Сто години от обръщението на Екзарх Йосиф І за възстановяване на Светия синод

На днешната дата през 1906 год. българският Екзарх Йосиф I изпраща до Високата порта Такрир (обръщение) за възстановяване на Светия синод и на Екзархийския смесен съвет.

Екзарх Йосиф I завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г., след като година е ръководил Видинската епархия, той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година – за екзарх.

След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта, с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов, екзарх Йосиф I успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.).

През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912-1913 г. екзарх Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.