Непознатата Дороти Лий Сейърс
Православният читател добре познава автори като Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис и Г. Честъртън. Към тези славни имена трябва да се добави още едно име – макар и непознато, то е не по-малко значимо за английската християнска литература. Това е Дороти Лий Сейърс – световноизвестната авторка на популярни детективски истории, християнски мислител, драматург, преводач, първата жена, получила диплома от Оксфорд.
Родена в семейството на уважаван англикански свещеник, Дороти от дeте изявява необикновените си дарби. Когато е само на шeст години, тя сама решава да учи латински, сама се научава да свири на пиано, а едва на 15 години пише философски, морализаторски писма до братовчед си.
След като завършва Оксфорд, Дороти Лий Сейърс написва 12 детективски романа, които ѝ носят световна слава. През 1929 г. заедно с Г. Честъртън и Агата Кристи създава детективски клуб, който придобива изключителна популярност. Тя е член и на неформалния литературен кръг Inklings, който привлича редица английски християнски писатели и мислители. Първоначално срещите им се организират в Магдалин Колидж в Оксфорд, а по-късно започват да провеждат сбирките си в прочутата кръчма „Орелът и детето”, която сантиментално наричали „Птицата и бебето”. Сърцето и душата на тази общност са писателите К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин.
Започнете ли да четете книгите на Сейърс, е трудно да спрете, стилът ѝ е елегантен, филигранен и много колоритен. Детективските ѝ романи са „идеалистични“, „развлекателно-поучителни“ и в никакъв случай не се ограничават само до морала. Текстовете ѝ са внимателно обмислени и блестящо написани. Тайната на тази художествена пълнокръвност се крие в необикновения творческия подход, философската и богословска подготовка на авторката. Романите на Сейърс въздействат като проповед, вдъхвайки живот на евангелските послания с примери от ежедневието.
В началото на 40-те години на XX в. Дороти Сейърс създава поредица от 12 радиопиеси за Би Би Си, със заглавие „Роден да бъде Цар“, с която прави смел за онова време опит да преведе Евангелието на ежедневния език. Проектът предизвика противоречива реакция – във всичките си религиозни пиеси Дороти се опитва да доближи евангелските сюжети до зрителя и слушателя, да ги накара да звучат съвременно и актуално. Някои от нейните герои дори говорят кокни – езика на простолюдието в Лондон. Според някои нейни критици този подход е истинско кощунство. Въпреки това много вярващи високо оценяват въздействието на радиопиесите, които и до днес не са загубили своята актуалност.
По същото време Сейърс пише философски и богословски трудове по теми, свързани с естеството на творчеството, християнската догматика и проблемите на образованието. Тя вярва, че не само богословът, но и писателят има право да говори за Бога, използвайки похватите на литературата като инструмент. Нейната апологетична книга „Разумът на Твореца“ (1941) е посветена именно на тази тема.
Ако Светата Троица не е отдалечена от живота абстракция, а нещо, което е неразривно свързано с благодатния опит на всеки християнин, тогава троичното богословие може да се изучава по аналогия с творческия процес. Във всяко литературно и драматично произведение, според Сейърс, също се разграничават три принципа:
отец – творческата идея, която е началото на творението;
син – образите, езикът, стилът и действието, тоест материалното съдържание като въплъщение на всяка една идея;
дух – чувствата, които авторът влага в произведението си и които то пробужда в читателя.
Сейърс е писала обширно за това колко е важно да се познават и помнят евангелските събития, не толкова по отношение на тяхната историчност, колкото по отношение на тяхното значение за реалния човешки опит.
Когато решават да ѝ присъдят докторска степен по богословие, тя отказа, смутено опитвайки се да обясни на църковните йерарси, че предпочита да остане частно лице.
През 1944 г. Дороти Сейърс започва да превежда „Божествена комедия“ на Данте (тридесет години по-рано, докато учи в Оксфорд, тя възнамерява да специализира романски езици). До края на 1957 г. превежда изцяло Ад и Чистилище, и 20 песни от Рай – не ѝ достига време да преведе останалите 13 песни. И до днес този превод се смята за един от най-добрите. К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин засвидетелстват огромното си възхищение от личността и трудовете на Дороти, и до края остават нейни най-добри приятели.
На 17 декември 1957 г., връщайки се от Лондон в Есекс, тя умира внезапно от сърдечна недостатъчност. По това време е вдовица и живее усамотено с любимите си котки.
На 13 юни 1993 г., по повод 100-годишнината от рождението ѝ, в Уитъм, където писателката живее от края на 20-те години на миналия век, в нейна памет се открива паметник: Дороти с котка при нозете си. Скулпторът избира да изобрази котката, която писателката спасява по време на една от ужасяващите бомбардировки през Втората световна война.
Наталия Трауберг, един от преводачите на книгите на Сейърс, пише, че Дороти съчетава в личността си качества, които нашият свят упорито продължава да противопоставя едно на друго – пророчески плам и ексцентрично чувство за хумор, женска чувствителност и мъжка сила.
Източник: spzh.ru
