Националната библиотека представя препис на ферман за Рилския манастир от 1861 г.

В миналото Рилската обител е едно от водещите културно-книжовни средища на Балканите, в което творят много образовани монаси, книжовници, граматици, преписвачи, преводачи и калиграфи. Те поддържат ръкописната традиция, като  превръщат манастира в един от основните центрове на българската книжовност. В Рилския манастир за известно време пребивава Владислав Граматик, един от най-изявените книжовници на XV в., автор на множество сборници, в които са включени жития на християнски светци, похвални слова, беседи и произведения на автори на старата българска литература. Най-ценното и оригинално произведение на Владислав Граматик е „Рилска повест за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир“. Повестта е поместена в съкратен вариант в сборник от 1479 г. в продължението на житието на св. Иван Рилски, което е дело на Евтимий Търновски.

Рилските монаси заемат челни места сред книжовниците – дамаскинари, съставители на сборници на достъпен за народа език. Сред тях е и книжовникът йероманох Йосиф Брадати, таксидиот и преводач от гръцки език. Негово дело са над тридесет слова за св. Йоан Златоуст. Съхранени са повече от седемдесет преписа  на Паисиевата „История славянобългарская“ с различни текстологични вариации на съчинението, компилации, добавки и преработки, които са писани в различни краища на българските земи, като част от тях са дело на рилски книжовници.

Постепенно нарастващото значение на Рилския манастир като важен център на християнската вяра на Балканите и средище на оформилата се Рилска религиозно-просветна школа, нараства и необходимостта от обезпечаване на собствеността му от евентуални чужди посегателства. В защита на своите права и привилегии светата обител трябва да получи юридическа санкция от официалната власт, поради което били издавани периодично фермани на османските султани – от Баязид I (1389 – 1402) до Абдулазиз (1861- 1876). Те препотвърждават привилегиите на манастира и на неговите монаси, дадени по време на предходния период на Второто българско царство.

През 1378 г.  цар Иван Шишман издава дарствена грамота на Рилската обител. Грамотата потвърждава собствеността му над около двадесет села и метоси от югозападните български земи. Имотите включват ниви, лозя, ливади, воденици, места  за воденици и риболовища. Манастирът владее голяма част от Рилската планина, а манастирските имоти са освободени от данъци и налози. През първите години след завладяването на българските земи от османците, през 1402 г. султан Баязид I (1389 – 1402) издава ферман, с който се препотвърждават правата от „старо време“ на Рилския манастир. В него се гарантират правата на рилските монаси и сигурността на манастира от евентуални  грабежи.

Съгласно ферман на султан Баязид II (1481 – 1512), издаден на 27 август 1508 г., земите на манастира попадат във вакъфа на великия везир Гази Мустафа паша, който включва освен села от солунско и земите на планината Рила. През XV – XVII в. монасите са освободени от наложения на немюсюлманите поголовен данък джизие.

Други фермани, описващи правата и привилегиите на монасите от Рилската обител и нейните имоти, според обнародваните им преводи – дело на Ст. Джансъзов, Д. Ихчиев и Б. Недков, са общо седемдесет и осем на брой. В тях  се споменава, че монасите от Рилската обител притежават височайши актове от времето на султан  Мурад I Худавендигяр (1369 – 1389). Според издадените височайши фермани монасите в Рилският манастир се признават от османската власт за привилегировани и свободни, а имотите му се освобождават от данъци и налози. Те получават и правото свободно да обикалят обширната Османска империя, за да осигуряват материална помощ за манастира.

Във ферман на султан Махмуд I (1730 – 1754) от 1739 г. със съдействието на Цариградската патриаршия, се посочва, че Рилският манастир е от ония манастири, които са под юрисдикцията на цариградския патриарх. Църковният статут на манастира се препотвърждава и в по-късни султански актове, особено след унищожаването на Ипекската патриаршия през  1766 г., под чиито диоцез де юре  се намира и Рилската обител.  Официално след тази дата манастирът преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, която налага високи данъци и се меси във вътрешните му дела.

В края на XVIII в. вселенският патриарх Григорий V Константинополски издава сингелия, според която Рилската обител се превръща в ставропигиален манастир. Той губи своята самостоятелност, преминава под пряката юрисдикция на Цариградския вселенски патриарх. Ставропигиалният статут дава и редица преимущества на манастира. Той по-лесно получава разрешение за строежи и ремонти, освободен е от някои данъци, има право да изпраща таксидиоти по цялата територия на огромната Османска империя.

Представеният документ е най-късният запазен ферман за Рилската обител. Той е от управлението на султан Абдулазиз (1861 – 1876) и е последният  представен в документалния сборник  на Д. Ихчиев „Турски документи за Рилския манастир“ под  № 77. В него са включени общо 644 документа,  разпределени в 23 групи. Ферманът днес се съхранява в архивния фонд на отдел „Български исторически архив“ към Националната библиотека със сигнатура БИА, ф. 65, II А 4786. Документът е вписан в инвентарната книга на Етнографския музей и е предаден заедно с архива на Българското Възраждане на Архивния отдел на  Народната библиотека през 1924 г. В тази книга датата на неговото постъпване не е отбелязана, а самата тя е подпечатана и прошнурована през 1912 г. Това означава, че ферманът, заедно с други документи, притежание на Рилския манастир са предадени от отец Игнатий Рилски на Етнографския музей около 1910 – 1912 г. и не по-късно от 1924 г.

Текстът на фермана на 32 реда е дословно преведен от Диаманди Ихчиев. Той  е датиран в първата десетдневка на месец  ребиюлеввел 1278 г. по Хиджра или 6–15 септември 1861 г. по Григорианския календар.  Повод за съставянето на султанския акт е вероятно поредното описване на недвижимото имущество на Рилската обител. Той представлява заповед да се пазят старите привилегии на манастира, освобождава светата обител и монасите от някои данъци, както и гарантира сигурността на имотите от зачестилите посегателства от страна на жителите от близката околност.

В документа са описани имотите на манастира „Свети Иван“, който се намира в Рилската планина,  Дупнишка нахия, Кюстендилски санджак.  Недвижимите му имоти са в землищата на селата Пороминово, с. Рила и други, които се състоят от четиридесет и осем дела ниви, ливади, лозя, зеленчукови градини, пчелини  и воденици, за които не плащат държавни данъци. Освен това манастирът притежава и чифлик в с. Баланово, лозе в с. Бобошево, нива в с. Слатино, четири  воденици и две  зеленчукови градини в с. Джерман, за които манастирът изплаща законен десятък (юшур).

Цариградският патриарх подава молба за спиране на незаконните  действия на жители от околните на манастира села, които със сила нахлуват в манастирските  имоти.

При направената сверка е доказано, че манастирската братска община пази „свещени актове“ от „старо време“. Манастирът изплаща само данък за овцете (ресм-и ганем) и данък за пчелите (ресм-и кювар). Самите монаси са освободени от изплащането на извънредни данъци.  Монасите от Рилския манастир трябва безусловно да владеят и притежават подробно описаните във фермана имоти, земи и недвижимо имущество (емляк) на този манастир, които се считат за манастирска собственост. Забранява се на жителите на с. Рила, Пороминово, Бобошево, Слатино и други, да нахлуват в манастирските имоти, като действията им ще се считат в разрез със закона и предписанията.