Защо няма светска литература в средновековна България



БЛИЗКИ ТЕМИ:

9 коментара

  1. Ф.Николов каза:

    Добра статия с доста фактология и ясна позиция, но на места липсва психологическо прецизиране. Не съм историк, но според мен, авторът прави една груба грешка: съединява светкото с народното. Светската (както той я нарича) литература не е задължително да се отнася пряко до народа, за да се образува моментално народен епос. Това, което различава запада от изтока е антагонистичната позиця на управляващи и народ! Аристокрацията е във враждебни отношения с народа, тя е независима властово от народа и интересите му, дори и от църквата. До голяма степен това положение се смекчава на изток от православието. Затова и не може да се направи пряка връзка между фолклора и аристократичната книжнина. Втората може и да се пренесе във фолклора, но може и да присъства самостоятелно. Обществото като цяло се изгражда на подражанието, а подражанието е род робска хипноза, затова и аристокрацията по всякакъв начин гледа да се отличи и разграничи от това подчинено народно състояние.

  2. Ф.Николов каза:

    Освено това доста църковни хора на запад са „бивши” аристократи, а и самата наука там първоначално се развива под контрола на църквата, все важни анти-затъпяващи фактори. [b]Virtus d’honneur[/b] са несъвместими с изискванията на християнския морал, който е общозадължителен; а и цялата рицарска култура е култура на съперничеството, съревнованието за постигане на високи цели, които не интересуват грижещите се за душите си на оня свят християни.
    Трябва да се прави разлика, когато се говори за „народни (светски) произведения”:
    1. Произведения възникнали [b]В[/b] народа
    2. Произведения предназначени [b]ЗА [/b]народа, въпреки че не са съчинени за да описват негови качества.
    3. Произведения специално за народа
    4. Произведения [u]разпространени предимно[/u] сред народа, но възникнали в аристократични независими съсловия, описващи техния живот и качества.
    5. Народни (масови) произведения, които са популярни във всички слоеве на обществото, независимо от класовата принадлежност-BG quality.

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „За какво се молиш?
    – Честно да ти кажа, аз се помолих само един път. 93-а година в Израел.
    – На Божи гроб?
    – Да. Семейството ми да бъде добре, приятелите ми да са добре. Оттам нататък само Той знае какво трябва да направи. Той ни е начертал пътя, нали знаеш, че ние сме двама – единият е горе, аз съм долу. С него сме адаши.“

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-09-20&article=340908

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Първо ще посоча поне две фактологически грешки на Глишев. Песента за обсадата на Малта, която проучвам, не е родопска, а се среща в два варианта от Бабадаг в Северна Добруджа до Лозенград в Одринска Тракия. Второ, повестта за Персика няма български произход, а литературен запис на общочовешки фолклорен сюжет. Шателно за нея вж. http://lozovska.narod.ru/handlessmaiden.html

    Едва ли в покръстването е причината за липсата на светска литература в България. Реформата на патр. Евтимий и османското иго унищожават огромна част от нашето ръкописно наследство, по което бихме могли да съдим.

    Биография на Роми Шнайдер –
    http://archiman.livejournal.com/

  5. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Дон Кихот е прав, че много българска литература е унищожена. И досега руснаците не ни пускат в техните архиви, а руските проучвания по славянска литература крият информация. Но е верно също така, че в България има една мистично народопсихологическо начало с много тайнственост в него, което обяснява донякъде скиртите смисли и послания както в есхатологичната и апокалиптичната ни литература, така и тайните изрази и послания в Именника на българските князе или ханове, които са оригинални старобългарски текстове. Очевидно става дума за някакво старинно дохристиянско славянско предание за мисията на българите, което е изключително на религиозна основа и като такова разделение между светска и религиозна литература в България не се е правело. А че много български книги са унищожени от византийците, фанариотите и поради неграмотност и простотия от страна на църковници, това е верно. Може би трябва да се търсят стари български книги в частни сбирки.
    http://www.slavicorthodox.hit.bg

  6. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Разбира се, за липсата на светска книжнина е виновно не само унищожаването на българските ръкописи, за което Кую Куев написа специална книга в две издания. Византия се опира на антична традиция, която подхранва светското течение, а България – не. Става въпрос и за различни светоусещания, които не са изследвани. Би могло да се предположи, че българският народ през Средновековието възприема православието буквалистично и формалистично, поради което се задоволява предимно с богослужебни книги. Но от друга страна през последните десетилетия се установява, че редица белетристични произведния, запазени в румънски, сръбски и най-вече руски преписи, са преведени от гръцки в България. С други думи, България не е лишена от интерес към светското начало в литературата, но данните не са събрани и оповестени поради мързела на българските филолози и безучастието на държавата.

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    P.S.
    Един пример – аз установих, че бялата пчела, която влиза в устата на св. Иван Рилски преди смъртта му според Народното житие е заемка от юдеохристиянския апокриф „Йосиф и Асенета“ от ІІ век.

    народният съд –
    http://archiman.livejournal.com/

  8. Manol Glishev каза:

    Имам няколко неточности, механични грешки и пропуски.

  9. Опозиционер каза:

    Изобщо не съм съгласен с тезата! Първо не разбирам понятието светска литература. Виж, университетска литература е друго, но светска…
    Светската литература се появява сравнително по-късно, през Ренесанса!
    Не можем да си представим кой знае каква литература преди XII век.
    Самият Хайделбергски университет е създаден през XIV век.
    А вие търсите литература от 10 век. Що се касае до гърците, те са имали
    хронисти. Книжнината (включително) светска е трябвало да се създаде
    през годините на Отоманското владичество, което де факто затова се изражда и в робство, защото ни лишават oт всякакво духовно развитие. Очевидно школата е Цариград са евтина турска имитация и не създават интелектуален елит на империята, както това е на запад. Отоманската империя хвали и издига главорези. Светска литература няма, но има безброй свидетелства за извращенията правени от турците през вековете. Това не ви ли обяснява защо нямаме литература.

Споделете в социалните мрежи