Стойчо Йотов: Секти се домогват до политиката

Източник: в. Дума

Дирекцията по вероизповеданията няма правомощия за контрол и санкции, казва философът от БАН, ръководител на група "Религия и национална сигурност"

Н.с. Стойчо Йотов е ръководител на група "Религия и национална сигурност" към Института за философски изследвания при БАН. Групата е част от изследователски проект, чиято цел е да изследва нагласите, правата и свободите на вероизповеданията и да даде прогноза за развитието на религиозните движения в България и настъплението на нови след влизането на страната ни в ЕС. Предвижда се резултатите от научното изследване да бъдат издадени от МОН като помагало за преподаватели.

Съвсем не става дума само за екстравагантност. Напоследък доста нови религиозни движения навлязоха и навлизат в нашата страна. Някои от тях дори са регистрирани. Проблемът дори не е толкова в новите религиозни движения, колко в съществуващите досега под една или друга форма в България. Сред почти традиционните са някои разновидности на протестантските църкви и секти. Повечето секти притежават всички белези и особености, характеризиращи религиозните движения като истински църкви. В тази група от по-старите влизат баптистите, петдесятниците, адвентистите, конгрешаните и последователите на Йехова, а от по-новите за страната ни – мормоните. От регистрираните религиозни общности тези са най-активни. След 1989 г. те развиват религиозна дейност безпрепятствено. Никой не ги спира, когато нарушават правата на свободен избор и притесняват хората, звънейки им на вратите на апартаментите и тъпчейки пощенските им кутии с агитационни материали.

Всички те обаче развиват мащабни благотворителни кампании не само по празниците, но и целогодишно, осъществяват контакти и дарителства на социални и старчески домове. Защо, след като са опасни, влизат безпрепятствено в тези заведения?

Характерното за тези т.нар. секти е, че те не винаги изразяват явно своите политически цели и намерения. Истината е, че мощни финансово религиозни движения от чужбина се домогват до политиката, влияят върху демографията и обществения живот, като прикриват недобрите намерения към нашата страна зад привидно доброжелателство. Интересното е, че повечето от тези секти са регистрирани. Случи се така, че след 1989 г. почти не остана религиозно движение у нас, което да не е регистрирано. Стигна се до там, че дори в Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет не знаят точния им брой, защото някои от тях са регистрирани като сдружения. Говори се за 70-80 нови религиозни движения.

В какво се изразява отрицателното им въздействие върху личността?

Най-вече в нормите на живот, които налагат на своите последователи. Например, на последователи на "Свидетели на Йехова" се забранява кръвопреливането, трансплантациите и дори някои медицински манипулации. Адвентистите понякога също отказват медицинска помощ, когато се стигне до определени медицински манипулации. Освен това те отказват да изпълняват служебни и всякакви обществени задължения в събота, дори това да нарушава правата на други хора. Родители не пускат децата си в училище и дори им забраняват да играят с деца от други вероизповедания. Бракосъчетанията се извършват само между хора от същата вяра и се забраняват смесените религиозни бракове.

Вярно ли е, че някои от религиозните движения в страната се опитват да влияят и върху демографията?

Да, това се отнася за исляма. При исляма имаме отъждествяване на религиозния принцип с националната принадлежност. Това религиозно внушение понякога кара последователите на исляма, които по произход са българи, да не се чувстват българи. Наблюдава се тенденция към засилване на тази пропаганда. Вярващият българо-мохамеданин невинаги може да се определи дали е българин или не, когато става дума за религия, защото му е внушено, че ще отстъпи от религиозната си принадлежност. Ако пък признае, че е българин, той се смущава, че изповядва различна вяра. Най-голямата опасност е, когато религията се свързва с националната принадлежност на един или друг неин последовател. В чистотата си нито една религия не е етноопределяща.

На Балканите обаче има изключение, тя винаги е и националноопределяща. Защо?

Дължи се на религиозната пропаганда, която е най-силна, когато трябва да се привличат нови последователи. Условията в нашата страна са специфични, характерното е, че последователите на исляма у нас се свърза с Турция – страна, исторически свързана с България, чиято пропаганда винаги е била свързана с този проблем. Докато за последователи на исляма в други части на света проблемът пропаганда не е стоял така остро. Последователи на исляма има и в САЩ, и в Индия, и във Великобритания, но там няма такъв проблем. За нас опасността е в това, че последователите на исляма в нашата страна не се чувстват българи.

Очаквате ли "приливна" вълна от нови харизматични движения след присъединяването на България към ЕС?

Опитите за навлизане и самото навлизане на нови харизматични движения в България и в страните от Европейския съюз е непрекъснат процес. Тяхното начало не е европейско. Те идват от Изток и от САЩ. В САЩ се демонстрира уважение и толерантност към всяка религия, но тя задължително трябва да защитава американския интерес. И обратното, всяка религия, която не защитава американския интерес, става нежелана за американското общество. Това е най-яркият пример за обвързването на религията с политиката. У нас също се наблюдава голяма верова толерантност. Едва ли има ново религиозно движение, което да не е регистрирано от съда. Достатъчно е да представят само някакви документи, без съдът дори да е в състояние да разбере какво точно пропагандират те, как ще го пропагандират, още по малко кой и как ще ги контролира. В крайна сметка те получават регистрация и действат безконтролно.

Казвате нещо много страшно.

Да, действат безконтролно, защото няма орган, който да прави контрол. Новият Закон за вероизповеданията на практика улеснява дейността на новите религиозни движения, на сектите. Преди няколко години Дирекцията по вероизповеданията към МС бе оторизирана да дава мнение преди регистрацията. Имаше и правомощия при нарушаване на човешките права, а такива извършват повечето нови религиозни движения. Нарушават ги дори, когато чукат на вратата ми у дома и се стараят да натикат листовки в ръцете ми.

Какво може да се направи, за да бъдат разрешени тези проблеми?

В стария Закон за вероизповеданията имаше много по-ясен регламент и за регистрация, и за контрол, и за санкции. Докато сега в името на свободата на религията и свободата на религиозната съвест се стигна до безхаберно отношение към дейността на религиозните групи и църкви. Крайно наложително е Законът за вероизповеданията да бъде променен, като на Дирекцията по вероизповеданията се дадат повече правомощия. Необходимо е да й се вмени и проверката на всяка група, подала документи за регистрация, а също да следи как осъществява дейността си след регистрацията. Това се налага, защото не всяка религиозна идея е изтъкана само от хуманизъм. Трябва да има яснота къде регистрираното вероизповедание да извършва своята религиозна дейност. Необходимо е с изменение на закона да се регламентира и свободен достъп до всяка религиозна група, тъй като в новите вероизповедания трудно може да бъде допуснат "външен" човек. На техни сбирки никой не може да отиде свободно, както например в един православен храм, независимо дали е вярващ или не.