Андора и Православието

Една от най-малките държави в Европа, ситуирана между Испания и Франция, Андора има население от малко над 80 000 жители, чийто официален език е каталунският.

Днес мнозинството от населението на Андора е римокатолическо, но православното християнство е намерило почва в тази страна още в ранните векове, когато тези земи са били част от Римската империя. След падането на Рим, територията преминава под контрола на вестготите, които я християнизират. След яростна съпротива срещу инвазията на мохамеданите от юг и на викингите откъм морето, през 9 век Андора попада под влиянието на Франция. До днес са съхранени църкви от времето, когато андорците били православни християни. Например, най-старата църква в Андора (на снимката), тази на Света Колома (св. Колумба), мъченицата-девица, датира от девети век.

През Средновековието арагонският крал Петър III дарява управлението на Андора на каталунския епископ на Ургел (Urgel) и на френския граф на Фуа (Foix), които станали принцове-съуправители на Андора. Днес Андора е демократична държава, макар нейните принцове да са номинални държавни глави, запазващи някои конституционни права. Законодателната власт е поделена между правителството и парламента.

През 1993 г. малката държава модернизира политиката си, когато е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации и на Съвета на Европа.

През годините френската андорска княжеска титла преминала към наварските крале. Когато Анри Наварски станал крал на Франция под името Анри IV, бил обнародван едикт през 1607 г. определящ главата на френската държава и епископа на Ургел за ко-принцове на Андора. Така към днешна дата епископален принц на държавата от 12 май 2003 е Йоан Енрик Вив и Сицилия, а френски ко-принц от 15 май 2012 г. е френският президент Франсоа Оланд.

Между 1936 и 1940 г. френски гарнизон е дислоциран в княжеството с превантивна цел срещу Републиканска и после Франкистка Испания. По време на Втората световна война Андора остава неутрална територия между Франция на Виши и Испания на Франко.

Към настоящия момент в страната няма православни храмове, независимо от наличието на няколко православни християни. Въпреки това съществуват някои куриозни връзки с Православието. Първата датира от 12 юли 1934 г., когато за пръв път в своята история, Андора има за свой крал един белоемигрант, Борис Скосирев (1896–1989), който в Ургел издава прокламация, обявявайки се за „Борис I, Крал на Андора“. Неговото царуване продължило едва няколко дни през юли 1934 г. преди да бъде прекратено от испанската гвардия и френската полиция. Руският авантюрист обявил война на епископа на Ургел, но е арестуван от испанските власти на 20 юли и екстрадиран от страната. Но неговото царуване допринася донякъде за либерализацията на страната и освобождаването й от средновековния римокатолически феодализъм, в който дотогава е живяла Андора. Единствената следа от този руритариански пикантен епизод е интересът на Андора към руската култура. Например в град Ескалдес има музей на матрьошките, в който са изложени над 200 експоната. Интерес привлича и музеят за икони „Свети Георги“ (Museu Sant Jordi) в гр. Ордино, който приютява около 1000 руски, гръцки и български православни икони от 16 до 19 век, както и библиотека с богат архив от видеодокументи и фотографии.

Ролята на армията по отношение сигурността на малката държава е поета от Полицейските сили на Андора през 1931 година. Кратки граждански размирици възникват по време на изборите в 1933 г., което довело до двумесечно извънредно положение, наложено от френската полиция. Андорската армия била реформирана през следващата година, като е сведена до 11 щатни военнослужещи, имащи надзорни функции. Военните сили са съставени от шестима капорали за всяка от шестте енории, плюс четирима младши офицери и един командир с чин майор. При необходимост те имат задача да свикат гражданско опълчение в защита на родината. Всички годни мъже са на разположение за военновременна служба и всяко семейство е длъжно да има огнестрелно оръжие. Военният бюджет на Андора е единственият в света, който се набира от доброволни пожертвования.

Източник: срв. статията на отец Андрю Филипс, храм „Св. Феликс и св. Едмънд“, Феликстоу, Англия – www.orthodoxengland.org.uk.

Коментари

коментара