Размисли на Диоклийския митрополит Калистос за Събора в Крит
Представяме ви интервю на Майкъл Хайлайн за седмичника „ACB” с Диоклийския митрополит Калистос (Уеър) за значението на провелия се през юни на остров Крит Свят и Велик събор на Православната църква. Митрополит Калистос бе един от делегатите на Събора в качеството си на архиерей на Вселенската патриаршия.
Ваше Високопреосвещенство, колко успешен беше Светият и Велик Събор?
На първо и основно място, това, което го прави успешен е фактът, че той се осъществи. Казвам това, защото такъв събор не е имало в новата история на Православната църква. Някои биха казали, че това е първият път от Седмия вселенски събор насам (787 г.), когато се осъществява среща от такава величина. След продължителен процес на подготовка, провеждането на Събора бе огромна стъпка напред. Но пък заедно с това идва и съжалението, че цели четири църкви не изпратиха свои делегати – Антиохийската, Българската, Грузинската и най-знаково – Руската църква. Затова всъщност не бихме могли да кажем, че тази среща беше всеправославна. Някои казаха, а такова беше и моето мнение по едно време, че ако тези църкви не дойдат, тогава цялото събитие трябва да се отложи. Но Вселенският патриарх застъпи друга гледна точка. Той смяташе, че да се отложи срещата след цялата тази подготовка би било лош знак и че събитието трябва да се проведе. Сега, като погледна назад, вече съм сигурен, че той беше прав.
Надеждата ми е, че това ще е първата от поредица срещи. Не можем да очакваме за десет дни Православната църква да разреши всичките си проблеми. Може би срещите на Светия и Велик събор може да се провеждат на всеки седем години. Затова приемам това събрание не като еднократно изолирано събитие, а като процес.
На Събора бяха ли направени промени по проектодокументите, които биха имали действителен принос за обновяването на верския живот на православните християни?
Да, но донякъде. Казвам донякъде, защото онова, което се искаше да направим, бе да подпишем официално подготвителни проектодокументи, и аз, както и мнозина други, не бях много доволен от тези предварителни текстове. Но наистина нямаше подходяща възможност на Събора да се извърши обстойно пренаписване. Тъй че, да, направиха се промени. Не мисля, че бяха твърде значителни. Но ето пример за една промяна, която смятам за съществена: в проектодокумента, който засяга темата за брака, се споменава въпросът за „смесените бракове“ (брак, сключен между православен и инославен). В него се казва, че в случая със смесените бракове децата винаги трябва да бъдат възпитавани като православни. Това условие бе заличено и според мен беше смислено да се каже, че в крайна сметка трябва да оставим това на съвестта и преценката на родителите, а не да поставяме изисквания преди хората да се оженят.
Кои въпроси се откроиха като най-дискутирани?
Един от най-важните документи, обсъждани на Събора, бе за отношението на Православната църква към другите църкви. На второ място бе документът за Православната диаспора – положението на православните, които живеят извън традиционно православните държави.
Документът, посветен на отношението с другите християни, започва с много безкомпромисно становище – в най-общ смисъл, че Православната църква е Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Разбира се, католиците биха изказали подобна претенция, макар да са я изменили, като казват, че едната, истинна, вселенска Църква „съществува в“ Римокатолическата църква днес (вж. Втори ватикански събор, Lumen Gentium, 8). Е, ние не казваме „съществува в“, но можеше да се очаква такова становище. Но документът за отношенията с другите християнски църкви наистина продължава по положителен начин да препоръчва различните диалози, които вече текат. Тук става дума най-вече за двустранния диалог между православни и католици – това би бил най-важният – но водим и редица други двустранни диалози. Така че в документа относно православните и другите християнски църкви имаше положителни становища, но някои православни следваха много строга линия. Гръцката църква предложи да не наричаме неправославните вероизповедания църкви, а да ги наричаме общности. Е, това бе отхвърлено, защото казахме, че вече много дълго време говорим за Римокатолическа църква, Англиканска църква и други вероизповедания като за църкви. Да откажем да ги наричаме църкви изобщо – това бе отхвърлено; щеше да бъде стъпка в негативна посока.
Според Вас ще бъде ли възприет от Москва документът за отношенията между православните и другите християни? Дали ще го оценят изобщо, като се има предвид реакцията им към документа от Равена (2007 г.) за католическо-православен диалог относно папското първенство?
Това е парадоксално. Нека да припомним, че около 1970 г. Руската църква дори заяви, че ако католици поискат православни тайнства, няма да им се отказва. Но за това си има пастирска причина. В СССР по онова време е имало отворени едва четири римокатолически църкви – в Москва, Санкт Петербург, Киев и Одеса. Толкова много хора е трябвало да живеят на хиляди километри от действаща католическа църква, а може би и никога не биха имали възможността да се причестят, та Руската църква каза в този случай да не им се отказва. Други поместни църкви, като Гръцката православна църква, не позволиха това, но те не са били изправени пред същото пастирско положение. В определен период Руската православна църква бе сред най-отворените към диалог с Римокатолическата църква. Това, съжалявам да го кажа, вече се е променило. Мисля, че руснаците, след като не дойдоха на Събора в Крит, ще сторят същото, каквото сториха и във връзка със срещата в Равена, когато не присъстваха: ще кажат, че не приемат нашето решение. Това означава, че се налага да свикаме още един Свят и Велик събор, за да изясним тези въпроси. Трябва да изчакаме и ще видим.
Как участниците в Събора приеха и оцениха срещата между папа Франциск и Руския патриарх Кирил? Тази среща имаше ли нещо общо с решението на Москва да не присъства?
Не, мисля, че тя няма пряко отношение, а и на Събора в Крит тази среща между Руския патриарх и папата не се е обсъждала много. Макар че според мен тя бе твърде значима, тъй като в миналото папата искаше да посети Русия, а Руската църква тогава каза: „Не, сега не е правилният момент“. Ако тази среща ще отвори вратата за по-нататъшни срещи – това за мен би било твърде важно събитие.
Проблемът според мен не е пряко свързан с Католическата църква. Той е в съперничеството между Цариград и Русия, най-вече възраженията, които имат руснаците срещу претендирането на Цариградската патриаршия да заема първото място в Православната църква… Те искат да ограничат нейното първенство. Затова мисля, че проблемът наистина са споровете между Москва и Цариград. Надявам се, че може да се направи нещо, за да имаме още един Свят и Велик събор в не толкова далечно бъдеще, както казах, и да се направи така, че руснаците да дойдат.
Вече предприемат ли се стъпки за следваща среща след Събора в Крит?
Няма създадена някаква конкретна комисия по планирането, но това трябва да стане чрез преговори с руснаците. Определено обаче имаме нужда от такава комисия, тъй като трябва да преценим доколко сме приложили практическите положения в различните документи. Най-вече бих желал да видя по-голям напредък по въпроса за отношенията с неправославните като цяло.
Вселенската патриаршия би ли поставила началото на тези обсъждания?
Мисля, че би трябвало Вселенската патриаршия да поеме инициативата за това и да каже (на Русия): „Ето какво се споразумяхме в Крит… Вие съгласни ли сте с него?“. Но според мен бедата е там, че в този случай руснаците ще излязат със свое си становище, което би било различно.
Значи това може да бъде доста дълъг процес?
Възможно е, но е възможно и да стане така, че да се настоява за среща до около три години. И навярно тук Румънската църква ще играе важна роля. Тя не взима страна в борбите между Цариград и Москва. Освен това Румънската църква, това трябва да се има предвид, е най-голямата поместна православна църква след Руската… Затова румънците може да изиграят важна посредническа роля… Те дори предложиха следващият Свят и Велик събор да бъде именно в Румъния. Румънската църква ще може да си позволи да се погрижи за триста и петдесет гладни епископи за единайсет дни! Но трябва да имате предвид, че събранията на Втория ватикански събор са се провеждали в продължение на четири години – всеки път за по няколко месеца. Така че не може да очакваме да уредим всичко за единайсет дни. Трябва ни много повече време.
Като участник в Събора, какви трудности забелязахте при провеждането му?
Бяха осигурени условия за добра ефективност по време на заседателната работа. Вселенският патриарх председателстваше всички съвещания, нямаше председател на ротационен принцип. И ясно се виждаше, че намерението му бе да държи нещата под контрол. Всеки, който искаше да се изкаже, му се даваше думата в рамките на определено време – 10 минути. На няколко пъти обаче отреденото време се прекрачваше. Мисля, че регламентът трябваше да позволява до 5 минути на изказване, за да се даде възможност на повече хора да говорят. Смятам, че по време на заседанията имаше ред и патриархът владееше положението. Сещам се само за един случай, в който един гръцки епископ говори твърде дълго, прекрачвайки десетте минути. Вселенският патриарх го помоли да си седне, вместо това обаче той продължи да вика, докато атмосферата се изостри дотолкова, че в един момент самият той си даде сметка, че не печели ничие одобрение.
Един от недостатъците беше, че всички ние бяхме разпределени в различни хотели, затова бе много трудно да се уреждат лични срещи. Струва ми се, че не можехме да разговаряме помежду си неформално толкова, колкото се надявах.
Друга организационна слабост беше, че на неправославните наблюдатели, сред които и кардинал Курт Кох (председател на Папския съвет за насърчаване на единството между християните), им бе позволено да присъстват само на първото и на заключителното заседание на Събора. На Втория ватикански събор наблюдателите некатолици присъстваха на всички срещи. Разбира се, не можеха да се изказват или да гласуват, но бяха там.
Трябваше да включим наблюдателите. Вместо това, през по-голямата част от времето тях ги развеждаха на обиколки да разглеждат културните паметници на Крит. В известна степен според мен те бяха разочаровани от това. Смятам, че не биваше да сме толкова затворени.
Немалко участници свидетелстваха за присъствието на Светия Дух на Събора. Усетихте ли Вие присъствието на Духа и преживяхте ли някакви изненади?
Не мисля, че имаше изненади, защото в крайна сметка всички предварителни документи бяха приети, само с незначителни изменения. Откровено казано, лично аз бях разочарован от нивото на дискусиите. Сметнах, че доста от предложените текстове не бяха на място и че щеше да е по-добре без тях. Казах си, нима след всичките тези години разделение не можем да се справим по-добре? И смятам, че мнозина други бяха също толкова разочаровани от проектодокументите. Но да, Светият Дух ни събра. Макар че, боя се, на Събора действаха и някои други, не дотам свети духове. Но Православието вече в продължение на много векове от тези националистически и етнически конфликти, а те не бяха толкова изявени, колкото можеше да бъдат. | www.osv.com
Превод: Константин Петров
