Дядо Генадий: Които не вярват, да дойдат тук!

Игуменът на Троянския манастир "Успение Богородично" Мелнишки епископ Генадий е мишена за медиите от дни заради делата си. На 23 юли в село Орешак Негово Преосвещенство благослови градежа на параклис, за който м.г. сам разпореди да бъде изравнен със земята. Всяко лято на празника на обителта Успение Богородично там биваше изнасяна чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица. За това си решение дядо Генадий дава обяснение пред Св. синод. На 24 юли пък игуменът изиска от монасите си да отслужат благодарствен молебен на Господ за благополучното завръщане на медиците ни и техния палестински колега Ашраф от либийското си изгнание. Пак тогава бе изпято многолетствие и за онези, които се трудиха за тяхното завръщане. Само ден по-късно отново по волята му калугерите отслужиха пред иконата "Неупалимая Купина" – пазеща от пожари и природни бедствия, а човекът от греховни страсти – молебен за дъжд заради пожарите и пустинното засушаване в Ловешко. В същото време в манастира ври и кипи около ремонта на югоизточното му крило.

– Ваше Преосвещенство, първата копка на параклиса победа ли е над критикарите Ви?

– До нея се стигна много трудно. Преди година манастирският събор прие идеята да се построи един хубав параклис, който да отговаря на изискванията на 21 век. За съжаление, не се прояви разбиране от местното население и Светият Синод не одобри първоначалната идея за малка църква. Последва изработването на други два проекта. В крайна сметка бе приет трети вариант. Според него параклисът ще представлява навес. Отдолу ще има галерия за икони. Над нея – навес с абсида, за да се поставя иконата. Районът ще се облагороди. Ще се оформи пространството.
Впоследствие може да се съгради килия за монах, който да обслужва целия комплекс.

– Кога ще приключи строителството?

– Надявам се, че с благословението на Божията Майка, всичко ще е готово в най-скоро време.

– Доколко вярно е, че влагате в градежа бащини пари?

– Не виждам нещо необичайно тук… Наистина това са пари, наследени от покойния ми баща. Неговото завещание бе с тях да се подпомагат църковни дела. Разбира се, в начинанието имам подкрепа и от дарители и фирми на мои приятели, които сами изявяват желанието си да помагат.

– Кого наехте за строежа?

– Софийска строителна фирма, която извършва градежа и на югоизточното крило на манастира.

– Мълва ли е, че в обителта вече работи асансьор?

– През февруари т.г. манастирският събор реши да се създадат условия за адаптацията на хора в неравностойно положение, идвайки към порядъка и живота в Светата обител. Именно с тази цел монтирахме асансьор, който да обслужва същите тези люде, дошли да преспят или да се помолят в манастира. Асансьорът улеснява достъпа до етажите. Направихме и подходи към рецепцията, параклиса и църквата. Остава само да се монтира един подход с повдигач за музея. Така хората в неравностойно положение могат да ползват стаи, рецепция, интернет, т.е, всички удобства и услуги, които се предлагат в манастира. Трябва да отбележа, че го направихме с дарителски средства и с труда на манастирските служители. Асансьорът е дарен от Асансьорния завод в София, за което му благодарим.

– В църквата има скеле?

– Започна реставрация на стенописите там. Екипът на "Полихромия-Петрови" спечели национален конкурс през 2006 г. Инициатор бе "МОТО ПФОЕ", организатор за България на дарителски програми по опазване на околната среда и културното наследство. И този момент го очаквахме от дълги години. Започнахме набиране на средства. Продаваме иконки с лика на Божията Майка. Очакваме и дарения. Необходими са около 500 хил. евро за цялостна реставрация.

– Изграждането на ново Югоизточно крило към манастрира е поредната Ви мащабна идея. Докъде стигнахте с нейното осъществяване?

– Реставрацията и адаптацията на Югоизточното крило или т.нар. още игуменско и патриаршеско крило, почти е завършено. Очаква се в началото на 2008 г. да приключи работата и по покривната конструкция, вътрешната и външната мазилка, както и някои довършителни работи. Парите за тази наша дейност са осигурени от дарителство и от МС, и от Дирекцията по вероизповеданията. Първоначално предвиждахме три етажа, но в крайна сметка се вдигна пететажна сграда. Използвахме максимално пространството. Приземният етаж пък ще е изба. Игуменският етаж ще има зали за гости и жилище за игумена. Предпоследният етаж ще е патриаршеският – със стаи за посрещане на гости и за почивка на патриарха. Ще се използва и подпокривната площ. Там са изградени огромни зали за конференции,  други работни срещи и форуми.

– И днес още спорим има ли я православната вяра у българина, или я няма?

– Във всеки един от нас е семето на вярата. То е посято и е достатъчно да се полива по малко, да се развива и умножава. Влизайки в Божия храм, може да развием вярата. Ако семето на вярата попадне между два камъка, то не може да расте. Когато човек прави нещо, може да се видят и отрицателни, и положителни неща. Но, аз смятам, че трябва да изпълним завета "Иди и виж", както неверният Тома е бил приканен от Господ Иисус Христос да бръкне и да види. "О, невернико!". Затова тези, които не вярват да дойдат при нас и да видят!