Жената в Книга за Книгите

„Библейската жена” на Милена Кирова е книга, за която думите винаги ще изглеждат малко, а натрупването им – естествено. И причината е обяснима: в българската култура липсва подобно изследване, отсъства и методологическия ракурс за четене на Библията вън от теологичната й предпоставеност. Веднъж положена в теологичната рамка, библейската екзегетика е оставена за дълго да произвежда повтарящи се сюжети, да подхранва културни стереотипи, да поддържа идеологически конструкти – да бъде „дискурсивна реликва, прилежно изложена във витрините на миналото-като-музей”.
[…]
„Библейската жена” на Милена Кирова доказва, че Библията може (и трябва) да се чете като литература, не само (но и) като митология, история, религиозна идеология, законов кодекс на древния Израил. Подобен тип синкретичност на текста до голяма степен предпоставя свободата при избора на различни изследователски оптики, опирането на различни методологически решетки. Тук М. Кирова разчита не само на безупречния си филологизъм, но и на комбинация от подходи, свързани с антропологията, културологията, изследванията на рода (Gender Studies), археологията, историята на Близкия изток, съпоставителната история на религиите, палеоетнографията… „Библейската жена” е книга, която респектира с ерудитското присъствие на авторката, с богатата културна осведоменост. Целият текст в Liternet >>>
Ако се съди по библейските имена в книгата на Кирова, повечето от които не са по синодалния превод, а през куп за грош преведени от английски, става явно, че нейният опус е поредната компилация по англосаксонски феминистки източници. Това не е наука, другарки!