Новомъченици на ХХ век
Източник: в. Дума, бр. 200
Руска научна книга-бестселър представя славянски учени и писатели, пострадали от тоталитарните режими
През юни т.г. московското издателство "Индрик" (което междувпрочем осъществи и първия руски превод на "Шестоднев" от Йоан Екзарх Български преди време) разпространи единствена засега по рода си книга под заглавие "Деятели славянской культуры в неволе и о неволе. ХХ век" (на български – "Дейци на славянската култура в неволя и за неволята през ХХ век"). Само месец след нейната поява тя вече не може да се намери никъде.
В редакцията на ДУМА попадна един от първите екземпляри. Донесе го проф. д-р Марина Смолянинова от Института по славянознание при Руската академия на науките, отговорен редактор на изданието. То е осъществено с подкрепата на Руския хуманитарен научен фонд. Автори на книгата са сътрудници от отдела по история на славянските литератури: Л. Будагова, В. Мочалова, М. Смолянинова, Ю. Созина, Л. Титова, Т. Агапкина, Г. Гачев, Н. Шведова, И. Герчикова, Н. Пономарьова, Г. Илина. Колективният труд представлява сборник статии от специалисти, които изследват литературното наследство на Полша, България, Русия, Сърбия, Чехия, Словакия, Словения.
Обикновено те проучват скрупульозно и хладнокръвно отдавна минали събития и личности. Този път са събрали кураж да разровят живата жарава на скорошни събития. Тази книга наистина пари в ръцете на читателя и се чете без прекъсване само за една нощ.
За първи път се въвежда в научно обръщение уникален доказателствен материал: спомени, архивни документи, анализи на произведения от писатели, подложени на всякакви репресии, повечето от тях недоживели до наши дни. Рядко един научен труд става бестселър – тази книга е изключение.
В нея читателят може да научи подробности за жизнената и творческа съдба на руските литературоведи Генадий Смолянинов, акад. Иван Лупол, чл.кор. Борис Сучков, научния сътрудник Милица Папкова, писателя Андрей Синявски; полските писатели Витолд Вандурски и Александър Ват; чешкия поет Ян Заградничек, чешкия прозаик Карел Пецка, чешкия режисьор Емил Франтишек Буриан; словашкия поет Лацо Новомески; сръбския прозаик Борислав Пекич; словенските писатели Юш Козак и Цирил Космач и на мнозина други.
Как се обяснява необикновеният успех на тази книга? Наистина романите на Александър Солженицин за архипелага ГУЛАГ, неговите разкази и повести, както и невероятните "Колимски разкази" на Варлам Шаламов отвориха темата за сталиновите репресии. В случая обаче се предлага много по-широка картина на издевателствата над културата в тоталитарните режими на много европейски страни. Книгата възвръща в литературата насилствено изключените от нея литературоведи, прозаици, поети, литературни критици, което значително я обогатява с теми, събития и личности. Творчеството на жертвите на фашизма е значително по-добре проучено, докато създаденото от заключениците в сталинските лагери и лагерите в следвоенните тоталитарни държави очаква своите разкрития и изследователи.
Българската тема в книгата е представена чрез очерка на чл.кор. Георги Гачев за неговия баща Димитър Гачев, известен с прозвището Господин Възхищение, останал завинаги под Северното сияние във вечно замръзналата земя на Колима. От своя страна Нина Пономарьова разглежда в кратце преследванията над писатели и учени в следвоенна България (следва да се уточни, че тя неправилно включва сред тях и Константин Константинов). Краткото й изложение се нуждае от разширено и задълбочено проучване, което да има предвид и понятието "вътрешно дисиденство".
"Век мой – зверь мой" – пише навремето Осип Манделщам. Наистина ХХ век надмина човешкото въображение със своята жестокост във всички предишни векове. Ако престъпленията на фашизма съответстват на неговата варварска природа и самият Хитлер не е заблуждавал с разбиранията си за света, то Сталин успява да убеди мнозина, че изгражда най-хуманното в света общество (възвеждайки това в идеологическа теория), а на практика той ползва най-варварски методи спрямо собствения си народ, в частност и спрямо дейците на културата. Това всъщност не е път към бленувания рай, а път към ада. И никакъв съд, подобно на Нюрнбергския, за съжаление, в Русия не е имало. Главното за сталинистите е да държат хората в постоянен страх – такива са лостовете за управление на държавата. Безспорно нашето време е противоречиво, но то има едно безспорно достойнство – възможността свободно и открито да се говори за тези явления и хора, пострадали от тоталитаризма, за което до немного отдавна просто се премълчаваше.
За три десетилетия работа в института проф. Смолянинова извърши задълбочени проучвания на българската възрожденска литература, които вещи познавачи определят като "научен подвиг" (проф. Милена Цанева). Тя написа разделите за българската възрожденска литература в тритомната "История на славянските литератури", което предизвика гневни отзиви от страна на македонстващи уж критици и литератори, безогледно обсебващи нашето културно наследство, а в българската и руската научна периодика получи най-висока оценка. Българската академия на науките я награди през 2005 г. с почетен знак "Марин Дринов" за изключителни заслуги в развитието на българистиката.
В новата книга тя изследва трагичната съдба на мнозина литературоведи от Института за световна литература при Академията на науките на СССР. Нейният баща ст.н.с. Смолянинов открива скоро след смъртта на Максим Горки неговия личен дневник от последните години на живота му. Една дебела тетрадка, намерена на етажерка в дома на Алексей Максимович, съдържала редки страници, различни от възторга на писателя след завръщането му в родината в началото на 30-те години. А по-късно Горки подлага на рязка, безпощадна критика Сталин и неговото обкръжение като го нарича "нищожна бълха, която съветските средства за масова информация уголемяват до гигантски размери". Горки твърди, че е необходимо да се оказва съпротива на този безжалостен строй, който обрича талантливите хора на гибел. От архива на Горки обаче живо се интересували и "изкуствоведите" от НКВД. Поради това дневникът не е заведен в архива на писателя, а попада дълбоко в недрата на секретните служби. Чел го е и Ягода с ругатни. И засега не се знае дали все пак е съхранен до наши дни.
А ст.н.с. в Музея на А. М. Горки при Института за световна литература "А. М. Горки" при Академията на науките на СССР Смолянинов е арестуван на 27 октомври 1937 г. и разстрелян на 19 март 1938 г. На 30 май 1957 г. заповедта за разстрел е отменена и делото прекратено "поради отсъствие в него на действия от състав на престъпление". Реабилитиран е посмъртно. А Марина изпълнява мъжествено своя дъщерен дълг като спомага за появата на най-истинската си книга.
