ЯЛДАВАОТ – нова книга на ИК Омофор
Знаете ли, че гностицизмът е слабо известна религия, която възниква заедно с християнството и няколко века успешно му съперничи? Знаете ли, че някои прабългарски племена в Средна Азия възприемат манихейството? Знаете ли, че богомилството не е оригинално българско явление, а е клон от вечнозеленото дърво на гностицизма?
Знаете ли, че от гностицизма са повлияни ислямът, алхимията, розенкройцерството, масонството, руското старообрядство, сциентологията, мормонството?
Тези и много други интересни факти ще откриете в новата книга на издателство „Омофор” – „Ялдаваот: история и учение на гностическата религия”. Едно изследване, което разкрива истината за многообразието на форми в ранното християнство и тяхното влияние през вековете.
Авторът архим. Павел Стефанов е доцент в катедра Теология на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” и член на Нюйоркската академия на науките.
Доц. д-р Димитър Попмаринов, декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет:
Книгата на архим. Павел Стефанов „Ялдаваот: история и учение на гностическата религия” е явление в съвременната българска богословска литература. Този негов дългогодишен изследователски труд е възнаграден от много добър краен резултат. Съвременният свят, ставащ все по-малък чрез глобализацията и същевременно наводняван от различни стари, възраждащи се отново под различна форма учения, повечето с неоезически характер, е съблазнен от идеята за ново единство. Това единство се крепи на външни сили – от една страна емпиричната наука и породените от нея технологии, а от друга – засилващ се идеен синкретизъм в епохата на постмодерността.
Погледнато от такъв ъгъл, настоящото изследване на архим. Павел Стефанов отвежда заинтересования читател във време, което в много от своите характеристики прилича на днешното. Появата на гностицизма е в епохата след завоеванията на Александър Македонски, когато е настъпила голямата среща на религиите между Изтока и Запада, когато става смесване на културите и пораждането на различни идейни течения както в областта на религията, така и в областта на философията.
Несъмнената заслуга на архим. Павел е, че той умело е обхванал тези процеси и систематично проследява зараждането и развитието на гностическите идеи. Той прави сполучливи позовавания и аналогии с днешния ден, като открива следи от гностицизъм в съвременни автори и творци на култура. Неговият труд несъмнено е принос в съвременната българска богословска книжнина. Всичко това прави книгата му интересна и полезна както за специалисти, така и за всеки любознателен читател.