Протойерей Василий Шаган: За и против Интернет?

Не смея да твърдя, че съм запознат достатъчно добре с Интернет. Ако гледаме на Интернет като на средство, то едва ли има хора от нашата възраст, които да не са чували за него, но ако го разгледаме като носител на всичките ресурси, то мисля, че това е неизмeрима глъбина, казано с други думи – цял свят, който предлага реални и в голяма степен нереални неща, т. е. неистински.

Колко активно ползвате Интернет в своята работа?

Използвам Интернет всеки ден и по различни поводи, най-вече за кореспонденция, но колко активно го използвам в своята работа е въпрос, над който и аз се замислям доста често. Относно това трябва или не трябва, до къде може, до колко е ефективно и полезно.

Знаете ли, понякога имам чувство, че живеем на границата между реалния и нереалния свят. Не е лъжа, че интернет пространството е място за работа, игра, четене, пазаруване, реклама, запознанства, общение и бих казал живот за много хора. Лично мен това ме кара внимателно да подхождам към интернет пространството. Не от страх, че той ще ме завладее, а от страх да не пропусна по-съществени неща. Предпочитам цял ден да общувам с един човек – със своите деца, със своята съпруга, със своите приятели, с някой член от енорията и да бъда полезен в реалното общуване, където мога да се усмихвам и да прегърна конкретния човек без да използвам специални знаци, с които се предават чувствата по Интернет. Може би именно свещеникът е този, който днес може да показва и да използва реалните неща, в реалните измерения, да покаже различно светоусещане, а Интернет нека да се развива като средство.

Полезен ли е Интернет във Вашата работа и по-специално в кои области?

Дали Интернет е полезен? Мисля, че не може да има спорове по този въпрос. Интернет е добро, полезно и удобно средство. Забележете не случайно използвам и наблягам на понятието средство. Докато Интернет за нас е средство, докато го използваме като оръдие за своята работа и за своето участие (роля) в този свят, той е благословен; в обратния случай Интернет е машина за формиране на особен мироглед и за особено светоусещане.

А относно това дали е полезен в моята работа, то бих казал, че го използвам за кореспонденция, като чета новините или за разпространение на някоя новина, за намиране на някой полезен ресурс, например снимки или текст.

Не обичам да чета в- или от компютъра и по тази причина не търся неща за четене, по-скоро търся някой текст за да го предложа на някого.

Интернет все още е свободно пространство и трудно може да се наложи някаква цензура върху неговите ресурси. По тази причина той е добро място за присъствие на всякакви материали, включително и на християнски.

Съществуват ли все още неизползвани от Вас интернет-ресурси, към които проявявате интерес?

Да, съществуват. Имам едно хоби, за което се намират добри нещица в Интернет. Но всичко идва на времето.

Какви са според Вас положителните и отрицателните последици от все по-масовото навлизане на Интернет в живота на хората?

Съмнявам се, че ще мога да отговоря на този въпрос "от раз". Това е доста труден въпрос. Мисля, че за да се отговори на него трябва най-напред да си дадем ясен отговор на въпроса: какво всъщност е Интернет? Аз се съмнявам относно това понятие и съм доста затруднен да отговоря на този въпрос. Затова ще помоля за Вашата снизходителност, ако моят отговор не Ви удовлетвори.

От една страна, както казахме по-горе, Интернет е доста добро средство, чрез него лесно можеш да вършиш много работа, най-вече да общуваш и да достигнеш до всякаква информация буквално за секунди. Но точно това ме смущава и аз започвам да се замислям относно плодовете, които ще се появят впоследствие от това хипер лесно и хипер активно и динамично пространство.

Интернет е доста интересен свят и ако се опитаме да го определим като цялост или пълнота, то предполагам, че няма да успеем. На него му липсва основата – тази част, която създава единен образ. Да го сравним с Космоса, за да стане по-ясно. Ако говорим за неговата пълнота и цялост, за това, което ще го запази – и по-точно това, което определя неговото битие и неговата реалност, – то ние можем ясно и категорично да определим неговото начало и да кажем: „това е добро”; това може да бъде и да не бъде вечно. За Интернет не можем да кажем същото. Кое е неговата основа? Къде е неговото начало? Кое е неговата реалност? Можем ли да го видим като едно цяло, като завършек, като пълнота? Този свят е безграничен като пространство и възможности, но в същото време трудно се забелязват границите между реалността и нереалността на този свят.

За реалността си спомням един откъс от книгата на К. Луис „Разтрогването на брака”: „…Адът, вярно, той е в съзнанието, и ако ние се съсредоточим върху това, че е в съзнанието, то най-вероятно ще се озовем в ада. Но раят не е в съзнанието. Раят е по-реален от реалното.” Това е за Интернета – доколко той е в съзнанието и доколко е реалност? Ако всеки си постави за цел да мисли и да внимава относно своето отношение към това неизяснено докрай пространство, това е достатъчно, за да сме спокойни, че няма да се случи нещо лошо. Тук искам да кажа – хора, внимавайте относно своята свобода.

Не се съмнявам, че истината е в „Рая”, т.е. в реалността. Вярно е, че тя е по-трудна, изисква повече откритост и споделеност, но тя е смислена. В нея има свобода и истина.

Едно зависимо момче от нашия център за работа със зависими успя да създаде за себе си един абсолютно лъжовен образ, но въпреки усилията и лъжите относно себе си и своя живот след две седмици тотално се провали и застана пред всички с истинския си образ. Ние му простихме и му предложихме да остане и да продължи вече с новия си образ. Момчето не си замина. В реалността трябва да си истински, в обратния случай отпадаш или не живееш, или си фантом.

Извинявайте, но ми идва наум още един пример, който искам да споделя.

В едно православно фентъзи се описва времето, в което Интернет е място за живот на цялото население и изобщо е приет като основно средство за работа и живот на вече глобализирания свят. Хората са свикнали и общуват само във виртуалното пространство и дори съществува закон според който се забранява, а и се счита за доста гнусно, да се общува на не по-малко от една ръка разстояние. В този свят всеки има свой нов образ в зависимост от своите интереси или симпатии. Така двама герои от произведението се запознават и общуват като исторически герои от средновековието, приемайки буквално определен исторически образ. Развиват се невероятни отношения, които оформят абсолютно ново съзнание и променят личностната същност на участниците. Когато героите според обстоятелствата се срещат в реалния свят, за който те сами се съмняват до къде той е реален, те се влюбват и заедно преживяват невероятни приключения като се срещат с истината за живота , за света и за Бога.

С това искам да кажа, че предпочитам да общувам лице в лице – аз съм и ти си, отколкото да се опитвам да обичам хората без да ги виждам и без да открия себе си или да съм книголюб без да чета книги. Това е незабележим капан.

Както се оказа на практика, в Интернет информацията е лесно достъпна, разпространява се бързо, притежава силни възможности за въздействие. В същото време нейната достоверност е трудно установима; съдържанието й често е вън от критериите за морал, а анонимността е правило… Контролът върху разпространението на информацията е труден, а опитите за налагане на такъв контрол предизвикват опасения от „информационен тоталитаризъм” и задкулисна манипулация на общественото мнение… В този смисъл – считате ли, че Интернет се нуждае от механизми за контрол над информацията и нейното авторство? С други думи, какъв е Интернетът, който бихте предпочели да ползвате: напълно неограничен и свободен („либерален”), или контролиран от някакви институции – обществени или държавни?

Благодаря за въпроса. Въпреки, че се затруднявам да отговоря, ще се опитам да кажа няколко думи, понеже съм мислил за тези неща. Казахме, че Интернет е цял свят, свят, в който всеки може да е участник. Може да се каже, че той е точно копие на нашия свят пренесен в едно друго състояние. Той има както добри страни, така и лоши. Но както в този свят е трудно да се определи границата между доброто и злото, така е и в Интернет. Кое всъщност определя неговата различност? Дали Интернет е друг или по-различен свят?

Като средство Интернет едва ли може да се определи като друг свят. Но като място за общение той е свят, в който реалността трудно се проявява и трудно се определя. Забележете, всичките продукти, които предлага Интернет, нямат истинското си лице. Те се предлагат единствено в електронен вариант. Книга, снимка, човек, продукт, музика – в интернет всичко това има реален и нереален образ – истински и не съвсем истински. Познати неща, но с доста променен „вкус”. Забележете и нещо друго: че да се срещнеш с всичко това можеш само чрез компютър. Има в това нещо, което не ми харесва. Интернет е доста динамичен, многостранен и пъстър свят. Доста удобен и бързо въвлича, ограбвайки времето на ползвателите.

Със съпругата ми взехме решение през Рождественския пост да не гледаме телевизия – нито ние, нито децата. Смея да Ви уверя, че цялата атмосфера в дома се промени. Просто започнахме да се виждаме един другиго и да се забелязваме, и да си разнообразяваме времето с общение и с общи занимания. Повярвайте ми, това е по-интересно. Но искам да кажа, че не само това се промени, промени се отчасти и моето съзнание.

След като не гледаш новини, не се срещаш с различните ситуации и образи, които ти предлага телевизорът, започваш да забелязваш хората покрай теб. Това според мен е по-истинско. Друг е въпросът – дали сме готови да пожертваме телевизора, имам предвид неговите програми, Интернета или нещо от тези неща, които ни завладяват. Лично аз не се чувствам достатъчно свободен, за да владея нещата. За това предпочитам да отсичам някои неща – както телевизора през постите например.

Тук отново предлагам да се замислим относно нашата свобода. Аз мисля, че свободата в голяма степен определя нашето отношение към всичко в този свят, включително и към света на Интернет. Цензурата върху ресурсите на Интернет не може да спре злото. Сами разбирате, че забраните тежко възпитават или създават неправилен образ на човека. Затова мисля, че по добре да наблегнем на полезните ресурси, на тези, които говорят за истинските неща. Искам да кажа, че не настоявам да ползвам, както казахте, „либерален” Интернет, нито пък контролиран от някого. Предпочитам да правя опит да контролирам себе си и да не се увличам по опасни и суетни неща. И тук мога да призная, че това е много сложно: Интернетът много увлича.

Считате ли, че Интернет е част от тенденцията за световна глобализация и ако да, представлява ли той заплаха за Църквата? И изобщо, какво е отношението Ви към глобализацията на света?

Не мисля, че Интернет е специално създадено оръдие за глобализиране на света, но твърде много съм убеден, че доста спомага за идеята на „единението”. Друг въпрос е дали това е лошо. Глобализацията е добро нещо, стига тя да става по „евангелски”, както каза един уважаван от мен епископ. А това означава да постигаме единение въпреки нашите личностни особености, ако мога така да се изразя. Казано с други думи – да живеем с надеждата да бъдем едно в любовта и вярата един към друг. Светът около нас е този свят, в който ние можем да видим себе си. Той може да е много малък, но и много голям в същото време. Малък, защото му се виждат границите. Голям е, защото е свят на целия ти живот. Този свят ние можем да променим.

Като свещеник в една църковна общност, вече години наред наблюдавам всички варианти на общение и всички успехи и грешки, възникващи в една, бих казал, динамична общност. Знаете ли колко е трудно да разбереш и осмислиш същината, принципа на общността? Това като че ли е най-сложното в организирането на една общност, на едно събрание. Сложно е да прецениш до къде се разпростира личностната идентичност на определен човек и до къде можеш да изискваш от него приобщаване. Достигнал съм до убеждението, че по-добре е да вършиш своята работа и да организираш живота на общността като площадка или възможност за среща на хората помежду им и на хората с Бога. И ако поставиш Бога в центъра на всичко и оставиш на Него Сам да докосне сърцето на човека, нещата тогава наистина се случват. Защото приобщаването в случая е доброволно и човекът се променя по образа на общността, в която всеки е свободен.

Държа да отбележа, че в една общност е важно да се подхожда справедливо към всеки човек, към всяка личност. А справедливостта е да дадеш право и възможност за съществуване на всеки човек независимо от неговата различност от неудобствата, които той ти доставя. От тази гледна точка аз съм категорично против всякакво уеднаквяване на образи и унификация на каквото и да било. Както съм против брака между доброто и злото.

В глобалното общество могат да се унифицират не само конкретни хора, но, което също е доста опасно – и цели народи. Народи, които изгубват своята култура, своята вяра, своя език, своята истинска идентичност. Във всеки съюз, във всяка общност присъства изкушението да се уеднаквят нещата, както в съзнанието на човека, така и в цялостната му култура. Затова считам, че истинско изкуство е да научиш хората, а и цели народи да живеят заедно в така наречената „толерантност”. Да живеят, запазвайки своята идентичност.

Христос се молеше да бъдем едно, както и Те с Отца са едно. Справедливо в любов и вяра един към друг.

Полезен ли е Интернет за Църквата и къде е според Вас мястото на Църквата в неговата „виртуална среда”?

Преди един ден в нашия център стана една случка, за която искам да Ви разкажа. Една от нашите сътруднички търси кого да помоли да й сканират ръчно изработени картички. За което аз й предложих да се обърне към моята съпруга и тя да и помогне. Тогава съпругата ми й предложи да я научи как да го направи сама. Боряна, така се казваше жената, се отказа, понеже не смята компютъра за добро нещо и не иска да се учи да работи с него. На което съпругата ми й отговори: „Значи ти не искаш и не можеш, понеже компютърът е зло, а ние можем и затова трябва да използваме и да работим с тази „лоша” машина.”

Както компютърът, така и Интернет могат за едни да бъдат лошо нещо, а за другите да са полезни и нужни неща.

Интернет не е само полезен, но той е прекрасно място за свидетелство. Вижте какви прекрасни християнски материали се предлагат в Интернет. Тук, обаче, е важно да определяме своето присъствие като свидетелство за реалността. А реалността е това, което съществува, това, което има основа, на която може да се гради сигурен дом, онова, което не е подправено, а има истински образ. С други думи – онова, което не е само в съзнанието, не само в сърцето, но е в радостта и в щастието.

Тук може би не се изразих ясно, но за мен реалното е това, което дава радост от чувството за причастност към нещо голямо и сигурно; пълнота, в която не чувстваш липса; завършеност, в която си свободен.