управа ще помогнат да се намери взаимно добро решение. И никой да не е накърнен в религиозните си чувства.

Трябва ли да правим разлика между православната религиозност и патриотичното чувство, което много често се изразява чрез показна лоялност към християнството? В опита да се скарат християни и мюсюлмани няма ли известно присвояване на религиозните чувства за целите на национализма?

По-скоро трябва да се опитаме да направим разлика между яркия  патриотизъм и крайния национализъм. Всеки човек трябва да  обича отечеството си, да бъде патриот. Вярвам, че патриоти са и хората, изповядващи ислям у нас, защото те живеят в тази страна и се предполага, че я обичат. Страшното е обаче, когато превес вземе национализмът. Навремето Николай Бердяев беше писал относно свободата на човешкия дух, че една от най-големите спънки пред нея е именно национализмът. Говорих ви, че християнинът е гражданин на небето. И онова, с което се радва и живее, е неговата общност. Всъщност, църквата е това – кинония, стара гръцка дума, означаваща общност. Цялата църква е общността на всички поместни църкви, които дават истинската православна църква. Затова православният християнин не може бъде националист. Църквата винаги е проповядвала от своя амвон вселенността. Защото тя носи в себе си космическата литургия и й е напълно чужд фанатичният националистичен дух. Патриотизмът е нещо съвсем друго. Съвсем естествено е всяка една поместна църква да показва своята красота именно с ценностите, които създава на дадено място с определена група хора. Да се твърди, че само една нация може да бъде носител на съответен идеал е несъвместимо с християнското мислене. Апостол Павел го казва много ясно: "Вече няма юдеин и елин, мъжки и женски пол. Едно сме в Христа".

Имате ли впечатления от реакциите на вашите енориаши по повод на конкретната ситуация с протестите пред джамията?

Проблемът е от два-три дни. Но не бих казал, че в енорията има някакво вълнение.

Казват, че българите са верски толерантни. Но да не би това да се дължи на безразличие и на слабо развито религиозно чувство?

Достатъчно толерантен може да бъде религиозният човек. Може обаче да изглежда, че един напълно безразличен към вярата човек също е толерантен, защото се съгласява и с едното, и с другото. Много ми се иска за българите да е вярно първото: че православната вярата, която носим в себе си, ни е изградила житейски чрез любов. Защото любовта дава възможността да си толерантен. Вярвам, че поне в последните години има повече надежда това да е така. В църквата навлязоха младите хора. Има, разбира се, едно поколение, което бих казал, че сякаш е "изгубено" за нас, расло в атеистичен режим, научено да ползва само рационалистичния подход в познанието си за света. Но нещата се промениха. И българската църква също се променя. Оттук нататък надеждата е, че все повече толерантните сред нас ще са вярващите, а не безразличните.

Повече хора ли идва сега в храма?

Винаги се радвам, когато идват младите хора. Те не навлизат в църквата сами, водят своите деца и приятели. Човек винаги е имал нуждата от вяра. Тогава, когато разбереш и се потопиш в глъбините на православието, когато се докоснеш до омаята на всичко, което ни е дал Иисус Христос и заживееш с желанието да се изградиш като личност, добиваш пълния си смисъл като човешко същество.

Според вас има ли предпоставки за етнически сблъсък у нас, съдейки по това, че доста хора се оказаха чувствителни към проблема с високоговорителите на джамията?

Всички подобни проблеми, които се появяват, са някакви лакмуси. Те ни показват, че ако и едните, и другите бъдем неразумни, възможността за диалог се съкращава. Не ми се иска да бъдат раздухвани искри между нас, защото и християните, и мюсюлманите у нас преживяха не малко, преминаха през различни строеве с трудности, но устояха и се появиха на световната сцена именно в единството си. Много ще ми бъде мъчно точно сега, когато поглеждаме към Европа, да избухне етническа вражда. Но явно не сме застраховани от това.

Таите ли думи, с които бихте искали да се обърнете към политиците?

Още в древна Елада е сторено така, че вместо всички да бъдем на площада, на агората, сме избрали някои от нас, за да ни представят там. Тези някои трябва да въплъщават нашето мислене, нашите желания. Затова сега има избори и изпращаме политици в парламента. А те трябва да покажат любовта си към народа, който им е гласувал доверие. Не искам да виждам в тях равнодушие. Макара понякога целият народ да изглежда апатичен и равнодушен, те нямат право на равнодушие.

Следите ли изявите на Волен Сидеров и какво мислите за тях?

Трябва да бъда откровен, нямам много време да следя точно изявите на Сидеров. Но ми стана малко неприятно, че беше употребен рожденият ден на Левски, за да се изостри спорът пред джамията. Защото Левски е онази светла личност, която е вярвала, че в една чиста и свята република ще живеят заедно и българи, и турци. Не е най-подходящото да се намесва името на Апостола на свободата в донякъде провокиран спор като днешния. Левски е притежавал божественото качество на човечността.

Коментари

коментара